Р Е Ш Е Н И Е

№ 14/ 5 Януари 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На тринадесети декември 2017г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 891/2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на К.К.К. *** срещу Заповед № 17-0938-001225/20.05.2017г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, затова че със съставен АУАН № Д216258/20.05.2017г. е установено, че на 20.05.2017г. около 01:08ч. в гр. Плевен ул. „Димитър Константинов“ срещу № 10 движейки се в посока ул. „Иван Вазов“ управлява лек автомобил Ауди с Рег. № ЕН***КК под въздействието на наркотични вещества, изпробван с техническо средство „DREGER DRUG TEST 5000 с фабр. ARHJ-0005“ като уредът отчел с проба № 258 положителен резултат - кокаин, на водача е издаден талон за медицинско изследване № 0334349.

Жалбоподателят, чрез адв. М. *** оспорва заповедта като незаконосъобразна. Иска отмяната й, тъй като за същото деяние е била ангажирана наказателната му отговорност по НОХД № 2635/2017г. по описа на Районен съд – Плевен, насрочено за 02.11.2017г. Счита, че същата изключва ангажирането на административната му отговорност с издадената заповед. Наказателното производство е приключило със сключване на споразумение, с което е решен въпроса за отговорността на жалбоподателя относно периода, в който той е лишен от правото да управлява МПС и е отнето свидетелството за срок от 6 месеца, считано от датата на констатиране на нарушението. Счита, че по този начин с произнасяне на наказателния съд по въпроса за отговорността му, с неговото признаване за виновен за извършване на деянието, затова че управлявал МПС след употреба на наркотични вещества – кокаин и марихуана, установено по надлежния ред със съдебно-химическа (токсикологична) експертиза и приемането на наказанието, което му е наложил, е изяснена неговата отговорност, същата е поета и е влязла в сила. Моли да се приеме, че основанието за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ е отпаднало, поради което следва да се отмени. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът – Началникът на Сектор ПП към ОД на МВР – Плевен изразява бланкетно становище за неоснователност на жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 06.10.2017г. Жалбата е подадена на 19.10.2017г., в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със съставен АУАН № Д216258/20.05.2017г. е установено, че на 20.05.2017г. около 01:08ч. в гр. Плевен ул. „Димитър Константинов“ срещу № 10 движейки се в посока ул. „Иван Вазов“ жалбоподателят К.К.К. *** управлявал лек автомобил Ауди с Рег. № ЕН***КК под въздействието на наркотични вещества. Последното е установено при проверката с техническо средство „DREGER DRUG TEST 5000 с фабр. ARHJ-0005“ като уредът отчел с проба № 258 положителен резултат – кокаин. Горното се потвърждава от приложената разпечатка и проверка на техническото средство. Във вписаните в акта възражения К. е посочил, че е пушил марихуана, която предполага, че е била поръсена с друга субстанция, с което по същество не отрича употребата на наркотични вещества. Описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, който забранява управлението на МПС от водачи под въздействие на наркотични вещества или техни аналози.

При съставянето на акта е иззето СУ на МПС на водача, контролния талон, СР на МПС и табелите с регистрационния номер. На водача е издаден и връчен талон за медицинско изследване№ 0334349.

Въпреки дадените до ответника указания да представи резултатите от медицинското изследване, такива доказателства не са представени по делото. Поради това съдът приема за доказано, че жалбоподателят е управлявал под въздействието на наркотично вещество – кокаин, което е установено с годно и изправно техническо средство.

Жалбоподателят не оспорва гореизложените факти. Напротив, посочва, че е признал вината си за престъплание по чл. 343б ал.3 от НК, а именно, че на въпросната дата управлявал автомобил след употреба на наркотични вещества – кокаин и марихуана, което освен с техническо средство е било установено по надлежния ред и със съдебно-химическа (токсикологична) експертиза с изх.№И-6701/29.08.2017г. на специализирана токсикохимична лаборатория към Военномедицинска академия – София. За извършеното престъпление са му наложени наказания по НК - четири месеца лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от 20.05.2017г.

Със съставения АУАН се установява, че на 20.05.2017г. в гр. Плевен жалбоподателят управлявал автомобил под въздействието на наркотични вещества, установено по надлежния ред с техническо средство, в нарушение на законовата забрана на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

Поради което е издадена процесната заповед за ПАМ с правно осн. чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП в приложимата редакция към момента на констатиране на нарушението (ДВ – бр. 54/2017г.) – за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози – до решаване въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. При наличието на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174 ал.4 установените стойности са определящи.

В случая са налице материално-правните предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка, а именно жалбоподателят е управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества, което е установено по безспорен начин.

Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, под прекратително условие – до решаване въпроса за отговорността и е ограничена до определен срок – не повече от 18 месеца.

Целите на мярката са постигане на дисциплиниращ по отношение на водача ефект, както и фактически да се възпрепятства управлението на МПС с цел преустановяване на нарушението и то временно – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, което е било съобразено.

Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По силата на чл. 172 ал.2 т.3 от ЗДвП, налагането на ПАМ се извършва чрез отнемането на документите по чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, свързани с управлението на МПС. Съгласно чл. 172 ал.3 от ЗДвП в случаите на чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП със съставянето на акта за административно нарушение се изземва СУМПС, както е процедирано в случая.

Заповедта е издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, който има правомощия по силата на закона като ръководител на службата за контрол, определен и съгласно Заповед № 316з-1332/21.04.2017г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.1 от ЗДвП.

Мотивирана е със съставения АУАН, чието съдържание е възпроизведено в мотивите на заповедта като фактическо основание. Последното обосновава издаването на заповедта с правно основание по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, поради управлението на МПС от него под въздействие на наркотични вещества. Съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, вида и срока и условието на действието й и в този смисъл е мотивирана, а обосноваващите я факти и обстоятелства са доказани с приложените по делото доказателства.

Налице са правните и фактически основания за прилагане на ПАМ – управление на МПС от водач под въздействието на наркотични вещества, налице е преследваната от закона цел - преустановяване на нарушението. Мярката е временна, под прекратително условие, ограничено с определен максимален срок – 18 месеца, което е законосъобразно определено.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.

Принудителната административна мярка не е вид административно-наказателна отговорност, защото с нея не се налага административно наказание на водача и затова не се конкурира с образувано административно-наказателното или наказателно производство. Тя представлява индивидуален административен акт. Прилага се временно именно до решаване въпроса за отговорността – административно-наказателна или наказателна отговорност. Налагането на съответното наказание с окончателен акт е прекратително условие за действието на мярката. Но с настъпването му не отпадат с обратна сила основанията за налагането й, поради което понасянето от жалбоподателя на наказание за извършено престъпление по чл. 343б ал.3 от НК, не се отразява на законосъобразността на заповедта и не представлява основание за отмяната й.

Затова жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К.К. *** срещу Заповед № 17-0938-001225/20.05.2017г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :