Решение по Административно дело 938/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 20

11 януари 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Плевен, втори състав, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

при секретаря Д. Добрева и с участието на прокурора Иван Шарков от Окръжна прокуратура- Плевен, като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 938 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Административното дело е образувано по искова молба на Д.Б.П., законен представител на ЕТ „Д-р Райчева“- Д.П.- амбулатория за индивидуална практика с ЕИК 114604944, чрез адв. П. П. *** срещу ОД на МВР – Плевен, с правно основание чл. 1 ал.1, вр. чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл.86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 2512/2017г. по описа на Районен съд – Плевен, завършило с отмяна на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 1625838, издаден от ОД на МВР- Плевен, с който на Д.Б.П., в качеството и на законен представител на ЕТ „Д-р Райчева“- Д.П.- амбулатория за индивидуална практика с ЕИК 114604944, е била наложена глоба в размер на 50 лв. Претендира се законната лихва върху сумата, от датата на депозиране на ИМ- 06.11.2017г. Направено е и искане за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за настоящето производство. Претендира направените в настоящото производство деловодни разноски – д.т. 10 лв. и адвокатско възнаграждение – 300 лв.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба по изложените в нея съображения, представа списък с разноски за настоящето съдебно производство и пледира да бъдат уважени предявените искове, както и да бъдат присъдени разноски, съобразно представения списък.

Ответникът – ОД на МВР – Плевен не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание същият се представлява от гл. юрисконсулт П. Б.- Ф., която изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан. Твърди, че няма доказателства за реално заплащане на адвокатско възнаграждение по НАХД № 2512/17г. по описа на Районен съд- Плевен, както и за настоящето производство, тъй като адв. П. е съпруг на ищцата. Освен това се позовава на несъответствие между съдебния протокол и решението по НАХД № 2512/17г. по описа на Районен съд- Плевен, като твърди, че в решението на съда е посочено, че жалбоподателят не се представлява. Позовава се и на разпоредбата на чл.5, т.3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, съобразно която адвокатите могат да оказват безплатна правна помощ на роднини. В заключение пледира да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Прокурорът дава заключение, че исковата молба е основателна и пледира да бъде уважен предявеният иск.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу надлежен ответник – ОД на МВР - Плевен, която е юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от АПК.

Исковата молба е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

От приложените по делото писмени доказателства и приобщените доказателства по приложеното НАХД № 2512/2017г. по описа на Районен съд – Плевен, се установява, че с решение № 823/10.10.2017г. на Районен съд – Плевен е отменен като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 1625838, издаден от ОД на МВР- Плевен, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2от ЗДП, на Д.Б.П., ЕГН ********** / в качеството и на законен представител на ЕТ „Д-р Райчева“- Д.П.- амбулатория за индивидуална практика с ЕИК 114604944/, е наложен административно наказание глоба в размер на 50 лв., за извършено нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП. Съдебното решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 30.10.2017г.

В съдебното производство пред районния съд жалбоподателят е бил защитаван от адв. П. ***, въз основа представено писмено пълномощно по делото от 05.09.2017г. срещу договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., за която в договора за правна защита и съдействие е отразено, че е заплатени в брой на същата дата.

Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че няма доказателства за реално заплащане на горната сума, тъй като жалбоподателката по НАХД на РС- Плевен и адв. П. са съпрузи и предвид разпоредбата на чл.5, т.3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Обстоятелството, че Д.Б.П. и адв. Л.П. са съпрузи не се оспорва от процесуалния представител на ищцата и с определение в ОСЗ то е прието за безспорно между страните. Това обаче не води до извод, че договореното адвокатско възнаграждение е реално заплатено. Д.Б.П. е взела участие в развилото се административнонаказателно производство в качеството си на законен представител на ЕТ „Д-р Райчева“- Д.П.- амбулатория за индивидуална практика. В това си качество тя е сключила и договор за правна помощ. Този договор не е оспорен от ответника. В него изрично е отразено, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой. В съдебната практика, свързана с произнасяне на съдилищата по направените разноски е възприето, че това съставлява достатъчно доказателство за реално заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, респ. основание за присъждането им.Разпоредбата на чл. чл.5, т.3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е диспозитивна и представлява само една правна възможност за осъществяване на безплатна правна помощ, но не въвежда задължение за такава. Неоснователно е и твърдението, че такава правна помощ не е била осъществена, тъй като в решението на РС- Плевен е посочено, че жалбоподателят не се представлява. Както е видно от материалите по НАХД № 2512/2017г. по описа на Районен съд- Плевен, жалбата против електронния фиш за налагане на глоба е подадена от адв. П.. Същият се е явил и е осъществявал процесуално представителство в хода на проведеното съдебно заседание на 05.10.2017г., както е видно от протокола на л. 26 от НАХД № 2512/17г.

Дейността на администрацията по издаване на наказателни постановления, електронни фишове и по налагане на административни наказания е вид административна дейност по смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл на и мотивите на съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, което е задължително за прилагане от съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване са подсъдни на административните съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по налагане на административни наказания също е вид административна дейност.

Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменен като незаконосъобразен електронен фиш, което е акт на държавната администрация, в резултат на възложената й със закон административно-наказателна дейност.

Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда, тъй като договореното адвокатско възнаграждение реално е било платено изцяло и в брой при сключването на договора за правна защита и съдействие.

Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат, защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда репариране на направените разноски за жалбоподателя, както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално представителство за административно-наказващия орган, когато е защитаван от юрисконсулт или адвокат. С тълкувателно решене № 1/15.03.2017г. на ВАС е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съдът намира горните правила за приложими и в настоящето производство, независимо от обстоятелството, че отменената административна санкция е наложена с електронен фиш, тъй като той също представлява отменен незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Тълкувателните постановления и тълкувателните решения са задължителни и обвързващи за съдилищата.

Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял имуществени вреди, в размер на платеното адвокатско възнаграждение – 300 лв., по повод обжалването на отменения като незаконосъобразен електронен фиш. Тези вреди са пряка и непосредствена последица от издадения електронен фиш, защото именно неговата незаконосъобразност е станала причина ищецът да направи разноски за правна защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му санкционен административен акт.

Направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отменения като незаконосъобразен електронен фиш.

Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 300 лв. е в минималния предвиден размер за защита по административнонаказателни дела, а и ответникът не е възразил за прекомерност на адвокатския хонорар.

Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв. е основателен и доказан и следва да се уважи.

Претенцията за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение на осн. чл. 86 от ЗЗД е основателна и следва да бъде уважена. Същата се претендира считано от 06.11.2017г. – датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Следва да бъде уважена и претенцията на ищеца за присъждане на направените деловодни разноски – платена д.т. 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., които следва да се присъдят на осн. чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ с оглед изхода на делото.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Плевен на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на Д.Б.П. ЕГН **********, законен представител на ЕТ „Д-р Райчева“- Д.П.- амбулатория за индивидуална практика с ЕИК 114604944, обезщетение в размер на 300 /триста/ лв., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2017г. до окончателно изплащане на сумата, за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 2512/2017г. по описа на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Плевен да заплати на Д.Б.П. ЕГН **********, законен представител на ЕТ „Д-р Райчева“- Д.П.- амбулатория за индивидуална практика с ЕИК 114604944 направените деловодни разноски по настоящето дело за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и д.т. – 10 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :