Р E Ш Е Н И Е

№ 110

гр.Плевен, 21 Февруари 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Полина Богданова- Кучева

ЧЛЕНОВЕ: Николай Господинов

Елка Братоева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Господинов касационно административно-наказателно дело № 921 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 93 от 07.09.2017 г., постановено по НАХД № 258/2017 г., Районен съд – Левски потвърдил наказателно постановление № 2016– 0041326/03.11.2016г. на Директор на РД за областите Габрово, В. Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите, с което на ЕТ “Ц. В.- Н" ЕИК: 114658397, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж.к. ***, представляван от Ц.В.Н., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева, на основание чл.200 от Закона за защита на потребителите.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от от Ц.В.Н. в качеството му на управител на ЕТ “Ц. В.- Н" ЕИК: 114658397, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж.к. ***, в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. Твърди се АУАН и НП са издадени в нарушение разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, т.к. липсва точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.Излагат се доводи, че не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗЗП, тъй като обявените цени върху стоките са били за брой.Алтернативно се сочи, че дори да се приеме, че е налице нарушение на ЗЗП, то не е такова по чл.19, ал.2 от ЗЗП, а по чл.20, ал.1 ЗЗП, което сочи на неправилно приложение на закона от страна на административнонаказващия орган. Излагат се и доводи за пропуск от актосъставителя при оформяне на АУАН, който се изразява в липсата на посочено ЕГН на свидетел и в заключение се прави искане за отмяна на въззивното решение, както и на обжалваното НП.

Постъпило е писмено становище от Регионална дирекция- Русе към Комисия за защита на потребителите, в което се излагат доводи, че решението на Районен съд- Плевен е правилно и законосъобразно, а касационната жалба е неоснователна. Сочи, се, че обжалваното НП не страда от пороците, които се твърдят от касатора, тъй като в него е налице достатъчна индивидуализация на стоките, за които е констатирано нарушението. Излагат се доводи, че се касае за хранителни стоки, чието количество като мерна единица е от съществено значение за определяне на цената им, поради което тази информация е следвало да бъде налице върху етикета. Твърди се, че с допуснатото нарушение са засегнати правата на потребителите да научат каква и конкретната продажна цена, на която търговецът продава всяка една разфасовка от стоката. Оспорват се доводите за нарушение на чл.42, т.7 от ЗАНН при издаването на АУАН и се сочи, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, т.к. нарушението е формално. Твърди се, че не са допуснати нарушения при индивидуализацията на наложената имуществена санкция. В заключение се иска да бъде оставено в сила обжалваното решение.

В съдебно заседание касаторът не се явява или представлява, не излага нови доводи. Ответникът по касационната жалба също не се представлява и не сочи нови доводи или доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 27.04.2016 г. служители на КЗП са извършили проверка в магазин „Дом на месото” в с.Обнова, обл.Плевенска, стопанисван от търговеца, където се предлагали стоки с различен грамаж. Констатирано било, че цената не е обявена за съответната мерна единица (килограм) а само на разфасовката: кашкавал от краве мляко „Виола” – 5 бр.; кашкавал „Медея” 4 бр.; кашкавал „Елиа” – 3 бр.; македонска наденица „Деликатес” – 3 бр.; шунка „Традиция и качество” – 2 бр.; свински бекон плочка „Слайс”- 1 бр.; кашкавал прясно опушен – 1 бр.; краве сирене „Медея” – 4 бр.; кашкавал от краве мляко „Вили микс” – 2 бр.; сланина „Еко мес” – 3 бр.; варено пушен бут „Еко мес” – 1 бр. Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 19, ал.2 от ЗЗП. Констатациите от проверката били обективирани в констативен протокол №2016 №К - 0216089, въз основа на който бил съставен АУАН, предявен на жалбоподателя, който го подписал и написал възражение. За нарушенията, констатирани с АУАН, директорът на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен е издал на 03.11.2016г. наказателно постановление против ЕТ „Ц. В.-Н”, с което за нарушение по чл. 19, ал.2 от Закона за защита на потребителите, на основание чл. 200 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.

Въззивният съд приел, че горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните свидетели Иванова и Едрева, които са извършили проверката и са отразили констатациите си в констативен протокол, въз основа накойто е издаден процесния АУАН и оспореното НП.

Съдът направил извод, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в законоустановените срокове и притежават необходимите реквизити. Настоящият съд споделя доводите, а и между страните няма спор, че АУАН и издаденото въз основа на него НП, са издадени от компетентни административни органи и в рамките на предоставените им правомощия. АУАН е съставен в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Липсата на посочено ЕГН на свидетел в съставения АУАН не съставлява съществено нарушение на разпоредбата на чл.42 ЗАНН, даващо основание за отмяна на НП, тъй като свидетелят е индивидуализиран достатъчно с посочени три имена и адрес и качество, призован е и е дал показания непосредствено пред въззивния съд. В този смисъл е и разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН.

Нарушението е  квалифицирано правилно като такова по чл.19 ал.2 ЗЗП. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на касатора за неправилно приложение на закона, тъй като констатираното нарушение било такова по чл.20, ал.1 ЗЗП. Несъмнено в хода на производството е установено, че търговецът е предлагал за продажба хранителни стоки, за които цената не е била обявена за съответната мерна единица /в случая килограм/, а само на разфасовката. С горното е осъществен състава на нарушението по чл.19, ал.2 ЗЗП, доколкото този законов текст вменява в задължение на търговеца да обяви цената за съответната мерна единица и за разфасовка, ако тя е различна от нея. Несъстоятелни са доводите, че цената е била определена за брой, тъй като се касае за хранителни стоки, естеството на които е такова, че теглото им е съществена характеристика по отношение на тяхната цена.

Съдът намира, че правилно е определена и приложена санкционната разпоредба на чл.200 ЗЗП. За посоченото нарушение е предвидено налагане на глоба или имуществена санкция в размер от 300 до 3000 лв.

Не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като нарушението, за което е наложена имуществената санкция е формално и за съставомерността му  не се изисква настъпването на вредни последици. При формалните нарушения са защитими с приоритет обществените отношения. Ето защо при този вид нарушения не може да има маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН от една страна, а от друга не могат да се обосноват смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по-ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Липсата на настъпили вредни последици, е преценена от законодателя при формулиране на състава на конкретното деяние, поради което не може да се цени едновременно и като едно от основанията за квалификация на случая като маловажен. Ето защо, анализирайки съвкупно приложените по делото доказателства, касационната инстанция преценява, че в конкретния случай не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Санкционираният субект е извършил нарушение от посочения вид за първи път, което е съобразено от административнонаказдващия орган и е обусловило налагане на наказание в минималния предвиден от законодателя размер.

Ето защо, като е достигнал до извод за законосъобразност на атакуваното НП, ЛРС е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 93 от 07.09.2017 г., постановено по НАХД № 258/2017 г. по описа на Районен съд – Левски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.