РЕШЕНИЕ № 679

гр. Плевен, 12 Ноември 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Десислава Добрева и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 902 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А.М.А. срещу решение № 585/09.07.2018 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 894/2018 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 17-0938-006230/08.12.2017 г. на Началник група към ОД на МВР-Плевен,  сектор „Пътна полиция“, с което на А.М.А. ***, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 8 контролни точки.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и издадено при явно несъобразяване с фактите и обстоятелствата разгледани в тяхната съвкупност. Сочи, че РС – Плевен не е изследвал местоположението на актосъставителите, на свидетелите не е зададен този въпрос и не са уважени исканията за служебно изследване на този факт, от страна на актосъставителите не са постъпили възражения относно това къде се е намирал автомобила им и те самите при установяване на цитираното нарушение и при съставяне на акта. Касаторът твърди, че липсват доказателства, че е извършил нарушение, т.к. светофарът не е бил синхронизиран, а от мястото, на което са се намирали актосъставителите не се виждали светлинните сигнали, на които той се е придвижвал, както и навлизащите в кръстовището автомобили, които факти и обстоятелства водят до невъзможност да се изпълнят изискванията на императивната хипотеза на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, няма как да се посочат и опишат подробно фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, мястото на което е настъпило, не е възможно да се сочат факти и обстоятелства, които го потвърждават, след като същите не са възприети пряко от актосъставителя. Счита, че задължителните реквизити на наказателното постановление визирани в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не са отразени в обжалваното НП и нормата не е спазена. Сочи, че за да отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа описание на всички обстоятелства от съставомерен характер, при които е било извършено нарушението, като това видно от изложеното не е сторено, поради което НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено на посоченото формално основание. Счита, че напълно основателно се явява и оплакването, че описателната част на постановлението не кореспондира с приложените от наказващия орган санкционни норми, като това обстоятелство изобщо не е отчетено от първоинстанционния съд при произнасяне на обжалваното решение. Счита, че в АУАН липсва коректна цифрова квалификация на вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение, тъй като нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП не се изчерпва с една хипотеза, в актът е следвало да бъдат отразени точно нарушението с деянието предложения на визираната законна разпоредба, които не са намерили място и в НП, като така допуснатата нередност на акта не е от категорията на преодолимите по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Счита, че изброените нарушения на процесуалните правила, неотстраними в съдебната фаза по обжалване на издаденото НП, са винаги от категорията на съществените, тъй като ограничават правото на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, заставяйки го да се защитава срещу неясни и неточни формулировки. Счита, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че тезата на касатора е защитна, тъй като цитираните нарушения при съставяне на АУАН и съответно при издаване на процесното НП са безспорни и не са оспорени по никакъв начин от ответната страна, налице е невъзприемане пряко на нарушението, некоректна квалификация, както и другите изброени по-горе нарушения при издаването на НП, като всяко едно е със самостоятелна тежест да доведе до отмяна на НП, безспорно не са защитна теза. Счита, че отнемането на контролни точки е незаконосъобразно постановено на основание Наредба № Із-2539 на МВР - чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, защото последната правна норма не предвижда възможност за отнемане на контролни точки и същевременно не е конкретизирано, коя всъщност разпоредба от въпросната Наредба се явява основание за отнемане на контролните точки. Моли да бъде отменено оспореното решение.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Ответникът – ОД на МВР-Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на РС – Плевен е законосъобразно и обосновано и следва същото да бъде потвърдено.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касаторът е санкциониран, за това че на 28.11.2017 г. в 08:25 часа в гр. Плевен на кръстовището на бул. Данаил Попов и ул. „Димитър Константинов“, като водач на лек автомобил /индивидуализиран с марка, модел и дър. контролен номер/, движейки се по посока Ж.П. гара преминава през кръстовището на неразрешен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, с което виновно е нарушил чл. 6, т.1 от ЗДвП, за което е санкциониран съгласно чл. 183, ал.5, т1 от ЗДвП с административно наказание глоба в размер от 100 лева.

РС-Плевен е потвърдил НП, като е приел, че извършването на нарушението от жалбоподателя е доказано по несъмнен начин, както от събраните писмени, така и от гласните доказателства, санкциониращият орган точно е установил фактическата обстановка, правилно е издирил и приложил материалния закон, а при установяване на нарушението и при постановяване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдебното решение е правилно и съответно на събраните по делото доказателства и закона.

В касационната жалба се въвеждат същите оплаквания, които са направени и пред РС-Плевен. Последният е дал конкретен отговор на всички поставени въпроси и изводите му са правилни и не следва да се преповтарят.

Решаващият съд е събрал множество доказателства, както писмени, така и гласни, обсъдил е същите по отделно и в тяхната съвкупност и е стигнал до извода, че настоящият касатор не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофарната уредба регулираща движението на кръстовището на бул. „Данаил Попов“ и ул. „Димитър Константинов“ в гр. Плевен на посочената дата и час в НП и това представлява нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП.

Свидетелските показания са категорични, като и актосъставителя и свидетеля по акта споделят, че са имали видимост към светофорната уредба, преди началото на започване на работа са проверили синхронизацията на всички секции на уредбата и синхронизацията е била налице, ясно са възприели жалбоподателя в момента на извършване на нарушението. Твърденията относно синхронизацията на светофарната уредба се потвърждават и от събраните писмени доказателства - фази на движението на кръстовището, циклограма за синхронизация и справка на сигналните програми на контролера, предоставени от „Центъра за градска мобилност“. Налага се извод, за правилност и обоснованост на извода на решаващия съд, че нарушението е извършено от жалбоподателя.

Неотговаря на истината твърдението на касатора, че в НП не е налице описание на нарушението, дата, място, където е извършено, обстоятелства при които е извършено, както и доказателства които го потвърждават. Описанието на нарушението е достатъчно ясно, както в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, така и в НП. Ясно е посочено в какво се изразява противоправното поведение на санкционираното лице, има място, дата и час на извършване на нарушението. Освен това – очевидно лицето е разбрало какво обвинение му е повдигнато още при запознаването му с АУАН, тъй като е вписал собствено ръчно възражение по акта, което недвусмислено сочи, че е разбрал описанието на нарушението, като дори написаното от него може да се възприеме, като признание за нарушението, доколкото сочи че светофорната уредба е показвала жълт сигнал още докато се е приближавал до кръстовището.

В АУАН и НП, като нарушена правна норма е посочен чл. 6, т.1 от ЗДвП. Нормата гласи: „Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;“ . действително не е уточнено, кое предложение конкретно е нарушено, но това се разбира ясно от извода за това, как е квалифицирано извършеното деяние - „… е извършил: не съобразява поведението си със светлинните сигнали, с което виновно е нарушил чл. 6, т.1 от ЗДвП“. Не остава съмнение, кое правило за поведение е нарушено, поради което правото на защита на лицето не е накърнено и не е налице съществено процесуално нарушение при установяването на нарушението и постановяването на НП.

С оглед посоченото касационната жалба се явява неоснователна.

При направената служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд – Плевен, е валидно, допустимо, съобразено е с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 585/09.07.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 894 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2018 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.