Р E Ш Е Н И Е

687

гр.Плевен, 13 Ноември 2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                   Снежина Иванова

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 925 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 700 от 22.08.2018 г., постановено по НАХД № 1912 по описа за 2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 18-0257-000148/14.03.2018г. на Началник РУП-ОД на МВР-Плевен, РУ-Долни Дъбник, с което на Й.Х.П. ***, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Й.Х.П., в която се счита, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон  и не е мотивиран. Твърди се, че деянието не е съставомерно. Сочи се, че никой не е уведомил собственика , както за изтеклата полица „гражданска отговорност“, така и за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, след което последният няма право да се движи по пътищата. Счита се, че първото уведомяване следва да бъде от страна на Гаранционния фонд до собственика на автомобила, а второто от страна на регионалните структури на МВР до собственика, че няма застраховка „Гражданска отговорност и че трябва да я поднови. Счита се, че след тези уведомявания, ако собственикът не предприеме действия следва автоматична дерегистрация на автомобила. В тази връзка се счита, че не е нарушено виновно правилото на чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като не е управлявал МПС, за което да знае, че не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без регистрационен номер. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът Й.Х.П., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на П. за това, че на 26.08.2017г. около 09.00часа в с.Садовец, ул.“Захари Стоянов“ до бензиностанция „Петрол“ в посока гр.Плевен, управлява л.а.“Пежо 205 ХРД“ с рег.№СО***ВВ, като на същият е прекратена регистрацията на 24.03.2017г. поради изтекла застраховка „Гражданска отговорност“; На основание чл.36 ал.2 от ЗАНН и Постановление за отказ да се образува наказателно производство №В-5293/26.02.2018г. налагам административно наказание. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че по делото не е спорно, че П. е управлявал процесното МПС, както и че последното е било с прекратена регистрация на 24.03.2017г., поради изтекла застраховка „Гражданска отговорност“. Приел е, че при съставяне на акта и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, като същите съдържат пълно и точно описание на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Приел е, че предвид редовността на акта за нарушение, същият се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП, която не е оборена от П.. Предвид събраните по делото доказателства е счел, че  по безспорен начин се установява, че водачът е извършил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. По отношение на наложената санкция съдът е посочил, че същата е съобразена с чл.27 от ЗАНН и е наложена в минималния по закон размер и срок. Счел е още, че нарушението не е маловажен случай с оглед обществените отношения, които се защитават.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателна отговорност на П.. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.

Възражението в касационната жалба касае липса на субективния елемент от нарушението – виновно поведение. Това възражение е неоснователно. Видно от приложеното на л.19 от делото на районен съд обяснение дадено от П., същият е знаел, че МПС няма застраховка „Гражданска отговорност“, като изрично е посочил, че не е съобразил, че регистрацията  на л.а. може да бъде служебно прекратена, поради не сключване на застраховката. Т.е. правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето, доколкото съобразно чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяние не се наказват само в изрично предвидени случаи, какъвто не е настоящия. При безспорно установено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по пътища, отворени за обществено ползване, правилно П. е санкциониран по чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП като е съобразена нормата на чл.27 от ЗАНН при определяне размера на наказанието. Ето защо решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 700 от 22.08.2018 г., постановено по НАХД № 1912 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.