Р Е Ш Е Н И Е
№ 693
гр.Плевен, 20 Ноември 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Цветелина Кънева
при
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм. дело № 899 по описа за 2018г. на Административен съд-Плевен и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл.8 ал.2 от Наредба №РД-02-20-6/24.02.2012г. за издаване на удостоверения
въз основа на регистъра на населението.
Производството по делото е образувано по жалба от Н.Н.Б.
***, срещу отказ да се издаде удостоверение за наследници на Н.П.Б.,***,
обективиран в Решение №001/04.09.2018г. на Кмета на Община Долна Митрополия.
В жалбата е изложена фактическата обстановка при
подаване на искането за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на
населението, като се твърди, че в него е направено искане да бъде извършена
проверка и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Счита се, че
въпреки посоченото в отказа, че е извършена обстоятелствена проверка, същата е
била само формална. Направено е позоваване на чл.4 ал.3 от Закона за
гражданската регистрация. Счита се, че административният орган не е положил
усилия да изпълни вменените му задължения по събиране на доказателства и
изясняване на всички факти и обстоятелства, като с бездействието си е нарушил
императивни законови разпоредби. Твърди се, че въз основа на заведените в
регистрите за гражданско състояние актове за гражданско състояние, длъжностните
лица от администрацията на общината са длъжни, при поискване да предоставят
както преписи, така и удостоверения, съдържащи исканите данни. Счита се, че
посочените от него данни в подаденото искане за издаване на удостоверение за
наследници, не обвързва администрацията, но могат да бъдат използвани за
извършване на следващата се справка в наличните регистри. В тази връзка се
твърди, че по негови искания за издаване на удостоверения за наследници, такива
са били издавани. Твърди се още, че с отказа си административният орган
препятства правото му да упражни наследствените си права. В заключение се моли
за отмяна на отказа и се претендира присъждане на разноски.
По делото е депозирано становище от ответника, в което
се сочи, че жалбата е неоснователна. Сочи се, че видно от Акт за раждане №16/***г***,
лицето е с презиме Н. и вписани данни за баща Т. П.Б., като няма данни за
осиновяване, каквито са изискванията на чл.31 и сл. от Наредба
№РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация.
Сочи се още, че в НБД „Население“ лицето е с презиме Н. и баща Т. П.Б.. Твърди
се, че в изпълнение на чл.8 ал.2 от Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012г. за
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, когато в регистъра
на населението липсват данни за издаване на съответното удостоверение,
длъжностното лице прави мотивиран отказ по реда на АПК.
В съдебно заседание оспорващият не се явява,
представлява се от адв. Н. *** с надлежно пълномощно, който счита отказа за
незаконосъобразен по наведените в жалбата основания. Моли за неговата отмяна и
претендира присъждане на разноски по представен списък на разноските.
В съдебно заседание ответникът не се явява,
представлява се от адв.Д. *** с надлежно пълномощно, която счита жалбата за
неоснователна. Сочи, че във всички справки и в регистрите на населението е вписано като баща на оспорващия
лицето Т. П.Б., поради което общината няма юрисдикцията да изяснява произхода
на лицето. Счита, че административният орган е изяснил всички факти и е
постановил законосъобразен отказ, като наведените в жалбата доводи са за
изясняване на произхода на лицето и не съдържат възражения за неправилност на
оспорения акт. Прави искане за присъждане на разноски.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във
връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Предмет на подаденото искане от Н.Н.Б. за извършване
на административна услуга по смисъла на §8 от ПЗР на АПК е за издаване на
удостоверение за наследници по реда на чл.24 ал.2 от Закона за гражданската
регистрация. Отказът за издаване на документ, удостоверяващ факти с правно
значение, представлява индивидуален административен акт съобразно чл.21 ал.3 от
АПК. В Решение №001/04.09.2018г. на Кмета на Община Долна Митрополия е
обективиран отказ да се издаде удостоверение за наследници на Н.П.Б..
Удостоверението за наследници е официален документ, който е от значение за
признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, а отказът за
неговото издаване засяга правната сфера на заявителя, поради което е налице и
правен интерес от неговото обжалване.
Решение №001/04.09.2018г. на Кмета на Община Долна
Митрополия, в което е обективиран отказ за издаване на удостоверение за
наследници, е съобщено на Б. на 13.09.2018г., видно от известието за доставяне
на л.40 от делото. Жалбата срещу него е подадена по пощата на 25.09.2018г. направо
в Административен съд-Плевен и е заведена с вх.№3751 от 26.09.2018г. Т.е. жалбата
е подадена от надлежна страна в срока за обжалване по чл.149 ал.1 от АПК,
поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С искане вх.№ГР
15-5717/28.08.2018г. до Кмета на Община Долна Митрополия Н.Н.Б. ***, е направил
искане за издаване на удостоверение за наследници на Н.П.Б., починал на
26.12.1970г., като е посочено, че същият е оставил известни наследници по
закон:Ц. М. Б.-съпруга, починала на 08.04.1972г. и Н.Н.Б.-син. Искането е
придружено с писмо, в което се иска да бъде извършена проверка освен в
регистрите на населението и в регистрите на актовете за гражданско състояние.
В отговор на искането, от Кмета на Община
Долна Митрополия е издадено Решение
№001/04.09.2018г., в което е обективиран отказ да се издаде удостоверение за
наследници на Н.П.Б.,***. Посочено е, че на основание чл.8 ал.2 от Наредба
№РД-02-20-6/24.04.2012г. се отказва издаването на удостоверение за наследници
на Н.П.Б., поради липса на данни в регистъра на населението и регистрите на
актовете за гражданско състояние, необходими за издаване на съответното
удостоверение.
Именно това решение с обективиран
отказ е предмет на настоящето съдебно производство.
По делото от фактическа страна се
установява също, че по заявление вх.№ГР 15-5718/28.08.2018г. до Кмета на Община
Долна Митрополия Н.Б. е поискал да му бъдат предоставени данни от регистъра на
населението във връзка с лицето Н.П.Б.,***, който е негов баща съгласно
издадено удостоверение за раждане №16/03.05.1960г. Сочи се, че данните записани
в регистъра са му необходими за издаване на удостоверение за наследници.
С писмо изх.№ГР-15-5718(1)/10.09.2018г.
на Кмета на Община Долна Митрополия Б. е уведомен, че спазвайки разпоредбите на
чл.11 ал.2 от Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012г. е направена пълна проверка в
регистрите на населението и в регистрите на актовете по гражданско състояние,
като намерените документи са предоставени на лицето, а именно копие от
регистъра на населението том ІІІ, стр.514; личен регистрационен картон на Н.Н.Б.,***
и копие от Акт за раждане №16/***г*** на Н. Т. П..
Установява се още, че във връзка с искане
вх.№ГР-12-7216/12.10.2017г. за издаване на удостоверение за наследници на Н.П.Б.,***
от Н.Н.Б., на последният е отговорено с писмо (л.25), в което се посочва, че
при направена пълна проверка в регистрите по гражданско състояние и НБД
„Население“ е установено, че в НБД „Население“ лицето Н.П.Б. присъства
единствено като брат на Т. П.Б., В. П. П., Т. П. Г. и К. П. Б., като няма данни
Н.П.Б. да е оставил съпруга и деца. Посочва се още, че Удостоверение за раждане
№16 на Н.Н.Б. е издадено въз основа на Акт за раждане №16/***г., като в
удостоверението за баща е записан Н.П.Б. и майка Ц. Н.; че Акт за раждане №16/***г.
е издаден на лицето Н. Т. П., като за родители
са записани: майка М. М. Т. по мъж Т. П. и баща-Т. П.Б.;че в НБД
„Население“ присъства с имената Н.Н.Б., а като баща е записано лицето Т. П.Б.;
че в данните съдържащи се в НБД „Население“ за Т. П.Б.Н.Н.Б. е записан като
негов син. Посочва се също, че няма намерени данни или актове за извършено
осиновяване и смяна на имена. С писмото Н.Н.Б. е уведомен, че след представяне
на официални документи, спомагащи за разясняване на установените противоречия
ще бъде извършена исканата услуга.
По делото на л.41 е приложен Акт за раждане №16/***г.
на лицето Н. Т. П., в който като майка е записана М. М. Т., по мъж Т. П., и
баща Т. П.Б.. Посочено е, че на детето е дадено име Н. и то е трето по ред на
майката.
На л.8 е приложено Удостоверение за раждане
№16/03.05.1960г. на лицето Н.Н.Б., с дата на раждане ***г., като в него за баща
е посочен Н.П.Б. и за майка Ц. Н.. Посочено е, че удостоверението е издадено
въз основа на Акт за раждане №16/***г.
В Личен регистрационен картон на лицето Н.Н.Б.,
приложен на л.11-12, е отразено, че лицето е родено на ***г.
В извадката от
регистъра на населението том ІІІ, стр.514 (л.13) е отразено, че лицата, от
които се състои семейството са: глава - Н.П.Б.,
съпруга – Ц. М. Н., син – Н.Н.Б., снаха – Й. Й. Ц., внук – Б. Н.Б. и внук – Ц. Н.Б..
Установява се, че по лична карта оспорващият се води с
имената Н.Н.Б. (л.16).
Видно от Справка-извлечение от НБД „Население“ за
лицето Т. П.Б. (л.56) е, че същият е имал съпруга М. М. Б.; синове П. Т. Б., Ц.
Т. Б. и Н.Н.Б., като лицето Н.П.Б. е записан като брат на Т. Б..
Видно от Справка-извлечение от НБД „Население“ за
лицето Н.Н.Б. (л.55) е, че съпругата му
Й. Б. е починала; има синове . Б. и Ц. Б.; за баща е посочен Т. П.Б., а за
майка М. М. Б., като има двама братя – П. Б. и Ц. Б..
В писмо от ответника на л.54 е посочено, че за лицето Н.П.Б.
няма пълен запис в НБД „Население“, тъй като е починал през 1970г., а системата
ЕСГРАОН е създадена през 1977г.
Видно от приложените удостоверения за наследници на
л.60-63 от делото е, че същите са издадени от Кметство с.Брегаре и в тях е
отразено за наследници на лицето Н.П.Б. – Ц. М. Н. (Б.) като съпруга и Н.Н.Б. като
син.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.24 ал.2 от ЗГР и чл.11
ал.2 от Наредба №РД-02-20-6/24.02.2012г. за издаване на удостоверения въз
основа на регистъра на населението, удостоверенията за наследници се издават от
общинската администрация въз основа на регистрите на населението и в този
смисъл са свидетелстващи документи.
Процедурата по издаване на
удостоверение за наследници е регламентирана в Закона за гражданската
регистрация (ЗГР) и наредбата, издадена въз основа на него. Удостоверението за
наследници се издава от кмета на общината, респ. на кметството, където е бил
постоянния адрес на наследодателя, след справка в регистрите на населението и
съдържа данни, отразени в него. Въз основа на подаденото искане за издаване на
удостоверение за наследници длъжностното лице по гражданско състояние е длъжно
да извърши проверка по регистрите на населението и да прецени налице ли са
основанията за издаване на удостоверение за наследници. Ако в регистрите за
населението, съхранявани от съответната община или кметство, липсват
необходимите за издаването на удостоверението данни по актове за гражданско
състояние, те следва да бъдат установени от районния съд по реда на чл.542 и
сл. от ГПК в охранително производство. И едва след като бъде разпоредено от
граждански съд съставянето на съответните актове за гражданско състояние
административният орган може въз основа на тях да състави удостоверение за
наследници. Установяването на факти по гражданско състояние на лица, за които
факти не са съставени актове в определените срокове и те не са вписани в
регистрите на населението, не е от компетентността на административния орган и
съответно на административния съд. Установяването на тези обстоятелства е от
компетентността на гражданските съдилища.
Удостоверението за наследници се
издава от общинската администрация, респ. кметство въз основа на представен акт
за смърт, с който се удостоверява факта на смъртта и след като се извърши
проверка въз основа на съдържащите се данни в регистрите на населението, на
декларираните от подателя на искането наследници по закон на починалото
лице. Следователно, материално-правна
предпоставка за издаване на исканото от оспорващия удостоверение за наследници,
е наличието на надлежен документ, установяващ и удостоверяващ смъртта на
лицето, което е посочено като негов наследодател. Последното е по арг. от чл.10
ал.1 от Наредбата, а именно че удостоверение за наследници се издава само за
лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистрите на
населението и за които има съставен акт за смърт. Както и при извършената проверка да се
установят непротиворечиви данни за наследодателя и неговите наследници по закон.
При необходимост се извършва и проверка в регистрите на актовете за гражданско
състояние.
Регистрите за населението до 1979 г. са водени в книги
регистри за всяко населено място, подредени по улици и номера на сгради, като
са съставяни след всяко преброяване на населението: 1905 г., 1910 г., 1920 г.,
1926 г., 1934 г., 1946 г., 1956 г., 1965 г., 1965 г., като са водени до 1979 г.
Известни са като "семейните регистри", с образец определен с
Правилника за водене на регистрите на населението в общините /обн. ДВ бр. 194/
30.08.1935 г./ и са съставяни по адреси за всяко домакинство, като са записвани
лицата, живеещи в дадено домакинство и роднини на главата на домакинството и на
съпругата му, които се числят към други домакинства. Актуализирани са в
периодите между две преброявания.
От 1929г. е в сила Правилник за водене на регистрите
по гражданско състояние ( ПВРГС/ ДВ бр. 73 от 2.07.1929 г., отм. с ПВРГС обн.
ДВ бр. 35/1950г.), а с Правилника за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията
( ПЗРЖУ/ 24.03.1893 г., отм. с ДВ бр. 273/ 1907 г.) са въведени официални
регистри по гражданско състояние относно ражданията, женитбите и умиранията, а
актовете са съставяни в общината, където са се случвали събитията. В акта за
раждане са вписвани данните за родителите.
В контекста на горното от фактическа и правна страна,
съдът намира, че при така функциониращата регистрационна система относно
гражданското състояние на физическите лица, и съществуването на регистри за
гражданско състояние в Община Долна Митрополия, за административния орган е
било налице задължение да събере служебно доказателства по чл. 36, ал. 1
от АПК във връзка с чл. 35 от АПК
относно преките наследници на Н.П.Б., включително въз основа на регистрите на
актовете за гражданско състояние. Това е и сторил административният орган, като
от събраните по делото доказателства, включително и служебно събрани от органа,
не се установяват безспорни данни, въз основа на които да бъде издадено исканото
удостоверение за наследници. Безспорен е фактът, че данните за родителите на Н.Н.Б.
са противоречиви, като в едни документи за баща е посочено лицето Т. П.Б. и за майка
лицето М. М. Б., а в други са отразени като родители Н.П.Б. и Ц. М. Н.. Ето
защо, при наличие на противоречиви данни за бащата и майката на оспорващия Н.Н.Б.,
за административния орган е било спорно дали последният да бъде посочен за
наследник на лицето Н.П.Б.,***. От изложеното следва извода, че не са били
налице материално-правните предпоставки за издаване на исканото удостоверение за наследници на
лицето Н.П.Б., а компетентното длъжностно лице е извършило всички изискващи се
от него проверки в регистрите по гражданско състояние на Кметство с.Брегаре и в
НБД „Население”, преди да бъде издаден оспореният отказ съобразно разпоредбата
на чл.8 ал.2 от Наредбата. Последният е издаден за кмет на общината от
Зам.кмета на Община Долна Митрополия, при условията на заместване, видно от
приложените на л.44-45 от делото документи.
Предвид горното, оспореният отказ е издаден от
компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма, като
не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и несъответствие с материалния закон, които да обосноват отмяната му. Ето
защо наведените доводи за неговата незаконосъобразност са неоснователни.
За пълнота следва да се посочи, че представените от
оспорващия удостоверения за наследници са издадени от Кметство с.Брегаре, а не
от ответния административен орган, поради което не следва да бъдат коментирани.
Независимо от изхода на делото, направеното искане за
присъждане на разноски направено от пълномощника на ответника следва да бъде
оставено без уважение. В представения по делото договор за правна защита и
съдействие, сключен между Кмета на Община Долна Митрополия и адв.Д. (л.66) е
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева, с посочване за начин
на плащане – по банков път. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора
за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата
на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин
- например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено
такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните
банкови документи, удостоверяващи плащането. Такъв документ по делото не е
представен, поради което съдът приема за недоказан фактът на заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300лева.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2 пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Н.Б. ***, срещу отказ да се
издаде удостоверение за наследници на Н.П.Б.,***, обективиран в Решение
№001/04.09.2018г. на Кмета на Община Долна Митрополия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на
ответника за присъждане на разноски.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба чрез
Административен съд-Плевен пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: