Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

 

№ 13

 

гр. Плевен, 5 Януари 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на осми декември две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:       ЕЛКА БРАТОЕВА

  КАТЯ АРАБАДЖИЕВА               

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: АНЕТА ПЕТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 930/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на В.З.Г., чрез адвокат А.Д. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, срещу решение № 819/09.10.2017 г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 2219/2017 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 115 от 04.08.2017г.  на Началника на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с което на основание чл.45 от Закона за частната охранителна дейност на В.З.Г. *** в качеството й на управител на „Хард Секюрити 2001” ЕООД - гр. Плевен, ул. „Москва“ № 2, ЕИК 204097148, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 24 ал.3 от Закона за частната охранителна дейност, затова че на 26.04.2016г. в гр. Плевен при извършена проверка в офиса на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД от служители на сектор „ООРТП“ при ОД на МВР – Плевен е констатирано, че В.З.Г., в качеството й на управител на лице, извършващо частна охранителна дейност по смисъла на чл. 5 ал.1 т.2 от ЗЧОД и по силата на лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 2995/16.06.2016г., издаден от Зам.Директора на ГД „Национална полиция“ на „Хард Секюрити 2001“ ООД (преобразувано в ЕООД), не е изпратила писмено уведомление в законоустановения 14-дневен срок от сключване на Договор № 24/09.08.2016г. с ДГ„Юнско въстание“ - Плевен, ЕИК114088096, (изтекъл на 24.08.2016г.) за поет обект за охрана със сигнално-охранителна техника (обект – гр. Плевен, ул. ***), до органа издал лиценза, чрез ОД на МВР – Плевен.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК.  Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че няма съществено нарушение на материалния закон относно субекта на нарушението, както и вида на наложеното наказание. Счита, че неправилно е ангажирана административно наказателната отговорност на физическото лице В.З.Г. в качеството й на управител на „Хард Секюрити 2001” ЕООД, вместо на дружеството, извършващо охранителна дейност, чието е задължението по чл. 24 ал.3 от ЗЧОД и което е следвало да бъде санкционирано. За управителите не е предвидена отговорност, а разширително тълкуване и допълване на закона е недопустимо. Затова се налага извод за засягане правото на защита на лицето. Липсва съответствие между привлеченото към отговорност лице и носителят на задължението.   На следващо място счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че грешната дата за установяване на административно нарушение, не може да се квалифицира като допуснато съществено процесуално нарушение в процедурата по налагане на административно наказание. Не е посочена и датата на нарушението, което е императивно изискване и съществен реквизит от съдържанието на АУАН и НП. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че няма процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и че в настоящия случай безспорно е установено, че АУАН е съставен предварително, преди датата на връчването му на жалбоподателката, а на въпросния ден само е изведен, което също е съществено процесуално нарушение. Иска отмяна на решението, а по същество – да бъде отменено изцяло обжалваното НП. 

Ответникът по касация – ОД на МВР – Плевен, чрез юрисконсулт П. Ф.,  изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като счита същото за правилно, законосъобразно и добре мотивирано. По отношение на субекта и наложеното административно наказание счита, че административно наказващият орган правилно е определил субекта на нарушението и това е именно управителя на търговското дружество „Хард Секюрити 2001“ ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл.141 от  Търговския закон, управителят на дружеството с ограничена отговорност ръководи и организира изцяло дейността на дружеството съобразно законовите изисквания.  Посочва, че тъй като разпоредбата на чл.45 от ЗЧОД не предвижда налагането на имуществена санкция, административно наказващият орган не е имал друга възможност, освен да санкционира управителя на търговското дружество с налагането на глоба. Относно датата на извършване на нарушението и относно датата на  проверката твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че по отношение на датата на извършване на проверката е допусната техническа грешка, като е посочена грешна година. Счита, че допуснатата техническа грешка не може да се счете, че е от категорията на съществените, която да доведе до отмяна на издаденото НП, тъй като всички доказателства сочат, включително и поканата за съставяне на АУАН, че дата на констатиране на нарушението е 26.04.2017 г. По възражението, че не е посочена дата на извършване на нарушението посочва, че тази дата е лесно установима, тъй като в НП както и в АУАН е записано, че В.З. именно в качеството си на управител на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД не  е изпратила писмени уведомления в законоустановения 14-дневен срок  от сключване на определен договор, който е изписан с всичките му реквизити, като срокът за това е изтекъл и това е изрично записано кога е станало. По възражението за съставения АУАН и нарушена процедурата по чл.40 от ЗАНН намира, че не са допуснати нарушения на процедурата и че АУАН е бил съставен в присъствието на нарушителя. Заявява, че действително част от този акт е бил съставен предварително, била е налице така наречената бланка или заготовка, с оглед на многобройните нарушения, които са били констатирани в търговското дружество. По отношение на довода, че е нарушена процедурата на изготвяне на НП, счита, че в ЗАНН няма изрична разпоредба, която да казва кой технически трябва да изготви съдържанието на текста на НП. В заключение сочи, че практиката на административните съдилища в страната не е еднозначна и не е константна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че безспорно е налице административно нарушение, но неправилно административно-наказващият орган е определил субекта на това нарушение, като е наложена глоба на физическото лице, а отговорността и съответно имуществената санкция е за юридическото лице.  Счита, че касационната жалба е основателна и предлага на съда да бъде уважена.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е  ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо, но неправилно е приложен материалния закон.

         Неправилни са изводите на съда относно субекта на нарушението.

         Субект на нарушението по чл. 24 ал.3 от ЗЧОД е лице, което извършва дейност по чл. 5 ал.1 от ЗЧОД. Както по силата на законовата регламентация, така и по силата на издадения лиценз за извършване на частна охранителна дейност, самото дружество „Хард Секюрити 2001“ ЕООД – Плевен с управител В.З.Г., е субект на задължението за подаване на писмено уведомление за сключения договор за охрана на обект. Затова и субекта на отговорността следва да е юридическото лице, а не физическото лице – негов управител. Действията от името на юридическите лица винаги се предприемат от техните управители, но това не променя субекта на отговорността, който винаги следва да е тъждествен със субекта на задължението, неизпълнението на което поражда правомощието по налагане на санкция. Несъответствието между привлеченото към отговорност лице и носителя на задължението води до незаконосъобразност на НП. Административно-наказателна отговорност следва да носи дружеството, чието е задължението по чл. 24 ал.3 от ЗЧОД, а не физическото лице - негов управител. За да ангажира отговорността на управителя на дружеството, административно-наказващият орган се е позовал на общата санкционна разпоредба на чл. 45 от ЗЧОД, която предвижда административно-наказателна отговорност за всеки, който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Текстът предвижда единствено наказание глоба, каквото може да се наложи само на физически лица. Но не е предвидена „имуществена санкция“ за юридическите лица. Не е предвидена такава и в друга норма на ЗЧОД за конкретното нарушение по чл. 24 ал.3 от ЗЧОД. Това обаче не променя извода относно субекта на задължението и респективно административно-наказателно отговорното лице. Следователно законът поради пропуск не е предвидил санкционирането на този вид деяния, когато са извършени при осъществяването на дейността на юридически лица и еднолични търговци с налагането на имуществена санкция за задължените лица. Затова като е наложил с НП административно наказание „глоба“ на основание общата санкционна разпоредба на чл. 45 ЗЧОД на физическото лице – управител на дружеството, извършващо частна охранителна дейност, административно-наказаващият орган е ангажирал отговорността на лице, което не е субект на задължение по чл. 24 ал.3 ЗЧОД и респективно не  може да е субект на нарушение по смисъла на закона. По този начин е нарушен основен принцип за законоустановеността на нарушението и наказанието, залегнал в чл. 6 от ЗАНН, а именно, че административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Признаците на нарушение в случая не са налице, тъй като от една страна липсва санкционна норма в закона, предвиждаща имуществена санкция за юридическото лице - носител на задължението по чл. 24 ал.3 ЗЧОД, а от друга страна физическото лице – управител не е субект на задължението по чл. 24 ал.3 ЗЧОД. Налице е пропуск в закона, но е недопустимо този пропуск да се запълва, чрез разширително тълкуване или прилагане на закона по аналогия, за да се ангажира административно-наказателната отговорност на управителя на дружеството.

В този смисъл е и следваната до този момент практика на настоящата касационна инстанция по подобни казуси, макар и по други закони, изразена в решения по КАНД № 677/2017г. и КАНД № 582/2017г., като настоящият съд не намира основание да се отклони от нея.

         Посоченото основание е достатъчно да обоснове извод за незаконосъобразност на НП и респективно отмяна на съдебното решение. При това положение е ненужно обсъждането и на останалите изтъкнати доводи от касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство.

По изложените съображения, решението на Районен съд – Плевен е неправилно и следва да се отмени, а по същество – да се отмени НП като незаконосъобразно.        

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОТМЕНЯ  решение № 819/09.10.2017 г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 2219/2017 г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 115 от 04.08.2017г.  на Началника на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с което на основание чл.45 от Закона за частната охранителна дейност на В.З.Г. *** в качеството й на управител на „Хард Секюрити 2001” ЕООД - гр. Плевен, ул. „Москва“ № 2, ЕИК 204097148, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 24 ал.3 от Закона за частната охранителна дейност.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Елка Братоева:

 

Не споделям решаващите мотиви на мнозинството от съдебния състав относно това, че неправилно е била ангажирана отговорността на управителя на дружеството В.З.Г. за неизпълнение на задължение на дружеството, произтичащо от разпоредбата на чл. 24 ал.3 от ЗЧОД. 

Действително съгласно чл. 5 ал.1 ЗЧОД лицата, извършващи охрана по този закон и подлежащи на лицензиране могат да бъдат само еднолични търговци или юридически лица, регистрирани по търговския закон. Ето защо субект на задължението по чл. 24 ал.3 от ЗЧОД е само такова лице – търговец. Съгласно разпоредбата на чл. 83  ал.1 от ЗАНН за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване дейността на юридически лица и еднолични търговци спрямо тези лица се налага имуществена санкция в предвидените в съответния закон  случаи. Такава административна санкция безспорно не е предвидена за неизпълнение на това задължение за дружеството – субект на задължението по чл. 24 ал.3 от ЗЧОД, но и не е наложена такава на дружеството.

От друга страна в общата разпоредба на чл. 45 от ЗЧОД е предвидено наказание глоба от 200 лв. до 500 лв.  за лицата, които не изпълнят друго задължение, произтичащо от този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му.  Наказание „глоба“ се налага само на физически лица. Оттук следва, че физическите лица, неизпълнили задълженията си, произтичащи от закона, носят административно-наказателна отговорност  по общия текст на чл. 45 от ЗЧОД. В случая безспорно дружеството е субект на задължението по чл. 24 ал.3 от ЗЧОД и за него не е предвидено налагане на административна санкция. Но е предвидено административно наказание за физическите лица, извършили нарушение по закона.

Юридическото лице като субект на правото по правната си същност представлява една правна фикция. Според правната теория то няма собствена воля, не може да действа „злоумишлено“ и в този смисъл не може да бъде и субект на административно-наказателна отговорност, защото не може да действа виновно. А вината е основен елемент от състава на нарушението. Неговата воля се формира от управителните му органи и по-точно от физическите лица, които го представляват по закон и действат от името на юридическото лице при упражняване на дейността му. Административно-наказателната отговорност е лична съгласно чл. 24 ЗАНН. А за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Затова по силата на чл. 45 от ЗЧОД отговорност следва да носи физическото лице, което управлява и представлява дружеството и в това си качество е  следвало да подаде информация за сключения договор за охрана от името на дружеството, доколкото няма данни да е възложило това на друг служител.

Ето защо считам, че в случая правилно първоинстанционният съд е съобразил, че управителят на дружеството не е изпълнил произтичащото от чл. 24 ал.3 от ЗЧОД задължение да подаде уведомление от името на дружеството, което представлява, до Областна дирекция на МВР – Плевен в 14-дневен срок от подписването на договора за охрана на обекта. Поради което и правилно е ангажирана отговорността на физическото лице – управител за неизпълнение на задължението, произтичащо от ЗЧОД съобразно разпоредбата на чл. 45 от ЗЧОД.

Противното застъпено схващане би довело до абсурдното положение за неизпълнението на това особено съществено задължение относно контрола върху обектите за охрана и охранителните фирми, да не носят отговорност нито юридическите лица - субекти на задължението, защото законодателят не е предвидил имуществена санкция за юридическите лица, нито физическите лица, формиращи тяхната воля и респективно персонално задължени да подадат съответната информация от името на юридическото лице, което управляват и представляват.

Не мога да споделя това схващане, защото в общата разпоредба на чл. 45 ЗЧОД изрично е предвидена отговорност за физическите лица, които не са изпълнили други задължения, произтичащи от закона. Ето защо, доколкото е предвидена отговорност за физическите лица – извършители на нарушения по ЗЧОС, въпреки известна непрецизност на закона, считам че законосъобразно на това основание е ангажирана отговорността на В.З.Г. като управител на дружеството, извършващо частна охранителна дейност, именно като извършител  на нарушението по чл. 24 ал.3 ЗЧОС. В случая субекта на задължението по чл. 24 ал.3 от ЗЧОС и извършителя на нарушението по чл. 45 ЗЧОС не съвпадат. А това произтича от особеното правно положение на юридическите лица като субект на правото, за което следва да се държи сметка при прилагането на закона.

Следва да се отбележи също така, че противоречивата съдебна практика, която застъпва и двете становища се дължи на непрецизната законодателна техника, която дава възможност за различно тълкуване. Независимо от това считам, че несъвършенствата на закона могат и следва да бъдат преодоляни по тълкувателен път, чрез извличане на действителната вложена воля на законодателя, а не чрез формалистично стеснително тълкуване. Не става въпрос и за прилагане на закона по аналогия, каквото е недопустимо, защото отговорността за физическите лица е предвидена в чл. 45 ЗЧОС и на това основание е наложено наказанието.

Считам, че няма основание за отмяна на решението и на останалите изтъкнати от касатора доводи за незаконосъобразност на НП.

Споделям изцяло като съответни на доказателствата по делото и закона и изводите на първоинстанционния съд за липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство относно датата на установяване на нарушението, датата на извършването му и относно начина на съставянето на акта и издаването на НП.

Актът е съставен в присъствието на нарушителя след отправена надлежна покана, предявен е на наказаното лице, подписан и връчен при съставянето му, с което то е могло да се запознае със съдържанието му и да изложи възраженията и доказателствата си. Видно от връчената на управителя на дружеството покана, същата е следвало да се яви на 17.07.2017г. в ОД на МВР – Плевен за съставяне на АУАН по чл. 24 ал.3 от ЗЧОД за констатирани нарушения при извършена проверка на 26.04.2017г. в офиса на фирмата от служители на ОД МВР – Плевен, при която е присъствала.

Датата на констатиране на нарушението не е задължителен реквизит на акта и НП, затова допуснатата грешка при изписване на годината е несъществена. А от всички доказателства по делото – писмени справки, свидетелски показания и поканата до лицето за съставяне на акта безспорно се установява, че нарушението е било констатирано при проверката в офиса на фирмата на 26.04.2017г. и спрямо тази дата не е изтекъл тримесечния давностен срок по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта, считано от датата на откриване на нарушителя. А наказаното лице, освен че е присъствало на проверката на тази дата, е било уведомено за съставянето на акт за установяване на нарушение на същата дата и е присъствало при съставянето му и го е подписало. Упражнило е правото си на възражения, поради което е имало всички възможности да защити правата си, включително е било наясно кога е извършена проверката, при която е установено нарушението.

Актът е съставен на посочената дата в съответствие с процесуалните изисквания, поради което не е засегнато правото на защита на наказаното лице. Без значение е предварителната техническа подготовка по изготвянето му. Същото се отнася и относно подготовката по издаването на НП.

         Както в акта, така и в НП е посочено, че 14-дневния срок за изпращане на писмено уведомление по чл. 24 ал.3 от ЗЧОД от сключването на договора на 09.08.2016г. е изтекъл на 24.08.2016г. и следователно в този срок управителят на лицето, извършващо частна охранителна дейност по смисъла на чл. 5 ал.1 т.2 от ЗЧОД и по силата на издадения лиценз не е изпълнило произтичащото от разпоредбата задължение. Нарушението се изразява в бездействие, поради което след изтичането на законовия срок, изрично посочен в акта и НП, задълженото лице е в нарушение. Или момента на извършване на нарушението е първия ден след изтичането на срока – 25.08.2016г. , откогато започват да тече и едногодишния давностен срок за съставяне на акта съгласно чл. 34 ал.1 от ЗАНН, считано от извършване на нарушението. Този срок също не е изтекъл към датата на съставяне на акта.  В този смисъл достатъчно ясно и недвусмислено е посочена и датата на нарушението.

 

По тези съображения считам решението на първоинстанционния съд за правилно, поради което следва да се остави в сила.

 

                                                        ……………………

                                                        / Е. Братоева /