Р Е Ш Е Н И Е

№ 121

гр.Плевен, 1 Март 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

 

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното  от съдия Кънева адм.дело №876 по описа за 2017 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Производството по делото е образувано по жалба от Д.Г.М. *** против Решение №2153-14-88/26.09.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена негова жалба вх.№1012-14-67/28.08.2017г. и е потвърдено Разпореждане №10/26.06.2017г. на Ръководител ПО като правилно и законосъобразно.

            В жалбата се изразява недоволство от изчисления осигурителен стаж и осигурителен доход. Счита се, че в УП2 №154/21.06.2005г., УП2 №231/02.06.2009г. и УП3 №154.1/21.06.2005г. не са в съответствие с Решение №330/05.07.2000г. на Окръжен съд Плевен. Прави се анализ на осигурителния стаж и осигурителния доход и се моли за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане.

От ответника по делото-Директора на ТП на НОИ-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и поддържа депозираната жалба. Прави подробен анализ на заключението на вещото. Счита, че не е правилно изчислен осигурителния стаж и осигурителния доход и моли решението и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени.

Ответникът се представлява от юрисконсулт Р., с пълномощно по делото, която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че всички доказателства, които са представени пред съда, са били представени и пред административния орган, и са взети предвид. Сочи още, че на всяко едно възражение на лицето е отговорено подробно. В допълнение посочва, че не са налице никакви съдебни решения или някакви други документи, с които да се приема, че периодът на престой е по вина на работодателя, за да бъде приет за стаж съобразно Кодекса на труда. В заключение моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски в размер на 200лева, представляващи 100лева внесен депозит за вещо лице и 100лева минимално юрисконсултско възнаграждение.

            Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и  извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Решение №2153-14-88/26.09.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до оспорващия и е получено лично на 28.09.2017г. (л.153 гръб). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 11.10.2017г., видно от поставения печат на административния орган /л.3/, като е заведена с рег.№1012-14-67#5 от същата дата. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

             Разгледана по същество, жалбата е основателна.

            От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            Със Заявление вх.№2113-14-2884/23.12.2016г. Д.М. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е приложил документи за осигурителен стаж.

            С Разпореждане №2/20.01.2017г. на Ръководител „ПО“ на Д.М. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер – 161.38лева, до определянето й в действителен размер.

Във връзка с подаденото заявление, с писмо от 18.01.2017г. до Началник на отдел „КПК“ при ТП на НОИ-Плевен е поискано да се потвърди по години данните за осигурителен стаж и доход, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице от 01.01.2007г. до 12.06.2010г., съдържащи се в информационната система /регистрите на НОИ. Към писмото е приложено копие на осигурителна книжка №114541180/2001г.

            Във връзка с горното е извършена проверка по разходите на ДОО на Д.М., за което е изготвен Констативен протокол №КВ-5-14-00222172/25.01.2017г. В последния е отразено, че периодът на проверката е 01.01.2007г. до 12.06.2010г., за който период лицето е самоосигуряващо се лице към ЕТ „Д.М.-П. С.“, като осигурителят не е пререгистриран по реда на §4 ал.1 от ПЗР на ТР и от 01.01.2012г. се счита заличен. Посочено е още, че не са внесени осигурителни вноски за ДОО и не следва да се затича осигурителен стаж и доход.

            До ТП на НОИ-Ловеч, отдел „ООА“ е изпратено писмо изх№2113-14-2884/07.03.2017г., с което е поискано да се издаде УП-15 на Д.М. за периодите 07.04.1999г. – 16.06.1999г.;17.06.1999г. – 31.08.1999г. и 07.04.2005г. – 06.05.2005г. Такова е издадено с изх.$5509-10-1113/05.05.2017г.

            С Разпореждане №10/26.06.2017. на Ръководител „ПО“ е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М., считано от 17.12.2016г. пожизнено, в размер на 654.47лева, като считано от 01.07.2017г. пенсията е преизчислена на 669.90лева. Разпореждането е получено от М. на 26.07.2017г.

            Със Заявление вх.№2202-14-92/16.08.2017г. Д.М. иска да му бъде издадено Удостоверение за зачетения осигурителен стаж до 31.12.1999г. въз основа на представените оригинални документи, които се съхраняват в пенсионното му досие.

             На 18.08.2017г. е издадено исканото удостоверение, в което е посочено, че зачетена обща продължителност на осигурителния стаж е 21год.06мес.11дни.

            В указания срок, на 28.08.2017г. от М. е подадена жалба срещу Разпореждане №10/26.06.2017г., в която се възразява срещу изчисления осигурителен стаж и осигурителен доход.

             С Решение №2153-14-88/26.09.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен жалбата на М. срещу разпореждането е отхвърлена. Горестоящият административен орган е посочил, че личната пенсия на лицето е определена при навършена възраст 63год.10мес. и осигурителен стаж от първа категория – 02год.08мес.21дни; от втора категория – 01год.09мес.0дни и от трета категория – 35год.09мес.0дни, който превърнат към трета категория общо осигурителният стаж е 42год.05мес.23дни. Посочен е и осигурителният доход за съответните периоди, както и индивидуалният коефициент. Органът е приел за неоснователно възражението на М. относно осигурителния стаж, тъй като същият е зачетен при съобразяване с всички представени писмени доказателства, вкл. трудовата книжка, в която надлежно са отразени уволненията на М. и тяхната отмяна от съда. Направен е анализ на трудовия стаж на лицето и извод, че всички съдебни решения са надлежно отразени в трудовата книжка. За неоснователно е прието и възражението за неправилно изчислен осигурителен доход, като органът е посочил, че са съобразени всички удостоверителни документи. Накрая е направено заключение, че пенсионният орган правилно е определил целия осигурителен стаж и осигурителен доход на М., съответно правилно е изчислил размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

            За изясняване на фактите по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение като не оспорено от страните съдът възприема за компетентно, обективно и безпристрастно. Според вещото лице осигурителният стаж на М. не съответства на изчисленият от пенсионния орган, а е от първа категория – 2год.8мес.21дни; втора категория – 1год.09мес.0дни и от трета категория – 35год.11мес.10дни, като общо превърнат към трета категория осигурителният стаж е 42год.08мес.03дни. Във връзка с последното вещото лице е посочило, че по гр.дело №198/2000г.е установено, че в периода 07.04.1999г. – 17.06.1999г. М. е изпълнявал трудовите си задължения и не е бил в престой, поради което ПлОС е осъдил „Плама“ АД да му заплати сумата от 3269.31лева обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставането му без работа поради незаконно уволнение за периода 17.06.1999г. – 01.09.1999г., както и сумата от 7359.19лева, представляващи неизплатено трудово възнаграждение за времето от м.08.1998г. до 30.03.1999г. в размер на 3968.80лева и възнаграждение за времето на престой от 01.04.1999г. до 17.06.1999г. в размер на 3390.39лева. Посочило е още, че по гр.дело №198/2000г. е издаден изпълнителен лист от 01.09.2000г., за изплащането на сумите, по който е приложена по делото нотариално заверена разписка. Във връзка с последното, вещото лице приема, че изплащането на присъденото възнаграждение е основание за зачитане на осигурителния стаж и осигурителния доход. Прави извод, че към осигурителният стаж на лицето следва да бъдат добавени 02мес.10дни на основание Решение №330/2000г. по гр.дело №198/2000г. на ПлОС и разписката за изплащане на присъдените суми. По отношение осигурителният доход вещото лице отбелязва, че осигурителният доход, от който следва да се изчисли размера на пенсията на М. е осигурителният доход за избран 3-годишен период 01.01.1994г. – 31.12.1996г. – 1223264 неденоминирани лева и осигурителен доход за периода от 01.01.1997г. – 16.12.2016г. – 156931.07лева. В заключение вещото лице прави извод, че размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. не е правилно изчислена, поради установените различия при изчисляването на осигурителния стаж и осигурителния доход свързани с периода на престой – 07.04.1999г. – 17.06.1999г.

            Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

            Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №2153-14-88/26.09.2017г. е издадено от Директора на ТП на НОИ-Плевен, т.е. от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, а потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

            Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. Същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.

По отношение съответствието с материалния закон и  административнопроизводствените правила, настоящият състав съобрази следното:

В приложените на л.41-43 по делото Удостоверения обр.УП-2 и УП-3, издадени на 21.06.2005г. от „Нова Плама“ АД се установява, че периодът от 07.04.1999г. до 17.06.1999г. е посочен като престой по чл.267 ал.2 от КТ /по вина на работника/, като не е начислено и изплатено трудово възнаграждение.

Със заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза е направен извод, че периодът 07.04.1999г. – 17.06.1999г., в който М. е изпълнявал трудовите си задължения в „Плама“ АД по време на престой следва да се включи към осигурителния стаж на лицето, като това не е сторено от пенсионния орган. Вещото лице се позовава на решението по гр.дело №198/2000г. на ПлОС.

С мотивите на решение №330/05.07.2000г. по гр.д.№198/2000г. на Плевенски окръжен съд /л.110-114/ е прието, че до 17.06.1999г. М. е работил в „Плама“ АД като директор „Търговия“. Относно това обстоятелство не се спори и по настоящето дело. С мотивите на решението е прието още, че за периода на престой - до 17.06.1999г. М. е продължил да престира работна сила, при съществуващо трудово правоотношение, като за времето на престой от 01.04.1999г. до 17.06.1999г. следва да му бъде изплатено брутно трудово възнаграждение в размер на 3390.395лева. С диспозитива на решението „Плама“ АД е осъдена да заплати на М. сумата от 5474.6лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за времето от м.август 1998г. до 17.06.1999г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.07.1999г. до окончателното й изплащане. Т.е. в така присъдената сума е включено и неизплатено трудово възнаграждение за периода на престой от 01.04.1999г. до 17.06.1999г. По гр.дело е издаден изп.лист /л.118/, в който е включена горната сума. На л.145 от делото е приложена нотариално заверена разписка, удостоверяваща получена от М. сума по изп.лист, издаден по гр.дело №198/2000г. на ПлОС. Присъдените суми са били начислени в разплащателните ведомости, което обстоятелство е посочено в заключението на вещото лице.

Съгласно чл.267 ал.2 от КТ, при престой по вина на работника или служителя той няма право на трудово възнаграждение за времето на престоя. Доколкото с решението по горното дело е прието, че М. е престирал работна сила по времето на престоя и за този период му е присъдено дължимо трудово възнаграждение, се налага извода, че в конкретния случай е налице престой не по вина на работника и е приложима хипотезата на чл.267 ал.1 от КТ. Съгласно последната, за времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутно трудово възнаграждение. Такова е и изплатено на М. въз основа на изп.лист, издаден по гр.дело №198/2000г. на ПлОС, видно от доказателствата по делото.

Вярно е, че според чл.40 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителният стаж се установява с данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Но съгласно чл.297 от ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Също така следва да се посочи, че съгласно пък приложимата до 31.12.1999 г. разпоредба на чл. 76 от ППЗП се зачита за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите времето, прекарано на работа по трудов договор от работници и служители в държавни, обществени и кооперативни предприятия, учреждения и организации, както и при частни предприятия и лица срещу трудово възнаграждение независимо от начина на заплащането му. А съгласно разпоредбата на § 9 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж за пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Ето защо съдът приема, че пенсионният орган неправилно не е включил периода от 07.04.1999г. до 17.06.1999г., а именно 02мес.10дни при изчисляване на осигурителния стаж на М.. Предвид последното, към осигурителният доход на М. при изчисляване размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да бъде прибавен и размерът на изплатеното трудово възнаграждение за периода от 07.04.1999г. до 17.06.1999г., което не е сторено от пенсионния, в нарушение на закона и доказателствата по делото.

Воден от горното, съдът намира, че оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са неправилни, като постановени в нарушение на материалния закон, и следва да бъдат отменени. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, същото следва да се върне като преписка на ръководителя на “ПО” в ТП на НОИ-Плевен, за ново произнасяне по заявлението на М., при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №2153-14-88/26.09.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него Разпореждане №10/26.06.2017г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“, с което на Д.Г.М. е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ВРЪЩА делото като преписка на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Плевен за ново произнасяне по заявлението на Д.Г.М. *** за отпускане и изчисляване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

Решението може да се оспори с касационна жалба чрез Административен съд Плевен пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                              СЪДИЯ: