Р E Ш Е
Н И Е
№ 60
гр.Плевен, 02.02.
2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – град Плевен, втори състав, в
открито съдебно заседание на пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
при секретаря Десислава Добрева, като разгледа докладваното от съдия Господинов
административно дело №939 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 13, ал.5 от Закона за
социално подпомагане (ЗСП).
Образувано е по
подадена жалба (наречена молба)
от Д.П.М. ***, против Заповед №ЗСП/Д-ЕН-К/1481/5.09.2017 год. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Кнежа, потвърдена с Решение
№15-РД06-0050/11.10.2017 год. на Директора на РД“СП“-Плевен.
С първоначално подадената жалба М. е поискала преразглеждане на подадената от
нея молба за социална помощ, като твърди, че е получила по-малки парични суми
от продажбите на идеалните части от съсобствените й имоти, а не отразените в
приложените нотариални актове. Жалбата е била нередовна, тъй като М. не е
посочила в нея кой административен акт обжалва и в какво се състои незаконосъобразността
на акта. Въз основа на съдебно определение, с което й е указано да отстрани
нередовностите на жалбата, М. е посочила в молба вх.№5017/29.12.2017 год., че
желае да бъде преразгледано решението за отказ да й бъде отпусната социална
помощ за отопление, като доразвива доводите си в първоначалната жалба, че не е
получила съответните посочени в нотариалните актове доходи от продажба на
земеделски земи. Макар и непрецизно формулирано, става ясно , че искането на
жалбоподателката е за отмяна на заповедта, с която й е отказана социална помощ
за отопление, като се претендира нейната отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не
се представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът по жалбата-Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“-Кнежа в придружителното писмо, с което е изпратил жалбата и
административната преписка в съда, е взел становище за неоснователност на същата,
като е развил подробни съображения за основанията, поради които е постановил
отказа.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се
представлява и не взема становище по съществото на спора.
Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази
следното:
Д.П.М. е подала заявление-декларация за отпускане на
целева помощ за отопление с вх.№ЗСП-Д-ЕН-К 1481/31.08.2017 год. до Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ –Кнежа, в което е декларирала, че е пенсионер,
вдовица, здрава, няма съжителстващи лица, обитаваното жилище е собствено и
единствено за нея, има доходи от пенсия
за предходните шест месеца в размер на 1000 лева и притежава 9,038 дка
земеделска земя. М. е декларирала, че не е извършила прехвърляне на собственост
върху недвижим имот срещу заплащане през последните години, не е регистрирана
като ЕТ и не е собственик на капитала на
търговски дружество.
Във връзка с подадената молба-декларация е извършена
социална анкета, при която е установено, че заявителката е на 89 години,
вдовица, съставлява едночленно семейство. На същия адрес живее синът й, но в
отделни жилища с отделни входове, като обитаваното от М. жилище е собствено, не
притежава друга движима и недвижима собственост, която да може да бъде източник
на доходи.
Сезираният орган е извършил служебна проверка в Служба
по вписванията-Кнежа, при която е установила, че М. е извършила четири продажби
на поземлени имоти, както следва: продажба на имоти, описани в НА №140/2017 год
, НА №51/2017 год. , НА №50/2017 год. и НА №48/2017 год. Направен е извод, че
общата стойност на извършените продажби е 6055,70 лева, която е по-голяма от 60
–кратния размер на гарантирания минимален доход от 3900 лева, а съгласно чл.2,
ал.1 от Наредба №РД07-5 СМД е по-голям от ДМДО от 202,20 лева. След като е
извършена служебна справка за доходите на М. е установено, че за предходните
шест месеца доходът на лицето е формиран от изплатени пенсии в размер на
1532,30 лева, коригирани съгласно чл.2, ал.2
от Наредбата, а средномесечният доход е в размер на 1202,78 лева.
Изготвен е социален доклад с предложение
за отказ на целева помощ за
отопление поради това, че средномесечният доход на М. е по-висок от
диференцирания минимален доход, определен съгласно Наредба №РД-07.5/16.05.2008
год.
Въз основа на социалния доклад е издадена оспорената в
настоящото производство Заповед №ЗСП/Д-ЕН-К/1481/5.09.2017 год. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ –Кнежа. Заповедта е връчена на М. по пощата с
писмо с обратна разписка на гърба на л.29 от делото, на 15.09.2017 год. Против
тази заповед е подадена приложената на л.45-46 от делото жалба до Директора на
РДСП, който се е произнесъл с приложеното на л.42-44 Решение
№15-РД06-0050/11.10.2017 год., с което отхвърлил жалбата по съображения, че
средномесечният доход на М. в размер на 1202,78 лева е по-висок от
диференцирания минимален доход за отопление-202,20 лева, определен по реда на
Наредба №РД-07-5/16.05.2008 год.
Така установеното от фактическа страна налага за съда
следните правни изводи:
Предмет на оспорване е индивидуален административен
акт - Заповед №ЗСП/Д-ЕН-К/1481/5.09.2017 год. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Кнежа, от нейния адресат - надлежна страна с право и интерес от
обжалване. За оспорваната заповед е изчерпана възможността за административно
обжалване, съгласно императивната разпоредба на чл. 13, ал.5 от ЗСП. Решението
на горестоящия административен орган е връчено на М. на 24.10.2017 год., видно
от разписка на л.41 от делото.Жалбата против първоначално издадения
административен акт е подадена в съда на 30.10.2017 год. и е заведена с
вх.№4026, видно от щемпела на л.3 от делото. На тези основания, жалбата се
явява допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество, след проверка на
административния акт, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 146 от
АПК, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 13 от ЗСП, социалните
помощи, каквато е и целевата помощ за отопление, се отпускат със заповед на
директора на дирекция „Социално подпомагане” по постоянното местожителство на молителя - в
случая това е директорът на ДСП - гр.Кнежа. Заповедта е издадена на основание чл.
13, ал.2 от ЗСП и чл. 4, ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба №РД07-5/2008 год. Съгласно
правилото на чл.4, ал.4 от Наредбата - в 7-дневен срок от изготвянето на
социалния доклад, директорът на дирекция „Социално подпомагане” или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане или отказ на
помощта. Следователно, заповедта е издадена от компетентен орган. Оспореният
административен акт е издаден в изискуемата от закона форма - писмена заповед,
в която съгласно разпоредбите на Закона за социално подпомагане и издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове следва да бъде облечено
волеизявлението на компетентния орган за отпускане или отказ от предоставяне на
социална помощ. Административният акт е постановена в предвидения в чл.4, ал.4
от Наредбата 7-дневен срок от изготвяне на социалния доклад. Административното
производство е започнало на база изискуемата по закон молба-декларация по
образец за отпускане на целева социална помощ. Спазена е процедурата по чл. 13
от ЗСП - проведена е социална анкета от съответния социален работник, на база
декларираните от молителя и допълнително събраните данни е изготвен социален
доклад по образец с мотивирано предложение за отказ на социална помощ.
Постановената заповед съдържа мотиви за отказа. В този смисъл органът
формално е спазил разписаната в закона процедура, обуславяща издаването на
крайния акт.
Решаващият
орган обаче, не е събрал всички доказателства от значение за постановяване на
законосъобразен и обоснован акт, с което е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, което е опорочило и извода му, че на молителката следва
да бъде отказана исканата целева помощ.
По делото не се спори относно обстоятелството, че
жалбоподателката се е разпоредил с недвижимите имоти, подробно посочени в
мотивите на решението на директора на РДСП - Плевен. Това се установява и от
представените по делото нотариални актове
за покупко-продажба на недвижими имоти №140/2017, №51/2017, №50/2017 и №48/2017
год. на л.4-10 от делото. По същество основният спорен въпрос между страните е
дали средномесечния доход на М.,
формиран на база сумата на получаваната от нея пенсия и от продажбата на
посочените в цитираните НА имоти е по-висок от диференцирания минимален доход,
определен съгласно Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.
Съгласно чл. 12, ал.4 от ЗСП условията и редът за
предоставянето на социалните помощи и прекратяването им, се уреждат с
правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за
отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната
политика. В чл. 2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за
отпускане на целева помощ за отопление е посочено, че право на целева помощ за
отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6
месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от
диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11
от ППЗСП. Съгласно чл. 10, ал.1 от ППЗСП социална помощ се отпуска, ако лицата
или семействата отговарят и на следните допълнителни условия - по т.6 да не са
прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части
от тях срещу заплащане през последните 5 години. В случая, за да постанови своя
отказ, административният орган е приел по същество, че оспорващият не отговаря
на условията на чл. 2, ал.1 от Наредбата, защото по-високият средномесечен доход на заявителката за
предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация, е по-висок от диференциран минимален доход за
отопление, формиран от приходи от продажба на земеделски земи. Съгласно §1 от
ДР на Наредбата, при прилагане на наредбата се спазва § 1 от допълнителната
разпоредба на ППЗСП. Съгласно §1, т.9, б.“в“ от ДР на ППЗСП, "доходи"
за отпускане на социални помощи по реда на този правилник са всички брутни
приходи, произхождащи от изрично изброените в нормата дейности, в т.ч. и
от продажба и/или замяна на движимо или
недвижимо имущество. Периодът, в който се вземат предвид доходите за
изчисляване на средномесечния доход на семейството включва предходните шест
месеца преди подаване на
заявление-декларацията, и в случая, предвид, че заявлението е подадено на
31.08.2017 год., това е периодът: 1.02.2017-31.07.2017 год.
В рамките на този период органът е приел, че М. е
получила доходи от пенсия в размер на 1532,30, който е коригирал съгласно чл.2,
ал.2 от Наредбата със съответен коефициент.
Към този доход органът е прибавил получените от М.
суми от продажба на земеделски земи. В случая по несъмнен начин е установено,
че кандидатствалото за социална помощ лице е прехвърлило чрез продажба следните
свои собствени/съсобствени земеделски земи:
1.С НА 140/2017 год. М. е продала 1/15 ид.ч. от лозе,
цялото с площ от 0,672 дка; 1/15 ид.ч.
от зеленчукова култура, цялата с площ от 0,200 дка; 1/15 ид.ч. от нива, цялата
с площ от 8,709 дка; 1/15 ид.ч. от нива,
цялата с площ от 19,194 дка. Идеалните части са продадени общо за сумата от
1122 (хиляда сто двадесет и два лева);
2. С НА №51/2017 год., М. и още четирима продавачи са продали 4099/10800 ид.ч. от
нива, цялата с площ 63,968 дка. Идеалните части са продадени общо за сумата 20004,00
лева;
3.С НА №50/2017 год. М. и още четирима продавачи са продали 377/1200 ид.ч. от нива ,
цялата с площ от 10,007 дка. Идеалните части са продадени общо за сумата 2377
лева;
4. С НА №48/2017 год. М. и И. М. К. са продали 19/80 ид.ч. от нива, цялата с площ от 4,885 дка, като идеалните части от имота
са продадени общо за сумата от 915 лева.
Административният орган е определил общата стойност на
извършените продажби и на получената от М. сума от тези продажби в размер на 6055,70 лева, като за съответната
сделка е пресметнал стойността на дела на лицето в пари, като общата получена
от продавачите сума е разделил на броя на продавачите, като е приел, че те имат
равни дялове.
Според настоящия състав на съда, в случая
органът е нарушил императивното процесуално правило на чл. 35 от АПК, според
което административният акт се издава след установяването на всички релевантни
факти и обстоятелства, на принципа на служебното начало по чл. 9 АПК, който
задължава административния орган да събира всички необходими доказателства и
когато няма искане от заинтересованите лица, както и да осъществява процесуално
съдействие на страните за законосъобразното и справедливо решаване на въпроса –
предмет на производството, както и на принципа на истинност по чл.7 АПК, според
който административните актове се основават на действителните факти от значение
за случая. Като не е сторил това административният орган е постановил заповедта,
без да е изяснил релевантните факти и обстоятелства за определяне правото на
социална помощ за отопление на жалбоподателката, което е съществено процесуално
нарушение. Видно е например от НА №51/2017 год., че продавачи по сделката са
пет лица, между които и жалбоподателката, като продавачите черпят правата си на
съсобственост върху продаваните земеделски от решение на ПК Кнежа №200/1996
год., които земи са били собственост на М. И. В.-техен
наследодател съгласно цитираното в НА удостоверение за наследници. Същото се
установява и от НА №50/2017 год.-отново същите пет наследници са продали
земеделски земи, наследени от общия им наследодател Г. М. И., посочен в НА. Същото се установява и от НА №48/2017 год.,
където жалбоподателката, заедно с И. М. К. са продали земеделски земи, получени по наследство от Д. Н. И.. В самите нотариални актове обаче,
е обективирана единствено волята на всички наследници да продадат общо
притежаваните от тях идеални части, без да е посочено, че всички
притежават еднакъв брой равни части или
равни дялове. Т.е. всеки един от продавачите може да притежава различен брой
идеални части-например защото наследяването е по колена, а не от наследници от
един ред или поради различна родствена връзка между наследниците от един ред
или на друго основание, за които да е получил различна парична сума от тази на
друг наследник-също продавач. Посочено е в самите нотариални актове дори, че
всеки от продавачите е получил сумата от продажбата по собствена, посочена от
всеки от тях банкова сметка. ***, преди да издаде заповедта, административният
орган е трябвало да изследва какъв наследствен
дял притежава жалбоподателката от имуществото на всеки от общите наследодатели
и какъв доход е получила тя от сделката според нейния наследствен дял и едва
след това на тази база да изчисли какъв е средномесечният й доход за
предходните 6 месеца, респективно дали той надвишава диференцирания минимален
доход за отопление, определен в чл.2 ал.4 т.9 от Наредбата. Декларирането на
определени факти и обстоятелства в заявлението-декларация, която се подава от
лицата е с цел да послужи за база за проверка на тези обстоятелства при определяне
дохода на лицата и правото на социална помощ за отопление. Тази проверка се
извършва, чрез изискване на справки и доказателства от компетентните органи и
лица и посещение на място, на база на които се изготвя и социалния доклад. Освен
изисканите от Службата по вписванията
нотариални актове за продажба на земеделските земи, органът е следвало да изиска служебно решенията на ПК за
признаване и възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи
на правоимащите лица-наследодатели на жалбоподателката, съответно удостоверение
за наследниците на наследодателя към момента на извършване на сделката по
Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението,
включително да изиска допълнителни доказателства от заявителката. След като се
снабди с тези доказателства органът е следвало да определи наследствения дял на
М. и полагащата й се на основание този наследствен дял сума от продажбата на
земеделските земи. Няма пречка да изиска и представяне на доказателства от М.
или справка от съответната банка за размера на получените от М. суми от
продажбата на тези земи, още повече , че в нотариалните актове е посочено, че
на всеки продавач е преведена сума за продажбата в негова банкова сметка. ***ателства
и за размера на получаваната от М. пенсия за процесния период и за датата на
определяне на този размер, за да може съдът обосновано да прецени с какъв коефициент
следва да се намали тя, по аргумент от разпоредбата на чл.2, ал.2 от наредба
№РД-07-5/16.05.2008 год. Събирането на всички тези доказателства е било
абсолютно необходимо за изясняване на основния
спорен въпрос –относно размера на средномесечния доход на М. за периода и
съпоставката му с диференцирания минимален доход за отопление, което ще даде
отговор на въпроса дали М. има право да получава социална помощ за отопление
или не .
С оглед всички изложени съображения съдът счита, че оспорената
заповед, с която се отказва отпускането на целева помощ за отопление за
отоплителен сезон 2017/2018 г. е постановена при допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила. Същата следва да бъде отменена, а
делото следва да се върне като преписка на административния орган, който да
събере относимите доказателства и след като ги анализира съобразно указанията
на съда, да даде отговор на въпроса какъв е бил размера
на средномесечния доход на М. за процесния период и да го съпостави с
диференцирания минимален доход за отопление, на което основание да даде отговор
на въпроса дали М. има право да получава социална помощ за отопление или не за
отоплителен сезон 2017/2018 год.
По тези съображения и на основание 172, ал. 2 и
чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № ЗСП/Д-ЕН-К/1481/5.09.2017 год. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Кнежа, потвърдена с Решение
№15-РД06-0050/11.10.2017 год. на Директора на РД“СП“-Плевен.
ВРЪЩА
делото като преписка на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Кнежа за ново произнасяне по заявление-декларация
за отпускане на целева помощ за отопление с вх.№ЗСП-Д-ЕН-К 1481/31.08.2017 год.
до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Кнежа, при съобразяване на
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото
решение.
Решението подлежи на оспорване пред Върховен
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че е изготвено.
Преписи от Решението
да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: