РЕШЕНИЕ

№ 102

гр. Плевен , 19 Февруари 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №916 по описа на Административен съд-Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано въз основа на искова молба от „БГ-Пожарна безопасност“ ЕООД, с ЕИК 175351270, представлявано от управителя Р.С.С. с адрес *** със съдебен адрес ***, чрез адв.И.М., против Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита н населението“-Плевен, гр.Плевен, ул „Кирил и Методий“ №31, предявен на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на сумата от 630 лева, представляваща обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди, заплатени за адвокатско възнаграждение, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП, което е било отменено, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба се твърди, че на ищцовото дружество е била наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева с НП №1/9.11.2016 год., което е било оспорено пред РС-Червен бряг и отменено с решение по анд №469/2016 год., влязло в законна сила на 30.03.2017 год.. Твърди се, че в производството пред РС-Червен бряг дружеството е било представлявано от адвокат, на когото е заплатен хонорар в размер на 630 лева. Този хонорар представлява имуществена вреда, която е основание по чл.1 от ЗОДОВ да бъде ангажирана отговорността на държавата. Ищецът сочи, че с писмо от 18.04.2017 год. е поканил ответника да заплати посочената сума, но плащане не е извършено. В заключение моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 630 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.03.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се представлява и не взема становище по съществото на спора. Депозирал е писмена молба с вх.№744/14.02.2018 год., в която е посочил, че поддържа исковата молба, моли съда да а уважи. Твърди, че искът е доказан по основание и размер, позовава се на постановеното от ВАС ТР №1/15.03.2017 год. по т.д. №2/2016 год.

Ответникът- Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по исковата молба.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Йорданка Антонова дава заключение за основателност на предявената искова претенция както по основание, така и по размер.

Административен съд гр.Плевен, пети състав, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

От приложеното към настоящото производство анд №469 по описа на Районен съд град –Червен бряг за 2016 год. се установява, че с Наказателно постановление №1/9.11.2016 год. на Началник РСПБЗН-Червен бряг при РДПБЗН-Плевен, на „Пожарна безопасност“ ЕООД с ЕИК 831156208, представлявано от Р.С.С., на основание чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.267, ал.2 от ЗМВР и чл.33, ал.2 от Наредба №8121з-906/30.07.2015 год. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл.27, ал.1 от Наредба №8121з-906/30.07.2015 год. затова, че на 30.05.2016 год. в стационарен обект, находящ се в гр.Червен бряг, пътя за с.Горник, експлоатиран от „Секция към железопътна секция Враца“, видно от Протокол №1680/22.04.2016 год., „Пожарна безопасност“ ЕООД в качеството си на дистрибутор предоставя на пазара пожарогасително вещество прах ВС с търговско наименование на пожарогасително вещество „Кобра ВС“, с който е презареден пожарогасител със серийни номера на стикери №№21469 и 21470, 6 кг., чийто прах представлява продукт за пожарогасене по смисъла на §1, т.11 от ДР на Наредба №8121з-906/30.07.2015 год. за изискванията към продуктите за пожарогасене, редът за оценяване и удостоверявяване на съответствието им с тези изисквания, задълженията на производителите, вносителите и дистрибуторите на продукти за пожарогасене и за реда за осъществяване на контрол, за който не е представена декларация приложение №6 към чл.22 от Наредба №8121з-906/30.07.2015 год.

Недоволен от издаденото НП е останал Р.С.С. в качеството му на управител и представляващ „БГ Пожарна безопасност“ ЕООД с ЕИК 175351270, със седалище и адрес на управление гр.София, бул „Никола Петков“ №96, който го е обжалвалал пред Районен съд-Червен бряг, където е образувано анд №469 по описа на съда за 2016 год. По делото е постановено решение №23/24.02.2017 год., с което съдът , на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН е отменил Наказателно постановление №1/9.11.2016 год. на Началник РСПБЗН-Червен бряг. За да отмени оспореното НП, РС е приел, че Наказателното постановление е съставено при особено съществени нарушения на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила. Приел е, че при индивидуализиране на нарушителя в НП, същият е обозначен с ЕИК, който не е негов, както и че в НП неправилно е посочено наименованието на дружеството. Постановеното решение не е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Плевен, и е влязло в законна сила на 30.03.2017 год. според отбелязването върху същото.

В развилото се пред Районен съд-Червен бряг съдебно производство по обжалване на издаденото НП, жалбоподателят е упълномощил адвокат И.М. *** с пълномощно на л.30 от делото на РС, с оглед осъществяване на процесуално представителство по анд №469/2016 год. на РС-Червен бряг до приключването му във всички инстанции. По делото се е провело едно съдебно заседание на 25.01.2017 год., на което жалбоподателят е бил представляван от адв.М., видно от отбелязването в протокола от проведеното съдебно заседание на л.31. За осъщественото процесуално представителство по делото, на упълномощения адвокат е било заплатено възнаграждение в размер на 630 лева.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

С оглед на постановеното отменително определение №520/15.01.2018 год. по адм.дело №396/2018 год. на ВАС, искът е допустим, като предявен от юридическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на анд № 469/2016 год. по описа на РС – Червен бряг разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд по мястото на увреждането.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на Областна дирекция на МВР-гр.Ловеч. 

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. 

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

Наказателното постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното анд №469/2016 год. на РС-Червен бряг, че НП е отменено с решението по цитираното дело и съдебното решение на районен съд е влязло в законна сила, тъй като след надлежното му връчване на страните то не е обжалвано пред касационната инстанция. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая НП, бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите.

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на анд № 469/2016 г. по описа на РС – Червен бряг е представен Договор за правна защита и съдействие №617754 и пълномощно, който е приложен по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 630 (шестстотин и тридесет) лв. е заплатено в брой при упълномощаването. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от 630 (шестстотин и тридесет) лв. е реално изплатена на упълномощения адвокат. Процесуално представителство въз основа на сключения договор е било осъществено от адв.М., който се е явил в проведеното едно съдебно заседание по делото и е представлявал жалбоподателя пред РС.

Досежно размера на сумата, която ищецът претендира да се присъди за производството пред РС, следва да се има предвид следното: Делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се отличава с фактическа или правна сложност, касае се за административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило в едно съдебно заседание. Тъй като упълномощеният адвокат е осъществил процесуално представителство, за определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага чл.18, ал.2 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая стойността на наложената имуществена санкция е в размер на 5000 (пет хиляди лева). Разпоредбата на чл.7, ал.2, към която се препраща, предвижда в т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждение, което при интерес от 1000 лв. до 5 000 лв. е в размер на 300 лв. +7 % за горницата над 1000 лв. Следователно, определено върху материалния интерес, основа за който е размерът на санкцията, дължимото възнаграждение за един адвокат, представлявал жалбоподателя в производството по анд №469/2016 год. на РС-Червен бряг, е 580 лева. На упълномощения адвокат е било заплатено претендираното възнаграждение в размер на 630 лева от една страна. От друга страна, ответникът не е направил възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар за представителството по анд №469/2016 год. на РС-Червен бряг. С оглед на това предявената искова претенция следва да бъде уважена в пълния претендиран размер от 630 лева.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно - това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на незаконосъобразното НП, издадено от Началник РСПБЗН-Червен бряг при РДПБЗН-Плевен, ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП анд 469/2016 год. по описа на РС – Червен бряг. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия. Сумата в размер на 630 (шестстотин и тридесет) лева , платена за адвокатско възнаграждение по анд №469/2016 год. на РС-Червен бряг, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва.

Относно началната дата на дължимост на лихвата, следва да се има предвид следното: Ищецът претендира начален момент на лихвата, считано от датата на влизане в сила на решението на РС-Червен бряг по анд №469/2016 год.-30.03.2017 год. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. На това основание претенцията за лихва върху присъдената главница в размер на 630 лева е дължима от датата на влизане в сила на решение №23/24.02.2017 год. по анд №469/2016 год. -30.03.2017 год., от която дата е поискана.

Отговорна по иска за вреди е Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Плевен. Съгласно  чл. 39, ал.5 от ЗМВР, предложение второ, териториалните звена на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", каквото безспорно е и РДПБЗН -Плевен, са юридически лица, а съгласно чл. 17, ал.4 от Правилника за устройството и дейността на МВР, Директорът на Регионална дирекция ПБЗН представлява юридическото лице. А съгласно чл. 8, ал.4 от ПУДМВР, териториалните звена на ГДПБЗН са регионалните дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението" (РДПБЗН), в които може да се създават отдели, сектори, районни служби "Пожарна безопасност и защита на населението" (РСПБЗН) и други звена от по-нисък ранг. Гореизложеното предполага възможността им за участие в гражданския оборот, да сключват договори и т.н., включително и да притежават пасивна процесуална легитимация да бъдат ответници по искове по ЗОДОВ за вреди, претърпени от гражданите и юридическите лица, в резултат на незаконосъобразна административна дейност на служителите на РДПБЗН.

Следователно, и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан по основание и размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 630 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по анд №469/2016 год. по описа на РС-Червен бряг. Претенцията за лихва върху главницата от 630 лева следва да бъде уважена от датата на влизане в сила на решение №23/24.02.2017 год. по анд №469/2016 год. на РС-Червен бряг , а именно от 30.03.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.

В настоящото производство се претендира и заплащане на разноски по водене на производството общо в размер на 325 лева лева, от които 300 лева възнаграждение за един адвокат по адвокатско пълномощно за образуване на настоящото административно дело и процесуално представителство и 25 лева заплатена държавна такса за образуване на делото. В ЗОДОВ е регламентиран въпросът с присъждане на разноските, като съгласно чл.10, ал.3 от с.з., ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ето защо на ищеца следва да се присъдят разноски за заплатената държавна такса в размер на 25 лева съгласно платежни нареждания на л.7 и л.18 . Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат съгласно адвокатско пълномощно л.8 от делото, така, както е договорено и платено изцяло-в размер на 300 лева, предвид, че предявеният иск е уважен изцяло.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Плевен с адрес гр.Плевен, ул „Кирил и Методий“ №31 да заплати на „БГ-Пожарна безопасност“ ЕООД, с ЕИК 175351270, представлявано от управителя Р.С.С. с адрес ***, сумата от 630 (шестстотин и тридесет ) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №469 год. по описа на РС-Червен бряг за 2016 год., ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 30.03.2017 год.-датата на влизане в сила на решение №23/24.02.2017 год. по анд №469/2016 год. на РС-Червен бряг, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Плевен с адрес гр.Плевен, ул „Кирил и Методий“ №31 да заплати на „БГ-Пожарна безопасност“ ЕООД, с ЕИК 175351270, представлявано от управителя Р.С.С. с адрес ***, сумата от 325 (триста двадесет и пет) лева, представляващи разноски в настоящото съдебно производство, от които 300 лева поискано, доказано и платено възнаграждение за един адвокат съгласно пълномощно на л.8 от делото, и държавна такса за образуване на делото в размер на 25 лева.

Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок от съобщаването му, чрез АС-гр.Плевен, пред Върховния Административен съд на Р България.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: