Решение по Административно дело 901/2018г.

РЕШЕНИЕ
№ 682

град Плевен, 13 Ноември 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 901/2018 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от ЕТ „Импорт-Експерт 2000 В. В.“ гр. Плевен чрез адв. Л.П., срещу решение № 707/24.08.2018 г. по а.н.д. № 1798/2018 г. по описа на Районен съд гр. Плевен с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Посочва се, че съставът на Районен съд - Плевен е мотивирал решението си, като не е разгледал основните възражения за незаконосъобразност на наказателното постановление, както и че не е анализирал доказателствата, които са били събрани в хода на съдебното следствие. Твърди се, че при проведено съдебно заседание на 20.08.2018г. безспорно се е установило, че актосъставителят не е изпълнил основно свое задължение произтичащо от разпоредбата на чл.40 от ЗАНН, като не е вписал свидетелите, които са присъствали при установяване на нарушението и при съставянето АУАН. Посочва се, че задължителните указания на Постановление №10/1973 г. на Пленума на ВС са актуални и към настоящия момент като в т. 10 на същото е отразено, че при наличие на очевидци при констатиране на нарушение следва те да бъдат посочени в акта като свидетели за да се осигури разкриване на обективната истина. Навеждат се доводи, че в случая е нарушена императивната разпоредба на чл.40; ал. I от ЗАНН. Твърди се, че в наказателното постановление липсват факти указващи извода на наказващия орган, коя от двете форми на изпълнително деяние е осъществил превозвачът от визираните такива в нормата на чл.96 г, ал.1 от ЗАвПр. Сочи се, че извършване на превоз чрез водач не съществува в използваната санкционна норма, както и че тази норма може да бъде приложена единствено и само с посочените в нея изпълнителни деяния: назначаване на работа на водач без карта за квалификация или допускане (разпореждане) на водач без карта за квалификация да извърши обществен превоз или превоз за собствена сметка. Счита се, че фактите, касаещи съставомерните признаци следва да са категорично и недвусмислено визирани в АУАН и наказателното постановление. Твърди се, че актосъставителят не е установил нарушението по безспорен начин, както и че от показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели е видно,че актосъставителят не е изискал от водача да му бъде представена карта за квалификация, а след като такава не е изискана, проверена и приложена по делото, то не може да бъде определено времето и срока който е изтекъл, за да се впише в АУАН и наказателното постановление, че „Водачът не притежава карта за квалификация". Посочва се, че контролните органи са извършили формална проверка, проверили са пътен лист и Удостоверение за професионална компетентност на водача месеци след твърдяното от тях нарушение. Намират, че АУАН и наказателното постановление са съставени на базата на предположения, без да са представени доказателства за това, дали въпросният водач е притежавал карта за квалификация към датата на посоченото от тях нарушение – 28.11.2017 г. или въпросната карта е била с изтекъл срок. Навеждат се доводи, че от събраните по делото доказателства е видно, че неправилно е ангажирана административно - наказателна отговорност на собственика и превозвача В. В., тъй като в ЕТ 'Импорт-Експорт" 2000 същият е назначил конкретно лице отговарящо за транспортната дейност на фирмата, назначаването и квалификацията на водачите. Сочи се, че същото лице е ръководител на транспортната дейност и неговото име фигурира към описания в АУАН и наказателното постановление Лиценз на Общността №0333 и валиден до 31.12.2026. Посочва се, че задълженията относно контрола и квалификацията на водачите са описани в неговата длъжностна характеристика и същият има делегирани правомощия относно професионалната квалификация на водачите включително карта за квалификация и единствено това длъжностно лице може да осъществи едното от двете изпълнителни деяния посочени в чл.96 г от ЗАвПр. Счита се, че това представлява съществено нарушение на процесуалните правила по установяване, квалифициране, респективно наказване на нарушението. Молят съдът да отмени решението, както наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът - ЕТ „Импорт-Експерт 2000 В. В.“ гр. Плевен, се представлява от адв. Л.П. ***. Поддържа мотивите и съображенията, които са изложили в жалбата, като намира, че не са обсъдени доводите и съображенията, които са посочили за незаконосъобразността на наказателното постановление. Твърди, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати процесуални нарушения, повечето от тях са съществени. Посочва, че при констатиране на нарушението и при съставяне на акта са присъствали свидетелите В. В. и Ж. П., които са предоставили необходимите документи, които контролните органи са изискали. Твъдри, че актосъставителят не ги е вписал като свидетели, въпреки че са очевидци. Счита, че е налице е грубо нарушение на нормата на чл.41 ал.1 от ЗАНН, като същият не е изпълнил основно свое задължение, но не са изпълнени и задължителните указания на Постановление № 10 от 1973 г. на Върховния съд, които са актуални и към настоящия момент - т.10 при наличие на очевидци при констатиране на нарушение следва те да се посочат като свидетели, за да се осигури разкриване на обективната истина.“ Твърди, че нито в АУАН, нито в издаденото НП става ясно какъв превоз на пътници е извършил водачът М. на 28 ноември 2017 г. по линията Плевен – Бъркач, както и че няма доказателство дали изобщо са пътували пътници. Посочва, че не е отразено дали водачът е извършил обществен превоз на пътници, дали е извършил случаен превоз или превоз за собствена сметка, така както тези видове превози фигурират в използваната от наказващия орган санкционната норма с чл.96 Г от Закона за автомобилните превози /ЗАП/. Счита, че е ограничено правото на защита на наказаното лице, като не става ясно с какво изпълнително деяние е осъществен състава на посоченото нарушение. Твърди, че в наказателното постановление липсват факти, указващи изводите на наказващия орган коя от двете форми на изпълнителното деяние е осъществил водачът от визираните такива в чл. 96 Г от ЗАП. Твърди се, че ЕТ „Импорт Експорт 2000 – В. В.“ е извършил превоз чрез водач, който не притежава карта за квалификация. Излага доводи, че извършване на превоз чрез водач не фигурира като изпълнително деяние в използваната санкционна норма, а тази норма може да бъде приложена единствено и само с посочените в нея изпълнителни деяния: на първо място – назначаване на водач без карта за квалификация или допускане (разпореждане) на водач без карта за квалификация за извърши обществен превоз или превоз за собствена сметка. Счита, че от събраните по делото доказателства е видно, че неправилно е ангажирана административно наказателната отговорност на В. В., след като в ЕТ „Импорт Експорт 2000“ същият е назначил конкретно лице, отговарящо за транспортната дейност на фирмата. Твърди, че в описания в акта и в НП Лиценз на Общността № 0333 за международен автомобилен и автобусен превоз на пътници, фигурира името на ръководителя на транспортната дейност В. Е. П., като на същия са делегирани правомощия относно проучването, назначаването, професионалната квалификация на водачите, включително и карта квалификация и единствено той може да осъществи едно от двете изпълнителни деяния, посочени в чл.96Г от ЗАП. Счита, че нарушението не е установено безспорно, тъй като след като Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ не е представила такава карта, въпреки че се съхранява при тях, не може да се определи времето и срока, когато тя е изтекла. Счита, че наказателното постановление е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон, при ограничаване правото на защита на жалбоподателя, без да е изяснено и доказано в какво се изразява неговото виновно поведение. Намира, че е проявено е бездействие от наказващия орган за разкриване на действителната фактическа обстановка без да е представено надлежно доказателство за това, че водачът М. не е притежавал карта за квалификация или към датата на посоченото от тях нарушение неговата карта за квалификация е била с изтекъл срок. Моли съдът да отмени решението на Районен съд гр. Плевен, както и издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че касационната жалба е основателна, мотивите подробно са изложени в същата и предлага да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № ДАИ 0000058/29.05.2018 г. на началник отдел АНД в ГД “Автомобилна инспекция” - гр.София, с което на ЕТ „Импорт Експорт 2000 В. В.” Булстат:020420353, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж.к. ***, представлявано от В. И. В., за това , че при извършена проверка на 27.04.2018 година в 16.50 часа в гр. Плевен при извършена комплексна проверка на търговеца е установено, че на 28.11.2017 година „ЕТ „Импорт Експорт 2000 –В. В.“ е извършил превоз на пътници по автобусна линия град Плевен – село Бъркач с автобус сетра С215УЛ рег .№ *** ВТ и водач Д. З. М., който не притежава карта квалификация на водача - нарушение на чл. 7б, ал.1, изр.1 от ЗАвП и на основание чл. 96г, ал. 1 предл. 2 от ЗАвП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона. Съгласно чл. 96 г, ал. 1, предл. второ от ЗАвП който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв. В случая наказателно отговорно лице не е едноличният търговец, тъй като съгласно цитираната разпоредба субект на нарушението може да е всяко лице, а не само лицензираният превозвач. По делото са ангажирани доказателства, че търговецът още от 2012 година е наел на трудов договор В. Е. П., посочен и в лиценза, лице, което е „ръководител транспорт“. Съгласно представена длъжностна характеристика пред касационната инстанция П. по т. 16 и т. 17 – извършва пряк контрол върху работата на шофьорите и носи отговорност относно професионалната квалификация на водачите, организира и контролира преминаването на курсове за професионална компетентност Съдът счита, че не може да бъде ангажирана отговорността на търговеца в хипотезата на „допуститителство“, тъй като същият е организирал и възложил задълженията относно контрол на професионалната квалификация на водачите на определен служител още през 2012 година и предвид обстоятелството, че субект на нарушението може да е всеки, който допусне водач без да отговаря на някои от изискванията да извърши превоз, то административно-наказващият орган неправилно е наложил санкция на търговеца, а не на лицето, което пряко отговоря за контрол на водачите, като и в санкционната норма се предвижда както наказание „имуществена санкция“, така и „глоба“.

Неоснователни са обаче доводите на касатора, че непосочването на свидетелите, служители на търговеца като такива при съставяне на акта, представлява процесуално нарушение, тъй като те не са очевидци на извършеното нарушение и непосочването им не се отразява върху съставения акт и не прави НП , издадено въз основа него незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 707/24.08.2018 г. по а.н.д. № 1798/2018 г. на Районен съд гр. Плевен, като вместо него постановява:

Отменя наказателно постановление № ДАИ 0000058/29.05.2018 г. на началник отдел АНД в ГД “Автомобилна инспекция” - гр.София, ул. „Гурко“ № 5.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.