Р E Ш Е Н И Е

№ 714

гр.Плевен, 3 Декември 2018год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                       Председател: Цветелина Кънева

 

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №910 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171 т.2а б.“А“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба от Е.Б.М. ***, чрез адв.Р.И. *** с надлежно пълномощно, срещу Заповед за прилагане на ПАМ №18-3391-000011 от 10.08.2018г. на Началник  РУП към ОД на МВР-Плевен, ІІ-ро РУ-Плевен, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

В жалбата се излагат доводи, че заповедта е издадена в нарушение на материално-правните разпоредби и процесуалните норми, свързани с налагане на ПАМ. Сочи се, че АУАН е съставен на Е.М. Ф., а процесната ПАМ е приложена спрямо Е.Б.М., като двата акта са издадени при противоречиви фактически обстановки. Твърди се още, че изложените в процесната заповед обстоятелства не отговарят на обективната истина, тъй като М. не е управлявал на посочената дата въпросното МПС, както и последното е оставено на Ф. да го ремонтира, а не да го управлява. Твърди се още, че не му е било известно до получаване на заповедта какви са били действията на Ф. по отношение на автомобила. Сочи се още, че в заповедта не е посочено на кое ППС се налага мярката и по кой нормативен акт. В заключение се моли за отмяна на ПАМ и се иска присъждане на разноски.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв.Р.И., която поддържа депозираната жалба по наведените в нея основания и моли за отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски.

За ответника по делото в съдебно заседание се явява юрисконсулт П. Ф. с надлежно пълномощно, която излага подробни доводи за законосъобразно издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева.          

            Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 18.09.2018г. лично на оспорващия, а жалбата е подадена при административния орган на 26.09.2018г. Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП., от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С АУАН фабричен №0665409 от 09.08.2018г., съставен от И. В. С. – младши автоконтрольор при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, на Е. Л. Ф. е вменено нарушение по чл.150а от ЗДвП за това, че на 09.08.2018г. около 10.50часа в гр.Плевен, ул.“Княз Ал.Батемберг“ – кръстовище с ул.“Асен Халачев“ като водач на товарен автомобил „Рено Канго“ с рег.№ЕН***КА, управлява без СУМПС отнето по административен ред със заповед №10692/20.12.2006г. АУАН е подписан с отбелязване „нямам възражения“. Посочено е в акта, че се изземват СРМПС №006730476 и 2 броя рег.табели ЕН***КА.

Във връзка с горното, на 10.08.2018г. от Началник РУП към ОД на МВР-Плевен, ІІ-ро РУ-Плевен, на основание чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП е издадена Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №18-3391-000011, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. В заповедта е посочено като фактическо основание, че Е.Б.М. *** кръстовището на ул.“Александър Батемберг“ и ул.“Асен Халачев“, като собственик на л.а. „Рено Канго“ с рег.№ЕН***КА е допуснал управлението му от Е. Л. Ф., като същият е с временно отнето СУМПС.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

Установява се също, че въз основа на съставения АУАН срещу Е. Л. Ф. е издадено Наказателно постановление №18-3391-000158 от 04.09.2018г. за нарушение по чл.150А ал.1 от ЗДвП.

Видно от приложена на л.23 справка е, че като собственик на товарен автомобил „Рено Канго“  с рег.№ЕН***КА, в регистрите на ПП-КАТ е отразен  Е.Б.М.. Това обстоятелство се установява и от представеното Свидетелство за регистрация на МПС част І (л.28-29).

Установява се още от фактическа страна, а и не се спори между страните, че на Е. Л. Ф. е отнето СУМПС по административен ред по чл.171 т.1 от ЗДвП (л.35-37).

По делото е разпитан като свидетел лицето Д. Е. Г., който е служител във фирмата на оспорващия М., и който заявява, че е оставил процесния товарен автомобил при Е. Ф. за ремонт, като е разбрал за свалянето на регистрационните табели от М..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото на л.32-34 е приложена Заповед №316з-27/03.01.2018г, с която началниците на РУ при ОД на МВР-Плевен са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Следва да се посочи също, че по делото е представен и АУАН, станал основание за издаване на процесната ПАМ, като същият е посочен в нея. Актът е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка съдът констатира, че в процесната заповед е посочен АУАН фабричен №0665409 от 09.08.2018г., но погрешно е отразено, че актосъставител е И. Е. Я. и че актът е съставен на лицето Е.Б.М.. Така констатираното не представлява съществено процесуално нарушение и не влияе на законосъобразността от процесуална страна на обжалваната заповед, доколкото правилно е посочен № и дата на съставения акт, направено е позоваване на него и същият е приложен като доказателство по преписката за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. От последният се установява нарушението, което е станало основание за издаване на принудителната административна мярка.

В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Действително оспорващият не е бил уведомен за започване на административното производство, съгласно изискванията на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на административния орган не е накърнило значително правата и законните интереси на М.. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на издадената заповед само на това основание. В конкретния случай неуведомяването на М. за започване на производството не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременното издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която е предназначена.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП, съгласно която за срок от шест месеца до една година се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. А съгласно чл.172 ал.4 от ЗДвП, в случаите на чл.171 т.2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, както и се изземват и табелите с регистрационен номер.

Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ са, че М. като собственик на МПС е допуснал същото да бъде управлявано от лице, на което временно е отнето СУМПС. Т.е. в  процесния случай сме в хипотезата на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице с временно отнето по административен ред СУМПС. В тази връзка следва да се посочи, че за целите на административното производство в тази хипотеза е достатъчно моторното превозно средство да се управлява от лице с отнето свидетелство за управление по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП и това МПС да е собственост на друго лице, тъй като разпоредба на чл.171 т.2а б.“А“ не поставя други изисквания за прилагане на мярката. Без значение е кога и в кой момент е преотстъпено МПС на водача, дали изобщо същото е дадено с цел управление, и дали собственикът на МПС е знаел, че водачът е с отнето свидетелство за управление, в каквато насока са възраженията на оспорващия.

По делото не се спори, че на 09.08.2018г. Е. Л. Ф. е управлявал процесния товарен автомобил, собственост на М., като водачът е бил с отнето по административен ред СУМПС. Последното е констатирано с АУАН фабричен №Д665409 и е квалифицирано като нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. СУМПС се издава от органите на МВР при наличието на предвидени в закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача, т.е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. В горният смисъл е и нормата на чл.155 ал.1 от ЗДвП, съгласно която всеки водач има право да управлява моторно превозно средство от категорията, за която притежава свидетелство за управление. След като към датата на извършване на нарушението Ф. е бил с отнето СУМПС по административен ред и е управлявал МПС собственост на М., то към 10.08.2018г. спрямо оспорващия са били налице материално-правните предпоставки за издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ.

Нарушението на Ф. е констатирано с АУАН, който както бе посочено и по-горе, е редовно съставен и има доказателствена сила до доказване на противното. На основание чл.17 ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189 ал.2 от ЗДвП, при преценка на валидността на акта, съдът намира, че същият е съставен от компетентен орган, има необходимото съдържание, както и са спазени разпоредбите на чл.40-43 от ЗАНН за съставянето му. В настоящето производство не подлежи на преценка съставомерността на посоченото като извършено в акта нарушение, а следва да се прецени само неговата валидност. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършеното нарушение по ЗДвП досежно управление на МПС от водач с отнето по административен ред СУМПС съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед.

В този смисъл, мярката по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, като чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената ПАМ има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.

В разпоредбата на чл. 171, т. 2а б.“А“ от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок – 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ.

По изложените по-горе съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед направеното искане в хода по съществото на спора, на ОД на МВР-Плевен следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 100лева, представляващи юрисконсулстко възнаграждение съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

 

                                                   Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Б.М. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №18-3391-000011 от 10.08.2018г. на Началник  РУП към ОД на МВР-Плевен, ІІ-ро РУ-Плевен, с която спрямо Е.М. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Е.Б.М. ***, с ЕГН:**********, да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР-Плевен направените по делото разноски в размер на 100лв. (сто лева).

Решението може да се оспорва с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок  от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                                    СЪДИЯ: