Р E Ш Е Н И Е

№ 685

гр.Плевен, 13 Ноември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 873 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 619 от 18.07.2018 г., постановено по НАХД № 1583 по описа за 2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 17-0938-003615/17.07.2017г. на Началника на  Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на Б.И.Д. ***, на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 /двеста/ лв. и на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000,00 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушения на разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание Наредба №1з-2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Б.И.Д., чрез адвокат С.С. от САК, в която се счита, че са налице съществени процесуални нарушения, които не са взети под внимание от районния съд. Посочва се, че относно скоростта на движение на управлявания автомобил липсват каквито и да е отразявания, а и доказателства, свидетелстващи за конкретната стойност на скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя, от което следва, че не би могъл да се направи изводът дали същата е съобразена или не с визираните от разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП обстоятелства. Счита се, че при словесното описание на нарушението, класифицирано по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, то следва да бъде индивидуализирано, като се посочи поне приблизително скоростта определена като „несъобразена“, като именно липсата на тези задължителни елементи е възпрепятствала възможността на нарушителя да възприеме в пълнота предявеното му „обвинение“ и да реализира адекватно правото си на защита, което се явява и самостоятелно формално основание за да се приеме, че НП е незаконосъобразно. Счита се още, че нарушението е недоказано, тъй като жалбоподателят изрично е посочил в жалбата си срещу НП, че е дал валидна проба за наличие на алкохол в издишания въздух, като с оглед на проверка на тези негови твърдения районният съд е следвало задължително да изиска разпечатка от техническото средство за процесния период, за да се установи по безспорен и несъмнен начин дали твърденията на жалбоподателя отговарят на истината, което обаче не е сторил, а се е произнесъл по същество без да изясни изцяло делото от фактическа страна. Счита се също, че са налице изключително съществени процесуални нарушения, тъй като в АУАН са смесени правни квалификации на две отделни нарушения, което е нарушило правото на защита на жалбоподателя, същият не е разбрал още при привличането му към административнонаказателна отговорност какво точно нарушение му се вменява. Посочва се, че за първи път точна квалификация е дадена в НП, но е недопустимо едва в този момент наказаното лице да разбира какво нарушение се твърди, че е извършено, освен това квалификацията по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП по никакъв начин не съответства на словесното описание на нарушението. В заключение се моли оспореното решението да бъде отменено или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Плевен с указания да бъде изискана от сектор „Пътна полиция“ разпечатка от техническото средство за процесната дата и час с оглед проверка на твърденията на жалбоподателя, че е дал валидна проба за наличие на алкохол в издишания въздух.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът Б.И.Д., редовно призован,не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на Д. за това, че на 07.07.2017г., в 15:30 часа в гр. Плевен, на път PVN 1144 в посока от с. Върбица към с. Буковлък, управлява лек автомобил “Ситроен Ксантия” с рег. № СА *** АТ, като при движение с несъобразена скорост с пътните условия, губи контрол над автомобила, излиза вляво от пътното платно по посока на движение и пада в тревиста местност, с което допуска ПТП с материални щети; водачът отказва да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр.№ ARBA 0152; водачът е видимо в нетрезво състояние и лъха силно на алкохол; издаден талон за медицинско изследване № 0003386. Деянията са квалифицирани като нарушения на разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.174, ал.3 от ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел по отношение на нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП, че при извършването на нарушение свързано с несъобразена скорост е без значение с каква скорост се е движил водача и каква е причината за настъпване на ПТП, а от значение е единствено дали водачът се е съобразил с пътната обстановка. Посочил е, че именно скоростта трябва да бъде съобразена с конкретната ситуация на пътното платно, така че при необходимост реакцията на водача да предотврати евентуалното ПТП. Приел е, че в конкретния случай Д. не е предотвратил произшествието, което води до извод, че избраната от него скорост е била несъобразена с факторите, посочени в чл.20 ал.2 от ЗДвП. Счел е, че всяка скорост, която не позволява на водача да намали скоростта и да спре пътното превозно средство, като по този начин е станал причина за осъществяване на ПТП, е несъобразена скорост. В тази връзка е посочил, че по безспорен начин е доказано, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и правилно е санкциониран за това. По отношение на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Посочил е, че водачът е отказал да му се извърши качествена проба за алкохол с техническо средство, поради което е издаден и талон за медицинско изследване. Счел е, че по безспорен начин е доказано извършването на това нарушение и правилно е санкциониран за него.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателна отговорност на Д.. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне. Възраженията в касационната жалба преповтарят доводите, изложени в жалбата пред районния съд. Последният се е произнесъл по възраженията и е приел, че по безспорен начин е доказано извършването на вменените нарушения. Не са налице и сочените в касационната жалба съществени процесуални нарушения по отношение на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. И в акта и в НП е описано пълно и точно самото нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, като е дадена правилна правна квалификация, а именно в АУАН е посочено чл.5 ал.3 т.1 вр. с чл.174 ал.3 от ЗДвП, което съобразно чл.53 ал.2 от ЗАНН е уточнено в НП на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Последното не е нарушило правото на защита на лицето и не е довело до неразбиране на вмененото му нарушение, което обстоятелство се установява от доводите и възраженията направени от Д. в жалбата пред районния съд. Ето защо решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 619 от 18.07.2018 г., постановено по НАХД № 1583 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.