ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1464

гр. Плевен, 12 Ноември 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

Като разгледа докладваното от Председателя частно касационно административно дело № 928 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда 229 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по частна жалба на Д.Ж.Я., чрез адв. И. Г. от САК, срещу Определение № 590/23.08.2018 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 944/2018 г., с което е оставена без уважение молбата на Д.Ж.Я. за отмяна на наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева – за това че като длъжностно лице е нарушила задълженията си по връчването на съобщение от 25.05.2018 г., предназначено за Н. М. Р. по а.н.д. № 994/2018 г. по описа на РС – Плевен.

С жалбата се иска отмяна на оспорваното определение като неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че наказанието е наложено, тъй като по делото е изготвено съобщение от 20.04.2018г. до Н. Р. за връчване на адрес в гр.София, което е било разпределено на жалбоподателката, като същото е върнато в РС – Плевен като невръчено с отбелязване, че адресът е посетен неколкократно, но търсеното лице не живее на този адрес, по сведение на пълнолетно лице от жилищния вход. Посочва, че същата ситуация се повтаря със следващо писмо на РС – Плевен от 25.05.2018г. за връчване на ново съобщение за същото лице с напомняне да бъде изпълнена процедурата по чл.180, ал.2–4 от НПК, като е отправено и предупреждение, че при неизпълнение ще бъде наложена санкция. Сочи, че с отбелязване от 14.06.2018г., съобщението отново е върнато като невръчено с отбелязване, че адресът на Р. е посетен неколкократно и лицето не живее на този адрес, по сведение на живущ от входа. Сочи, че с молба от 13.08.2018 г. до председателя на съдебния състав, наложил санкцията, жалбоподателката е дала разяснения за двете връщания, като подробно е описала фактическата и физическа невъзможност да бъде спазена процедурата по чл.180, ал.2–4 от НПК, като РС не е приел така изложените обяснения за достоверни, тъй като не били подкрепени с доказателства, поради което е наложил санкцията. Посочва се още, че видно от изложената ситуация, жалбоподателката е възпрепятствана да представи каквито и да било доказателства в защита на твърденията си, тъй като живущите в конкретния жилищен вход са й отказали, каквото и да е съдействие, като това е продиктувано от факта, че търсеното лице е напуснало процесния адрес и не пребивава на него. Счита, че в тази връзка не е правилен извода на съда, че призовкарят винаги е можел да отбележи невъзможността за предаване на съдебното съобщение на пълнолетен член на семейството на Н. Р., респективно домоуправител, портиер, съквартирант или съсед, които да поемат задължението за предаването в присъствието на поне едно лице, с чийто подпис невъзможността за надлежно връчване, да бъде удостоверена. Счита, че процедурата описана в разпоредбата на чл. 180 от НПК е изпълнена от страна на жалбоподателката и обстоятелството, че два пъти е върнала съобщенията като невръчени не следва, че не е изпълнила законоустановените си задължения, като в този смисъл изводите на съдебния състав за извършено нарушение не кореспондират с обективната истина и не следва да бъдат вземани предвид. Моли да бъде отменено оспореното определение.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че частна жалба е допустима за разглеждане. Обжалваното определение е съобщена на лицето на 25.09.2018 г. и жалбата срещу него до настоящия съд е депозирана още на същата дата при срок за упражняване на правото на жалбата от 7 дни. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Жалбоподателката работи, като призовкар в Софийски районен съд. Същата е санкционирана на основание чл. 182 от НПК, за това че като длъжностно лице е нарушила задълженията си по връчването на съобщение от 25.05.2018 г. с адресат: Н. М. Р. от гр. София по н.а.х. дело № 994 по описа на Районен съд Плевен за 2018 г., наложена със определение № 551/31.07.2018 г. по същото делото. Това определение е обжалвано пред съда наложил санкцията, който с определение № 590/23.08.2018 г. е оставил без уважение искането на лицето за отмяна на определението, с което му е наложено наказание на основание чл. 182 от НПК.

Решаващият съд е приел, че жалбоподателката не е изпълнила задълженията си по чл. 180 ал.2 – ал.4 от НПК при връчване на призовки и съобщения до страна, като е била предупредена изрично за налагането на санкция при неизпълнение.

Видно от съобщение до страна на л.31 и на л. 33 от н.а.х. делото жалбоподателката е посетила няколко пъти адреса и винаги е получавала информация, че лицето не живее вече на адреса и че е било наемател, но вече не живее там. От дадените обяснения в молбата за отмяна на наложеното наказание, жалбоподателката обяснява подробно какви трудности е срещнала при опитите за връчване на съобщенията до този адресат, както и че те са с давност повече от две години.

Настоящият състав намира, че в случая не е налице нарушение на задълженията по чл. 180, ал.2 – ал. 4 от НПК.

Чл. 180, ал.2 от НПК е приложима само в случаите, когато адресата на призовката/съобщението отсъства от адреса, но живее там, то тогава закона предвижда връчването да се направи на пълнолетен член от семейството на адресата, а ако няма такъв на домоуправител, портиер, съквартирант, съсед със задължение да ги предаде. Нормата изисква лицето да живее на адреса, за да може посочените лица да изпълнят задължението си да предадат призовката/съобщението. В конкретния случай данните сочат, че адресата на проверката не живее въобще на посочения адрес, поради което нормата не може да бъде приложена изобщо.

Чл. 180, ал.3 от НПК отново изисква адресата на призовката/съобщението отсъства от адреса, както и да е невъзможно връчването на лицата по ал.2, то тогава връчването се извършва на защитник и повереник, ако те се съгласят да ги примат. В случая тази норма е абсолютно неприложима, тъй като липсват данни адресата на съобщението да е имал защитник.

Чл. 180, ал. 4 от НПК сочи, че ако получателя или лицето по ал.2 и ал.3 не може или откаже да подпише, връчителят прави за това бележка в присъствието на още едно лице, което се подписва. Нормата е приложима само ако са налице условията – невъзможност за подписване от получателя или от лицата по ал.2 и ал.3, когато са приложими или при отказ на тези лица да подпишат. В случая, както беше посочено по-горе при данни че адресатът на проверката/съобщението въобще не живее на посочения адрес чл. 180, ал.1, ал.2 и ал.3 са неприложими.

Дори да тълкуваме чл. 180, ал.4 от НПК разширително и да приемем, че връчитилят е следвало да направи отбелязване за отказа на делите сведението – адресата не живее на адреса, лица да получат призовката или за самото сведение в присъствието на поне едно лице, то това е практически невъзможно при данни от обяснението на жалбоподателката, че лицата, от които е получила сведението са ставали агресивни когато са разбирали кого търси и не са искали да общуват с нея. С оглед посоченото дори да се приеме, че е налице нарушение на задълженията по връчване на призовки/съобщения, то това нарушение не е съществено и не е извършено виновно, поради което не може да бъде санкционирано законосъобразно.

С оглед посоченото, съдът намира че оспореното определение №590/23.08.2018 г. е неправилно и несъответно на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, както и да бъде отменено и определението за налагане на наказание на основание чл. 182 от НПК на жалбоподателката.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 590/23.08.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 994 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2018 г. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ определение № 551/31.07.2018 г. ., постановено по н.а.х.д. № 994 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2018, с което на Д.Ж.Я. с ЕГН ********** е наложена глоба в размер от 100 /сто/лева на основание чл. 182 от НПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.