О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1392
гр.Плевен, 23.10.2018 год.
Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Цветелина Кънева
като
разгледа докладваното от съдията Кънева административно
дело № 920/2018г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.197 и сл. от АПК вр. с чл.202 и чл.54 ал.5 от АПК.
Производството по делото е
образувано по жалба от „ЕЛИ-Г1430“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Видин, представлявано от управителя Е.
Е., чрез адв. П. от АК-Видин, против Заповед № А-572/07.08.2018г. на
Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с
която е спряно производството по заявление вх.№21-17-65/10.07.2018г. на
дружеството за вписване в регистъра по чл.89г. от ЗАвП.
В жалбата се твърди, че основанието
в оспорената заповед - чл.54, ал.1, т.5 от АПК, е неприложимо. Сочи се, че в
гр.Видин, в сервиз на ул. „Капитан Атанас Узунов“ се е помещавало предприятие
на ЕТ „Шуми - Т. В.“, с предмет на дейност по монтаж, проверка или ремонт на
тахографи, като със Заповед № А-425/08.06.2018г. на Председателя на ДАМТН, ЕТ е
заличен от регистъра по чл.89г от ЗАвП и е обезсилено издаденото удостоверение,
а тази заповед е обжалвана и е образувано адм.д.№167/2018г. по описа на
Административен съд-Видин. Сочи се още, че с оглед на този факт ЕТ е взел
решение за отдаване под наем на помещението, използвано за сервиз, и за
продажба на оборудването, като с договор от 20.06.2018 г. оспорващият ЕООД е
закупило оборудването, с което ЕТ е извършвал дейност по монтаж, проверка и
ремонт на тахографи, а от 01.07.2018 г. е взело под наем помещението, където се
е извършвала тази дейност. Счита се, че в Заповед № А-572/07.08.2018г. правилно
е посочено, че не може две лица да извършват дейност по чл.89г от ЗАвП с едно и
също оборудване, но се твърди, че в случая дружеството не разполага с едно и
също оборудване с ЕТ, доколкото собствеността е придобита вече от него. Твърди
се също, че липсва връзка между висящото адм.д. №167/2018 по описа на Видинския
административен съд и производството по заявлението, доколкото както при
отмяна, така и при оставяне в сила на Заповед № А-425/08.06.2018г. на
председателя на ДАМТН няма да има пречки дружеството да извършва заявената
дейност. Моли се за отмяна на Заповед № А-572/07.08.2018г. на Председателя на
ДАМТН, като се присъдят направените разноски, включително възнаграждение на
един адвокат.
Към жалбата са приложени договор за наем на имота и
договор за покупко-продажба на оборудване, както и фактура от 25.06.2018г. за
тази продажба на оборудване, документ за платена държавна такса и договор за
правна защита и съдействие.
Жалбата първоначално е подадена в Административен съд
Видин, където е образувано адм.д. № 236/2018 г. по описа на съда. С определение
от 05.10.2018г. /л.л.81,82 от това дело/ производството е прекратено, като
делото е изпратено на Административен съд Плевен по подсъдност.
По делото не е постъпило становище от органа, въпреки
че с разпореждане от 07.09.2018г. /л.17 от дело 236/2018/ му е изпратен препис
от жалбата с приложените доказателства.
След като се запозна със събраните по делото
доказателства, прецени изложеното в жалбата и съобрази закона, съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесната заповедта е получена от „ЕЛИ-Г1430“ ЕООД на
15.08.2018г. /л.28 от дело 236/2018/, а
жалбата срещу нея е подадена директно в съда на 28.08.2018г, видно от
поставения вх.№ на съда /л.2 от дело 236/2018/, т.е. жалбата е подадена от
активно легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна се установява следното:
По делото е приобщена административната преписка, като
от Заповед № А-425/08.06.2018 г. на Председателя на ДАМТН /л.л.77-79 от адм.дело
236/2018/ е видно, че ЕТ „Шуми - Т. В.“ е заличена от регистъра на лицата,
регистрирани за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи, а издаденото
й удостоверение е обезсилено, доколкото е издаден от нея протокол за
съответствие на тахографа на камион рег.№ СА 8042 ТМ, а при проверка на същия се
констатира наличие на манипулативно устройство, свързано между монтирания в МПС
блок на тахографа и датчика за движение, което е грубо нарушение на
изискванията на чл.23, т.2, тире 6 от регламент /ЕС/ 165/2014. Видно от
съдебното удостоверение на л.61 от адм.дело 236/2018, по жалба срещу тази заповед
от ЕТ „Шуми - Т. В.“ е образувано адм.д. №167/2018г. по описа на Видински
административен съд.
От оспорващото дружество е подадено заявление вх.№21-17-65/10.07.2018г.
/л.31 и сл.от адм.дело 236/2018/, с което се иска издаване на удостоверение за
монтаж и проверка на тахографи. Към него са приложени справка от търговския
регистър; удостоверение от Окръжен съд-Видин, че дружеството не е обявено в несъстоятелност
и не се намира в производство по несъстоятелност; декларация от управителя на
дружеството, че същото не е превозвач и не извършва превози за собствена
сметка; документ за образование на лицето, което ще работи по трудов договор и
трудовият му договор; свидетелства за калибриране на оборудването; описание на
мерките за сигурност към план за помещение.
Установява се, че към заявлението не са приложени
приложените с жалбата до съда договори за наем на помещението и за продажба на
оборудването.
С процесната Заповед № А-572/07.08.2018г. на
Председателя на ДАМТН /л.л.23-26 от дело 236/2018/, след като е констатирано
въз основа на сертификатите, че същата техника е заявена от ЕТ „Шуми - Т. В.“,
е направен извод, че двата търговеца разполагат с едно и също оборудване по
чл.28, ал.2, т.2,3,7,9 и 11 от Наредба №РД-16-1054 от 10.10.2008г. Посочено е, че на основание чл.34, ал.3 от
Наредбата за всеки сервиз следва да се подава отделно заявление, и в един
сервиз може да извършва дейност само едно регистрирано лице. Направен е извод
по тези причини, че поне едно от лицата не отговаря на изискванията на ЗАвП и
Наредбата. На основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК е прието, че следва да се приключи
адм.дело 167/2018 по описа на Видински административен съд, поради което е
спряно производството по заявлението на оспорващото дружество.
При така установеното от фактическа страна, съдът
излага следните правни изводи:
Настоящият съд е компетентен да се произнесе по
жалбата с оглед представените заповеди за определяне на териториалния обхват на
регионалните отдели и секторите на главните дирекции на ДАМТН, и по специално
Заповед № А-10055/26.11.2015г., изменена със Заповед № А-777 от 19.10.2017г. В
този смисъл е и съдебната практика на ВАС.
Към датата на произнасяне Председателят на ДАМТН не е
разполагал с приложените към жалбата пред съда договор за наем и договор за
продажба на оборудване. Доколкото същото оборудване и същият имот са били
заявени от ЕТ „Шуми - Т. В.“, административният орган е направил извод, че
следва да се приключи образуваното съдебно производство по заповедта, с която
ЕТ е заличен от регистъра и издаденото му удостоверение е обезсилено. Тъй като
е заявено едно и също оборудване, органът е приел, че поне едно от двете лица -
ЕТ „Шуми - Т. В.“ и „ЕЛИ-Г1430“ ЕООД не отговаря на изискванията на закона и
Наредбата. Така постановеното спиране е било правилно с оглед на събраните от
органа доказателства, доколкото за помещението и оборудването, посочени в
подаденото заявление от дружеството, е налице предходно удостоверение, издадено
на друго лице, което удостоверение е обезсилено, но заповедта за обезсилване не
е влязла в сила.
От представените, обаче, с жалбата до съда договори за
наем и за продажба на оборудване се установява, че същите помещение и
оборудване вече не могат да се ползват от ЕТ „Шуми - Т. В.“, доколкото са
отдадени под наем, съотв. продадени на оспорващото дружество. Т.е. така
посоченото основание за спиране вече не е налице. След като помещението и
оборудването могат да бъдат използвани само от оспорващото дружество, то
органът следва да се произнесе по същество по подадено от него заявление за
вписване в регистъра по чл.89г от ЗАвП, вземайки предвид и новите
доказателства. Ето защо не е налице посоченото правно основание за спиране на
административното производство, а именно чл.54 ал.1 т.5 от АПК и процесната
заповед следва да бъде отменена.
При този изход на делото и липса на направено
възражение за прекомерност следва в полза на оспорващото дружество да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 650лева, от които 50лева
внесена държавна такса и 600лева договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно приложен на л.16 от адм.дело 236/2018г. на Видински
административен съд договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 от
ГПК на л.15 от делото.
По изложените съображения, съдът на основание чл.202
вр.чл.197 и сл. от АПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Заповед № А-572/07.08.2018 г. на Председателя
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с която е спряно
производството по заявление вх.№21-17-65/10.07.2018г. на „ЕЛИ-Г1430“ ЕООД за
вписване в регистъра по чл.89г. от ЗАвП.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор за продължаване на
административното производство по заявление вх.№21-17-65/10.07.2018г. подадено
от „ЕЛИ-Г1430“ ЕООД със седалище и адрес
на управление гр.Видин, представлявано
от управителя Е. Е., за вписване в регистъра по чл.89г. от ЗАвП.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор София да заплати на „ЕЛИ-Г1430“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Видин, жк.“Панония“ бл.4 вх.Г ап.79, ЕИК:205156261, представлявано от
управителя Е. Е., направените по делото разноски в размер на 650лева
(шестстотин и петдесет лева).
Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред
Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок
от получаване на съобщението от страните.
Препис от определението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: