РЕШЕНИЕ

№ 16

гр. Плевен, 9 Януари 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Плевен,  пети състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                            Председател:  Катя Арабаджиева

при секретар Цветанка Дачева, изслуша докладваното от съдията Арабаджиева административно  дело № 914 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 215 вр. чл.216, ал. 6, изр. второ от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на К.И.Б. ***, чрез пълномощника му адв. З.Т. ***, против заповед № ДК-10-СЗР-12/03.10.2017 г. на Началника на РДНСК  - Северозападен район, с която е отхвърлена жалбата му срещу отказ за издаване на Разрешение за строеж, обективиран в писмо изх.№ТСУиС-94-К-1038-4/24.08.2017 г. на главния архитект на община Плевен, и отказът е оставен в сила.

Твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Сочи, че против гл.архитект на община Плевен е било образувано адм.д. № 1071/2015 г. по описа на Административен съд – Плевен поради отказ за издаване на виза. Били са направени абсолютно същите възражения от гл.архитект в смисъл, че собствеността върху имота е общинска и се прилага Наредба №7 на Община Плевен, и че правото на строеж се учредява чрез публичен търг. Съдът не е уважил тези мотиви и е върнал преписката за ново произнасяне, като неговото решение № 64/16.02.2016 г. е било оставено в сила с решение по адм.д. № 3300/2016 г. на ВАС. ВАС е приел, че е обоснован извода, че наредба № 7 на ОбС Плевен не е приложима в случая. На основание на съдебното решение е издадена виза за проектиране. Счита, че издадената виза за проектиране на основание чл.180 от ЗУТ е основание за учредяване на договор за отстъпено право на строеж. Тя е предпоставка за сключване на договор и издаване на РС. Счита за незаконосъобразно становището на гл.архитект и началника на РДНСК, че това е отделна процедура. Твърди, че прилагането на Закона за общинската собственост /ЗОС/ противоречи на §23 от ЗР на ЗУТ. Моли да се отмени заповедта и да се присъдят разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат З.Т. *** с пълномощно на л.78 от делото. Моли да се отмени заповед № ДК-10-СЗР-12 от 03.10.2017 г. на началника на РДНСК. Сочи, че в  заповедта е посочено становището на Главния архитект в писмо № ТСУиС-94К-1038-4 от 28 август 2017 г. В него се цитира, че Главният архитект изтъква като обстоятелство за учредяване право на строеж липса на договор, но договорът е  двустранно съглашение и се сключва между две страни. След като е констатирано, че няма сключен договор за право на строеж, следва да върне преписката с указание какво да се направи. Това не е направено, началникът на РДНСК потвърждава отказа на общината като правилен и законосъобразен. Счита, че са налице всички данни да се отмени заповедта на началника на РДНСК като неправилна и незаконосъобразна, т.к. е констатирано, че не са изпълнени процедурите във връзка със сключване на договор. Явно е, че община Плевен е отказала сключване на договор, тъй като следва да се проведе търг и жалбоподателят е уведомен за провеждане на търг. Моли съда да отмени заповедта и да върне на Главния архитект преписката за произнасяне съобразно доказателствата по делото, тъй като жалбоподателят, след като е получил писмо да се сключи договор, внася молба с приложени документи и платена такса. Смята, че трябва да се изпълнят изискванията на ЗУТ, а не на наредбата, която е подзаконов нормативен акт. Моли да се присъдят направените по делото разноски, за което представя списък на разноските. Жалбоподателят добавя, че правото на строеж е право, което не се губи. Има учредено право върху 450 квадрата от целия парцел. Има първи етаж от триетажна сграда, но това ново учредяване за този гараж не е необходимо. Иска да реализира правото си, за което е внесъл конкретни параметри. Счита, че щом има виза, визата указва какво и как да се построи, приложил е плановете, те са одобрени. По ЗУТ в седмодневен срок трябва да се сключи договор за строеж. Не е необходимо  да се прави търг. Публичността на търга означава, че всеки може да участва за нещо, за което  е дадено на жалбоподателя да го строи. Твърди, че съгласно чл.180 от ЗУТ издадената виза за проектиране е основание за сключване на договор за отстъпване право на строеж. Чл.180 от ЗУТ изключва провеждането на търг.

Ответникът по жалбата - Началник на РДНСК - Северозападен район се представлява от юрисконсулт Г. Л. с пълномощно на л.90 от делото. Моли да се отхвърли жалбата и да се остави в сила заповедта на Началника на РДНСК - СЗР. Счита същата за законосъобразна. Главният архитект е издал мотивиран отказ за издаване на разрешително за строеж, който към момента на издаването се явява законосъобразен. Жалбоподателят иска да построи в имот общинска собственост нов, несъществувал до сега самостоятелен обект и да стане негов собственик. Това е невъзможно, без учредяване право на строеж в параметрите, указани във визата. Учреденото му през 90-те години право на строеж е реализирано, той е имал гараж, преустроил го е, има обект в жилищна сграда, но това, което иска да прави понастоящем, е един нов бъдещ обект в чужд имот и за да го реализира, е необходимо да му бъде учредено право на строеж от община Плевен, която е собственик на имота. Към момента на постановяване на отказа такъв договор все още не е сключен и затова Главният архитект е отказал и е дал указания. Има задвижена процедура, има подадена молба, но процедурата не е приключила. След като се сключи този договор с  ново заявление до Главния архитект, включвайки договора към преписката, няма пречка да се издаде строително разрешение, но този договор е липсващия елемент за издаване на строително разрешение. Затова отказът на Главния архитект се явява законосъобразен, поради което моли да се потвърди заповедта на Началника на РДНСК. Към момента на издаване на визата не е било нужно учредяване право на строеж. Вече към този по-късен етап, в който се стига до строително разрешение, право на строеж за гаража е необходимо. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението, заплатено от жалбоподателя на упълномощения адвокат, предвид, че делото е приключило  в едно заседание, не са назначавани експертизи.

Административен съд-Плевен, пети състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед №РД 15—1290/29.05.1990 год. /л.48/ на Б. е било отстъпено възмездно право на строеж върху парцел № XV-17, стр.кв. №7 от 450 кв.м, ул.“Оряхово“ №13, гр.Плевен, за построяване на жилище на първи етаж на триетажна жилищна сграда. Въз основа на заповедта е сключен договор за отстъпено право на строеж /л.л.49-50/, като от удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж /л.51/ е видно, че този първи етаж, като и преустройство на таванско помещение в ателие са въведени в експлоатация на 27.02.2012 г. Съгласно удостоверението, строежът е изпълнен в съответствие с разрешение за строеж №43/17.08.1990 год. Видно от приложената скица на имота /л.л.52,53/, УПИ понастоящем е с идентификатор 56722.654.197. Същият УПИ е собственост на община Плевен съгласно АЧОС №40966 /л.л.25,26/.

От приложените съдебни решения е видно, че Б. е поискал издаване на виза за проектиране - за строеж на гараж в УПИ, като са се развили административни и съдебни производства по това искане. С решение №477/30.10.2015 г. по адм.д. № 554/2015 г. съдът е отменил отказ на гл.архитект на общината, като е посочил, че преписката не е комплектувана с необходимите документи, и така са нарушени съществени административно производствени правила, а гл.архитект се е произнесъл и в нарушение на материалния закон, като неправилно е приел за приложима разпоредбата на чл.50 от ЗУТ. Отменил е отказа и е върнал делото като преписка за ново произнасяне. Постановен е нов отказ, като същият е бил предмет на адм.д. №1071/2015 г. по описа на настоящия съд, и по който е постановено решение № 64/16.02.2016 г. /л.л.8-13/. С това решение съдът е отменил отказа, като е приел, че издаването на визата за пректиране предхожда учредяването на право на строеж, и не може да бъде отказано издаване на виза на основание, че такова право на строеж още не е учредено; също така е приел, че на този етап от производството не е приложима Наредба №7 на Общински съвет Плевен, като е приел, че предпоставките по тази наредба се изследват в рамките на друго производство и пред друг орган, инициирано по искане за учредяване на право на строеж. Решението на съда е било обжалвано пред ВАС, като по образуваното адм.д. №3300/2016 г. е постановено решение № 9313/28.07.2016 г. /л.л.14,15/, с което  решението на съда по адм.д. №1071/2015 г. е оставено в сила.

След влизане в сила на решението на съда, на 15.11.2016 г. на Б. е издадена скица-виза за проектиране, която като необжалвана е влязла в сила /л.л.34-38/. След подаване на заявление от настоящия жалбоподател за одобряване на технически инвестиционен проект за „гараж“ /л.33/, същият е уведомяван да отстрани определени непълноти, включително е направена забележка, че преди издаване на разрешение за строеж следва да се сключи договор за учредяване на право на строеж на допълващо застрояване /л.л.32/. С допълнително заявление от 28.04.2017 г. /л.31/ са представени отново за разглеждане и одобряване инвестиционни проекти, по които се издава РС. С решение на ЕСУТ /л.л.29,30/ същото е одобрено със забележка – преди издаване на РС да се представи договор за учредено право на строеж за допълващо застрояване, за което Б. е уведомен с писмо, приобщено на л.28. Проектът за гараж с отделните му части е приобщен на л.л.54-70 от делото. С молба от 30.06.2017 г. /л.47/ Б. е поискал от общината да му бъде учредено право на строеж за допълващо застрояване – за гараж в имот с идентификатор 56722.654.197.  

Видно от обявление на община Плевен /л.7/, на 26.09.2017 г. от 15.00 часа е насрочен публичен търг с тайно наддаване за учредяване право но строеж върху застроен общински недвижим имот с идентификатор 56722.654.197, находящ се в гр.Плевен, ул.“Оряхово“ №13, УПИ XV-17, кв.7, за изграждане на гараж със ЗП 26 кв.м, при първоначална цена 2000 лв. без ДДС и с депозит за участие в размер на 200 лева. За същия търг Б. е уведомен с писмо /л.6/, като са посочени къде се закупуват тръжните документи, като и срокът за подаване на предложение за участие в търга.

Междувременно, на 23.08.2017 г. Б. подава заявление до главния архитект на община Плевен за издаване на разрешение за строеж по чл.148 ЗУТ – допълващо застрояване на гараж /л.27/. С писмо ТСУиС 94К-1038-4 от 24.08.2017 г. от гл.архитект на общината /л.л.22,23/ на Б. е отказано да се издаде РС, доколкото не е приложен документ – договор за учредено право на строеж за допълващо застрояване. Като правно основание за отказа са посочени разпоредбите на чл.183, ал.1 и ал.3 от ЗУТ. Същото е получено на 28.08.2017 г. /обратна разписка на л.24/. Обжалвано е от Б. с жалба от 05.09.2017 г. /л.л.42,43/ пред началника на РДНСК, като в същата се сочи, че следва да се приложи чл.183, ал.4 /посочена като т.4/ ЗУТ. Преписката е изпратена от община Плевен на 15.09.2017 г. и е получена от РДНСК на 19.09.2017 г., видно от поставения вх.№ на придружителното писмо - л.л.40,41. По така подадената жалба е направено произнасяне с процесната заповед № ДК-10-СЗР-12/03.10.2017 г. на Началника на РДНСК - Северозападен район. За да отхвърли жалбата, същият приема, че писмото съдържа отказ за издаване на РС. Приел е, че новият строеж ще обремени имот с идентификатор 56722.654.197 и за да се реализира строежът, следва да се учреди право на строеж. Приел е също, че макар да е подадено заявление за учредяване на такова право, същото се учредява по самостоятелно процедура, която не се реализира от гл.архитект, а от други общински органи. Нито гл.архитект, нито началникът на РДНСК могат да регулират действията на тези органи. Доколкото гл.архитект дължи произнасяне по заявлението, същият се е произнесъл правилно с оглед фактическата и правна обстановка. Посочено е, че чл.183, ал.4 ЗУТ не е приложим, доколкото Б. не е съсобственик на УПИ, а суперфициар. На тези основания жалбата е отхвърлена. Заповедта е получена от Б. на 09.10.2017 г. /обратна разписка на л.20/, а на 23.10.2017 г. е подадена жалбата пред съда, видно от поставения вх.№ на органа /л.5/.

Въз основа на така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

По същество е неоснователна.

 

 

 

 

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – началника на РДНСК-СЗР, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 216, ал.1, т.2 вр. ал.2 от ЗУТ, в съответната писмена форма.

По отношение на мотивите, спазването на административно производствените правила и материалния закон съдът съобразява следното:

Заповедта е постановена в законово опрделения срок от получаване на жалбата, комплектована с административната преписка.

Същата се позовава на разпоредбите на чл.183, ал.1 и ал.3 от ЗУТ, като приема, че разпоредбата на чл.183, ал.4 от ЗУТ е неприложима.

Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.1 от ЗУТ, в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици. Съгласно чл.183, ал.3, изр. първо, когато държавата или общината е съсобственик на урегулиран поземлен имот, договорите по ал. 1 и 2 се сключват в писмена форма. Съгласно чл.183, ал.3, изр.трето, условията и редът за сключване на договорите от държавата и общините по ал. 1 и 2, както и за даване на съгласие по ал. 2, се определят съответно с правилника за прилагане на Закона за държавната собственост и с наредбата по чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.  

Доколкото общината е собственик на УПИ, което е видно и от приложения АЧОС, същата с писмен договор може да учреди право на строеж на друго лице, с което да му разреши извършването на нов строеж в УПИ. Доколкото Б. иска да построи гараж в имота, съдът счита, че това е нов строеж, такъв на допълващото застрояване. За такъв строеж на Б. не му е било учредено право на строеж през 1990 г., когато му е учредено право на строеж за първи етаж на жилищна сграда. Същият гараж, видно от представените виза и скица, не е част от тази сграда, а е разположен свободно в УПИ. Следователно, за да се построи същият, следва да бъде учредено ново право на строеж, което може да стане само с договор.

Съдът приема, че противно на твърденията на жалбоподателя, изречение трето от чл.183, ал.3 ЗУТ изрично препраща по отношение на условията и реда за сключване на такъв договор към наредба на общинския съвет, доколкото имотът е общинска собственост. Това е наредбата, приета на основание чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост. Без спазване на условията и реда по тази наредба не може да се сключи законосъобразно договор за учредяване право на строеж.  

В случая, Б. е подал искане за учредяване на такова право. Община Плевен е обявила публичен търг с тайно наддаване за правото на строеж, така както е поискано - обявлението е за същия имот, и за право на строеж на гараж - със застроена площ, посочена в заявлението. Няма данни по делото дали жалбоподателят е подал документи за участие, дали се е явил и дали е спечелил търга. Но в случая това няма и значение, защото още преди да бъде обявен този търг, е подадено искане за издаване на РС. Към датата на подаване на искането за издаване на РС, както и към датата на произнасяне на гл.архитект на общината, не е бил проведен търгът. Наличието на право на строеж в случая е задължително условие за издаване на РС, доколкото УПИ е собственост на друго лице – общината, и без право на строеж за гараж, учредено от общината, не може да се издаде РС на друго лице за построяване на този гараж.

В случая не е приложима разпоредбата на §23 от ЗР на ЗУТ. Същата разпоредба урежда случаите, когато разпоредба на ЗУТ противоречи с разпоредби на други закони. Ако жалбоподателят твърди, че съответната наредба на ОбС по чл.8, ал.2 от ЗОС противоречи на ЗУТ, то оспорването на наредбата става по реда на друго производство , каквото няма данни да е проведено. Докато тази наредба е в сила, жалбоподателят /както и всяко друго лице/ следва да се съобразява с нея. Постановените въз основа на тази наредба актове подлежат на самостоятелно обжалване. Те са постановени и от различни от гл.архитект на общината и от началника на РДНСК административни органи. Визата за проектиране не е свързана с предварително учредяване на правото на строеж, и поради тази причина настоящият съд и ВАС са отбелязали в своите решения по обжалване отказ за издаване на виза, че учредяването на право на строеж не е предварително условие за издаването на виза за проектиране. Но учредяването на право на строеж е необходимо, за да се издаде РС. Началникът на РДНСК не може да задължава органи на общината да учредят право на строеж. Ако е налице отказ по искане за учредяване право на строеж - изричен или мълчалив, същият може да се оспори от заявителя, и ако е незаконосъобразен – да се отмени. В случая няма данни за такова оспорване. Само в производство по оспорване на такъв отказ може да се съобразява дали същият е законосъобразен или не. Учредяването на право на строеж е необходимо, защото Б. няма учредено право на строеж върху 450 квадрата /колкото е целият парцел/, както смята, а има такова право само за първи етаж на сградата. Разпоредбите на отделните алинеи на чл.183 от ЗУТ описват начина, по който се процедира в случаите, когато УПИ има съсобственици или принадлежи на друго лице. Разпоредбата на чл.180 от ЗУТ не създава задължение за учредяване на право на строеж, а указва, че правото на строеж се учредява въз основа на ПУП или виза за строеж. Условията и реда за това учредяване по отношение на имот - общинска собственост, следва да са уредени в наредбата по чл.8, ал.2 от ЗОС, към която препраща чл.183 ЗУТ, както е посочено по-горе.

Правилно началникът на РДНСК е приел, че не е приложима разпоредбата на чл.183, ал.4 ЗУТ. Същата разпоредба дава права на съсобственици на УПИ, но не и на лица, които имат реализирано право на строеж в УПИ. Построеният законно първи етаж на жилищната сграда не прави жалбоподателя собственик на УПИ – такъв си остава общината.

Като е приел за основателни изложените от гл.архитект на общината фактически и правни основания, началникът на РДНСК е издал законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Въпреки благоприятния изход на делото, на ответника не могат да се присъдят разноски, тъй като такива не са поискани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, пети състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.Б. ***, против заповед № ДК-10-СЗР-12/03.10.2017 г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Северозападен район.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд чрез настоящия съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

                                                                                  СЪДИЯ: