Р Е Ш Е Н И Е
№
35
гр.
Плевен, 19.01.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛЕВЕН, IІ състав,
в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при секретаря
Десислава Добрева, като разгледа
докладваното от Председателя адм.
дело № 909 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от АПК, във вр. с чл. 172, ал.5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба от И. А.Г. ***, против
наложена на 17.10.2017г. в гр. Плевен от П. В. Л.- инспектор звено
„Инспекторат“ при Община- Плевен принудителна административна мярка по чл.171,
т.5 ЗДвП, изразяваща се в преместване на МПС- л.а „Сеат“ с ДКН № Х *** КК без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.
Жалбоподателят
твърди, че наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна,
тъй като не е била налице нито една от
хипотезите на чл.171, т.4, б.“б“ за прилагането й. Излага оплакване, че за
наложената ПАМ му е бил връчен единствено приемо- предавателен протокол, от
който не става ясно какво е извършеното нарушение заради което е наложена ПАМ,
с което е нарушено правото му на защита, както и че същата не е наложена с
изискуемата от закона мотивирана заповед, която да съдържа изискуемите от
чл.59, ал.2 АПК реквизити. Във връзка с нарушеното му право на защита сочи, че
не е издаван АУАН за допуснато административно нарушение, във връзка с което да
е наложена ПАМ. Изразява оплакване за нарушено конституционно право на
неприкосновенност на частната му собственост и развива доводи, касаещи
реалността на разходите на ОП „ЦГМ“ разходи за репатриране на автомобила му. В
заключение претендира отмяна на ПАМ и да бъдат възстановени направените от него
разходи, а именно сумата от 52 лв., която е заплатил във връзка с репатриране
на автомобила му.
Ответникът
е ангажирал частично становище по жалбата в писмо /л.19 от делото/, с което
представя изискани от съда писмени доказателства. Излага доводи, че на мястото,
където е бил паркиран репатрираният автомобил има поставен знак В 27 и
непосредствено под него е налице обозначение, че неправилно
паркираните/престояващи МПС се вдигат с „паяк“.
В
съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си по изложените в нея
съображения. Твърди, че от представените от ответника писмени доказателства се
установява, че към момента на налагане на ПАМ ответникът не е имал такова
правомощие. Излага доводи, че административният орган не е изпълнил
задължението си по чл.171, т. 5, б.“б“ ДвП да уведоми Районното управление на
Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен
автомобилът, за новото местоположение на превозното средство, за да не бъде
начислева такса за наказателен паркинг. Твърди, че автомобилът му не е бил
паркиран в нарушение на знак В-27. Излага доводи, че в нареждането, с което е
наложена ПАМ е посочена единствено разпоредбата на чл.168 ЗДвП, но от него не
става ясно за какво нарушение е бил репатриран автомобила. В заключение пледира
за направени деловодни разноски в размер на 10 лв. по настоящето дело, сумата
от 50 лв., заплатена като глоба за неправилно паркиране и 2 лв. за паркинг.
Ответникът
П. В. Л.- инспектор звено „Инспекторат“
при Община- Плевен изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
Твърди, че жалбоподателят е бил паркирал лекия си автомобил след като е
подминал два знака В- 27, изрично забраняващи спирането в лявата страна на
еднопосочната улица, с което е допуснал нарушение на общинските наредби.
Навежда доводи, че е оправомощен да налага ПАМ по силата на длъжностната си
характеристика. Твърди, че е изпълнил възложените му служебни задължения.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата
против наложената с „нареждане за принудително преместване за неправилно
паркирано ППС“ принудителна административна мярка по смисъла на чл.171, т.5 от
ЗДвП е подадена в законния срок, от процесуално легитимирано лице /собственика
на л.а. „Сеат“ с рег. № Х *** КК/, поради което разглеждането й е допустимо.
Съдът
намира, че по същество същата е основателна.
Лек
автомобил „Сеат“ с ДКН № Х *** КК е собственост на жалбоподателя И.А.Г., което се установява от представения
по делото частно заверен препис на свидетелство за регистрация на МПС, част I /л.30 от делото/. От представените от ответника писмени
доказателства- заверени преписи от „нареждане за принудително преместване на
неправилно паркирано ППС“ № 0001753/ 17.10.2017г.; „протокол за принудително преместване“ №
0001227/17.10.2017г.; „приемо- предавателен протокол“ № 0001186/17.102017г.;
„приемо- предавателен протокол“ № 0000150/17.10.2017г. и 4 бр. снимки /л.5-12 от делото/ се установява,
че на 17.10.2017г. автомобилът е бил паркиран на ул. „Цар Борис III“ в централната част на
гр. Плевен. Това обстоятелство не се отрича от жалбоподателя. От представената
от ответника схема за организация на движението /л.26/ е видно, че посочената
улица е еднопосочна, както и че по цялото й протежение са поставени знаци В-27,
забраняващи престоя и паркирането. На схемата липсва означение на установената
„синя зона“, което е без значение за настоящето производство, тъй като никоя от
страните не твърди, че автомобилът е бил паркиран в тази зона, нито пък да е
била платена съответната такса за това.
От
писмените доказателства, посочени по- горе, се установява и репатрирането на
лекия автомобил от мястото на паркирането му до специализиран паркинг, находящ
се в гр. Плевен, ул.“Гургулят“ №2, стр. кв. 181а, както и последващото му
получаване от жалбоподателя И.А.Г. в 16.15 часа.
Извършеното
репатриране представлява ПАМ по смисъла на чл.171, т.5 от ЗДвП- „преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач“. Съобразно разпоредбата на чл. 172,
ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Съдът
намира на първо място, че издаденото от ответника „нареждане за принудително
преместване на неправилно паркирано ППС“ /л.5 от делото/ не представлява
„мотивирана заповед“ по смисъла на посочената законова разпоредба. Същото не е
със съдържанието, изискуемо от разпоредбата на чл.59, ал.2, т.3,4,5,7 АПК. В
него липсва посочен адресат /собственика на МПС или упълномощен от него водач/.
Не са посочени фактически и правни основания за издаване на акта. Налице е
позоваване единствено на разпоредбата на чл.168 от ЗДвП, която единствено сочи
кои са компетентните длъжностни лица, имащи право да преместват или да нареждат
да бъдат преместени ППС, но липсва посочване на нарушението, което е наложило
налагането на процесната ПАМ, а съобразно чл.171 ЗДвП, ПАМ се налагат „за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения“. В издаденото нареждане липсва разпоредителна част- на кого се
указва извършването на разпореденото принудителното преместване и в какъв срок.
Не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва издаденият
административен акт, с което пък е допуснато съществено нарушение на правата на
жалбоподателя. Посоченото води на извод за незаконосъобразност на издадения
административен акт.
Освен
това съдът намира, че към момента на прилагане на ПАМ, която е предмет на
делото, ответникът не е имал такава компетентност. Съобразно чл.168 ЗДвП право да
преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство
имат длъжностни лица „от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени
от собствениците или администрацията, управляваща пътя“.
От представените
от ответника писмени доказателства-
трудов договор, допълнително споразумение към трудов договор и
длъжностна характеристика /л.20-25 от делото/ се установява, че същият е
длъжностно лице по смисъла на закона, а именно „инспектор обществен ред“ с
място на работа Община Плевен- звено „Инспекторат“. Звено „Инспекторат“ не
представлява „служба за контрол“ по смисъла на ЗДвП, поради което и съобразно
разпоредбата на чл.168 ЗДвП, за да има правото да нарежда преместване на
паркирано ППС, ответникът следва да е бил определен да изпълнява тази функция
от собствениците или администрацията, управляващи пътя. Улица „Цар Борис III“
се намира в централната градска част на гр. Плевен и е собственост на Община- Плевен
/което не се оспорва от страните/, поради което ответникът към момента на
прилагане на процесната ПАМ е следвало да бъде оправомощен за това от Кмета на
Община – Плевен. Настоящият съд е указал на ответника представяне на
доказателства в тази насока с определение № 1282/01.11.2017г., а с определение
№ 1317/09.11.2017г. му е указал и
доказателствената тежест. В съдебно
заседание на 19.12.2017г. ответникът е представил като писмено доказателство в Заповед № РД-10-1883/07.11.2017г., с която е
извършено изискуемото от закона оправомощаване. Тази заповед обаче е издадена
след прилагането на ПАМ, която е предмет на производството, в която насока са и
възраженията на жалбоподателя. Освен това в пледоарията си ответникът не се
позовава на горната заповед, а твърди, че правомощието му произтича от длъжностната
му характеристика.
Съдът
намира, че в представената като писмено доказателства длъжностна характеристика
/л.23-24 от делото/ не се съдържа възлагане на функции по смисъла на чл.168 от
ЗДвП. Налице е изчерпателно изброяване на трудовите функции, задължения и
отговорности, вкл. и за съставяне на АУАН при спазване изискванията на ЗАНН, но
никъде не е налице възлагане на правомощия, свързани с приложението на ЗДвП.
Ето
защо съдът намира, че ответникът е определен да изпълнява посочените по- горе
функции едва на 07.11.2017г. с издадената и представена по делото/л.36/ заповед
на Кмета на Община- Плевен, поради което към 17.10.2017г. не е имал
компетентност да прилага ПАМ по смисъла на ЗДвП, което налага обявяване
нищожността й. В този смисъл е съдебната практика на ВАС решения по адм. д №№
10765/2014 г., 10765/2014 г., 6149/2015 г. 6149/2015 г., 15481/2014 г. и
11443/2014 г.
По
отношение на претендираните от жалбоподателя разноски съдът намира, че е
основателна единствено претенцията за присъждане на сумата от 10 лв.,
представляваща заплатената от жалбоподателя държавна такса за образуване на
настоящето производство, съобразно чл.143, ал.1 АПК. За заплащане на тази
сума следва да бъде осъдено юридическото лице Община-Плевен, чиито орган е
ответника по делото. Претенцията за
присъждане на заплатената във връзка с репатрирането сума от 50 лв., както и за
която жалбоподателят твърди, че е глоба за неправилно паркиране и сумата
от 2 лв. за престой на автомобила на
специализирания паркинг. Тези суми не представляват разноски по настоящето
съдебно производство по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗАНН, а вреди по смисъла на
чл.1, ал.1 ЗОДОВ, поради което могат да се претендират по реда на този закон в
отделно производство.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
нищожността на принудителна административна мярка,
наложена от П. В. Л.- инспектор звено „Инспекторат“ при Община- Плевен с „нареждане
за принудително преместване на неправилно паркирано ППС“ № 0001753/17.10.2017г.,
изразяваща се в репатриране /преместване/ на МПС "Сеат" с ДК№ Х ***КК.
ОСЪЖДА Община- Плевен
да заплати на И. А.Г. ***, сумата от 10
/десет/ лева, представляваща заплатена държавна такса по делото.
ОТХВЪЛЯ като неоснователно искането на
жалбоподателя И. А.Г. *** за присъждане
в негова полза на сумата от 50 /петдесет/ лева и сумата 2 /два/ лева,
представляващи заплатени от него такси във връзка с репатриране на лек
автомобил и престой на същия на специализиран паркинг.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд по реда на
АПК в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че същото е изготвено.