Р E Ш Е Н И Е

№ 711

гр.Плевен, 29 Ноември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 926 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 724 от 20.09.2018 г., постановено по нахд № 2007/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 18-0938-000318 от 17.01.2018 г. на Началник група към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на К.А.П. ***, с ЕГН **********, на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП, за това, че на 06.01.2018 г. в 15,50 часа в община Плевен, на път Първи клас № ПП3-км.53+835, посока село Българене, като водач на лек автомобил Субару Форестер с рег.№ ЕН***КМ, управлява автомобила – лична собственост, без заплатена винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от К.А.П., който твърди, че не е извършил посоченото в акта нарушение. Твърди, че на посочената дата е отишъл със собствения си автомобил да налее вода от близката чешма на паркинга на с.Обнова, но при излизане от населеното място е видял знак за винетка, поради което спрял автомобила на банкета на пътя и включил аварийните светлини, за да изчака колоната от автомобили. През това време при него дошли контролните органи и му съставили акт, че се движи без винетка. Твърди, че е професионален шофьор от 1982 год. и не е извършвал нарушения на ЗДП. Моли съда да отмени решението и НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Депозирал е писмено становище, в което е заявил, че поддържа жалбата на заявените в нея основания.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – гр.Плевен не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 06.08.2018 г. П. управлявал  лек автомобил „Субару Форестер“  с ДК№ *** КМ, лична собственост. Около 15:50 часа на първокласен път I- 3 км. 53+835 посока с. Българене, същият бил спрян за проверка от екип на ОД на МВР – Плевен, Сектор „Пътна полиция“ - Плевен, в хода на която длъжностни приели, че П. управлява МПС  – лек автомобил „Субару Форестер“  с ДК№ *** КМ, лична собственост. В хода на проверката било установено още, че за категорията на управляваното МПС по републиканските пътища не е заплатена съответната такса, определена от ЗДП /винетна такса/. Съставен бил акт за установяване на административно нарушение бл. № 484015/06.01.2018 г. в присъствието на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не направил такива.  В срока по чл.44 от ЗАНН не са направени възражения  пред АНО. Въз основа на така съставения акт, АНО  издал НП № 18-0938-000318/17.01.2018 г. на Началник група към ОД на МВР - гр.Плевен, Сектор „ПП“ –Плевен, с което на П. било вменено нарушение на чл.139 ал. 5 от ЗДП.

 Горната фактическа обстановка съдът установил от събраните по делото свидетелските показания на контролните органи В. и А.,  които  кредитирал като непротиворечиви, обективни  и незаинтересовани и съответни на събраните по делото писмени доказателства. Съдът направил извод, че НП е издадено в установените от закона преклузивни срокове, от компетентен орган.  АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при  установяване на нарушението, П. се запознал със съдържанието на процесния АУАН в същия ден, като в графата бележки и възражения не направил такива, както и в срока по чл.44 от ЗАНН не са направени възражения  пред АНО. Съдът не констатирал нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Спазено е от страна на административно - наказващия орган изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съдът се позовал на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП и Решение № 945 от 01.12.2004 г. (обн. ДВ бр. 109/2004 г. изм. и доп., бр. 61/2012 г.) , като установил, че Първокласен път I- 3 км. 53+835  е включен в списъка на републиканските пътища, за които се събира винетна такса съгласно Приложение 2 към това решение. Съдът приел, че нормата, която въвежда диференциация при винетните такси се намира в чл. 10а, ал. 2 ЗП, според която винетните такси се диференцират в зависимост от ППС, за което са предназначени, както и от срока, за който е платена винетната такса. Таксата, съгласно нормата в чл. 10а, ал. 4 ЗП, се заплаща от собственика или ползвателя на ППС. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 6 ЗП определя видовете ППС, за които се заплаща винетна такса, а следващата ал. 7 очертава три категории ППС, за които се дължи винетна такса за ползване на пътната инфраструктура. Съдът констатирал, че в конкретния случай, в АУАН са изложени обстоятелства, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, като в НП наказващият орган е приел, че този автомобил представлява ППС за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, пътните превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или ППС, предназначени за превоз на пътници и товари с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, както и ППС от тази група с повишена проходимост. Като според съда конкретното управлявано от П. Субару Форестер, представлява именно МПС – лек автомобил. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 139 ал. 5 от ЗДвП, съдът направил извод, че П. е управлявал лек автомобил по републикански път, без да изпълни задължението си по този текст да заплати винетна такса. Съдът изложил мотиви, че управлението по републиканските пътища на ППС, за което не е заплатена винетна такса е формално нарушение, за чиято довършеност не се изисква настъпването на някакви отрицателни последици. От обективна страна нарушението предполага несъмнено установяване на управлението на някой от видовете ППС, определени в ЗП, по пътища от републиканската пътна мрежа, без заплащане на съответната винетна такса за това ППС. От показанията на разпитаните свидетели В. и А., както и от данните за  процесното превозно средство съдът установил, че ППС се е движело по  участък от пътната инфраструктура на републиканската пътна мрежа, както и че П. не е имал наличен валиден винетен стикер, залепен на указаното от ЗП място. От субективна страна административното нарушение според РС е извършено виновно, тъй като нарушителят е съзнавал задължението си да управлява процесното ППС - лек автомобил по републиканските пътища след заплащане на съответната винетна такса, същевременно е съзнавал, че управлява автомобила по републикански път, за който се събира винетна такса и че прави това без за автомобила да е платена такава такса. Въпреки наличието на тези представи, жалбоподателят е предприел управлението на описаното по – горе превозно средство, по републикански път, без да е заплатил винетна такса за това. Наложеното наказание съдът приел за правилно определено. Изложил мотиви, че деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение. По тези съображения РС потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно и обосновано на събраните по делото доказателства. Няма спор, а се установява и от събраните по делото доказателства, че П. е управлявал автомобила си по републикански път, за който се изисква заплащането и залепването на винетен стикер. Както той сам е посочил още в първоначалната жалба против НП , подадена до РС, след като е тръгнал, той е преминал през селата Вълчитрън, Кеменец и е „излязъл“ на с.Обнова, където е намалил и решил да се върне, по повод на което е отбил на банкета, встрани от пътя. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на контролните органи В. и А., които при разпита си в съдебно заседание съобщават, че П. се е движил с управляваното от него МПС в посока от с.Обнова към с.Българене. Ето защо касационната инстанция приема за установено, че П. се е движил в участък от републиканската пътна мрежа-на първокласен път I-3, км. 53+835 , включен в списъка на републиканските пътища, за които се събира винетна такса на основание Решение №945/1.12.2004 год. на МС, където е бил спрян за проверка от контролните органи, като не е имал закупен и залепен винетен стикер.

Разпоредбата на чл. 139, ал.5 от ЗДвП (на което основание е ангажирана отговорността на П.) предвижда, че движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. От своя страна чл. 10 от Закона за пътищата, регламентира за преминаване по републиканските пътища, които са включени в транс европейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, въвеждането на винетна такса, заплащането на която такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок горепосочените пътища. Следователно, ползването на републиканските пътища на РБ или на техни участъци от ППС, което не е снабдено с валидна винетка е административно нарушение и се санкционира по реда на чл. 179, ал.3 от ЗДвП. В случая се касае за управление без винетна такса на лек автомобил по смисъла на §6, т.12 от ДР на ЗДвП, който е предназначен за превозване на пътници, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8, което влече и санкциониране на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, на което основание е наложена глобата на водача.

Конкретните подбуди за извършване на нарушението- движение по пътен участък, за който се изисква заплащане на винетна такса (за да си налее вода), както и факта, че водачът няма други нарушения на ЗДвП, на първо място не могат да обосноват приложението на чл.28 от ЗАНН и да квалифицират деянието като „маловажно“ и на второ място не могат да повлияят върху конкретния размер на налаганата санкция, тъй като същата е определена от законодателя в абсолютен размер.

Като е достигнал до аналогични изводи, РС е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 724 от 20.09.2018 г., постановено по нахд № 2007/2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.