РЕШЕНИЕ

№ 684

град Плевен, 13 Ноември 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 874/2018 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Плевен срещу решение № 556/04.07.2018 г. по н.а.х.д. № 1225/2018 г. по описа на Районен съд - Плевен и по касационна жалба от „ЕМ СИ ЕЙ България“ ЕООД гр. София чрез адв. Г.Ф. срещу същото решение.

В жалбата на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Плевен се посочва, че не са доволни от решението на Плевенския районен съд, с което се отменя издаденото наказателно постановление и молят съдът да отмени обжалваното решение и да потвърди изцяло наказателното постановление. Намират, че съдът правилно е констатирал, че стикерът следва да съдържа името на лицето извършило обслужването, поради факта, че в чл. 31, ал.4 от Наредба № 8121з-531/2014 г. поддържането и обслужването на противопожарни системи и съоръжения е комплекс от мероприятия за поддържане и обслужване на пожарни кранове точно и ясно е записано всички реквизити, които следва да съдържа един стикер, но не са налице основания случаят да бъде приет като „маловажен" по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като обществената опасност не е признак на административно-наказателната отговорност на едноличните търговци и юридическите лица, за да може да се прави преценка на нейната степен, респективно - да се коментира евентуална маловажност на случая. Посочва се, че този вид имуществена отговорност се ангажира за неизпълнение на задължения към държавата или общините, без да е обусловена от други обстоятелства, освен самото неизпълнение - тя е безвиновна. Твърди се, че размерът на определената имуществена санкция е минимален и изрично определен в ЗМВР, действащ към датата на издаване на наказателно постановление № 6/02.10.2017 г. Отбелязват, че за извършените нарушения са събрани достатъчно факти и доказателства, установени по безспорен начин от комисия оправомощена да извърши подобен вид проверка в резултат на подадени сигнали от граждани на град Плевен за фирма, грубо нарушаваща правилата за извършване на подобен вид дейност и поставяща по този начин в опасност живота и здравето на гражданите. По отношение на т. 2 от НП, намира, че е налице безспорно извършено нарушение, тъй като следва в протокола да се попълва изчерпателно информацията, която е утвърдена от законодателя. Посочва се, че нарушенията са потвърдени и от получени от обектите заверения копия на документи както и сведение от Главна дирекция „ Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР. Моли се съдът да отмени решението в частта, в която е отменено наказателно постановление и да го потвръди.

В касационната си жалба „ЕМ СИ ЕЙ България“ ЕООД гр. София се посочва, че обжалват гореописаното решение, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 6 от 02.10.2017г. на директор на РДПБЗН- Плевен, в частта, с която относно имуществена санкция на „Ем Си Ей България" ЕООД в размер на 10 000/десет хиляди/ лева на основание чл.262 ал.1 т.З от ЗМВР за нарушаване изискванията на чл.20, ал.1, т.1 от Наредба № 8121з-531/ 09.09.2014 г. във връзка с чл. 132, ал. 1 т. 1 от ЗМВР, като смятат, че в тази част постановеното решение е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради явна несправедливост на наложеното наказание. Отбелязва се, че служителят Е Г. С. е преминал курс за професионално обучение и е получил удостоверение за професионално обучение рег. № 455-060/26.04.2013 г., издадено от Център за професионално обучение „ФАЙЪР" ЕООД, като Е С. е квалифициран „Монтьор на енергийни съоръжения и инсталации - код 522040, специалност Газова техника - код 5220406“. Посочва се, че Е С. е вписан като служител на дружеството, като за същото своевременно е уведомена ГДПБЗН по смисъла на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 8121з-531/09.09.2014 г. Излагат се доводи, че съдът правилно е обсъдил, че нарушението от правна страна обхваща правните норми от чл.17 до чл.36 на Наредбата. Счита се, че съдът неправилно е приел, че липсват основания цитираното нарушение да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 НК „маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Посочва се, че е спорно по делото дали жалбоподателят е извършил деяние, което съставлява административно нарушение, както и правилно ли му е вменена административно-наказателна отговорност, както и намира ли приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че преди издаване на наказателно постановление на наказващият орган му е вменено задължението да извършва служебна проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, предписващ освобождаване от административно-наказателна отговорност при установена маловажност на деянието. Навеждат се доводи, че преценката за „маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Посочва се Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на т.н.д. № 1/2005г. на НК . Отбелязва се, че към момента на постановяване на решението има изменение на чл. 262 от ЗМВР бр. 97/2017 г. от ДВ, като размерът на имуществената санкция е определен в размер от 1000 до 5000 лв. Посочва се, че съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по - благоприятна за нарушителя, а горното не е взето в предвид при постановяване на съдебния акт. Моли се съдът да уважи жалбата и да отмени обжалваното решение в частта, с която се потвърждава наказателно постановление № 6/02.10.2017 г. на директор РДПБЗН-Плевен, и вместо това да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответник по насрещната жалба - „Ем Си Ей България“ ЕООД, се представлява от управителя В.Д. Ч. и адв. Г.Ф. ***. Молят съда да уважи подадената от тях касационна жалба и да отмени изцяло наказателното постановление, съответно решението на първоинстанционния съд, с което е потвърдил частично обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответник по насрещната жалба - Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 6 от 02.10.2017г. на директор на РДПБЗН- Плевен, в частта по т. 3 в която на „Ем Си Ей България“ ЕООД (търговец, получил разрешение, рег.№116/21.05.2012 г. от ГДПБЗН - МВР за извършване на тази дейност по реда на чл.129 от ЗМВР), със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, ул. „Брегалница“ № 76, представлявано от Д. В. П. с постоянен адрес:*** и В.Д. Ч. с постоянен адрес ***, ***., за нарушение на 20, ал.1, т.1 от Наредба № 8121з-531/ 09.09.2014 г. във връзка с чл. 132, ал. 1 т. 1 от ЗМВР - при извършена на 09.02.2017 година в град Плевен проверка е установено , че върху пожарогасител марка „Мега“е поставен стикер № 0032140, удостоверяващ проверка от лице Е. С., което не е включено в списъка на наетите лица и съответните им длъжности задължения, които следва да извършват сервизното обслужване и на основание чл. 262 ал.1 т.3 от ЗМВР е наложена имуществена санкция в размер на 10 000/десет / хиляди лева.

В процесното решение в останалата част е отменено е наказателно постановление № 6 от 02.10.2017г. на Директор на РДПБЗН- Плевен, в частта,в която на „Ем Си Ей България“ ЕООД, за други две констатирани нарушения, а именно:

По т. 1. при извършена на 09.02.2017 година в град Плевен проверка е установено , че при извършено презареждане на прахов пожарогасител е поставен стикер № 32139, който не съдържа информация за името и фамилията на лицето, което е извършило обслужването – нарушение на чл.31, ал.4 от Наредба № 8121 з-31/09.09.2014 г., за което е наложена имуществена санкция на основание чл. 262, , ал. 1 т. 3 от ЗМВР в размер на 10 000 лева;

По т. 2 - при извършена на 09.02.2017 година в град Плевен проверка е установено, че е изготвен протокол№0050 от 09.01.2017 година за предаване и приемане на пожарогасители, на които е извършено техническо обслужване, презареждане или хидростатично изпитване, който протокол не съответства по съдържание и номер по ред - 1 на приложение № 9 към чл. чл. 31, ал.5 от Наредба 8121з-531/09.09.2014 г. и на основание чл.262 ал.1 т.3 от ЗМВР е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

По отношение на касационната жалба на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Плевен, съдът намира същата за допустима и основателна.

РС Плевен е отменил постановление № 6 от 02.10.2017г. на Директор на РДПБЗН- Плевен, в частта по отношение на установените административни нарушения по т. 1 и т. 2 .

Приел е относно нарушението по т. 1, че то е извършено, но същото е маловажно. Настоящата инстанция намира, че решението следва да бъде отменено и да бъде изменено наказателното постановление, тъй като с оглед характера на регулираните обществени отношения , значимостта им , а именно опазване на живота и здравето на лицата при възникване на пожар и изправността на използваната техника не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С оглед настъпилата законодателна промяна на чл. 262 от ЗМВР и разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, то следва да бъде изменено наказателното постановление и наложената имуществена санкция да бъде определена към минимума от 1000 лева, тъй като преди изменение на разпоредбата административно-наказващият орган също е приел, че за нарушението следва да се наложи наказание в минимален размер.

По отношение на решението в частта в която е отменено наказателно постановление за установеното нарушение по т. 2 от същото, тъй като съдът е приел, че не е налице нарушение, съдът намира, че следва да бъде отменено решението и да бъде изменено наказателното постановление. РС Плевен сочи, че по т. 2 не е налице нарушение на приложение №9 към чл. 31, ал. 5 от Наредба № 8121з-531 от 9.09.2014 г. за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от търговци и контрола върху тях, тъй като праховите пожарогасители нямат сериен номер, но такова изискване не съществува и не следва да бъде отбелязано в протокола и не е необходимо отбелязване на конкретно извършеното техническо обслужване, тъй като термините са идентични.

Настоящата инстанция намира, че решението в тази част е постановено при неправилно прилагане на закона. Съгласно чл. 31, ал. 5 от Наредба № 8121з-531 от 9.09.2014 г. за извършеното техническо обслужване, презареждане или хидростатично изпитване (в комбинация или поотделно) се изготвя протокол (приложение № 9), копие от който се предоставя на собственика на противопожарните уреди. Протоколът е неразделна част от Наредбата, в същия е налице изчерпателно посочване на данните, които следва да бъдат изброени и не е предвидено изключение за определени видове пожарогастели и следва в същия да се съдържа пълна информация относно всеки пожарогасител от съответен вид, както и вид на извършеното обслужване именно поради необходимостта от осъществяване на контрол от органите на пожарна безопасност и проверка, дали се обслужват уредите по установения ред. В случая е налице описание и на прахови пожарогасители, което изключва приетото от първоинстанционния съд , че същите не следва да бъдат посочени и при проверката за установените записвания в протокола не е налице такова за поредни номера от 1 до 3 , което представлява нарушение, правилно установено от административно-наказващия орган и следва решението да се отмени в тази част. С оглед обаче настъпилата законодателна промяна на чл. 262 от ЗМВР и разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, то следва да бъде изменено наказателното постановление и наложената имуществена санкция да бъде определена към минимума от 1000 лева, тъй като преди изменение на разпоредбата административно-наказващият орган също е приел, че за нарушението следва да се наложи наказание в минимален размер.

По отношение на касационната жалба на „ЕМ СИ ЕЙ България“ ЕООД гр. София настоящата инстанция намира същата за допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и разгледана по същество за основателна по отношение на размера на наложеното наказание. В случая правилни са изводите на РС Плевен, че е налице извършено нарушение и изцяло се споделя изложеното от първоинстнационния съд, но с оглед настъпилата законодателна промяна на чл. 262 от ЗМВР и разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, то следва да бъде отменено решението в тази част и да бъде изменено наказателното постановление и наложената имуществена санкция да бъде определена към минимума от 1000 лева, тъй като преди изменение на разпоредбата административно-наказващият орган също е приел, че за нарушението следва да се наложи наказание в минимален размер.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 556/04.07.2018 г. по н.а.х.д. № 1225/2018 г. на Районен съд - Плевен, като вместо него постановява:

Изменя наказателно постановление № 6 от 02.10.2017г. на директор на РДПБЗН- Плевен по отношение размер на наложените имуществени санкции, както следва:

По т. 1 за извършено от „Ем Си Ей България“ ЕООД (търговец, получил разрешение, рег.№116/21.05.2012 г. от ГДПБЗН - МВР за извършване на тази дейност по реда на чл.129 от ЗМВР), със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, ул. „Брегалница“ № 76, представлявано от Д. В. П. с постоянен адрес:*** и В.Д. Ч. с постоянен адрес ***, ***., нарушение на чл.31, ал.4 от Наредба № 8121 з-31/09.09.2014 г., изменя размера на наложената имуществена санкция по чл. 262, , ал. 1 т. 3 от ЗМВР от 10 000 лева на 1000 лева.

По т. 2 за извършено от „Ем Си Ей България“ ЕООД (търговец, получил разрешение, рег.№116/21.05.2012 г. от ГДПБЗН - МВР за извършване на тази дейност по реда на чл.129 от ЗМВР), със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, ул. „Брегалница“ № 76, представлявано от Д. В. П. с постоянен адрес:*** и В.Д. Ч. с постоянен адрес ***, ***., нарушение на приложение № 9 към чл. чл. 31, ал.5 от Наредба 8121з-531/09.09.2014 г. изменя размера на наложената имуществена санкция по чл.262 ал.1 т.3 от ЗМВР от 10 000 лева на 1000 лева.

По т.3 за извършено от „Ем Си Ей България“ ЕООД (търговец, получил разрешение, рег.№116/21.05.2012 г. от ГДПБЗН - МВР за извършване на тази дейност по реда на чл.129 от ЗМВР), със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, ул. „Брегалница“ № 76, представлявано от Д. В. П. с постоянен адрес:*** и В.Д. Ч. с постоянен адрес ***, ***., нарушение на чл.20, ал.1, т.1 от Наредба № 8121з-531/ 09.09.2014 г. във връзка с чл. 132, ал. 1 т. 1 от ЗМВР изменя размера на наложената имуществена санкция по чл.262 ал.1 т.3 от ЗМВР от 10 000 лева на 1000 лева.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.