РЕШЕНИЕ № 704

гр. Плевен, 28 Ноември 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Цветанка Дачева и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 876 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М.М.Д. срещу решение № 1122/12.07.2018 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по гр. дело № 4194/2017 г., с което е оставена без уважение като неоснователна подадената от М.М.Д. *** жалба против Решение на Общинска служба по земеделие – гр. Долна Митрополия, обективирано в Протокол № 15293/19.04.2017 г.

Със същото решение М.М.Д.,*** е осъдена на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да заплати на Общинска служба по земеделие – гр. Долна Митрополия, ул. „Куба“ № 2 разноски за един юрисконсулт в размер на 200 лева.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено. Касаторът счита, че тъй като първоинстанционният съд не е назначил съдебнотехническа експертиза, то същият е взел преднамерено и едностранчиво решение като се омаловажат представените от касатора доказателства. Счита, че решенията взети от поземлените комисии не могат да се преразглеждат със задна дата, когато размерът на площите е определен, не могат да се правят нови промени по чл. 17, ал. 1 и чл. 15, ал. 3 те се отнасят за първоначалния етап на възстановяване на земята, а не на възстановена такава във времето и след това да се правят промени отново и да се намалява и без това намалената площ на имотите. Моли оспореното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Ответникът – Общинска служба по земеделие гр. Долна Митрополия, редовно призован, се представлява от юрисконсулт И. Д. с пълномощно на л. 38 от делото. Подал е в срок възражение по касационната жалба, с което обосновава правилност на съдебния акт и моли същият да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Заинтересованата страна В.Т.Г., редовно призована, се явява лично. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и моли същото да бъде оставено в сила.

Заинтересованите страни Й.С.Г.; С.С.Г.; С.П.Н.; М.Ц.Д.; П.М.Д.; Т.М.Д.; С.И.Ц., редовно призовани, не се явяват, не се представляват.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното съдебно решение по същество е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу решение на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Долна Митрополия, обективирано в протокол № 15293/19.04.2017 г., като неоснователна.

Решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка чрез писмени доказателства, които е обсъдил в мотивите на решението си.

Постановеното решение е правилно, съответно на събраните по делото доказателства и закона.

С оспореното решение на Общинска служба „Земеделие“ се признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план земеразделяне, като конкретните земи са индивидуализирани с вид, площ, категория и местност и общо възлизат на 31,013 дка. В точка втора на решението е отказано възстановяването на три броя ниви с обща площ 13,767 дка.

В решението на Об Служба Земеделие е посочено, че същото е постановено в изпълнение на влязло в сила съдебно решение.

Основното възражение на касатора е, че РС-Плевен не е установил правилно фактическата обстановка и е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е допуснал изготвянето на съдебно техническа експетиза, която да установи какъв е общият размер на земеделската земя , получена при делба през 1945 г от Д. М. Х. – наследодател на настоящия касотор.

Решаващият съд е оставил без уважение искането за допускане на съдебната експертиза по няколко съображения: първо защото е направено след първото по делото заседания, когато се е преклудирала възможността за събиране на доказателства, които не са били заявени до този момент, второ защото с отговора на поставения въпрос се цели пререшаване на въпрос, който вече е бил установен с влязло в сила съдебно решение.

Възражението на касатора е неоснователно. Правилно решаващият съд е отхвърлил искането му за допускане на експертиза с горепосочената задача. Действително решението на Об служба „Земеделие“ е съобразено с влязло в сила съдебно решение и няколко влезли в сила индивидуални административни актове, постановени по реда на ЗСПЗЗ. Всички тези съдебни и административни актове са влезли в сила, възможността им за оспорване е преклудирана и всички държавни органи и лица следва да съобразяват поведението си с техните диспозитиви. Именно това е направено от Об служба „Земеделие“ с издаденото решение за признаване и възстановяване на правото на собственост на земеделска земя и отказ за признаване на правото на собственост на земеделска земя.

Решаващият съд правилно е приел, че ответникът точно е установил обема на правото на собственост на настоящия касатор и е признал и възстановил същото, именно за 31,013 дка, както и е посочил защо не възстановява правото на собственост за 13,767 дка. Съдът е посочил още, че така определеното право на собственост е в съответствие с влязло в сила съдебно решение, както и с влязъл в сила план за земеразделяне, а разликата от 0,006 дка не може да обоснове незаконосъобразност на оспореното решение.

С оглед посоченото, че съдебното решение не е засегнато от сочените в касационната жалбата пороци, както и че същото е валидно и допустимо, то решението на РС-Плевен се явява законосъобразно и правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, искането на ответника за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно и следва да бъде уважено в претендирания размер от 200 лева

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1122/12.07.2018 г., постановено по гр. дело № 4194 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2017 г.

ОСЪЖДА М.М.Д. с ЕГН ********** *** да плати в полза на Общинска служба „Земеделие“ , гр. Долна Митрополия сумата от 200 /двеста/ лева, като разноски по административно дело № 876 по описа на Административен съд Плевен за 2018 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.