Решение по Административно дело 868/2018г.

РЕШЕНИЕ № 702

гр. Плевен, 27 Ноември 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Цветанка Дачева и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 868 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на П.И.Б., чрез адвокат К.В. ***, срещу решение № 676/03.08.2018 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 3195/2018 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 17-0938-003127/26.06.2017 г. издадено от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, с което на П.И.Б. ***, са наложени следните административни наказания: на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5, предл. 6 от ЗДвП – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за извършено административно нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП глоба в размер на 10 /десет/ лева за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като неправилно и постановено в нарушение на закона като първоинстанционния съд не е взел предвид част от събраните и приети по делото доказателства, а при оценката и преценка на друга част от доказателствата съдът не се е аргументирал. Счита, че по никакъв начин не са се събрали достатъчно доказателства подкрепящи тезата, че касаторът при управление на МПС е създал опасност за възникване на ПТП. Посочва, че видно от събраните по делото доказателства, актосъставителят не е присъствал на нарушението, АУАН е създаден въз основа на твърденията на свидетел, който нарушава разпоредбите на ЗДвП, като преминава на червен сигнал на светофарната уредба, непосредствено пред полицейските служители, за което му е съставен АУАН. Счита, че при разпита на свидетелите по делото напълно се разкрива обективната истина, а именно, че Б. е предприел маневра изпреварване на разрешен за това участък от пътното платно, с двупосочна регулация на движението, на строителна машина – челен товарач, които се е движил с около 30 км/ч, като всички свидетели по делото твърдят, че след извършване на изпреварването управлявания от Б. автомобил се е разминал с насрещно движещ се автомобил безпрепятствено и едва на следващия след него автомобил, управляван от свидетеля по АУАН – И. К., е попречил и създал предпоставка за ПТП. Счита, че това е невъзможно, тъй като ако действително са създадени предпоставки за ПТП, то ще са за първия насрещно движещ се автомобил, а не за следващите. Счита, че вината е единствено на водачът К. и неговата скорост на движение, като по този начин той се е опитал да черпи права единствено и само от своето неправомерно поведение. Счита, че по категоричен начин се доказва, че мястото на визираното в АУАН и НП нарушение не съвпада с действителното място на маневрата изпреварване предприета от Б., като по този начин при издаване на АУАН са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и съответно са нарушени разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при издаване на НП. Сочи, че по събраните по делото гласни и писмени доказателства има прекалено много очевидни противоречия, който въобще не са обсъдени от първоинстанционния съд, което е нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва, че съдът не е обсъдил и липсата на допълнителна проверка по административно-наказателната преписка във връзка с подаденото от касатора писмено възражение в законосъобразния 3-дневен срок, което от своя страна е съществено нарушение при издаване на обжалваното НП, тоест нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Моли да бъде отменено оспореното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и да бъде отменено НП частично в частта, в която е наложено наказание по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. К.В. с пълномощно от първата инстанция. Поддържа касационната жалба и изложените в нея мотиви. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и немотивирано. Моли да бъде отменено решението на Районен съд – гр. Плевен и наказателното постановление.

Ответникът – ОД на МВР-Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касаторът е санкциониран, за това че на 13.06.2017 г. в 15:00 часа в гр. Плевен, ул. „Гренадирска“, като водач на товарен автомобил „Грейт Уолл Стийд 5“ с рег. № СА***ТС ,изпреварва, навлиза в пътната лента предназначена за насрещно движение и принуждава движещия се по нея лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ЕН***ВХ“ с водач И. К. да спре, като създава реална опасност за ПТП, както и че не представя контролен талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/.

Първото деяние е квалифицирано, като нарушение на чл. 42, ал.2, т.2 от ЗДвП и е санкционирано съгласно чл.179, ал.1, т.5, пр.6 от ЗДвП, а второто като нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и е санкционирано по чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Решаващият съд е потвърдил НП, като е приел че същото е постановено от компетентен по степен, място и материя орган, при установяване на нарушението и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, точно и пълно е установено фактическата обстановка и правилно е издирен и приложен материалния закон.

За да стигне до тези изводи, Районен съд Плевен е събрал множество писмени и гласни доказателства. Обсъдил е същите, както по отделно, така и в тяхната съвкупност и е стигнал до заключението, че фактическата обстановка, описана в НП се потвърждава и жалбоподателят е извършил виновно посочените в НП нарушения по ЗДвП.

Решението е правилно и съответно на събраните по делото доказателства и закона.

Основното възражение в касационната жалба е, че решаващият съд не е отчел съществено процесуално нарушение при установяване на нарушението, а именно, че актосъставителя не е очевидец на нарушението и акта за установяване на административно нарушение е издаден въз основа на твърденията на свидетел.

Възражението е неоснователно. Закона за административните нарушения и наказания, който съдържа процесуалните правила за установяване на административните нарушения, съставяне на АУАН и постановяване на НП, всъщност не съдържа изискване актосъставителя да е очевидец на нарушението.

Съгласно чл. 40 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а съгласно чл. 37, ал.1, б.“б“ актосъставители могат да бъдат всички лица, определени от ръководителите на съответните ведомства, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай, актосъставителя е младши автоконтрольор при сектор „Пътна Полиция“ на ОД на МВР –Плевен. Съгласно заповед рег. № 8121з-952 на министъра на вътрешните работи, лицата заемащи тази длъжност в ОД на МВР са определени да издават фишове за налагане на глоби и за съставят АУАН по ЗДвП. Следователно правилен е изводът на решаващия съд, че АУАН е съставен от компетентен орган.

В АУАН като свидетели по акта са отбелязани именно свидетелите очевидци на нарушението П. С. и И. К., с което са изпълнени точно изискванията на чл. 40, ал.1 от ЗАНН. Тези свидетели са разпитани като свидетели в съдебното дирене и са изложили личните си възприятия относно ситуацията, като участници в нея. Показанията им са подробни и категорични, че настоящият касатор е изпреварил багер – челен товарач, управляван от св. П. С. и е създал опасност за настъпване на ПТП с управлявания от св. И.К. лек автомобил „Форд Фокус“. Последният свидетел сочи, че „той изпреварваше в завоя фадрома и щеше да ме удари челно. Той продължи изпреварването и и аз отбих отстрани в бордюра и се разминахме …“. Другият свидетел сочи „…мина в насрещното движение, насреща идваха коли …. създаде се опасност …. Бяха две коли, натисна спирачки и единия се поднесе…“. Показанията на св. Р. не могат да оборят показанията на двамата други свидетели, тъй като не са така подробни, а по-скоро схематични и усложливи, предвид обстоятелството че жалбоподателя и свидетеля са колеги и работят заедно. Показанията частично съвпадат , като доказват, че изпреварване е имало, но не дават конкретика, между какви автомобили е било и как точно се е случило, за разлика от показанията на св. С. и К..

Налага се заключение, че решаващият съд е направил съответен на събраните по делото доказателства извод, че описаната в НП фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин.

В административната преписка липсва, приложено писмено възражение срещу АУАН, не са представени и доказателства, че такова е депозирано пред санкциониращия орган, поради което оплакването, че същото не е разгледано не може да бъде обсъждано, тъй като е в тежест на жалбоподателя да докаже, че е подал такова възражение.

В производството пред РС не са допуснати процесуални нарушения, и конкретни такива не се сочат в касационната жалба. РС правилно е издирил и приложил материалния закон, а при направената служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението на Районен съд – Плевен, е валидно, допустимо, и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 676/03.08.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 3195 по описа на Районен съд гр. Плевен за 2017 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.