Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
гр.Плевен, 12 Март 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на осми март две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №865 по описа за 2017 г. на Административен съд-Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО).
Производството по делото е образувано по жалба от С.П.М.
*** против Решение №2153-14-83/20.09.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с
което е отхвърлена негова жалба вх.№1054-14-29/22.08.2017г. и е потвърдено
Разпореждане №2113-14-868#4/19.07.2017г. на Ръководител ПО като правилно и
законосъобразно.
В жалбата (наречена възражение) не са наведени пороци
на оспореното решение, а се възразява срещу извода, с който не е признат
трудовият стаж на лицето за периода 12.07.1991г. – 16.12.1992г. в СП „Карабоаз“
гр.Гулянци на длъжност „мелничар“.
От ответника по делото-Директора на ТП на НОИ-Плевен не
е депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично и
заявява, че професията „мелничар“ е от втора категория труд. Моли решението на
Директора на ТП на НОИ-Плевен да бъде отменено.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
юрисконсулт Т. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна.
Сочи, че както в хода на административното, така и в хода на съдебното
производство не са събрани доказателства, че полаганият от М. труд като
мелничар следва да е от втора категория. Моли жалбата да бъде отхвърлена и
претендира присъждане на юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100лева,
както и на разноски, съобразно представен списък.
Административен
съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт
във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Решение №2153-14-83/20.09.2017г. на Директора на ТП на
НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до оспорващия и е получено
лично на 26.09.2017г. (л.7). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за
обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на
получаване му. Жалбата е подадена на 06.10.2017г.,
видно от поставения печат на административния орган /л.2/, като е заведена с
рег.№1054-14-27#5 от същата дата. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от
търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и
е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Със
Заявление вх.№2113-14-868/06.06.2017г. С.П.М. е поискал отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б от КСО. Към заявлението
са приложени съответни документи.
С
Разпореждане №2113-14-868#4/19.07.2017г.
на Ръководител „Пенсионно осигуряване“, на основание чл.69б ал.2 от КСО и чл.10
от НПОС, на С.П.М. е отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е прието, че лицето
отговаря на изискването за навършена възраст от 58години, но не отговаря на
условието за най-малко 15години осигурителен стаж от втора категория труд и
сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Посочено е още, че стажът от втора
категория е 13год.09мес.20дни, а от трета категория е 24год.05мес.22дни, като стажът
превърнат към трета категория е общо 41год.08мес.25дни. Посочено е също, че
сборът от продължителността на осигурителния стаж 41год.08мес.25дни и възраст
58год.00мес.03дни е 99год.08мес.28дни. Разпореждането
е получено на 31.07.2017г.
В едномесечния
срок е подадена жалба по административен ред, в която се изразява несъгласие с категоризацията
на трудовия стаж и се моли да бъде преразгледан трудовия стаж.
С Решение №2153-14-83/20.09.2017г. на Директора
на ТП на НОИ-Плевен жалбата срещу разпореждането е отхвърлена. Горестоящият
административен орган е посочил, че общият осигурителен стаж на М. е зачетен
въз основа на представени осигурителни документи и е 13години 09мес. 20дни от ІІ-ра категория и
24години 05мес. 22 дни от ІІІ-та категория, поради което не отговаря на
изискванията на чл.69б от КСО за 15години при условията на втора категория
труд. За периода 12.07.1991г. – 16.12.1992г. е посочено, че лицето е работело
като „мелничар“ в СП „Карабоаз“ гр.Гулянци, като в удостоверенията, издадени
въз основа на данните в разплащателните ведомости, няма никакви вписвания или
отбелязвания, че полаганият от лицето труд е от втора категория, поради което е
приел, че този период е от трета категория труд. Посочено е още, че в трудовата
книжка като вид дейност е посочена „промишлена“, поради което не може да се
направи извод, че длъжността „мелничар“ отговаря на т.66и от ПКТП (отм.). В
заключение е приел, че правилно трудът за спорния период е зачетен за трета
категория и жалбата на М. е отхвърлена като неоснователна.
По делото
е приобщена трудова книжка №362, от която се установява, че от 12.07.1991г. до 16.12.1992г.
М. е работел в СП „Карабоаз“ гр.Гулянци, вид дейност: промишлена, на длъжност мелничар,
като всичкото прослужено време в предприятието е 01години 05мес.04дни.
За
изясняване на фактите по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза,
чието заключение като неоспорено от страните съдът възприема за компетентно,
обективно и безпристрастно. Вещото лице посочва, че според документите,
удостоверяващи осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението за
отпускане на лична пенсия за ОСВ съгласно чл.69б от КТ, М. има трудов стаж от
втора категория 13години09мес.20дни и от трета категория 24години05мес.22дни.
Според вещото лице, трудът положен за периода 12.07.1991г. – 16.12.1992г. на
длъжността „мелничар“ в СП „Карабоаз“ гр.Гулянци е от трета категория, тъй като
не попада в т.66и от ПКТП (отм.), според данните в трудовата книжка, където е
вписано вид дейност –промишлена. В съдебно заседание вещото лице заявява, че
няма данни СП „Карабоаз“ да е селскостопанско предприятие, а доколкото е
установено е било такова за услуги на населението, напр. като ТПК - шивачи, железари, стъклари, на яромелки, и
сочи, че най-вероятно трудът е положен по този начин, и не попада в обхвата на
втора категория труд.
Така установената
фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно чл.117, ал.1,
т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби
срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и
спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата
норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №2153-14-83/20.09.2017г.
е издадено от Директора на ТП на НОИ-Плевен, т.е. от компетентен орган по
чл.117, ал.3 от КСО, а потвърденото с него разпореждане също е издадено от
компетентен по материя, време и място орган.
Оспореното Решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми
реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е.
решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. Същото е
издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.
По отношение съответствието с материалния закон и административнопроизводствените правила,
настоящият състав съобрази следното:
Според чл.40 ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж /НПОС/, осигурителният стаж се установява с данните по чл.5
ал.4 т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по
утвърден образец.
Спорът се свежда до това каква категория труд
следва да се признае на М. за изпълняваната от него длъжност „мелничар“ в СП
„Карабоаз“ гр.Гулянци за периода 12.07.1991г. – 16.12.1992г. Следва да се
отбележи, че по делото няма данни в осигурителния архив да са запазени трудови
договори, длъжностни характеристики и трудови досиета, поради което характера
на извършваната работа и условията на труд не могат да бъдат установени по
достоверни писмени доказателства. Данните са изведени от разплащателни
ведомости. За този спорен период по делото са приложени трудова книжка и удостоверения
издадени от осигурителен архив гр.Тетевен.
Според вписванията в представената по делото трудова
книжка за този период М. е работел в СП „Карабоаз“
гр.Гулянци, вид дейност: промишлена, на длъжност мелничар, като всичкото
прослужено време в предприятието е 01години 05мес.04дни (л.30-31). В трудовата
книжка е отразено, че данните са взети от разплащателните ведомости.
По делото са приложени и два броя издадени
от ТП на НОИ-Ловеч, отдел „ООА“ Тетевен, Удостоверение обр.УП-15 за периода
01.07.1991г. – 31.12.1992г., съгласно които за този период М. е работил в СП
„Карабоаз“ гр.Гулянци без да е отразено на каква длъжност. Посочено е в
удостоверенията, че данните отговарят на разплащателните ведомости на СП“Карабоаз“
гр.Гулянци.
От страна на М. нито пред административния
орган, нито пред съда са представени други данни или доказателства за
съответния период, през който е работил на длъжност „мелничар“ в СП „Карабоаз“
гр.Гулянци.
При съвкупна преценка на доказателствата
се налага извода, че правилно пенсионният орган е счел, че не са налични данни,
които да дават основание да се приеме, че полаганият от М. труд за периода
12.07.1991г. – 16.12.1992г. в СП“Карабоаз“ гр.Гулянци на длъжността „мелничар“
е от втора категория труд. Същият не може да се категоризира като труд от втора
категория по т.66и от ПКТП (отм.), но действащ за процесния период. Тази
категория се признава за сернировачи,
помощник-сернировачи, мелничари и дозировчици от производството на нишесте и
гликоза; минералчик и клеткоразбивач от производството на комбинирани фуражи,
както и за работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и
механизаторите в селското стопанство. В този смисъл е и заключението на вещото
лице, което също се базира на доказателствата по делото и относимата правна
уредба. Ето защо за периода 12.07.1991г. – 16.12.1992г. положеният от М. труд е
трета категория. Няма спор, че лицето е отговаряло на изискването за навършена
възраст, но същото не е отговаряло на изискването да е работило минимум 15
години при условията на втора категория труд и да има сбор от осигурителен стаж
и възраст 100 за мъжете. Т.е. не са налице условията за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл.69б от КСО.
Воден от горното, съдът намира, че оспореното
Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са
правилни, постановени в съответствие на материалния закон и събраните
доказателства. Жалбата на М. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и своевременно направеното
искане от страна процесуалния представител на ответника за присъждане на
разноски, съдът намира, че С.М. следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП
на НОИ-Плевен направените по делото разноски в размер на 175лева,
представляващи 75лева депозит за СИЕ (л.88) и 100лева юрисконсултско
възнаграждение, съобразно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във
вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.М. *** против Решение
№2153-14-83/20.09.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена
негова жалба вх.№1054-14-29/22.08.2017г. и е потвърдено Разпореждане
№2113-14-868#4/19.07.2017г. на Ръководител ПО.
ОСЪЖДА С.П.М. ***, ЕГН:**********,***, направените
по делото разноски в размер на 175.00лева /сто седемдесет и пет лева/.
Решението може да се оспори с касационна жалба чрез
Административен съд Плевен пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните. СЪДИЯ: