Р E Ш Е Н И Е

 

№ 757

 

гр.Плевен, 18 Декември 2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ  ГОСПОДИНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                          КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                                                                          

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 870 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С решение № 690 от 16.08.2018 год., постановено по НАХД №  809/2018 год., Районен съд – Плевен отменил наказателно постановление №1760/07.03.2018г. на ЗАМЕСТНИК КМЕТ НА ОБЩИНА ПЛЕВЕН, с което на А.Р.Т., ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № 1 за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.3 т.1 от същата Наредба.

Недоволни от горното решение останали от Община Плевен, които чрез гл.юрк. П.П. са подали в законния срок касационна жалба против него. В същата се оспорва въззивното решение като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че РС- Плевен не е преценил правилно събраните в хода на съдебното производство доказателства, необосновано е кредитирал само част от гласните такива и е игнорирал писмените, поради което е достигнал и до неправилни изводи. Оспорват се доводите на съда, касаещи датата на съставяне на АУАН и се излагат аргументи, че се касае за техническа грешка, която е несъществена и не се отразява на законосъобразността на съставения акт и издаденото въз основа на него НП. Излагат се доводи, че от събраните гласни и писмени доказателства се е доказано извършеното нарушение, което е предмет на оспореното НП. В заключение е направено искане да бъде отменено решението на РС- Плевен, а оспореното НП да бъде потвърдено като законосъобразно.

В съдебно заседание касаторът се представлява от гл. юрк. П.П., която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Изразява становище, че решениетона РС- Плевен е неправилно и незаконосъобразно, пледира за неговата отмяна и за потвърждаване на обжалваното НП.

 Ответникът се представлява от адв. Т.М. от ПлАК, която оспорва касационната жалба и твърди, че решението на РС- Плевен е правилно и законосъобразно, тъй като е постановено при съобразяване на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, от които не се установява по безспорен начин да е осъществено нарушението, което е предмет на издаденото НП. Пледира да бъде потвърдено въззивното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

За да постанови обжалвания съдебен акт Районен съд- Плевен е приел за установено от фактическа страна, че  административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение № 19з/28.01.2018г., издаден от И. В. Н. – мл.инспектор при 01 РУМВР – Плевен, по отношение на А.Р.Т., за това, че на 28.01.2017г. около 02:15 часа в гр.ПЛЕВЕН, ЖК *** нарушава тишината и спокойствието на живущите в кооперацията с аудио-визуална техника - нарушение на чл.3 т.1 от Наредба № 1 за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен. Нарушителят е направил възражения при съставяне на АУАН като е отбелязал, че има спор със съседа, както и че музиката е била намалена до нивото на работещ телевизор. Не е представил допълнителни възражения по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и оспореното наказателно постановление с което на А.Р.Т. е наложено административно наказание на основание чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № 1 за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.3 т.1 от същата Наредба.

За да отмени оспореното НП въззивният съд на първо място е изложил съображения, че административнонаказващият орган е изменил обстоятелствата на нарушението, досежно времето на неговото извършване. Очевидно горният извод се базира на обстоятелството, че в АУАН е вписана дата извършеното нарушение 28.01.2017г., а в оспореното НП като дата на нарушението е посочена 28.01.2018г.

Настоящият съдебен състав споделя доводите на касатора, че се касае за техническа грешка при изписване на въпросната дата, която макар и формално да съставлява нарушение на изискванията на чл.42, т.3 ЗАНН, не е довела до накърняване правото на защита на жалбоподателя във въззивното производство. Това е така, защото АУАН е съставен в деня на нарушението и в него общо на три места е отразена датата 28.01.2018г., включително и в разписката, подписана от жалбоподателя Т.. В оспореното НП също е изписана коректната дата- 28.01.2018г., при съобразяване разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно НП е административният акт, който подлежи на обжалване и във връзка с който въззивният жалбоподател е  сочил съответни доказателства в хода на съдебното производство, които пък касаят именно датата 28.01.2018г. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, указваща възможността да се издаде НП и при допусната нередовност в акта, какъвто е и настоящият случай.

Административен съд- Плевен обаче напълно споделя доводите на въззивната инстанция за недоказаност на нарушението, във връзка с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Районен съд- Плевен е извършил изчерпателен анализ на събраните гласни доказателства, който се споделя от настоящия съдебен състав. Показанията на разпитаните в хода на съдебното производство актосъставител и свидетел при съставянето на акта действително са в насока, че свидетелите не си спомнят дали е имало нарушение на нощната тишина към момента на извършената от тях проверка. Те не са дали по- конкретни показания дори след като АУАН им е бил предявен. Изказват единствено предположения, че щом е съставен АУАН, то те са констатирали такова нарушение. За сметка на това показанията на свидетелите С. и И. са подробни и изчерпателни. Те касаят датата и времето, за което се твърди да е извършено нарушението съобразно оспореното НП. Двете свидетелки са съседи на въззивния жалбоподател Т., т.е. могли са обективно да възприемат спорните обстоятелства и от показанията им се установява, че същият ги е предупредил за това, че ще празнува, но силна музика е имало само до 22.00ч., след което шумът е бил преустановен.

Настоящият съд намира за неоснователни оплакванията на касатора за наличие на неправилна оценка на тези доказателства във въззивното решение, поради наличие на евентуална предубеденост и заинтересованост на посочените свидетелки. Такава предубеденост е чисто хипотетична и не може да се извежда единствено от обстоятелството, че те са съседи на въззивния жалбоподател. Неоснователни са и твърденията, че тези свидетелски показания се опровергават от  писменото доказателство- дневник за приетите сигнали в 01 РУ на МВР- Плевен за дати 27.01. и 28.01.2018г., в който са отразени два сигнала, получени на тел. 112. Това, че са регистрирани два сигнала не е доказателство за тяхната основателност. По делото не е установяван и разпитван подателят на сигналите, а извън показанията на свидетелите С. и И. не са налице категорични гласни доказателства, установяващи фактическа обстановка, различна от описаната от тях.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че въззивното съдебно решение се базира на законосъобразен анализ на всички събрани по делото доказателства и изводите за недоказаност на нарушението, изложени от РС- Плевен, са обосновани и правилни.

Предвид така изложените съображения съдът намира, че решението на РС- Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 690 от 16.08.2018 год., постановено по НАХД №  809/2018 год. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.