Р Е Ш Е Н И
Е
№ 452
04 юли 2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- Плевен, втори състав, в публично
заседание на пети юни през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия
Господинов административно дело № 906 по описа на Административен съд - Плевен
за 2017 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 54 ал.1 и 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/
Образувано е по жалба от „УНИПОС“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.“Сан Стефано“ № 47 с ЕИК 824150906, представлявано от управителя Л.П.П.,
чрез пълномощника адв. М.К. ***, против Заповед № 18-7155-28.09.2017г. за отказ
за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на Началника на
СГКК- гр.Плевен.
В жалбата се твърди, че на 29.08.2017г. е подадено заявление от
жалбоподателя, за отстраняване на непълнота и грешка в кадастъра, по отношение
на сграда с идентификатор 56722.652.635.39. Горното заявление е подадено след
снабдяване на жалбоподателя с констативен нотариален акт и геодезическо
заснемане на имота. Със заявлението са представени всички документи, с които
жалбоподателят разполага, заплатена е и изискуемата държавна такса. Сочи се, че
от актуалното геодезическо заснемане и извадка по стария ПУП е видно, че
сградата е със ЗП 64 кв.м., двуетажна и със смесено предназначение- гаражи и
надстройка склад, както ѝ, че същата е идентична със сградата с
идентификатор 56722.652.635.39, която неправилно е посочена в скицата с
квадратура 120 кв.м. Твърди се, че в правомощията на
АГКК е да извърши проверка на място и да констатира горното несъответствие,
както и да отбележи жалбоподателя като собственик, въз основа на представения
нотариален акт за собственост, т.к. безспорно се установява, че сградата е с
погрешно нанесени контури и квадратура, а жалбоподателят има право да бъде
вписан като собственик на същата, въз основа на представения констативен
нотариален акт. Оспорват се доводите от заповедта на Началника на АГКК, че не е
налице основание за изменение на КККР, с оглед възражението на заинтересованата
страна УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД- гр. Плевен, относно наличие на спор за
материално право, съставляващ основание за постановяване на отказ по издаденото
заявление на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР. Излагат се доводи, че м/у
жалбоподателя в настоящето производство и заинтересованата страна УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“ ЕАД- гр. Плевен не е налице висящ съдебен спор с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, а такъв с правно основание чл.109 от ЗС, който е с
предмет премахване на сгради, които заинтересованата страна твърди, че са
незаконни и без строителни книжа, но не е налице правен спор относно
собствеността на сградите.
При тези съображения
жалбоподателят прави искане за постановяване на решение, с което да бъде отменена Заповед № 18-7155-28.09.2017г. на
Началник СГКК- Плевен, с която е постановен отказ за изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри по подаденото от жалбоподателя заявление рег. №
01-266998-29.08.2017г. Претендират се съдебни и деловодни разноски.
Ответникът - Началник на Служба по геодезия, картография и кадастър –Плевен, представя писмено становище, в което оспорва подадената жалба. Позовава се на постъпило възражение от
заинтересованата страна УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД- гр. Плевен, в което се
сочи, че в РС- Плевен е налице образувано гр.д. № 2468/2017г. с правно
основание чл.109 от Закона за собствеността, с искане за премахване на
второстепенни постройки, представляващи осем гаражни клетки в имот с
идентификатор 56722.652.635 и склад,
разположени в поземлен имот с идентификатор 56722.652.635. Сочи се, че при
наличието на предоставени от заинтересованата страна писмени доказателства за
висящо съдебно производство по чл.109 ЗС, следва да се приеме, че е налице спор
за материално право, поради което са налице основанията на чл.54, ал.2 ЗКИР,
във вр. чл.70, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., въз основа на които
разпоредби законосъобразно е постановен оспореният отказ. В заключение се прави
искане за отхвърляне на подадената жалба. На осн. чл.78, ал.5 ГПК ответникът
прави и възражение за прекомерност на предявената претенция за разноски от
страна на жалбоподателя. Твърди, че с оглед правната и фактическа сложност на
делото, при уважаване на жалбата следва да бъде присъден адвокатски хонорар в
законоустановения минимум.
Заинтересована страна - страна УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД- гр. Плевен, представя писмено
становище, с което оспорва жалбата. Твърди, че същата е неоснователна, а оспореният
административен акт е правилен и законосъобразен, тъй като оспореният отказ е
издаден в съответствие с разпоредбите на чл.51, ал.3 вр. чл.51, ал.1, т.2 и чл.
54, ал.1 ЗКИР.Сочи се, че пред РС- Плевен е налице гражданско производство, в
което освен иск с правно основание чл.109 от ЗС, е предявен и иск по чл.537,
ал.2 от ГПК, за отмяна на констативния нотариален акт, с който жалбоподателят
се е легитимирал като собственик на сградата, за която е поискал изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри. Излагат се доводи, че
заинтересованата страна УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД-
гр. Плевен е собственик на земята, в която се намира спорната сграда, поради
което по висящото гражданско дело твърди, че е собственик и на сградата,
находяща се в нея по силата на приращение по смисъла на чл.92 от ЗС, предвид
което жалбоподателя неоснователно твърди, че е собственик на сградата. Предвид горното заинтересованата страна твърди, че постановеният отказ е
съобразен с разпоредбата на чл.54, ал.2 от ЗКИР и жалбата против него следва да
бъде отхвърлена.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. М. К. ***, която поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Твърди, че представляваното от нея дружество е
собственик на процесните сгради, както ѝ, че същите са включени в
капитала на представляваното от нея дружество, т.к. са придобити вследствие на
приватизация. Излага доводи, че по делото е установено обстоятелството, че
въпросните сгради са неправилно нанесени в кадастралната карта, във връзка с
представеното пред адм. орган геодезично заснемане. Твърди, че кадастърът
следва да отразява адекватното и вярното положение на сградите и не е негов
приоритет да изследва собствеността, т.к. пред него е установен и доказан
правен интерес, с оглед представен акт за собственост, а с представеното геодезично
заснемане е установено твърдението по подаденото искане, поради което адм.
орган следва да действа при условията на обвързана компетентност. В заключение
прави искане да бъде отменен оспорения отказ и административният орган да бъде
задължен да отстрани грешката, съобразно представените доказателства.
Претендира присъждане в полза на доверителя ѝ направените по делото
разноски, съобразно представен списък.
Ответникът не се
представлява и не ангажира становище извън депозираното писмено такова.
Заинтересованата страна УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“ ЕАД- гр. Плевен, се представлява от адв. Г. ***, която пледира
за отхвърляне на подадената жалба. Твърди, че заповедта, в която е обективиран
постановеният изричен отказ, е издадена от компетентен административен орган и
в съответната форма. Излага доводи, че същата съдържа мотиви и изрично
позоваване на разпоредбата на чл.54, ал.2 от ЗКИР, тъй като е налице доказано
наличие на съдебен спор за материално право, който все още не е окончателно
решен с влязъл в сила съдебен акт. Ето защо счита, че постановеният отказ е в
съответствие със закона, поради което атакуваната заповед е законосъобразна и
жалбата против нея следва да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
деловодни разноски съобразно представения по делото списък.
Административен съд- Плевен, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С искане рег. №
01-266998-29.08.2017г. до СГКК – Плевен, жалбоподателят е инициирал производство за отстраняване на грешка в кадастъра, като искането до административният
орган по своята същност е за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър за землището на гр.Плевен, относно нанасяне на имот с проектен идентификатор 56722.652.635.39 по кадастралната карта на гр.Плевен и вписване на „Унипос“ ООД за собственик с нотариален акт № 106 от
22.08.2017г., том 25, рег. № 9862, дело № 5389, вписан в Служба по вписванията-
Плевен. Към искането е приложено актуално геодезическо заснемане на сградата и копие от
документ за собственост - нотариален акт за собственост за
признаване право на собственост върху недвижим имот по давностно владение.
Между страните не се спори, а и от оспорения отказ, обективиран в Заповед №
18-7155-28.09.2017г. Началник СГКК- Плевен е видно, че с искането е представен
проект за изменение на кадастралната карта, изготвен от правоспособно лице по
ЗКИР и е окомплектована папка с документация съобразно изискванията на чл.58, ал.3
и чл.75 от Наредба РД-02-20-5/15.12.16г.
От приложените към преписката писмени доказателства се установява, че жалбоподателят
се е снабдил с нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим
имот по давностно владение № 106 от
22.08.2017г., том 25, рег. № 9862, дело № 5389, вписан в Служба по вписванията-
Плевен, по отношение на сграда с идентификатор 56722.652.635.39 по кадастралната карта на гр. Плевен, с който се е легитимирал пред административния орган като
собственик на имота.
Със заповед №
18-7155-28.09.2017г. Началник СГКК- Плевен е отказал поисканото изменение в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен с мотиви, че е
постъпило възражение от заинтересованото лице УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД-
гр. Плевен, в което е посочено, че пред Районен съд- Плевен е образувано висящо
съдебно производство по гр.д. № 2468/2017г. по иск с правно основание чл.109 от
Закона за собствеността, с искане за премахване на второстепенни постройки,
съставляващи осем гаражни клетки в имот с идентификатор 56722.652.635 и склад,
разположени в поземлен имот с идентификатор 56722.652.635. Предвид горното
ответникът е приел, че е налице спор за материално право, поради което на
основание чл.54, ал.2 от ЗКИР вр. чл.70, ал.4 от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри е постановен оспорения в
настоящето производство отказ.
Горната заповед е съобщена на заявителя на 04.10.2018г., видно от известие на л.46 от делото, а от печат
върху подадената жалба е видно, че същата е регистрирана в деловодството на
административния орган на 18.10.2017г., поради което съдът намира, че е спазен 14- дневния срок за подаване
ѝ.
При така установеното съдът счита, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок за обжалване на годен за обжалване индивидуален административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Оспореният отказ е обективиран в писмена форма - заповед № 18-7155-28.09.2017г. на Началник
СГКК- Плевен. Същата е издадена от административен орган с материална и териториална компетентност, съгласно приложената Заповед рег.№ 300-135/16.11.2004г на Изпълнителният директор на Агенцията по кадастъра, като компетентен по см. на чл.54 ал.1 от ЗКИР административен орган.
Съдът намира обаче, че
постановеният отказ е незаконосъобразен.
Правно основание за издаване на искания административен акт е чл. 53, ал. 3, във връзка с ал. 1 от ЗКИР, съгласно които, одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. След като е сезиран със заявление за изменение на одобрената кадастрална карта и кадастрален регистър, административния орган е следвало в изпълнение на процедурата по чл.53, ал.3 от ЗКИР да разпореди съставяне на акт за непълноти или грешки и същият акт да се подпише от съставителя, и да се предяви за подпис на заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Съобразно нормата на чл.53, ал.2 ЗКИР, при наличие на документи,
удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на
друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите
имоти се записват данните за всички лица и документи. В конкретния случай
жалбоподателят се е легитимирал като собственик на процесната сграда с
нотариален акт и независимо от основанието за издаването му, извън
компетентността на административният орган е преценката за неговата
законосъобразност.
Административният орган няма правомощие да решава спорове за собственост, това е в правомощията само на съда и то в отделно исково производство пред граждански съд. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, на която се е позовал административният орган, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. От тук следва, че само в отделно исково производство по общия исков ред може да се изследва въпроса за собствеността на недвижимият имот, при наличие на спор за право на собственост между заявителя и пряко заинтересованите собственици. Наличието на спор за собственост обаче е
основание да се откаже изменение на КККР само, когато с него е свързана
непълнота или грешка, а настоящият случай не е такъв. На първо място исковото
производство по гр.д. № 2468/2017г. по описа на РС- Плевен не е по спор за
собственост по отношение на процесните постройки в тесния смисъл на това
понятие, т.е. по чл.108 ЗС, а по чл.109
ЗС, като в това производство е оспорен по реда на чл.537, ал.2 ГПК и
нотариалният акт, издаден в полза на жалбоподателя /видно от невлязлото в сила първоинстанционно решение по гражданското
производство, приложено на л.136 и сл., което обаче не е било налично към
момента на постановяване на процесния отказ/. Съобразно чл.109 ЗС, собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право.
На второ място и приемайки, че исковото
производство касае спор за материално право по смисъла на чл.54, ал.2 от ЗКИР,
съдът намира, че основание за отказ би бил налице единствено, ако с този спор е
свързана непълнота или грешка, за отстраняването на която е сезиран
административния орган, а настоящият случай не е такъв. Постройките са
съществуващи и независимо от обстоятелството дали са законно построени или не
/който въпрос не е разрешен с влязъл в сила съдебен акт/, същите следва да
бъдат отразени в кадастралните регистри, т.к. съобразно чл.2, ал.2 от ЗКИР в
кадастъра следва да се поддържа актуалното състояние на основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на
Република България. От приетото по делото заключение на в.л. инж М.Ч.
/л.145-147/ несъмнено се установява, че е налице грешка при нанасяне в КККР на
гр.Плевен на процесната сграда с идентификатор 56722.652.635.39, която се
заключава в допусната грешка в квадратурата от 121 кв.м., показани в КККР на 63
кв.м. реално съществуващи на терена, както и грешка в конфигурацията и
местоположението на сградата.
Заявителят, жалбоподател в настоящето
производство, е изпълнил задължението си да представи документ за собственост, с който установява правен
интерес да иска отстраняване на непълнота и грешка в
кадастъра за конкретния имот, а именно нотариален акт за признаване право на
собственост върху недвижим имот по давностно владение № 106 от 22.08.2017г.,
том 25, рег. № 9862, дело № 5389, вписан в Служба по вписванията- Плевен. Нито административният орган, нито настоящият съд в това производство могат да извършат проверка за валидността на документа за собственост. Ако административният орган е счел, че с представения нотариален акт е
налице дублиране на носителите на правото на собственост, то е следвало да
съобрази разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗКИР. Заявителят е представил и геодезично
заснемане, от което е видно наличието на грешка в КККР, а горното се установява
по несъмнен начин и в настоящето съдебно производство от приетото заключение на
в.л. инж. Ч.. Възражението на заинтересованата страна за наличие на
предпоставките на чл.54, ал.2 ЗКИР би могло да бъде прието за основателно единствено
при наличие на корелативна връзка между правния спор и непълнотата или грешката
в КККР, а такава не е налице. При тези съображения съдът намира, че административният орган има единствено правомощие да издаде заповед, с която одобри изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър, след изпълнение на определената в чл.53, ал.З от ЗКИР процедура по съставяне на акт за непълноти или грешки и подписването му.
Предвид гореизложеното съдът счита, че оспореният административен акт е незаконосъобразен,
поради което следва да бъде отменен и преписката върната на административния орган за произнасяне по искане рег. № 01-266998-29.08.2017г. до СГКК – Плевен с мотивирана заповед, при съобразяване мотивите на настоящето решение..
С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на жалбоподателя на основание чл. 143 ал.1, от АПК за присъждане на разноските по производството, съобразно представения списък. Жалбоподателят е направил разноски в размер на 50 лева за държавна такса и 720 лева за възнаграждение на един адвокат и 250 лв. за възнаграждение на
вещо лице, които следва да и се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. Съдът намира за неоснователно
възражението от писменото становище на ответника за прекомерност на
договореното адвокатско възнаграждение. Минималното такова за настоящето
производство възлиза на 600 лв., съобразно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По конкретното
дело са проведени 4 съдебни заседания, постановено е и определение за спиране,
което е отменено по жалба на адв. К., поради което съдът намира, че
договореното адвокатско възнаграждение е в справедлив размер и съобразено с
правната и фактическа сложност на производството. Тъй като Службата по геодезия, картография и кадастър - гр.Плевен няма собствен бюджет, разноските се дължат от непосредствено по- горестоящия орган с бюджет - Агенция по геодезия, картография и кадастър - София.
Претенцията за разноски на заинтересованата страна е неоснователна по
аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.3 АПК, която гласи, че когато съдът
отхвърли оспорването, страната, за която административният акт е благоприятен,
има право на разноски. В конкретния случай оспорването не е отхвърлено, респ.
заинтересованата страна, за която отмененият административен акт е
благоприятен, не би следвало да има право на разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ, обективиран в Заповед № 18-7155-28.09.2017г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър/СГКК/ - Плевен, за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, състоящо се в промяна на границите
на сграда с идентификатор 56722.652.635.39 и вписване на „Унипос“ ООД за
собственик с нотариален акт № 106 от 22.08.2017г., том 25, рег. № 9862, дело №
5389, вписан в Служба по вписванията- Плевен
ВРЪЩА преписката на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър/СГКК/- Плевен, за произнасяне по заявление вх. № 01-266998-29.08.2017г. от „Унипос“ ООД при съобразяване на указанията, свързани
с тълкуването и приложението на закона, изложени в настоящето решение.
ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър – София да заплати в полза на „УНИПОС“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“Сан
Стефано“ № 47 с ЕИК 824150906, представлявано от управителя Л.П.П., направените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение на един адвокат и възнаграждение на вещо лице в общ размер 1020 /хиляда и двадесет/
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: