РЕШЕНИЕ № 2

гр. Плевен, 3 Януари 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Анета Петрова и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от Председателя касационно административно дело № 937 по описа на съда за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, чрез юрисконсулт А. Д., против решение № 265/24.08.2017 г. на Районен съд /РС/ на гр. Ловеч, постановено по н.а.х.д. № 344/2017 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 11-0000207/27.11.2016г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Ловеч, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.413 ал.2 от КТ на Детска ясла №1 „Шарено петле“ с ЕИК 0002915910017 и седалище гр. Ловеч, ул. Съйко съев №3, представлявана от Р. С. Ж. – П. – директор, в качеството й на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.281 ал.5 от Кодекса на труда във връзка с чл.11, ал.1 предложение първо във връзка с чл.16, ал.1, т.3 предложение трето от Наредба №РД-07-2 от 16.02.2009 година за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като неправилно, постановено при нарушение разпоредбите на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. Счита, че са неоснователни аргументите на РС за необоснованост и недоказаност на нарушението. Счита, че РС – Ловеч прави неправилен анализ на събраните факти и обстоятелства по делото. Счита, че неправилно районния съд отменя обжалваното НП като посочва за основен мотив, че административнонаказващия орган не е посочил правилно цифрова квалификация на нарушението и не е разтълкувал правилно термина „промяна в организацията на работа“. Сочи, че първоинстанционният съд не обръща внимание също така и на аргументите на Административен съд – Ловеч, изразени в Решение № 79/13.04.2017 г. по КАНД № 32/2017 г., с което същото дело е върнато за ново разглеждане от друг състав, като според касационната инстанция словесното описание на нарушението в АУАН съответства на това, посочено в НП, което от своя страна е достатъчно подробно, ето защо както АУАН, така и НП отговарят на формалните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Поради това счита, че Районен съд – Ловеч не се съобразява с мотивите на касационната инстанция, които са задължителни за първоинстанционния съд, като необосновано и несправедливо отменя обжалваното НП на същото основание, на което е било отменено и при първото разглеждане на делото. Счита, че относно тълкуването на термина „организация на работа“ съдът греши като тълкува този термин в смисъл на организация на работното време, като според касатора това тълкуване е неправилно, тъй като този термин касае спецификата на самата работа, организацията на работния процес, а не организацията на работното време както смята първоинстанционния съд. Счита, че съдът прави генералният, но неправилен извод, че навсякъде в Кодекса на труда, наредбите за прилагането му и в теорията, терминът организация на работата е използван само относно организацията на работното време и организацията на работа във времеви аспект. Сочи, че видно от чл. 107к, чл. 107о, ал. 2 и чл. 130в, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда този термин е използван няколкократно и конкретно в смисъл на организация на работния процес при спецификата на работата от разстояние. Посочва, относно наличието на съюза „или“ в цитираното предложение трето от чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07-02/16.12.2009 г., че от словесното описание в АУАН и НП става достатъчно ясно, какво точно се има предвид и в какво се състои извършеното нарушение и в никакъв случай не може да се твърди, че по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя като не е посочена вярна цифрова квалификация от разпоредбата и е създадена някаква неяснота относно какво точно се има предвид, като това твърдение е неправилно и противоречи на действителността, противоречи и на изводите направени от касационната инстанция в Решение № 79/13.04.2017 г. по КАНД № 32/2017 г. Счита, че първоинстанционният съд не обръща внимание и на факта, че се обжалва НП, а не АУАН, тоест няма как да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, при положение, че обстоятелствата, които се обжалват и изчерпателната квалификация на нарушението и санкцията се съдържат в самото НП, препис от което е бил връчен на жалбоподателя и той се е запознал с него. Счита, че описанието на нарушението в АУАН и в процесното НП е с идентично съдържание, като само е допълнена правната квалификация в НП със свързаната с Наредбата разпоредба от Кодекса на труда. Моли да бъде отменено решение № 265/24.08.2017 г. на Районен съд на гр. Ловеч, постановено по н.а.х.д. № 344/2017 г.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от юрисконсулт А. Д. с пълномощно на л.8 от делото. Подържа касационната жалба и доразвива подробно мотивите възраженията направени с нея. Моли да бъде отменено оспореното съдебно решение и потвърдено НП.

Ответникът – Детска ясла №1 „Шарено петле“, редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител. Депозирана е подробна писмена защита, в която се обосновава, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и счита, че следва да бъде уважена.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Ответникът по касация е санкциониран, за това че на 24.08.2015 г. не е организирала провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика, а именно чл. 11, ал.1, предложение първо вр. Чл. 16, ал.1, т. 3, предложение трето от Наредба № РД-07-2 от 16. 12. 2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във връзка с промяна на организацията на работа, като запознае работещите с правилата за безопасна работа съобразно новата организация на работния процес и евентуалната промяна в изпълняваните от работниците дейности, чиито особености и рискове те не познават.

Решаващият съд е отминил спорното НП, като е приел, че е налице нарушение на процесуалните правила – непълнота на правната квалификация и противоречие между описанието на нарушението и неговата правна квалификация и това е опорочило НП и е ограничило правото на защита на санкционираното лице.

На второ място, решаващият съд е приел, че не е била налице промяна в организацията на работа, която да налага провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с чл. 16, ал.1, т. 3, предложение трето от Наредба № РД-07-2 от 16. 12. 2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и следователно въобще не е осъществено нарушението, за което е санкционирано лицето.

Настоящият касационен състав намира, оспореното съдебно решение за правилно, като краен резултат.

Основателно е възражението на касатора, че въпросът относно описанието на деянието и правната му квалификация, и цялостното спазване на процесуалните правила е бил решен с решение № 79/13.04.2017 г., постановено по к.а.н. дело № 32 по описа на Административен съд – Ловеч за 2017 г. Районният съд е следвало да се съобрази с изложените мотиви от касационната инстанция по този въпрос. В случая това не е сторено, но не се явява съществено процесуално нарушение или такава на закона, тъй като са изложени и мотиви относно същността на спора, които са достатъчни да обосноват крайния съдебен акт.

Решаващият съд точно е установил фактическата обстановка, събрал е множество писмени и гласни доказателства и ги е анализирал подробно. Изводът му, че не е налице осъществено нарушение е правилен и съответен на събраните по делото доказателства и закона.

По делото безспорно е установено, че организацията на работа в детска ясла № 1 „Шарено петле“ е установена с Правилник за вътрешния трудов ред. В последният в чл. 31, ал. 2 е възложено задължение на целия състав на персонала да се включва в почистването на детската ясла след провеждането на ремонт или след ваканция. Налице е задължение за всеки отделен служител да оказва помощ в работа на останалите служители след нареждане на директора.

С оглед посоченото не е налице промяна в организацията на работата. Последното понятие не е определено от закона и следва да се тълкува като механизма/процеса, по който съответното предприятие/учреждение /друго предоставя своя краен продукт /стока или услуга/ в резултат на предоставена работна сила и осъществена трудова функция на всички лица, включени в трудовия процес. Понятието се среща в чл. 107 к от КТ и се отнася до правото на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние да им бъдат осигурени същите здравословни и безопасни условия на труд, от каквито се ползват работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя. Организацията на работата се определя именно с правилника на вътрешния ред и в конкретния случай това е направено и доказано. С правилника за вътрешния ред е възложено задължение за целия персонал на детската ясла да участва в почистването на сградата след планов ремонт или след ваканция. Следователно този дейност е част от обичайната организация на работата, макар да се случва относително рядко във времето /веднъж, два пъти годишно/. Допълнителен инструктаж за нея не се дължи. Всеки служител е запознат с правилника за вътрешния ред при постъпването си на работа и при първоначалния инструктаж, както и при редовния периодичен инструктаж. Следователно правилен е изводът на решаващия съд, че нарушението не е извършено, тъй като няма промяна на организацията на работата и не се е дължал извънреден инструктаж във връзка с проведеното почистване на сградата след ваканция.

Макар и при неточни мотиви, решаващият съд е постановил правилно по своя краен резултат решение, което съответства на събраните по делото доказателства и закона, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 265/24.08.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 344 по описа на Районен съд на гр. Ловеч за 2017 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.