О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1678

 

гр.Плевен, 12.12.2018 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, II-ри състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов 

 

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 911/2018г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба /ИМ/ от  П.Е.Г., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора- Плевен,  с която е предявен иск против  затвора- гр. Плевен и ГД „ИН“- София, за обезщетение на причинени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от поставяне на същия в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ през периода 22.05.2017г.- 03.10.2018г., с размер на претенцията 50 000 лева.

С определение № 1309/10.10.2018г. съдът оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца да подаде уточнение на исковата си молба, с която да конкретизира юридическото лице, по отношение на което предявява претенцията си; да посочи в какво се изразяват претендираните имуществени вреди, както и от какви конкретни действия или бездействия на административния орган, сочен като ответник произтичат те; да посочи каква част от претендираното обезщетение в размер на 50 000 лв. касае причинени имуществени вреди и каква част е за неимуществени такива, както и да посочи изрично в какво се състои искането му до настоящия съд съгласно чл. 127, ал.1 , т.5 от ГПК; да внесе държавна такса в размер от 10 лева по сметка на Административен съд- Плевен и да представи платежния документ по делото.

Ищецът е предупреден за последствията от неизпълнение на дадените указания.

В срока за изпълнение на горното определение са постъпили две молби от ищеца- за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от държавна такса. Съдът е изискал съответни доказателства, за да осъществи преценката за наличие или липса на обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК и чл.23, ал., т.1- 7 от Закона за правната помощ. Въз основа на тях съдът се е произнесъл с определение № 1454/07.11.2018г., с което е предоставил правна помощ на ищеца и е оставил без уважение искането му за освобождаване от държавна такса. Горното определение е било връчено на П.Е.Г. на 16.11.2018г. /видно от съобщение на л.44/, не е било обжалвано и е влязло в законна сила. С определение № 1508/19.11.2018г. съдът е назначил адв. Я.Д. *** за служебен адвокат на ищеца Г.. Адвокат Д. е депозирал заявление- становище вх. № 4669/22.11.2018г., с което е направил уточнения на исковата молба, съобразно дадените указания с определение № 1309/10.10.2018г. Със същото заявление е обърнал внимание на съда, че предоставената от затвора Плевен справка за паричните трансфери касае лицето В. Е.Г., а не ищеца в настоящето производство П.Е.Г., поради което е изразил становище, че не е изяснен въпроса дали ищецът е в състояние да заплати изискуемата държавна такса за образуване на производството. Във връзка с горното съдът е изискал с разпореждане № 4313/23.11.2018г. нова справка за горното обстоятелство и с писмо вх. рег. № 4819/03.12.2018г. е постъпила справка за паричните трансфери на ищеца П.Е.Г., обхващаща периода 22.05.2017г. - 29.011.2018г. От горната е видно, че през този период ищецът е имал приходи от ваучери в общ размер 390 лв. Тъй като се касае за лишен от свобода, чиито потребности от храна, облекло, подслон, отопление, осветление и здравни грижи са обезпечени, то съдът счита, че заплащането на дължимата държавна такса в размер на 10 лв. е изцяло във възможностите му и така получената справка не променя по никакъв начин обстоятелствата, които съдът е съобразявал при постановяване на определение № 1454/07.11.2018г., което е влязло в законна сила.

В указания срок по посоченото по- горе определение не е внесена дължимата държавна такса за образуване на производството, въпреки обективната възможност на г-н Г. да стори това. Ищецът е бил предупреден за произтичащите от това последици.

Неизпълнението на указанията на съда съставлява основание за връщане на исковата молба, съобразно разпоредбата на чл.144 АПК вр. чл.129, ал.3 от ГПК.

Воден от горното, съдът

 

                                      ОПРЕДЕЛИ:

 

ВРЪЩА искова молба на П.Е.Г., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора Плевен,  с която е предявен иск против  затвора гр. Плевен и ГД „ИН“- София, за обезщетение на причинени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от поставяне на същия в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ през периода 22.05.2017г.- 03.10.2018г., с размер на претенцията 50 000 лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 911 по описа за 2018 г. на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на л.св. П.Е.Г. и служебно назначения адвокат Я.Д..      

                                                                                                                                                                                            СЪДИЯ: