РЕШЕНИЕ

№ 706

гр. Плевен , 29.11.2018  г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                     

                                                            Председател:  Снежина Иванова

 

при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдията Иванова исково административно дело № 900 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производството е образувано по искова молба от ЕТ „Импорт Експорт-2000-В.В.“*** чрез представляващия В.В. чрез адв. Л.П. ***, съдебен адрес:***, офис. 207 против Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3 с правно основание чл.1, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, с който претендира вреди от отменен с влязло в сила съдебно решение електронен фиш серия К№1152267 издаден от ОД на МВР Плевен, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП пред РС-Плевен. Претендира се заплащане на сума в размер на 300 лева, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба ищецът  посочва, че с електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1152267 издаден от ОД на МВР – Плевен, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП, в качеството му на законен представител на ЕТ „Импорт Експорт 2000 - В.В.“ му е наложено административно наказание – глобя в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Недоволен от така издадения електронен фиш, същият е упълномощил адвокат, който да го защитава в съда, като му е заплатил в брой сумата от 300 (триста) лв. – за изготвяне на жалба против горецитирания електронен фиш и за процесуално представителство и защита в съдебното производство. Въз основа на подадената от адвоката жалба е образувано а.н.д. № 1483/2018 г. по описа на Районен съд - Плевен. С решение № 695/20.08.2018 г. съдът е отменил като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1152267, издаден от ОД на МВР – Плевен. Смята, че с дадените разрешения в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г.  на ВАС по т. д. № 2/2016 г. на ВАС на Република България по т.д. № 2/2016 г., ОСС, І и ІІ-ра колегия, съгласно което изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната на наказателните постановления представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, за него се поражда правен интерес да подаде искова молба. В същата прави  искане съдът да осъди Областна дирекция на МВР – Плевен с адрес: гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3, да му заплати сумата от 300 (триста) лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по а.н.д. № 1483/2018 г. по описа на Районен съд - Плевен, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание ищецът – ЕТ „Импорт Експорт 2000 - В.В.“*** чрез представляващ В.В. се представлява от адв. Л.П. *** , който поддържа исковата молба и моли за присъждане на обезщетение и разноски за настоящото производство.

Ответникът – Областна дирекция на МВР – Плевен, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен намира исковата молба за основателна и следва да се присъди искането обезщетение от 300 лева.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По  а.н.д. № 1483/2018 г. по описа на Районен съд гр. Плевен се установява, че се обжалва електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство за това, че на 20.06.2015г. в 14:04 часа на път І 3 км 54+777 с.Обнова, с МПС “Пежо - Боксер”, с регистрационен № ЕН *** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 0586: при разрешена скорост - 50 km/h, установена е стойност - 77 km/h, като е налице превишение на разрешената скорост с 27 km/h и на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 2 т. 4 от Закона за движението по пътищата на В.И.В. с ЕГН: **********, в качеството на законен представител на ЕТ „Импорт – Експорт 2000 – В.В..“ е наложено административно наказание – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП, като е указан реда и срока за нейното заплащане доброволно. В срока по чл.189 ал.5 ЗДвП, в ОДМВР – гр.Плевен не е представена писмена декларация с данните на лице, което е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление.

Срещу ЕФ е подадена жалба до Районен съд  Плевен и по делото е постановено решение  № 695/20.08.2018 г., с което съдът е отменил като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1152267, издаден от ОД на МВР – Плевен.

В развилото се пред Районен съд – Плевен  съдебно производство по обжалване на издадения електронен фиш, представляващият ЕТ е упълномощил адвокат Л.П. с пълномощно на л. 6 от делото за изготвяне на жалбата и процесуално представителство и защита, като жалбата пред РС  е подадена именно от адв.  П.  - л. 3 по а.н.д. № 1483/2018 г по описа на РС-Плевен и същият е осъществил процесуално представителството по делото в съдебно заседание. В договора за правна защита и съдействие е отразено договорено и платено възнаграждение за адвокат в размер на 300(триста) лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :

Предявеният иск е допустим, като предявен от представляващия търговеца, на който е издаден електронен фиш, от чиято отмяна се  претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените в хода на а.н.д. № 1483/2018 г. по описа на Районен съд – Плевен разноски за адвокатско възнаграждение.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд по мястото на увреждането. 

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен, като и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва.

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на ОД на МВР - Плевен. 

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че електрония фиш не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ  е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателно-правни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразен акт, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. 

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отменения като незаконосъобразен електронен фиш следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Макар електронния фиш, с който се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

         В настоящия случай не се спори и  се установява от приложеното нахд №1483/2018 год. на РС Плевен, че е отменен  ЕФ серия К№1152267 издаден от ОД на МВР Плевен. Решението на съда  е влязло в законна сила, т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

         Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административно-наказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК  предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (ЕФ) бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков реди в тази връзка е неоснователно твърдението на ответника в становището по исковата молба, че разноски не са дължими.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В хода на а.н.д. № 1483/2018 г. по описа на РС – Плевен  е представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. , което е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. Съдът намира за доказана претенцията за имуществени вреди, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв. по а.н.д. № 1483/2018 г. по описа на РС – Плевен.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издадения незаконосъобразен електронен фиш. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административно-наказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания.

Предвид горепосоченото и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява основателен и доказан както по основание, така и по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата  му по а.н.д. № 1483 по описа на Районен съд - Плевен  за 2018 год.

В настоящото производство се претендира и заплащане на законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените в настоящото производство разноски.

Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, като в случая искането на лицето е за заплащане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба и следователно се дължи върху главницата, считано от 04.10.2018г., тъй като съдът не може да се произнесе  извън претендираното от ищеца.

         С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски  и съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно разпоредбата на който, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, то на ищеца ще следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство  разноски  в размер общо на  310 лв. – договорено и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева  съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 6 по делото и държавна такса в размер на 10 лв. 

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав

 

РЕШИ:

Осъжда Областна дирекция на МВР – Плевен, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на ЕТ „Импорт Експорт 2000 - В.В.“*** чрез представляващ В.В. сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по а.н.д. № 1483 по описа за 2018 година на Районен съд - Плевен, ведно със законната лихва считано от 04.10.2018 година – датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата.

Осъжда Областна дирекция на МВР – Плевен, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на ЕТ „Импорт Експорт 2000 - В.В.“*** чрез представляващ В.В. разноски по делото в размер на 310 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба чрез Административен  съд –Плевен пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.  

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: