Р E Ш Е Н И Е

№ 724

гр.Плевен, 6 Декември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 852 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

В Районен съд – гр.Плевен е постъпила жалба от „ИСАВ-1“ ЕООД, ЕИК 130094558, с адрес гр.Пазарджик, ул. „Мильо войвода“ № 15, представлявано от И. Х., чрез процесуален представител адвокат Я.Д. със съдебен адрес ***, срещу НП № 15-0000488 от 15.01.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.413 ал.2 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл.15 ал.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи за това, че при извършена проверка от 27.11.2017 г. до 14.12.2017 г. в обект „Три силоза за съхранение на зърно в местност трите декара“ в землището на гр.Кнежа и в Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, по повод станала на 27.11.2017 г. смъртна трудова злополука с лицето Г. Б. В. с ЕГН ********** – общ работник строителство на сгради в „Техноком“ ООД гр.Плевен, ЕИК 114625568 е установено, че определеният от възложителя на строежа ЕТ „С. И.“ гр.Кнежа, ЕИК 816011216 с Договор за възлагане на строителство № 20161123-01 от 23.11.2016 г. строител „Исав-1“ ЕООД гр.Пазарджик на обект „Три силоза за съхранение на зърно в местност трите декара“ в землището на гр.Кнежа, преди започване на работа на строителната площадка не е извършил оценка на риска съвместно с наетия по Договор за възлагане на строителство № 20171120-01 от 20.11.2017 г. подизпълнител „Техноком“ ООД гр.Плевен, ЕИК 114625568, видно от факта, че не е предоставена такава по време на проверката.

С Разпореждане № 184 от 7.03.2018 г., постановено по нахд № 624/2018 г., Районен съд – Плевен е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – гр.Кнежа.

С Решение № 116 от 11.07.2018 г., постановено по анд № 61/2018 г., Районен съд – гр.Кнежа е потвърдил НП № 15-0000488 от 15.01.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „ИСАВ-1“ ЕООД гр.Пазарджик, представлявано от И. Х., чрез адвокат Л.Т. *** и адвокат Я.Д. ***, които считат същото за постановено при нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Сочат, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно-липса на мотиви поради неотговаряне на съществени възражения на защитата, което обуславя неговата отмяна. Изброени са в касационната жалба всички направени от дружеството възражения и оплаквания пред въззивната инстанция, на които не е даден отговор с постановеното съдебно решение. Сочи се още, че решението е постановено при игнориране на събраните по делото доказателства, като основното възражение на дружеството е, че то няма качеството на „строител“ по смисъла на приложимото право и относимата съдебна практика. Твърди се, че съдът е приел, че дружеството има качеството на строител по силата на сключените договори за възлагане на строителство от 23.11.2016 год. и 20.11.2017 год., но не е обсъдил възраженията за процесуалната негодност на тези договори в качеството им на частни документи без достоверна дата, както и не е обсъдил оплакванията, че качеството строител се определя от съставените актове за започване и изпълнение на строежа по реда на Наредба №3/2003 год. Твърди се, че въззивният съд е постановил решението си без да изложи мотиви при противоречие между доказателствата защо кредитира едни, а отказва да кредитира други-например относно противоречието на договорите за възлагане на строителство с останалите събрани писмени доказателства-договор за строителство с „Техноком“ ООд, протоколи за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, заповедта книга на строежа, актове за приемане на извършени СМР, констативен акт на РДНСК от 29.11.2017 год. Сочи се още, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл.14 ал.2 от НПК, съгласно който доказателствата нямат предварително установена сила и съдебният акт следва да почива на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, както и че решението е постановено при нарушение на принципа за разкриване на обективната истина и служебното начало в производството. Според процесуалните представители на касатора допуснатите съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция опорочават съдебния акт и обуславят неговата отмяна. Сочи се, че са допуснати нарушения и на материалния закон, т.к. съдът е приел наличието на качеството на „строител“ единствено на базата на два договора, без да са налице факти за изпълнението. Счита се наложеното наказание за явно несправедливо. В заключение се моли съда да отмени решението и върне делото за ново разглеждане от друг състав, алтернативно – да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Д. от САК с пълномощно на л.20 и адвокат Т. *** с пълномощно на л.23, които поддържат жалбата на заявените в нея основания, излагат подробни съображения по съществото на спора, молят съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен се представлява от юрисконсулт И. с пълномощно на л.10 от делото на РС, която оспорва жалбата, излага подробни съображения за нейната неоснователност, по същество моли съда да остави в сила оспореното решение.-

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Според касационната инстанция оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл.348, ал.1 вр. ал.3, т.2, пр.1 от НПК.

С оспореното Решение, РС е потвърдил атакуваното Наказателно постановление, като е приел за установена описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, която е преповторил, приел е , че същата се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които подробно е изброил, приел е общо и бланкетно, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения и че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. По същество съдът изложил единствено следните мотиви: Приел, че са налице два отделни по време договора за изработка съгласно чл.258 до 269 вкл. от ЗЗД.  Договор за възлагане на строителство  №20161123-01/23.11.2016г., сключен между ЕТ „С. И.“ и жалбоподателя е за строителство  на „Три силоза за съхранение на зърно в ПИ749011, местност „Трите декара“ землището на гр.Кнежа. като първата фирма е възложител ,а втората е изпълнител. Там са договорени всички свързани с възложеното строителство изискуеми реквизити включително подробни количествено-стойностни сметки.  Договор за възлагане на строителство №20171120-01/20.11.2017г. , сключен между „ИСАВ-1“ЕООД и „Техноком“ООД е за строителство  на „Три силоза за съхранение на зърно в ПИ749011, местност „Трите декара“ землището на гр.Кнежа,  като първата фирма е възложител , а втората е подизпълнител. Там са договорени всички свързани с възложеното строителство изискуеми реквизити, включително подробни количествено-стойностни сметки. На това основание съдът приел, че ЕТ „С. И.“ е възложител, жалбоподателят е изпълнител  на строежа с подизпълнител „Техноком“ООД , което формирало у съда извод, че „Исав-1“ ЕООД се явява работодател за изпълнителя на строежа т.е. на „строителя“ по първия договор „ИСАВ-1“ЕООД-гр.П., който от своя страна в качеството си на възложител по втория договор с „Техноком“ООД  се явява строител и работодател на последното дружество, което от своя страна като подизпълнител на строежа има ролята на фактическия строител на обекта, но и заедно със своя възложител-изпълнител „ИСАВ-1“ЕООД Поради това според РС  не е необходимо жалбоподателя да наема отделно работници и служители,тъй като реалното изпълнение на строителството на описания обект е възложено на „Техноком“ЕООД, което по силата на договора го изпълнява с наети от него работници и служители, между които е бил и починалия на 27.11.2017г. в резултат на трудова злополука общ работник.  

 Съдът се позовал на разпоредбата на § 1, т.1 от ДР на КТ, която дефинира понятието „работодател“ и направил извод, че това е  при хипотезата на трудово правоотношение между физически лица и физически лица и юридическо лице или негово поделение и физически лица, както и между всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни) и физически лица. Но не се отнася за договори между юридически лица включително и при договори за изработка, сключени между юридически лица. Съдът се позовал и на разпоредбите на §1, т.1, т.2 и т.10 от ДР на Наредба № 2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, относно понятията възложител, строител и работодател и приел, че тези разпоредби са относими за дружеството -жалбоподател ,тъй като то е изпълнител на строежа т.е. строител заедно с наетия от него подизпълнител на строежа по силата на цитираните Договор за възлагане на строителство  №20161123-01/23.11.2016г. и Договор за възлагане на строителство №20171120-01/20.11.2017г. , а и е работодател  ,защото възлага работа и носи цялата отговорност за организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.) пред ЕТ“С. И.“. Съдът се позовал и на разпоредбата на чл.163 от ЗУТ относно понятието строител и направил извод, че  при наличието на действащите към датата на трудовата злополука от 27.11.2017г.  Договор за възлагане на строителство  №20161123-01/23.11.2016г. и Договор за възлагане на строителство №20171120-01/20.11.2017г. между ЕТ „С. И.“  и „ИСАВ-1“ЕООД и между „ИСАВ-1“ЕООД и „Техноком“ООД  легитимира въззивното дружество като строител по първия и като строител и работодател по втория. На тези основания счел за безспорно доказано извършването на нарушението. Останалата част от постановеното решение съставлява изброяване на събраните писмени доказателства, преразказ на свидетелските показания, подробно описание на направените оплаквания от дружеството и цитиране на законови разпоредби.

Въззивният съд не се е произнесъл по нито едно наведено в жалбата против НП и в представеното на л.79 и сл. от делото писмено становище оплаквания, поради което изводите на съда не са конкретни , а бланкетни. Жалбоподателят е направил множество възражения и оплаквания относно следното: че дружеството не е субект на нарушение, тъй като никога не е било строител, главен изпълнител и/или „работодател“по смисъла на §1,т.10 от Наредба№2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на процесния строителен обект; че не е извършвало каквито и да е строителни дейности и действия на него /не е имало строителни работници, наети по трудови или друг вид правоотношения, не е назначавало технически ръководител на обекта/, в който и да било момент и не е възлагало извършване на такива на трети лица; че качеството и легитимацията му като „строител“- главен изпълнител на процесния обект се основава на наличието на сключени договори за строителство между него и трети лица,а именно: договор за възлагане на строителство от 23.11.2016г. и анекс от 23.11.2017г. ,сключен с ЕТ“С. И.“ и договор за възлагане на строителство от 20.11.2017г., сключен с „Техноком“ООД,които договори са частни документи без достоверна дата и нямат доказателствена сила за установяване на участниците в строителството; че участниците в строителството са определени в съставени актове за установяване на обстоятелствата,свързани със започване и изпълнение на строежа по реда на Наредба №3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството; че в протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, съставен на 9.11.2017г. за строител е посочено „Техноком“ООД,която фирма е посочена и като изпълнител на строежа в заповедната книга на строежа №1 от 09.11.2017г., както и в последващите актове за приемане на извършени СМР от 13,17,21 и 24.11.2017г.; че изброените актове и протоколи за строителство, изготвени по реда на Наредба №3/31.07.2003г. установяват еднозначно ,че строител на процесния обект е „Техноком“ООД, в който смисъл са и изричните констатации, съдържащи се в съставения на 29.11.2017г. констативен акт №КН-1090 на РДНС Северозападен район-РДНСК-гр.Плевен; че качеството „строител“ не е пряко обусловено от формалната предпоставка на чл.163, ал.1 от ЗУТ, предвиждаща наличието на писмен договор с възложителя в инвестиционния процес; че качеството „строител“ за  дружеството не е било установено в констатациите по актовете и протоколите за строителство , изготвени по реда на Наредба №3/31.07.2003г., където като строител е посочено дружеството „Техноком“ООД , а не „ИСАВ-1“ООД ; „Техноком“ООД не е подизпълнител по смисъла на чл.163, ал.4 от ЗУТ, тъй като, за да има това качество, последното дружество следва да е налице възлагане извършването на СМР от страна на жалбоподателя; че в хода на строителството не е извършвана смяна на строителя на обекта и не са издавани акт обр.10 за установяване състоянието на строежа при спирането на строителството, който се съставя задължително при смяна на някой от участниците в строителството и акт обр.11 за установяване състоянието на строежа СМР при продължаване на строителството; че не са налице каквито и да било плащания или други действия по изпълнение, както и договорът за възлагане на строителство от 23.11.2016г., анекс от 23.11.2017г., сключен с ЕТ и за възлагане на строителство от 20.11.2017г., сключен с „Техноком“ООД, са развалени посредством едностранни волеизявления на дружеството –жалбоподател, позоваващи се на невъзможност за изпълнение, поради възлагане от страна на възложителя на строителството на трето лице; че не са породили действие поради неизпълнение на задълженията от страна на възложителите по договорите за изработка, както и на предвидената в ЗУТ процедура за възлагане на строителството са развалени на осн.чл.88,ал.1 от ЗЗД и т.н.

Съдът не е дал отговор, нито е изложил мотиви по нито едно от възведените с жалбата и в писменото становище оплаквания, а единственият извод, който е направил е, че жалбоподателят има качеството строител поради сключените договори и поради това , че отговаря на изискванията за строител и работодател, въведени като понятия в съответните допълнителни разпоредби на КТ, ЗУТ и другите приложими нормативни актове, без да развие конкретни съображения, свързани с оплакванията на жалбоподателя, че качеството строител се придобива не въз основа на сключения договор и не е пряко обусловено от формалната предпоставка на чл.163, ал.1 от ЗУТ, а от други твърдяни от касатора фактори. Като краен резултат от обжалваното решение не става ясно защо съдът възприема тезата на наказващия орган, и дали възприема за основателни или не направените възражения и защо отхвърля тезата на жалбоподателя. Съдът не е направил дължимата проверка и не е изложил обосновани мотиви дали и защо не възприема релевираните оплаквания. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му. Липсата на формирани фактически и правни изводи по наведените от страните доводи опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност. Съдът дължи произнасяне по доводите на страните, независимо от това дали са основани на нови доказателства или на такива, които са вече събрани в административнонаказателното производство, както и независимо от това дали съдът приема възраженията и доводите за основателни или не.

Ето защо оспореното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото съдът, въз основа на всички допуснати и събрани доказателства , следва да изложи мотиви какви правни изводи произтичат от събраните доказателства относно правилността и законосъобразността на обжалваното НП. Съдът следва да даде и обоснован отговор на всички поставени с първоначалната жалба и в писмените бележки , представени от жалбоподателя при разглеждане на делото пред РС против НП оплаквания, с оглед разкриване на обективната истина, и след анализ на всички приобщени доказателства да прецени същите отразяват ли се на законосъобразността на атакуваното НП и по какъв начин.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 116 от 11.07.2018 г., постановено по анд № 61/2018 г. на Районен съд – Кнежа.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.