Р E Ш Е Н И Е

№ 696

гр.Плевен, 21 Ноември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Д. Добрева и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 929 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс, във връзка с § 19 ал.1 от ЗИД на АПК (ДВ – бр. 39/2011г.).

С Решение № 1352 от 07.09.2018 г., постановено по гр. дело № 5526 по описа за 2018 г., Районен съд – Плевен е отхвърлил жалбата на „Агро Маркс“ ЕООД гр. Плевен, представлявано от управителя Х. И. Т., против Заповед № РД-12-520/18.10.2016 г. на Кмета на Община Плевен, с която е прекратен Договор за наем № 21/22.03.2013 г. на земеделски земя – пасища и мери в землището на с. Бръшляница. Със същото решение РС – Плевен е осъдил „Агро Маркс“ ЕООД гр. Плевен да заплати на Кмета на Община Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Агро Маркс“ ЕООД гр. Плевен, представлявано от Х. И. Т., в която се счита, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че оспорената заповед на Кмета на Община Плевен е издадена при съществени процесуални нарушения, както и в пълно несъответствие с фактическата обстановка. Сочи се, че със сключеният договор № 21/22.03.2013 г. не се е предвиждала възможност за едностранно прекратяване на ангажимента от страна на административния орган. Сочи се още, че посочените в оспорения акт разпоредби от ЗИД на ЗСПЗЗ, използвани като основание за прекратяване на договора, се намират в противоречие с правото на ЕС и с вътрешното право и като такива, не могат да породят правните последици, преследвани с обжалваната заповед. Счита се още, че разпоредбата на § 15, ал. 1 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ е противоречива, както и че на същата е придадена обратна сила, с което се нарушава чл. 14 от Закона за нормативните актове и Регламент 1307/2013 г. на ЕС. Посочва се, че при сключване на договора за наем с Община Плевен е поел доброволно ангажимент да поддържа наетите площи – пасища и мери в добро агроекологично състояние за срок от пет години и то без животни, а с горецитираната разпоредба едностранно се прекратява срокът на действие на договора и се променят условията, при които е сключен като е задължен на основание §15, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ да стане животновъд, за да продължи да ползва поддържаните от него пасища и мери, които е приел в съответствие с изискванията на ЕС по ПРСР, Мярка 214 „Агроекология“ и Регламент на съвета /ЕС/ 1698/2005г. за подкрепа на развитието на селските райони чрез Европейския селскостопански фонд за развитие на селските райони. Счита се, че по своята същност §15, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е дискриминационен. Счита се още, че посочените основания в процесната заповед се намират в противоречие и с Делегиран регламент /ЕС/ № 639/2014 г. на Комисията от 11 март 2014 г. за допълване на Регламент /ЕС/ № 1307/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правилата за директни плащания на земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика. Сочи се, че са налице няколко основни недостатъка при издаване на процесната заповед, а именно: неспазване на процедурата по ЗСПЗЗ, което води до порочността й, като на първо място при съставяне на протокол по чл. 37и от ЗСПЗЗ са допуснати съществени нарушения, които пречат по безспорен начин да бъде установена действителната фактическа обстановка, поради което протоколът не може да бъде годно основание за започнало и започване на административно производство и за издаване на последвали документи. Сочи се, че обстоятелствената част на протокола не отговаря на действителността и същият представлява административен акт, който следва да съдържа определени реквизити  - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като в случая липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение, тъй като лишава съда от възможността да установи дали актът е в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията посочени в чл. 146, т. 5 от АПК. Сочи се, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 37м от ЗСПЗЗ, а процедурата обективирана в протокола от 09.02.2016 г. е на основание чл. 37и от ЗСПЗЗ, като не става ясно какъв е вида на процедурата. Счита се, че ако процедурата е по чл. 37и от ЗСПЗЗ, то определянето на площта следва да е мотивирано от комисията, като мотивите следва да бъдат изложени в протокола, като в процесния случай това изискване на закона не е спазено, а комисията единствено е посочила бланкетно, каква площ се разпределя на всеки кандидат без да се мотивира. Счита се, че е нарушено императивното изискване на чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, което води до липса на мотиви от страна на комисията за начина на разпределяне на процесните имоти, като липсата на мотиви затруднява осъществяването на предвидения в закона съдебен контрол. Счита се, че са допуснати и съществени нарушения на процедурата по издаване на обжалвания акт, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, като видно от протокола и материалите по представената административна преписка, комисията не е определила необходимата за всеки кандидат площ за пасища, като в оспорения протокол комисията единствено е посочила площите пасища, които се разпределят на всеки кандидат. Счита се, че поради липсата на мотиви в оспорения протокол, съдът не може да установи спазването на нормата на чл. 37и, ал. 7 от ЗСПЗЗ, ако се приеме, че необходимата за всеки един площ пасища е в размер на различни декари, а разпределените площи са в размер на различни декари, то е ясно, че нормата на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ не е достигната, но липсват данни дали са били налице свободни за разпределяне площи в други землища или е бил изчерпан общия поземлен фонд. В заключение се моли решението на районния съд да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

От ответника е подаден писмен отговор по касационната жалба с наведени подробни доводи за нейната неоснователност и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът „Агро Маркс“ ЕООД, гр. Плевен, редовно призован, се представлява от управителя Х. Т., който моли заповедта за прекратяване на договора да бъде отменена, тъй като не може да обслужва петгодишните ангажименти, поети към СЕП.

В съдебно заседание ответникът – Кмета на Община Плевен, редовно призован, се представлява от началник отдел „Правно и нормативно обслужване“ Д.Й., която счита касационната жалба за неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на „Агро Маркс“ ЕООД против Заповед № РД-12-520/18.10.2016 г. на Кмета на Община Плевен, с която е прекратен Договор за наем № 21/22.03.2013 г. на конкретно посочени земеделски земи – пасища и мери в землището на с. Бръшляница, тъй като не са спазени изискванията на §15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ.

За да отхвърли жалбата районният съд е приел, че процесната заповед за прекратяване на договор е издадена от компетентен орган в лицето на кмета на общината, в предписаната писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването й. По отношение наведените възражения за допуснати съществени нарушения при съставяне на протокола от 09.02.2016г. съдът е приел, че същият не представлява ИАА и оплакванията са неотносими. По материалния закон съдът е счел, че при неизпълнение на законовото изискване за привеждане на сключените преди 24.02.2015г. договори в съответствие с изискванията на чл.37и ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ в определения срок, води до прилагане на императивната разпоредба на §15 ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, която предвижда, че такива договори подлежат на прекратяване. Съдът е изложил и мотиви за твърденията, че последната разпоредба е противоречива и на същата е придадена обратна сила, че има дискриминационен характер, както и че противоречи на регламенти на ЕС.

Решението е правилно, съответстващо на материалния закон и доказателствата по делото. Мотивите се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Правилно съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като съгласно § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ ползватели на постоянно затревени площи, включващи пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., които не притежават животни или техния брой не отговаря на ползваните от тях площи и не приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ в срок до 1 февруари 2016 г., договорите им следва да се прекратят от кметовете на общини или от директорите на областните дирекции "Земеделие", като при неизпълнение на това задължение, е предвидено на длъжностните лица да се налагат глоби. В случая касаторът има сключен договор от 2013 година и не ангажира доказателства относно обстоятелството, че отглежда животни в землището на с.Бръшляница и правилно е прекратен договорът. В случая при неизпълнение на изисквания, посочени в чл. 37и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ, договорът се прекратява едностранно по силата на закона от кмета на общината, тъй като касаторът е наел именно пасище, мера, собственост на Община Плевен.

Възраженията в касационната жалба са аналогични на изложените в жалбата до районният съд, на които последният е отговорил подробно и обосновано. Изводите му се споделят от настоящия състав. За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл.10 от ДФЕС, при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът се стреми да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация. ДФЕС забранява дискриминацията и въз основа на гражданство в своя чл.18. В жалбата не е посочено, че въз основа на някои от тези признаци дружеството на жалбоподателя е поставено в по-неблагоприятно положение спрямо други лица. Нито има твърдения или доказателства, че неговият управител е поставен в такова положение въз основа на някои от тези признаци. Изискването за наличие на регистриран животновъден обект със съответен брой животни се отнася до всички лица и е независимо от посочените по-горе признаци в ДФЕС. Съгласно чл.2, §1 от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 639/2014 НА КОМИСИЯТА от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за изменение на приложение X към същия регламент, държавите членки прилагат настоящия регламент в съответствие с обективни критерии и по такъв начин, че да се гарантира равнопоставеното третиране на земеделските стопани и да се избегнат нарушения на пазарните условия и на конкуренцията, като същевременно се насърчават устойчивото управление на природните ресурси и действията в областта на климата. Няма доказателства, че дружеството е третирано неравнопоставено, доколкото от приложения протокол на комисията е видно, че не само това дружество не отговаря на условията за наличие на животни, за всеки наемател на земеделски земи от ОПФ е посочено, че следва да остане в сила договор за наем само, когато има регистриран животновъден обект със съответен брой животни, с лицата, които имат по-малък брой – следва да се сключи анекс за намаляване на площите по договор, а за тези лица, които нямат въобще животни в съответното землище – да се прекратят договорите. Т.е. не е налице дискриминационно поведение, тъй като за всички лица в положението на жалбоподателя /непритежаващи животни/ е направено предложение за прекратяване на техните договори.

Както правилно е приел и районният съд, протоколът на комисията не представлява индивидуален административен акт. Същият има подготвителен характер, като установява фактите, които да се подведат под правните норми. Окончателният акт е заповедта на кмета на общината, която подлежи на оспорване. По тази причина протоколът не подлежи на самостоятелно обжалване, като установените с него факти може да се оспорват в съдебното производство. Неоснователно е и твърдението, че съставилата протокола комисия не е посочила каква е необходимата площ за всеки от кандидатите в протокола. В таблица за всеки кандидат, който има животни в съответното землище, е посочен съответния вид, брой и възраст на притежаваните животни, животинските единици, на които отговарят, общия брой животински единици, максимално позволената площ в дка с оглед на съответните животински единици, предоставената площ от ОПФ и е направен съответен извод. По отношение на лицата, които нямат животни в съответното землище, е посочен в таблица съответният номер на договор, ползвателя по него, ползваната земя и землище, като е посочено, че съответните лица не са привели договорите в съответствие с изискванията на закона с оглед регистрация на животновъден обект със съответен брой животни.

Ето защо, решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ответника и на основание чл. 228 от АПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ „Агро Маркс“ ЕООД гр. Плевен следва да заплати на Община Плевен разноски в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1352 от 07.09.2018 г., постановено по гр. дело № 5526 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА „Агро Маркс“ ЕООД гр. Плевен, ул. „Асен Халачев“ № 22, ЕИК:200960175, представлявано от управителя Х. И. Т., да заплати на Община Плевен направените по делото разноски в размер на 200 лева (двеста лева).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.