Р Е Ш Е Н И Е

№ 91 / 14 Февруари 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На седми февруари 2018 г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на прокурор: Иван Шарков от Окръжна прокуратура – Плевен

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 908/2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Административното дело е образувано по искова молба на Д.М.Д. ***, чрез адв. Д. *** срещу Министерство на енергетиката – гр. София с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 2000 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 463/2016г. по описа на Районен съд – Червен бряг, завършило с отмяната на НП № Е-НП-32/21.09.2016г. на Заместник-министъра на енергетиката, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира направените разноски и по настоящото дело.

Ответникът – Министерство на енергетиката – София не изразява становище по иска.

Прокурорът дава заключение, че исковата молба е основателна съобразно ТР № 1/15.03.2017г. на ВАС. Предлага да се уважи иска.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу надлежен ответник – Министерство на енергетиката – София, което е юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от АПК, тъй като административно-наказващият орган, издал отмененото НП принадлежи към същото министерство.

Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

С Решение № 77/18.04.2017г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по НАХД № 463/2016г., съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № Е-НП-32/21.09.2016г. на Заместник-министъра на енергетиката, с което на Д.М.Д. *** на осн. чл. 93 ал.2 т.1 от Закона за природните богатства е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 000 лв. за нарушение на чл. 4 ал.2 от ЗПБ. С Определение № 680/23.06.2017г. на Административен съд – Плевен, постановено по КАНД № 496/2017г. е оставена без разглеждане касационната жалба на Министерство на енергетиката срещу постановеното решение и е прекратено производството по делото. Определението не е обжалвано в законния 7-дневен срок, предвид което решението на РС – Червен бряг е влязло в сила на 08.07.2017г.

В съдебното производство пред районния и административния съд жалбоподателят е бил защитаван от адв. Д. ***, въз основа на представено писмено пълномощно по делото (л.118) срещу договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. Оригиналният екземпляр на договора за правна защита и съдействие е приложен на л.27 от настоящото дело.

Дейността на администрацията по издаване на наказателни постановления е преценена като вид административна дейност по смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ съгласно мотивите в съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Тълкувателното постановление има задължителен характер за съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване са подсъдни на административните съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по налагане на административни наказания също е вид административна дейност.

Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, което е акт на държавната администрация, в резултат на възложената й със закон административно-наказателна дейност.

Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда, тъй като договореното адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. реално е било платено изцяло и в брой въз основа на договора за правна защита и съдействие.

Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат, защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по административно-наказателни дела, както пред районния съд, така и пред касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда репариране на направените разноски за жалбоподателя, когато бъде отменено НП, по същия начин както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално представителство за административно-наказващия орган, когато е защитаван от юрисконсулт или адвокат, в случай, че наказателното постановление бъде потвърдено.

Но с Тълкувателно постановление № 1/15.03.2017г. на ВАС е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите е посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Тълкувателните постановления и тълкувателните решения са задължителни и обвързващи за съдилищата.

Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял имуществени вреди, в размер на платеното адвокатско възнаграждение – 2000 лв. за двете инстанции, по повод обжалването на отмененото като незаконосъобразно НП, които са пряка и непосредствена последица от НП, защото издаденото незаконосъобразно НП е причина ищецът да направи разноски за правна защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му санкционен административен акт.

Направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно НП.

Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 2000 лв. за двете инстанциии е в разумен, обоснован и справедлив размер. То не надхвърля определеното минимално възнаграждение за защита по административно наказателни дела съгласно чл. 18 ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.4 и чл. 2 ал.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което се определя за всяка инстанция според защитавания материален интерес. В случая защитавания материален интерес се определя от размера на наложената с НП глоба, която е 50 000 лв., при което минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция възлиза на 2030 лв. ( 830 лв. + 3% за горницата над 10 000 лв.). Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не надхвърля този размер.

Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000 лв. е основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

При този изход на делото на осн. чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да се присъдят и направените деловодни разноски – платена д.т. 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Министерство на енергетиката – гр. София на основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди да заплати Д.М.Д. *** обезщетение в размер на 2000 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 463/2016г. по описа на Районен съд – Червен бряг, завършило с отмяната на НП № Е-НП-32/21.09.2016г. на Заместник-министъра на енергетиката, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2017г. - датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Министерство на енергетиката - София да заплати на Д.М.Д. *** направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. и д.т. – 10 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :