Р Е Ш Е Н И Е

№ 298

гр. Плевен, 08 май 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

при секретар Бранимира Монова и с участието на прокурор Иван Шарков от Окръжна прокуратура Плевен, изслуша докладваното от съдията Николай Господинов административно дело № 904/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Настоящето дело е образувано въз основа на искова молба от В.В.Х., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора- Белене. Със същата е предявен иск против ГДИН- София и се претендира обезщетение в размер на 20 000 лв. за причинени неимуществени вреди от бездействие на здравната служба при Затвора Белене, за период м. август- м. ноември 2014 г., изразени в липса на качествена медицинска помощ и довели до заболяване на ищеца от ***. Наред с това се развиват доводи за претърпени неимуществени вреди, вследствие на жестоко и нечовешко отношение, което се изразява в умишлено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в недостатъчна жилищна площ, несвоевременна лекарска грижа, довела до заболяването му от ***. Налице е и оплакване относно качеството на течащата питейна вода.

След предоставяне на правна помощ и назначаване на служебен адвокат е представено допълнение към ИМ на Х. от адв. Ч.Д.-*** /л.48-50/, в която се излагат доводи за нарушени права на ищеца от страна на затворническата администрация, които се изразяват в поставянето му в помещение с недостатъчна жилищна площ и недостатъчно осветление и проветрение, неосигуряването на отопление, подходящо облекло, лоши хигиенни условия, вследствие на което е влошено здравословното състояние на ищеца, който е развил животозастрашаваща болест- ***. Твърди се бездействие от страна на служителите от затворническата администрация на Затвора- Белене, която се изразява в липсата на адекватни действия след уведомяването ѝ от страна на ищеца за симптомите на болестта му, не осигуряване на своевременна и адекватна медицинска помощ и подходящи хигиенно- битови условия, което е довело до развитие на болестта и застрашаване на неговия живот Претендират се неимуществени вреви, които се изразяват в болки и страдания- физически, емоционални и психически, както и поставяне на ищеца в животозастрашаващо положение. Уточнява се, че претенцията за обезщетение, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия, довели до заболяването от *** е в размер на 15 000 лв., а претенцията за обезщетение вследствие на нарушенията на правата, изразяващи се в настаняване в помещение с недостатъчна жилищна площ, неосигуряване на отопление, подходящо облекло, липса на достатъчно осветление и проветрение в помещението, лоши хигиенни условия е в размер на 5000 лв.

Постъпил е писмен отговор от ответника ГДИН- София /л.62/, в който се оспорва изцяло предявеният иск. Излагат се доводи, че не са налице незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица от Затвора- Белене, не е осъществено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и ищецът не е бил поставен в неблагоприятни условия, които да са довели до страдание и унижаване на човешкото му достойнство.Предвид горното се изразява становище, че при липсата на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС е неприложима презумпцията за причинени неимуществени вреди по смисъла на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. В заключение се изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Ищецът се е явява лично само на първото заседание по делото. Същият се представлява от назначения по реда на ЗПП служебен адвокат Ч.Д., който пледира да бъде уважен предявеният иск против ГДИН- София и твърди, че основателността на исковата претенция е доказана от събраните в хода на производството доказателства.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, редовно призован, се представлява от ст. юрисконсулт У., който пледира да бъде отхвърлен предявеният иск. По претенцията за присъждане на сумата от 15 000 лв., за обстоятелството, че ищецът е заболял от *** и не му е била оказана своевременна и качествена медицинска помощ, процесуалният представител на ответника твърди, че искът е недопустим, тъй като не се касае за административна дейност по смисъла на ЗОДОВ, а за медицинска такава, чието качество се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика и не е в кръга на правомощията на затворническата администрация. Алтернативно излага доводи, че ищецът е заболял от *** не заради липса на качествено и своевременно медицинско обслужване, а заради рисковото си поведение, което се изразява в употреба на наркотични вещества през периода 2001- 2011г. Излагат се доводи, че от представените писмени доказателства се установява отказ на ответника да приема назначеното му лечение и медикаменти, както и че същият е обявил гладна стачка, за да бъде върнат в 9-то помещение на 7-ма група, където твърди, че е бил поставен в условия на недостатъчна жилищна площ и прави оплаквания за лошо качество на питейната вода. Сочи, че ищецът е бил настанен във въпросното помещение именно по негово искане. Твърди се, че на ищецът е била предоставена достатъчна жилищна площ, съобразно разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, както и че от представените доказателства се установява, че питейната вода в затвора е с нужното качество. В заключение ответникът, чрез процесуалния си представител пледира за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан, не е налице причинно- следствена връзка между поведение на затворническата администрация и причинени неимуществени вреди на ищеца, поради исковата претенция следва да бъде отхвърлен.

Настоящият съд, след запознаване със събраните в хода на производството доказателства и съобразяване становищата на страните, намира за установено следното :

Предвид изложеното в ИМ и представеното от адв. Д. допълнение към ИМ, съдът счита, че е сезиран с два обективно съединени иска по смисъла на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, които касаят един и същи период от време, а именно 01.08 - 30.11.2014г., първият от които представлява претенция в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени но ищеца неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация и липсата на качествена медицинска помощ, довели до заболяването на ищеца от ***, а вторият иск е с размер на претенцията 5000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на жестоко и нечовешко отношение, което се изразява в умишлено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в недостатъчна жилищна площ, неосигуряване на отопление, подходящо облекло, липса на достатъчно осветление и проветрение в помещението, лоши хигиенни условия и лошо качество на питейната вода.

Съдът намира, че и двата иска са частично основателни.

И двете искови претенции са с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС.

Съгласно горната разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия нормативен акт. В разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС е предвидено, че: осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /ал. 1/; за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /ал. 2/.

От представените от ответника писмени доказателства, а именно докладна записка /л.75/, медицинска справка /л.79/, искане за микробиологично изследване за *** /л.131/, медицинска справка /л.132/, заповед /л.133/ , може да се направи извод, че ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода през периода, за който се претендира присъждане на обезщетение, а именно м.август- м.ноември 2014г. Съдът намира, че е допусната техническа грешка в докладна записка /л.75/ при изписване на годината, в която ищецът е постъпил в Затвора- Белене. В горната справка се сочи 2015г., но от всички посочени по- горе писмени доказателства, както и от гласните такива е видно, че лишеният от свобода е пребивавал в Затвора- Белене от м. март 2014г. От медицинска справка за актуалното здравословно състояние на ищеца /л.79/ е видно, че при постъпване на л. св. В.В.Х. в Затвора Белене на 20.03.2014г., на същия е бил извършен предварителен медицински преглед, при който е установено, че е клинично здрав. В същата справка се сочи, че на 23.10.2014г. е регистриран близък (от една килия) контакт с болен от *** ***. На 28.10.2014г. е направена РГ на бял дроб с данни за *** *** *** във фаза на ***. На 29.10 и 30.10.2014г. са изпратени две проби *** за микробиологично и културелно изследване в микробиологична лаборатория и на 04.11.2014г. е бил съобщен положителен резултат. Въз основа на горната справка съдът приема за доказано обстоятелството, че ищецът е постъпил здрав в Затвора- Белене, където се е заразил от ***, което е станало в резултат на пребиваването му в една килия с друг болен от същата болест. От същото писмено доказателство, а и от искане за микробиологично изследване за *** /л.131/, медицинска справка /л.132/, заповед /л.133/, карта за пациент /л.135 и сл./, епикриза /л.137/, може да се направи извода, че непосредствено след диагностициране на заболяването, по отношение на ищеца са предприети мерки за лечението му и същият е бил преведен за лечение в в *** на СБАЛЛС при Затвора- Ловеч.От медицинска справка за актуалното здравословно състояние на лишения от свобода /л. 22/ се установява, че към датата на подаване на ИМ ищецът е в добро общо състояние, чувства се добре и няма оплаквания.

Предвид така обсъдените писмени доказателства съдът приема, че първият от обективно съединените искове, касаещ претенцията за присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лв., е частично основателен. От посочените по- горе писмени доказателства, представени от ответника и неоспорени от ищеца, е видно, че л.св. Х. е постъпил здрав в Затвора- Белене, бил е настанен в една килия с лишен от свобода, болен от ***, вследствие на което се е заразил от горната болест. Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на ответника за недопустимост на горната искова претенция, т.к. не се касаело за административна дейност по смисъла на ЗОДОВ. Основания за претенция по смисъла на чл.284, ал.1 ЗОДОВ са допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от същия закон. От разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗОДОВ е видно, че за поставяне в неблагоприятно положение на лишения от свобода се счита и липсата, или предоставянето в недостатъчен обем на медицинско обслужване. Специалният закон съдържа правила, които касаят медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода /гл. Х от ЗОДОВ/.В конкретния случай съдът приема, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.128, ал.1, пр.1 от ЗОДОВ, т.к. не са били необходимите условия за опазване физическото здраве на ищеца. Същият е бил настанен в една килия с лице, боледуващо от заразна болест- ***, което съставлява пряката причина за заразяването му, съобразно представената от ищеца медицинска справка /л.79 от делото/. Горното дава основание за присъждане на обезщетение на ищеца, чиито справедлив размер съдът определя на 1000 /хиляда/ лв. Същевременно съдът счита за неоснователна претенцията в частта ѝ за несвоевременна и некачествена медицинска помощ, както и за присъждане на обезщетение за разликата до претендирания размер от 15 000 лв., тъй като от представените писмени доказателства, а именно искане за микробиологично изследване за *** /л.131/, медицинска справка /л.132/, заповед /л.133/, карта за пациент /л.135 и сл./, епикриза /л.137/, може да се направи извода, че непосредствено след диагностициране на заболяването по отношение на ищеца са предприети мерки за лечението му и същият е бил преведен за лечение в *** на СБАЛЛС при Затвора- Ловеч. От медицинска справка за актуалното здравословно състояние на лишения от свобода /л. 22/ се установява, че към датата на подаване на ИМ ищецът е в добро общо състояние, чувства се добре и няма оплаквания.От епикриза, издадена на ищеца Х., касаеща период на проведено лечение от 07.11.2014г. до 18.03.2015г. /л.137/ е видно, че вследствие проведената терапия са изчезнали субективните оплаквания и се е подобрил локалния статус на пациента. Същият е повишил теглото си и е започнал поддържаща фаза на лечение, която е следвало да продължи до 16.06.2015г. При тези съображения следва да бъде частично уважен първият от обективно съединените искове, предявени от В.В.Х., като се присъди обезщетение в размер на 1000 лв. Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за разликата до предявения размер от 15 000 лв.

Вторият от обективно съединените искове, предявен от ищеца, също касае периода 01.08 - 30.11.2014г.. Размерът на претенцията е 5000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на жестоко и нечовешко отношение, което се изразява в умишлено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в недостатъчна жилищна площ, неосигуряване на отопление, подходящо облекло, липса на достатъчно осветление и проветрение в помещението, лоши хигиенни условия и лошо качество на питейната вода.

Съдът намира, че горният иск също е частично основателен. По делото е изслушано заключение на в.л. инж. Л.С. по назначена техническа експертиза. Вещото лице не е съобразило допуснатата техническа грешка в докладна записка /л.75/ при изписване на годината, в която ищецът е постъпил в Затвора- Белене /коментирана по- горе в настоящето решение/, поради което е посочил, че няма данни с колко лица е съжителствал ищецът в периода по исковата молба. При съобразяване на обстоятелството, че в горната докладна записка неправилно е посочен период на изтърпяване на наказание през 2015г., вместо през 2014г., то от заключението на вещото лице е видно, че в различни периоди ищецът е съжителствал с повече от допустимите за спално помещение 5 човека. Горното спално помещение е с размери 4,42/5,50 м., или със светла площ 24,31 кв.м., но поради изградената в него тоалетна, полезната обитаема площ на спалното помещение е 23,41 кв.м. Съобразно изискванията на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. От горното е видно, че капацитетът на посоченото спално помещение е максимум 5 човека. С определение № 1548/21.12.2017г. на ответника е било указано да представи доказателства за обстоятелствата в кои килии, с каква площ и с колко души е бил настанен ищецът. Указани са и последиците от неизпълнение на горното задължение. С докладна записка /л.75/ ищецът е представил принтирани копия на списъци по спални помещения на л.св. от 7 група, но същите касаят период от 20.05.2015г. до 09.12.2015г., а не този по исковата молба. Предвид горното съдът намира, че ответникът не е оборил презумпцията на чл.284, ал.5 от ЗОДОВ по отношение претенцията за недостатъчна жилищна площ, поради което е налице основание за присъждане на обезщетение в полза на ищеца за това нарушение на правата му. Налице са и предпоставките на чл.284, ал.3, пр.2 от ЗОДОВ. Освен това от показанията на свидетелите Р. П. и С. Я.М. /протокол от съд. заседание на 10.04.18г.-л.153-155/ се установява, че през периода по ИМ в килия № 9 са пребивавали 6-7 лишени от свобода /според П./ и 5-6 /според М./.

Съдът счита, че от събраните писмени доказателства по делото следва да се приеме, че съобразно периода на исковата му претенция, на Х. следва да бъде присъдено обезщетение за нарушение на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС за периода от 01.08.2014г. до 06.11.2014г., т.к. на 07.11.2014г. ищецът е бил преведен за лечение в ОББ към СБАЛЛС- Ловеч. Касае се за период от 3 мес. и 6 дни като съдът намира за справедлив размер на обезщетението сумата от 325 лв. /т.е 100 лв. месечно/. Настоящият съд намира претенцията до предявения размер от 5000 лв. и по отношение на останалите твърдени нарушения на правата на Х., за неоснователна и недоказана. От посочената техническа експертиза /неоспорена от страните/ е видно, че в спално помещение № 9 има осигурен достъп на дневна светлина чрез два прозореца с РVС дограма, които са отваряеми и по този начин е осигурена възможност за естествено проветряване. Прозорците са с обща площ 3,52 кв. м., което е в съответствие с изискванията на Наредба № 7/22.12.2003г. В обема на спалното помещение има изграден санитарен възел с осигурен достъп до течаща вода. Спалното помещение е обзаведено с отделни легла, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни тела. Налице е отопление с радиатор, захранван от парната централа на затвора.

Съдът намира за неоснователни и оплакванията във връзка с неосигуряване на подходящо облекло и лошо качество на питейната вода. От вещева ведомост на л.151 /писмено доказателство, представено от ответника и неоспорено от ищеца/ се установява, че на Х. са били предоставени зимен шинел,лятна куртка, летен панталон, войнишко одеяло, 2 бр. долни чаршафи, един бр. възглавница, 1 бр. калъфка, 1 бр. дюшек и метална лъжица. По отношение качеството на питейната вода ответникът е представил протокол за изпитване на питейна вода, извършено през периода 16.10.2014г.- 23.10.2014г. /л. 70-72/, от който е видно, че показателите на изследваната питейната вода в Затвора-Белене са в рамките на стойностите на допуск, съобразно Наредба № 9/2001г., изм. ДВ бр.15/2012г. за качеството на водата, предназначена за питейно- битови цели. От показанията на свидетеля свидетелите П. и М. се установява, че помещението е проветримо, светло и с осигурено отопление, разполага със санитарен възел и хигиенните условия са добри. По тези съображения съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен за разликата от 325 лв. до предявения размер от 5000 лв. като неоснователен и недоказан.

При този изход от производството и съобразно разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Административен съд-Плевен деловодни разноски в размер на 230лв., за изготвяне на заключение по изслушаната в хода на производството техническа експертиза, както и сумата от 10 лв. в полза на ищеца, представляваща внесена от последния държавна такса за образуване на производството. Претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, втори състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, да заплати на В.В.Х., ЕГН ********** обезщетение в размер на 1000 /хиляда/ лева за причинените му неимуществени вреди в резултат на заболяването му от ***, причинени на ищеца при пребиваването му в Затвора- Белене за периода 01.08. 2014г. до 30.11.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалите му части и за разликата от 1000/хиляда/ лева до 15000 /петнадесет хиляди/ лева като неоснователен.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, да заплати на В.В.Х., ЕГН ********** обезщетение в размер на 325 /триста двадесет и пет/ лева за причинените му неимуществени вреди през периода 01.08.2014г. до 06.11.2014г., представляващи обезщетение за липса на достатъчна жилищна площ при пребиваването му в затвора през горния период, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалите му части и за разликата от 325/ триста двадесет и пет/ лева до 5000 /пет хиляди/ лева като неоснователен.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, да заплати на В.В.Х., ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 10 /десет/ лв.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, да заплати в полза на Административен съд- Плевен деловодни разноски в размер на 230 /двеста и тридесет/ лева.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: