Р Е Ш Е Н И Е

№ 389

гр.Плевен, 08.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №882 по описа за 2016 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), вр. с §49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба и множество уточнения към нея от л.св. Н.Р.Л.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и искане за присъждане на обезщетение в размер на 50000лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника за периода 03.12.2013г. до 03.11.2016г., изразяващи се в лоши битови и хигиенни условия в помещенията, в които ищецът е бил настаняван, като вредите се изразяват в болки и страдания, унизително и нечовешко отношение, както и обезщетение в размер на 20лева за претърпени имуществени вреди, вследствие от неправомерно иззети два броя електрически разклонители с по три гнезда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че на 03.12.2013г. е бил преведен в приемно отделение на затвора Белене, където останал до края на м.април 2014г. Твърди се, че в края на м.април е преместен в трето спално помещение на осма група, където са били настанени 10души, като жилищната площ в помещението е била крайно недостатъчна, а битовите условия уронвали човешкото му достойнство. Твърди се, че от 08.07.2014г. е бил настанен в четвърто спално помещение, където са били 8 души, като поради неразбирателство с другите лишени от свобода отново е преместен в трето спално помещение, където са били общо 11 души. Твърди се, че в рамките на три месеца е спял на трето по височина легло. Твърди се също, че през периода септември 2014г.-февруари 2015г. отоплението на помещението се осъществявало посредством локално парно, което през нощта не работело и температурата падала под 15градуса. Сочи се, че дограмата на прозорците в помещението е била изгнила и под всякаква критика, а тоалетната течала и миришела. Твърди се още, че общата тоалетна на осма група се дезинфекцира с хлорна вар по преценка на този, който я почиства, като от острата миризма в комбинация със старите дюшеци му се обострило хроничното заболяване –астма. Твърди се още, че по отношение достъпа до пряка дневна светлина и възможността за естествено проветрение и степента на изкуствено осветление не са спазени съответните стандарти за хигиена и осветеност на обществени сгради. Сочи се също, че в края на лятото на 2015г. отново бил преместен в четвърто спално помещение, а на 17.05.2016г. поради системен психически и физически тормоз от страна на друг лишен от свобода, по негова молба бил преместен в изолация в зона за повишена сигурност. Твърди се, че в помещението, в което е бил настанен е имало мухъл, прозорците са били на височина 180см. с приблизителни размери 30/80см. и отваряща се част 30/40см., подът бил циментов, а мивката малка. На следващо място се твърди, че на 16.05.2016г. при претърсване на четвърто спално помещение на осма група са му иззети два броя електрически разклонителя с по три гнезда, чиято стойност е 20лева, който е размерът на претендираните имуществени вреди. В заключение се счита, че от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация на затвора Белене са му нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, унизително и нечовешко отношение, произтичащи от лошите битови условия в помещенията където е настаняван – приемно отделение, осма група, зона с повишена сигурност и общите санитарни възли (баня и тоалетна). Претендира се обезщетение в размер на 50000лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В последното открито съдебно заседание ищецът се явява лично и със служебен защитник адв.В.Ч. ***. Ищецът заявява, че са налице множество причини за уважаване на исковата претенция. Счита, че са събрани достатъчно доказателства, които установяват нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Отново твърди, че в помещенията, в които е настаняван са били налице лоши битови и хигиенни условия. Навежда доводи за ограничение в спортните занимания, както и при пазаруването в затворническата лавка. В заключение моли искът да бъде уважен по справедливост. Адв. Ч. счита, че исковата молба на л.св.Л. е основателна и следва да бъде уважена. Счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че действително помещенията, в които е бил настаняван ищецът са били в лошо състояние, в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Счита, че са нарушени правата на затворниците, тъй като помещенията трябва да имат достатъчно добри условия, дневна светлина, течаща вода и т.н. Моли за решение в този смисъл.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт У. с надлежно пълномощно, който намира исковата претенция за неимуществени вреди за неоснователна, тъй като не е осъществен фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. По отношение претенцията за имуществени вреди също я счита за недоказана. В заключение моли исковата молба да бъде отхвърлена и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лева.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че от събраните по делото доказателства за основателен следва да се приеме искът за неимуществени вреди по отношение липсата на отопление през нощта в помещенията, като присъдената сума да бъде определена по справедливост. Счита за неоснователен искът за имуществени вреди.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От данните по делото се установява, че към момента на подаване на исковата молба Н.Л. е с повдигнато обвинение по чл.116 ал.1 т.6 вр. чл.115 от НК и е постъпил в затвора Белене на 03.12.2013г. по изпълнение на наложената му мярка за неотклонение – задържане под стража.

Видно от амбулаторен лист от 30.06.2016г. (л.31), медицинска справка (л.45) и етапна епикриза (л.145) е, че л.св.Л. страда от астма с преобладаващ алергичен компонент.

На л.44 и л.137 от делото са приложени Докладни записки, от които се установява, че л.св.Л. след постъпването си в затвора Белене от 03.12.2013г. е бил в Приемно отделение. След това от 15.04.2014г. е преразпределен в осма група и е настанен в трето спално помещение в корпус №5 за обвиняеми и подсъдими с още 9 лица, което е било със жилищна площ 21кв.м. и WC – 1кв.м. На основание Заповед №899/08.07.2014г. е настанен в четвърто спално помещение в корпус №5 на осма група с още 7 лица, което е било постоянно заключено, и което е с жилищна площ 21кв.м. и WC – 1кв.м. На основание Заповед №1097/27.08.2014г. е настанен в трето спално помещение в корпус №5, което също е било постоянно заключено, и което е било с жилищна площ 21кв.м. и WC – 1кв.м., като е престоял там до м.февруари 2015г. съвместно с още 7 до 9 лица. На 14.01.2016г. е настанен в четвърто спално помещение в корпус №5 с жилищна площ 21кв.м. и WC – 1кв.м. съвместно с още 3 до 4 лица, а от 16.06.2016г. до края на исковия период е преместен в трето спално помещение в зона за повишена сигурност в корпус №6 с жилищна площ 10.5кв.м. и WC-9,5кв.м. с още 1 лице по изразено желание от Л. за уединение и спокойствие. Установява се още от докладна записка на л.137, че на всеки новопостъпил се осигурява дюшек, възглавница, чаршафи и одеяла, както и че във всяко спално помещение има тоалетна, мивка с постоянно течаща вода, индивидуално легло и шкафче. Установява се, че за поддържане на личната хигиена се предоставят сапуни и е осигурена баня два пъти седмично; отоплението се извършва с централно парно, а осветлението с две луминисцентни тела, както и че в приемното отделение и в трето и четвърто спално помещение в корпус №5 има по два прозореца с размери 1,2м.х 1,5м. и по два радиатора. Отразено е в докладната записка, че основни ремонтни дейности в помещенията не са извършвани, но периодично веднъж годишно отделните спални помещения се варосват.

На л.138 от делото е приложена справка по дати относно броя на лицата в съответните спални помещения, в които е бил настанен Л. от която се установява, че в трета килия на осма група до 09.05.2014г са били общо 10 лица; в четвърта килия на осма група до 01.07.2014г. са били общо 8 лица; в трета килия на осма група до 28.08.2014г. са били общо 11 лица; в трета килия на осма група до 30.09.2014г. са били общо 10 лица; в трета килия на осма група до 30.10.2014г. са били общо 10 лица; в трета килия на осма група до 19.11.2014г. са били общо 9 лица; в трета килия на осма група до 23.12.2014г. са били общо 8 лица; в трета килия на осма група до 07.01.2015г. са били общо 8 лица; в четвърта килия на осма група до 14.01.2016г. са били общо 5 лица; в четвърта килия на осма група до 13.04.2016г. са били общо 4 лица; в четвърта килия на осма група до 16.05.2016г. са били общо 5 лица и в трета килия в зона за повишена сигурност от 16.06.2016г. до 03.11.2016г. (края на процесния период) Л. е бил сам.

От Докладна записка на л.61 е видно, че килията, в която е бил настанен в осма група и изолиран е широка и просторна, с два големи прозореца, през които се проветрява; има собствен санитарен възел – мивка и тоалетна, както и монтирано осветление. Л.св. Л. е бил настанен с още 3-4 л.св., като никога не се е оплаквал да му е тясно, задушно, тъмно или дискомфортно. Установява се още, че два пъти седмично л.св. са извеждани на баня, където се къпят и перат бельото и дрехите си, като чаршафите и одеялата се перат в затворническата пералня. Ежемесечно се раздават тоалетни сапуни, сапуни за пране, препарати за миене на посуда и санитарни възли, веро, прах за пране и др.

От докладна записка на л.185 е видно, че всеки месец се раздават санитарни продукти за почистване на общите помещения в групата, за почистване на санитарните възли и за лична употреба от л.св.; ежемесечно се раздават сапуни (тоалетни и за пране) – за всеки л.св по 3 броя; за всяко спално помещение се дава по 1бр. бинго и кислол, като в спалните помещения се прави график от килийния отговорник за почистване на спалното помещение.

От писмо, приложено на л.184 се установява, че на 16.05.2016г. не е извършвано претърсване в четвърто спално помещение и в този смисъл не са изземвани вещи на лицето Л., а от писмо на л.136 е видно, че на основание три броя заповеди на Л. са отнемани две USB флаш-памети и една сим-карта.

От приложените на л.372-381 от делото заповеди относно работата на парната инсталация в затвора Белене се установява, че отоплителната водогрейна инсталация е в работен режим от 7.00часа до 22.00часа, като отоплителния сезон е от 01.11. до 31.03. на съответната година.

По делото са разпитани като свидетели лишени от свобода лица, които са пребивавали заедно с ищеца в затвора Белене през процесния период, като част от тях са разпитани по делегация. Св. Ж.С.Ж. заявява, че познава Л., който е бил преди с него в затвора Враца. Свидетелят заявява, че подовата настилка в четвърто спално помещение е била от цимент; тоалетната е била малка и в много лошо състояние; състоянието на стените било поносимо, а прозорците са били стари с големи пролуки, от които духало; в помещението имало два радиатора, които са пускани за малко, поради което е било студено. Твърди, че от общата тоалетна миришело на хлорна вар, като миризмата достигала до спалното помещение и била натрапчива. Твърди още, че на етажа няма обща баня, а нещо като умивалник, което се използва за къпане, като общата баня се намира извън сградата на затвора и там ги водели един път седмично. Заявява, че не използвали общата баня, поради лошите условия там, а предпочитали умивалника, който е в коридора на етажа. Свидетелят заявява, че Л. е споделял, че е подтиснат, не може да спи и затова вземал лекарства.

Л.св.В.П.В. заявява, че познава ищеца от затвора Белене, където били заедно в периода 2013/2014 в трета килия на осма група, като през този период са били 7-8 лица, а някой път до 10 лица, като Л. спял до вратата на втората вишка. Свидетелят твърди, че почистването на помещението се извършвало от самите затворници, че вода имало само за миене, но не ставала за пиене, имало тоалетна, а условията били лоши.

Л.св.В.Д.Ч. заявява, че познава ищеца, тъй като са били от декември 2015г. в един коридор на четвърта група. Сочи, че общите помещения са били обща тоалетна и умивално помещение, като в общото помещение е бил сложен пластмасов бидон с хлоров разтвор, който се използва за почистване на тоалетната. Заявява, че на коридора се прави сапунка един път седмично-всяка неделя. Твърди, че действията по почистване се правят от самите затворници. Свидетелят твърди, че през зимните месеци е имало парно, което е работели и през нощта. Сочи, че миризмата на хлорна вар не се усещала силно, тъй като все пак е било разтвор. Твърди, че килията на ищеца има два прозореца, вътрешна тоалетна (не си спомня дали е била с капак през този период), мивка, течаща вода. Сочи, че тоалетната в неговата килия се почистват с препарат даван от администрацията на затвора. Заявява, че в тоалетните на общите помещения се сипвало вода от кофи, тъй като кранчетата са били счупени.

Л.св.П.С.П. заявява, че познава ищеца от затвора Белене, където са били заедно в трето спално помещение на осма група от 2014г. до м.март 2016г. Твърди, че стените в помещението били окъртени, плочките в тоалетната изкъртени, имало два прозореца с дупки, и едно осветително тяло. Сочи, че понякога имало парно през зимата, а понякога нямало. Твърди, че вътрешната тоалетна в помещението се почиствала с кислол всеки ден, а на пода правели сапунка. Заявява, че между тоалетната и килията имало врата, но не си спомня дали е имало капак върху тоалетната чиния. Сочи, че общите тоалетни се почиствали с хлорна вар, чиято миризма се усещала в спалните помещения. Заявява, че имало случай когато тоалетната чиния в спалното помещение е била спукана и водата стигала до средата на килията. Твърди, че винаги е имало топла вода. Заявява, че са били заедно и в зоната за повишена сигурност, където прозорецът в килията е бил нависоко и трудно прониквала дневна светлина.

При тези изложени факти, съдът прави следните правни изводи:

В хода на настоящето съдебно производство е изменен ЗИНЗС (ДВ - бр. 13/2017 г., в сила от 17.02.2017 г.), който въвежда нова глава седма "Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията", в която се съдържат специални процесуални правила (чл. 284-286 ЗИНЗС). С изричната разпоредба на §49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС на новите процесуални норми е придадено обратно действие и те се прилагат и по отношение на подадените до влизането в сила на този закон искове за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от задържане в лоши условия.

Съгласно  чл. 284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Според чл. 205 от АПК, приложим на основание препратката от чл. 285, ал.1 вр.  чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът ГД „ИН”-София, съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и този в гр.Белене, са нейни териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. В конкретния случай ГД „ИН”-София е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на ищеца Л..

Предявените два обективно съединени иска за обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди са подведомствени на административния съд, като местната подсъдност е съобразно чл.7 ал.1 от ЗОДОВ и чл.204 ал.4 от АПК.

Предвид изложеното, двата обективно съединени иска са допустими за разглеждане по същество.

По основателността на предявените искове, съдът съобрази следното:

Претендираната основателност на иска предполага кумулативно (едновременно) наличие на три предпоставки, а именно настъпила вреда в правната сфера на ищеца-имуществена или неимуществена, която включва реално причинени вреди и пропуснати ползи; незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилата вреда. По конкретно казано, отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на горните елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ. При липса на който и да било от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността, като следва да се посочи, че наличието на незаконосъобразно действие, респ.бездействие не е достатъчно обаче за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ.

Както е посочено и по-горе, според специалната разпоредба на  чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), приложим към настоящото производство на осн. § 49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

В чл. 3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необосновата употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Дали в настоящия случай е налице поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, е въпрос на доказване по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, приложима с оглед препращащата норма на § 49 от ПЗР на ЗИНЗС и към настоящото дело, неимуществените вреди, претърпени от лошите битови условия в местата за лишаване от свобода се предполагат до доказване на противното. Ответникът в процеса следва да докаже, че условията на живот в затвора Белене отговарят на установените стандарти за водене на нормален живот в местата за лишаване от свобода, съхраняващ физическото и психическото здраве на затворниците и ненакърняващ човешкото им достойнство.

В случая за ИСКЪТ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ ищецът твърди бездействие на ответника, което се изразява в неосигуряване на нормални битови и хигиенни условия в помещенията, в които е бил настаняван и в общите части за процесния период, а именно: недостатъчна жилищна площ в помещенията, в които е бил настаняван, недостатъчна степен на отопление през нощта на зимните месеци, недостатъчна степен на осветеност и проветривост, лоши битови и хигиенни условия в помещенията, изразяващи се в мухъл по стените, лошо състояние на дограмата, малка мивка и течаща и миришеща тоалетна.

Според ищеца, поради бездействието на ответника да му осигури условия, в които да търпи мярката за неотклонение - задържане под стража, така както разпорежда закона, за него са настъпили вреди, изразяващи се в болки и страдания, унизително и нечовешко отношение, обостряне на заболяването, което има-астма.

Ефектът от неизпълнение на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация.

Според Европейския съд по правата на човека, разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.

Както е посочено и по-горе, съгласно чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като според втората алинея за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приема действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Разпоредбата на чл.3 и чл.43 ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС (в редакцията за процесния период) въвеждат законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание, доколкото законовата гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява мярката за неотклонение-задържане под стража.

Относима към спора е и нормата на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г. Съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според нея, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Според минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г., и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюция 663 С (ХХІV) от 31.07.1957г. и 2076 (LХІІ) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерия за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите: 10. Всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, отопление и проветряване; 11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а)прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; 12.Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице лишено от свобода да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност; 13.Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице лишено от свобода да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, т.е. във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.

Налице е и съдебна практика на българските съдилища, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към процесните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.

Също така, следва да се има предвид и съдържанието на редица решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода (решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М. срещу България), в които се съдържат критерии, от значение за преценката дали условията за изтърпяване на едни ограничителен режим могат да бъдат квалифицирани като нарушение по смисъла на чл.3 от Конвенцията. Следва да се имат предвид и изводите на Съда по правата на човека в пилотното решение по делото Н. и други срещу България от 27.01.2015г., че пренаселеността в българските затвори и изключително лошите материални условия в тях, води до нарушаване на чл.3 от Конвенцията (забрана за нечовешко и унизително отношение) по отношение на настанените в тях лишени от свобода лица.

В конкретния случай ищецът претендира заплащане на обезщетение в размер на 50000лева за това, че в периода 03.12.2013г. до 03.11.2016г е бил настаняван в помещения с недостатъчна жилищна площ на човек; че отоплителната инсталация не работела през нощта и температурата в помещенията падала под 15градуса; че дограмата на прозорците била изгнила и под всякаква критика, а тоалетната миришела; че тоалетна в общото помещение се дезинфекцира с хлорна вар, като от острата миризма му се обострило хроничното заболяване –астма; че по отношение достъпа до пряка дневна светлина и възможността за естествено проветрение и степента на изкуствено осветление не са спазени съответните стандарти за хигиена и осветеност на обществени сгради.

От установеното като факти, съдът намира, че не са изпълнени задълженията регламентирани в чл.20 и чл.21 от ППЗИНЗС, регламентиращи изискванията на които следва да отговарят спалните помещения по отношение достъпа на дневна светлина, степенна на изкуствено осветление, отопление и проветряване. В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наказание, са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. В подкрепа на изложеното са разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и чл.29 ал.1 от Конституцията на РБългария, според която никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Ето защо следва да се приеме, че основно задължение на ответника е да следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена. В този смисъл е и нормата на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че установените битови условия, в които е бил поставен ищеца не са били съобразени с индивидуалното му здравословно състояния, а именно астма с преобладаващ алергичен компонент. Съдът приема за доказано, че помещенията, в които е бил настаняван Л. в по-голяма част от процесния период са били пренаселени, което е предпоставка за липса на добро проветрение, а изпаренията от вътрешната тоалетна и от тоалетната в общото помещение са причинили на ищеца не само емоционално, но и физическо страдание. Съдът намира за доказано и обстоятелството, че през зимните нощи парната инсталация не е работела, което обстоятелство е довело до падане на температурата в помещенията под нормалната за това, отчитайки сезона.

Освен противоправното деяние следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване правата на човека, представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние. Съдът намира за доказано влошеното емоционално и психично състояние на ищеца по време на процесния период, вследствие на лошите хигиенни и битови условия, което се установява не само от гласните доказателства, но и от приложените по делото медицински справки за Л.. В тази връзка е необходимо да се посочи, че въпреки липсата на конкретика относно проявните форми на емоционалното и психичното състояние на ищеца, то следва да се отчете, че поставянето му в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, само по себе си представлява третиране, способно да породи емоционално и морално страдание, което обосновава и настъпилата неимуществена вреда.

От данните по делото се установява още, че ищецът в по-голяма част от периода, а именно от 15.04.2014г. до 14.01.2016 е бил настанен в килии, чиито площи според представените справки, са предоставяли разполагаема площ за едно лице от 2,1кв.м. до 2,6кв.м. Т.е. в този период площта, която може да обитава един човек в тези помещения е в пъти по-малка от минимално допустимата в размер на 4кв.м. Този факт сам по себе си е достатъчен, за да се направи извод, че ответникът, чрез неговите служители, не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на ищеца минималната свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди като спане, преобличане, хранене и др. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човека предполага. Доказателство в тази насока е и приложената по делото етапна епикриза, от която се установява, че ищецът е страдал от безсъние и е емоционално нестабилна личност.

В този смисъл самият факт установен по делото, сочещ на минималната полагаща се на всеки обитател в килията площ води до извода, че у всяко психично здраво същество такава минимална площ, която не позволява спокойно биологично съществуване би произвела негативните, емоционални преживявания, които ищецът твърди, че е преживял и би обосновала извод за наличие на унизително отношение.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че искът за неимуществени вреди е частично основателен. Доколкото на основание чл.52 от ЗЗД, при неимуществените вреди съдът определя обезщетението по справедливост, и с оглед характера на деянието, извършено от служителите на ответника и на увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални и физически страдания, за които е доказано, че са в причинно следствена връзка с незаконосъобразните бездействия от страна на затворническата администрация и при отчитане на периода, през който вредите са причинявани, съдът счита, че справедливото обезщетение в случая е в размер на 1500лева за целия претендиран период. В останалата част, до пълният претендиран размер от 50000лева, искът следва да бъде отхвърлен.

За пълнота следва да се посочи, че всички други твърдения в пледоарията по същество на ищеца относно ограничен престой на открито, възможността за пазаруване от затворническата лавка, фитнес уредите и т.н. не са в предмета на доказване и не следва да бъдат коментирани.

ПО ОТНОШЕНИЕ ИСКЪТ ЗА ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ съдът намира, че при анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства не се установи факта на извършено претърсване на четвърто спално помещение на осма група на 16.05.2016г., при което на ищеца да са иззети два броя електрически разклонителя с по три гнезда, чиято стойност е 20лева. Нито писмените доказателства, нито свидетелите на ищеца дадоха сведение за такова изземване и въобще, че Л. е притежавал такива вещи. Ето защо този субективно съединен иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото разноски на ищеца не следва да се присъждат, защото той е бил освободен от внасяне на държавна такса, а интересите му в производството са били защитавани от служебен защитник, назначен по правилата на ЗПП.

За разлика от принципа в исковото производство, според който всяка страна следва да получи разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от иска, в случая на ответника не се дължат разноски в производството. Такива са дължими единствено при пълно отхвърляне на иска или при оттегляне/отказ на ищеца от предявения иск, съобразно нормата на чл.10 ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото, обаче, предпоставките по чл.10 ал.2 от ЗОДОВ не са налице, а разпоредбите на чл.78 от ГПК не се прилагат субсидиарно, искането на ответника за присъждане на разноски, е неоснователно.

Воден от горните мотиви, Административен съд-Плевен, четвърти състав

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София да заплати на Н.Р.Л., ЕГН:**********,***, обезщетение в размер общо на 1500лева (хиляда и петстотин лева) за претъпени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника за периода 03.12.2013г. до 03.11.2016г., изразяващи се в лоши битови и хигиенни условия в помещенията, в които ищецът е бил настаняван, като вредите се изразяват в болки и страдания, унизително и нечовешко отношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния, предявен размер от 50000лева.

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Н.Р.Л., ЕГН:**********,***, с която се претендира обезщетение в размер на 20лева за претърпени имуществени вреди, вследствие от неправомерно иззети два броя електрически разклонители с по три гнезда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: