РЕШЕНИЕ
№ 707
гр.
Плевен , 29.11.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен,
шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева и с участието
на прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен Йорданка Антонова, като разгледа
докладваното от съдията Иванова исково административно дело № 863 по описа на
Административен съд - Плевен за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Производството е образувано по искова молба от В.Д.К.,*** чрез адв. Л.П.
***, съдебен адрес:***, ст. 207 против Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕИК
000695089, гр. София, бул. „Македония“ № 3 с правно основание чл. 1, ал. 1 във
връзка с чл. 4 от ЗОДОВ, с който претендира вреди от отменено с влязло в сила
съдебно решение наказателно постановление № 4810/23.10.2017 г. на гл. инспектор
„Мониторинг“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ, гр.
София, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е
представлявал в производството пред съда по обжалване на наказателното
постановление пред Районен съд гр. Ловеч. Претендира се заплащане на сума в
размер на 700 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на исковата молба – 25.09.2018 г. до окончателното й изплащане,
както и направените в настоящото производство разноски.
В исковата молба ищецът посочва,
че с наказателно постановление № 4810/23.10.2017 г., издадено от гл. инспектор
„Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за
пътищата му е наложено административно наказание – глоба в размер на 5000 (пет
хиляди) лв. Недоволен от така издаденото наказателно постановление, същият е
упълномощил адвокат, който да го защитава в съда, като му е заплатил в брой
сумата от 700 (седемстотин) лв. – за изготвяне на жалба и за процесуално
представителство и защита в съдебното производство. Въз основа на подадената от
адвоката му жалба е било образувано а.н.д. № 1152/2017 г. по описа на Районен
съд -. Ловеч. С решение № 232/16.08.2018 г. съдът е отменил като
незаконосъобразно наказателното постановление, издадено от гл. инспектор
„Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на основание чл. 53, ал. 1 от Закона
за пътищата му е наложено административно наказание – глоба в размер на 5000
(пет хиляди) лв. Сочи, че цитираният съдебен акт е влязъл в законна сила, считано
от 11.09.2018 г. Смята, че с дадените разрешения в Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016
г. на ВАС на Република България по т.д. № 2/2016 г., ОСС, І и ІІ-ра колегия,
съгласно което изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната на наказателните постановления представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, за него се поражда
правен интерес да подаде искова молба. В същата прави искане съдът да осъди Агенция „Пътна
инфраструктура“ ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Македония“ № 3, да му заплати сумата от 700(седемстотин) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - изплатено
адвокатско възнаграждение, за осъществено процесуално представителство и защита
по а.н.д. № 1152/2017 г. по описа на Районен съд - Ловеч, ведно със законната
лихва върху присъденото обезщетение от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание ищецът – В.Д.К.,*** чрез адв. Л.П. ***, се
представлява от адв. П., който поддържа исковата молба и намира същата за
основателна в претендирания размер.
Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ – София не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение за основателност
на исковата претенция и намира, че същата следва да бъде уважена по
справедливост.
Административният
съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна
следното:
От решението по приложеното към настоящото
производство по н.а.х.д. № 1152/2017 г. по описа на Районен съд - Ловеч се
установява, че с наказателно постановление № 4810/23.10.2017 г., издадено от
гл. инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София за
това, че на 26.09.2017г. в 13.30 часа на път І-4, км. 65+600, на 400 м. преди
разклон за с Малиново в посока В.Търново – Ловеч, В.Д.К. управлява и
осъществява движение на съчленено ППС с осем оси МПС с три оси „Ман“ модел
„ТГХ33.680БЛС“ с рег. № ЕН***КМ и
полуремалке с пет оси с рег № ЕН ***ЕХ , което е извънгабаритно по см. на §1,
т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г на МРРБ –нарушение на чл. 26, ал. 2,
т. 1, буква „а“ от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.3 от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание
чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата на е наложено административно наказание –
глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лв.
Наказателното постановление е обжалвано и с решение № 232/16.08.2018 г. на РС Ловеч по нахд №
115282017 г. е отменено наказателно постановление № 4810/23.10.2017 г.,
издадено от гл. инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София. Решението е връчено
надлежно и на двете страни в производството - на наказаното лице и на Областна
дирекция на МВР-Плевен, не е оспорено пред касационната инстанция, и е влязло в
законна сила на 11.09.2018 г.
В развилото се пред Районен съд - Ловеч съдебно производство по
обжалване на издаденото наказателно постановление, В.Д.К. – жалбоподател, е упълномощил адвокат Л.П. с
пълномощно на л. 9 от делото за изготвяне на жалбата и процесуално
представителство и защита, като жалбата пред РС
е подадена именно от адв. П. - л. 3 по н.а.х.д. № 1152/2017 г по описа на
РС-Ловеч и същият е осъществил процесуално представителството по делото в съдебно
заседание. В договора за правна защита и съдействие е отразено договорено и
платено възнаграждение за адвокат в размер на 700(седемстотин) лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи :
Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е частично
основателен по размер.
Фактическият състав на обективната безвиновна
отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва
следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие;
3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и
да е води до отпадане отговорността на ответника.
Следователно, първата предпоставка, с оглед
на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на
незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността
по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод
на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на
независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на
реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и
наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с
другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и
договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по
административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на
дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия
или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание
разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува
ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната
природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов
издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на
иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателно-правни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за
вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия
или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред.
При това положение и с оглед задължителния
характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт,
се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за
обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на
чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление
следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт,
постановен от административен орган /или
В
настоящия случай не се спори и се
установява от приложеното нахд №1152/2017 год. на РС Ловеч, че е отменено
наказателното постановление. Решението на съда
е влязло в законна сила, т.е. налице е първият елемент от фактическия
състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или
указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В
случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди,
представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото
административно-наказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно
приложимият НПК предвиждат ред, по който
направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена
адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че
издаденият срещу него акт (НП) бъде отменен като незаконосъобразен. В тази
връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия
на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните
съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу
решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела.
Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките
на административно-наказателното производство, за жалбоподателя не съществува
друг правен способ да претендира същите, освен по исков реди в тази връзка е
неоснователно твърдението на ответника в становището по исковата молба, че
разноски не са дължими.
Останалите елементи, които
следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на
държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите.
На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за
всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична,
нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат, т. е.,
които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да
бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо
противоправния резултат.
В хода на нахд № 1152/2017 г. по описа на РС – Ловеч е
представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото,
като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. е
заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна
помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин -
например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско
възнаграждение. Доколкото този разход се свързва с намаление на имуществения
патримониум на ищеца, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда
за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за
установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административно-наказателна
отговорност и санкционирано с издаденото наказателно
постановление.
Налице е и пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за
лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за
причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно
наказателно постановление В случая ищецът не би заплатил адвокатско
възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при
осъществяване на своята административно-наказваща дейност длъжностното лице бе
съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни
наказания.
Съдът относно
размера на сумата, която ищецът претендира да се присъди, съобразява следното:
Делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се
отличава с фактическа или правна сложност, касае се за административно-наказателно
дело по Закона за пътищата, което е приключило в РС в рамките на едно заседание.
За определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага чл.
18, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лв. В случая стойността на отменената наложена санкция- глоба е в размер на
5000 лв. Разпоредбата на чл. 7, ал.2, към която се препраща, предвижда в т.2 за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнаграждение, което при интерес до 1000 до 5000 лева е в размер на 300 лв. и 7
процента за горницата над 1000 лева. Следователно, определено върху материалния
интерес, основа за който е размерът на санкцията, дължимото възнаграждение за
един адвокат е 580 лева. Следва да се има предвид и обемът на реално
предоставената от адв. П. правна помощ, във връзка с което са изложени мотиви
по- горе в настоящето решение.
В мотивите на
постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. №
2/2016 г., ОСС, I и II колегия е посочено, че съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и
справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. С
оглед на това и предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност ,
предявената искова претенция следва да бъде уважена до предвидения за дела с определен
материален интерес минимален размер на 580 лева, като за разликата над тази сума
до пълния претендиран размер от 700 лева, исковата претенция следва да бъде
отхвърлена.
Предвид горепосоченото и при наличие на всички елементи, предявеният
иск се явява основателен и доказан както по основание, така и по размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 580 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи
разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по нахд №1152/17 по описа на РС Ловеч ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 25.09.2018 година до окончателното й изплащане
С оглед изхода на
делото, искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски, както
следва: 10 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото и
минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за адвокатските
възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищеца в
настоящото производство, на основание чл.
38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, съдът намира същото за основателно. Разходът
от 10 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото е доказан с
платежно нареждане на л.9 от делото и следва да бъде присъден на ищеца на
основание чл.
10, ал.3 от ЗОДОВ.
В самото приложено
на л.7 от делото адвокатско пълномощно е посочено, че е предоставена безплатна
правна помощ на горното основание. Правото на адвоката да окаже безплатна
адвокатска помощ на лице по чл.
38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.
38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение
се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.
38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване
обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в
случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника с оглед
уважената част от иска и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на адв. Л. П.
П. *** адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от иска в размер на
248,57 лева.(580/700=х/300).
Предвид горното и
на основание чл.
203 от АПК, вр. с чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав
РЕШИ:
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕИК
000695089, гр. София, бул. „Македония“ № 3 да заплати на В.Д.К., ЕГН: **********,***
сумата от 580 (петстотин и осемдесет) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи
разноски за адвокатско възнаграждение, платени по н.а.х.д. №1152 по описа за
2017 година на Районен съд - Ловеч, ведно със законната лихва считано от 25.09.2018
година – датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата.
Отхвърля предявения иск от В.Д.К.,*** против Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕИК 000695089, гр. София, бул.
„Македония“ № 3 с правно основание чл. 1,
ал.1 във вр. с чл.
4 от ЗОДОВ за разликата над присъдения размер от 580 лева до пълния
претендиран размер от 700 лева, съставляващи разноски за адвокатско
възнаграждение, платени по н.а.х.д. №1152 по описа за 2017 година на Районен
съд - Ловеч, ведно с дължимата законна лихва върху тази разлика.
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕИК 000695089, гр. София, бул.
„Македония“ № 3 да заплати на В.Д.К., ЕГН:**********,*** направените в настоящото съдебно
производство разноски в размер 10 лева.
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕИК 000695089, гр. София, бул.
„Македония“ № 3 да заплати на адв. Л. П. П. *** адвокатско възнаграждение
съразмерно уважената част от иска в размер на 248,57 лева.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба чрез Административен съд –Плевен пред Върховен административен съд
в 14 - дневен срок от съобщаването му.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: