Р E Ш Е Н И Е

№ 710

гр.Плевен, 29 Ноември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 940 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 729 от 27.09.2018 г., постановено по нахд № 2003/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 18-0938-002462 от 01.06.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с което на Р. А. С. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП; чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП; чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП са наложени три административни наказания: глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП; глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП за това, че на 19.05.2018 г. в 15,40 часа в община Плевен, на път Първи клас № ПП-3, км.97+800, посока на движение гр.София, като водач на к.т. Джон Диър с рег.№ В***, собственост на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД, управлява без разрешение по Наредба № 11 от НРБ, в която е отразено, че максималната ширина за движение е 255 см, а МПС е с ширина 440 см, измерено с ролетка; не представя СУМПС и контролен талон.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Р.А.С., чрез адвокат Г.Г. ***, който счита същото за постановено при съществено нарушение на материалния закон. Намира, че при издаването на обжалваното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, т.к. не е налице правно единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта и тази, отразена в наказателното постановление, както и че не са посочени точно нарушените законови разпоредби. Сочи още, че констатирането на превишаване на размера на управляваното ППС само по себе си не е достатъчно за ангажиране отговорността на нарушителя, т.к. според изричния текст на чл.177 ал.3 от ЗДвП съставомерността на нарушението, респ.наказването на дееца, са обусловени от това управлението на ППС при визираните в текста обстоятелства да е в нарушение на установения за това ред. Твърди, че е налице препращане към нормативите, определени в Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, т.к. именно в нея са регламентирани условията и реда за движение на извънгабаритни и тежки ППС, от които е видно, че забраната за движение на такива не е абсолютна, доколкото се допуска със съответно разрешително. Според касатора пълното и точно описание на нарушението изисква констатация, че управлението на ППС с надвишени норми за размери, маса или натоварване на ос е при неспазване на установения за това ред. Навежда доводи, че непълното описание на конкретните фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението, непълното отразяване на признаците от състава му и неточното посочване на нарушените виновно разпоредби, нарушава изискванията на ЗАНН относно формата и съдържанието на НП и предвид това, че същите са императивни – обосновава извод за незаконосъобразност на атакуваното НП. Счита, че констатираните недостатъци са съществени и поради това, че рефлектират върху правото на защита на жалбоподателя, ограничавайки възможността му да разбере какво точно нарушение му се вменява, при какви обстоятелства се твърди, че го е извършил и въз основа на какви факти. Намира, че непълното излагане на фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване, възпрепятства и съдебния контрол по съществото на спора, т.е. проверката е за обоснованост и правилност на констатацията за нарушение. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – гр.Плевен не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 19 май 2018 г. на път ПП-3, км 97+800, посока на движението гр. София, автопатрул при СПП-ОДМВР-Плевен, спира за извършване на полицейска проверка колесен трактор „Джон Диър“ 8520, с рег.№В***, собственост на „Октопод Инвест Холдинг ЕАД“ гр.Варна, управляван от Р. А. С. с ЕГН ********** ***. При извършване на проверката служителите установяват, че превозното средство не отговаря на изискванията на Наредба 11 на МРРБ, в която е отразено, че максималната ширина на движение на превозната средство е 255 см. Служителите измерват с ролетка, че ширината е 440 см. и установяват, че водачът не предоставя СУМПС и контролен талон към него.

Съдът приел, че така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът възприел и кредитирал показанията на разпитаните  в съдебно заседание актосъставител М. и свидетел Н.. По отношение на представеното от жалбоподателя и прието от съда като доказателство разрешително № РП-474/12.02.2018 г. за движение на извънгабаритно или тежко ППС, съдът установил, че при извършване на полицейската проверка жалбоподателят не е представил оригиналното разрешение, както и че не се движел със съпровождащо лице, съгласно Наредба 11 на МРРБ. От показанията на свидетелите съдът установил времето и мястото на извършеното нарушение и личността на извършителя Съдът констатирал, че проверката е извършена в присъствието на св. Н., връчен е препис от акта за установяване на административно нарушение, подписан е без възражения от нарушителя, възражения не са постъпили нито при връчване на акта, нито в законния срок. Съдът намерил за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като изложил мотиви, че нарушението е безспорно установено и то се потвърждава както от липсата на възражение от водача, така и от гласните и писмени доказателства по делото. Съдът направил извод, че представените от жалбоподателя и приети по делото писмени доказателства не отменят отговорността на жалбоподателя по чл. 177 ал. 3, т. 1 от ЗДвП, тъй като той не е представил оригинално разрешително и не се е движил със съпровождащо лице.  Счел за безспорно осъществен състава на нарушението по чл. 177 ал. 3, т. 1; чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 183, ал. 1, т. 1,пр. 2 от  ЗДвП. Изложил мотиви, че са спазени процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП, последните съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в рамките на правомощията им. Спазени са сроковете на издаване, връчени са редовно, с което е гарантирано правото на защита на жалбоподателя  във всеки етап на производството. При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На тези основания съдът потвърдил оспореното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото.

Неоснователно е релевираното в касационната жалба оплакване за допуснати нарушения на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, неотчетени от решаващия съд, предвид, че в АУАН и в НП са посочени като нарушени бланкетни разпоредби и позоваването единствено на тях, без посочване на конкретна норма, запълваща бланкетната, е неизпълнение на задължението за посочване на виновно нарушената законова разпоредба. Видно е, че и в съставения акт за нарушение, и в издаденото впоследствие наказателно постановление като нарушена разпоредба е посочена тази на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Тази разпоредба установява правилото за поведение, което следва да се спазва, и то в конкретния случай разписва, че движещите се по пътя ППС следва да бъдат с такива размери, които са установени в съответен подзаконов нормативен акт. Вярно е, че непосредствено след посочване на нарушената норма на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП не е направена привръзка със съответната норма от приложимия подзаконов нормативен акт, в който са установени конкретните размери на движещите се по републиканските пътища ППС, но изискванията на приложимата норма от този акт са посочени в описателната част на нарушението, в която е описано какви са изискванията за ширина на съответното ППС съгласно приложимата Наредба. Посочено е конкретно, че максималната ширина за движение по Наредба №11 на МРРБ е 255 см. Като е описана и конкретно установената ширина на ППС, измерена по надлежния ред със съответното техническо средство, е налице яснота относно основните елементи на състава на нарушената нормативна разпоредба. Посочена е ясно и недвусмислено и нормата, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора – тази на чл.177, ал.3, пр.1 от ЗДвП, според която се наказва всяко лице, което управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да се спазва установения за това ред. Противно на оплакванията в жалбата, „установения за това ред” е описан в самото наказателно постановление, а именно- при липса на издадено разрешение по Наредба №11 на МРРБ, а именно- разрешение за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, с което не е спазено и изключението от забраната на чл.139 ППС да могат да се движат дори и при наличие на параметрите, забраняващи им движение по републиканската пътна мрежа, ако имат издадено разрешение от стопанина на пътя. Ето защо според касационната инстанция са описани всички типични признаци на състава на вмененото нарушение, поради което непосочването в привръзка на конкретните норми от приложимия подзаконов нормативен акт не съставлява съществено процесуално нарушение и отменително основание. Затова не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на привлеченото лице и че липсва в АУАН и в НП реквизита- „нарушена законова разпоредба”. Следва да се има предвид още, че представеното пред въззивната инстанция и приложено на л.23 от делото Разрешително №РИ-474/12.02.2018 год. по принцип съставлява разрешение за движение на конкретното извънгабаритно или тежко ППС, описано в НП, но същото не изключва отговорността на водача за конкретното вменено му нарушение, защото в самото разрешително е вписано, че не важи за автомагистрали, скоростни пътища, пътища от I, II и III клас, включени в приложение №6 към чл.8, ал.и 4 от Наредба №11, а процесният пътен участък, на който е установено и извършено нарушението, е включен по т.6 от това Приложение. Поради което издаденото разрешително съгласно указанието на приложението, не важи за този пътен участък и на това основание деянието се явява съставомерно.

Като е достигнал до извод за правилност и законосъобразност на НП , ПРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 729 от 27.09.2018 г., постановено по нахд № 2003/2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.