Р E Ш Е Н И Е

№ 700

гр.Плевен, 22 Ноември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 851 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 642 от 23.07.2018 год., постановено по НАХД № 1273/2018 год., Районен съд – Плевен отменил като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техничеко средство серия К № 1628187, издаден от ОД на МВР - ПЛЕВЕН, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата, на LILIAN EXPRESS EL- RO SRL /адрес- Romania BUCURESTI ***/ е наложено административно наказание- глоба в размер на 100 лв., за административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволни от горното решение останали от ОД на МВР- Плевен, които чрез Директора на ОД на МВР са подали в законния срок касационна жалба против него. В същата се оспорват изводите на РС- Плевен за допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до незаконосъобразност на електронния фиш. Твърди се, че не е допуснато нарушение като в ЕФ е посочен номера на ремаркето, а не на теглещото го МПС и не е посочен собственикът му, тъй като съдът не е съобразил разпоредбата на чл.189а от ЗДвП, който касае именно на нарушение, извършено от пътно превозно средство, регистрирано в друга държава- членка на ЕС, в случаите, когато нарушителят не е установен. На второ място се сочи, че се касае за ППС, регистрирано в Румъния, поради което за административнонаказващия орган не е възможно да получи данни от информационните системи, с които разполага, кой точно е собственика на LILIAN EXPRESS EL- RO SRL, докато задължението за заплащане на санкцията по ЕФ е възложено на собственика на ППС, с което е извършено нарушението- чл.189а, ал.5 от ЗДвП.

На следващо място се оспорват мотивите, изложени в обжалваното решение, че ЕФ е следвало да бъде преведен на румънски език, като касаторът се позовава на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламен, съобразно която за нарушения като това, което е предмет на настоящето дело, изискванията за превод и осигуряване на информация касае единствено производството по обжалване на издадено НП в съд. Сочи се също, че съдът не е обсъдил разпоредбата на чл.189а, ал.2 и ал.4 от ЗДвП, с оглед обстоятелството, че жалбоподателят не е възразил, че не е получил уведомително писмо.

Оспорват се и доводите на въззивния съд, че не е ясно за какво нарушение е наказан жалбоподателя, а именно дали, че е управлявал с 95 км/ч, като е показано на съответния клип, или с 92 км/ч., както е изписано в НП след приспадане на 3 км/ч. Сочи се, че направеното приспадане е изцяло в полза на наказаното лице и по никакъв начин не променя размера на наложената глоба, поради което са неправилни доводите да допуснато нарушение на правата му.

Излагат се и твърдения, че пред РС- Плевен не са представени и съответно изискани по служебен път доказателства, че жалбоподателят Л. С. е собственик на ЮЛ, по отношение на което е издаден процесния ЕФ, в която връзка се оспорва процесуалната легитимация на жалбоподателя във въззивното производство и ответник по касационната жалба в настоящето такова.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не излага допълнителни доводи във връзка с касационната жалба.

Ответникът не се представлява. Постъпила е молба от процесуалния представител на същия адв. М.Р., с която се изразява становище за неоснователност на касационната жалба и се прави искане производството да бъде разгледано в отсъствие на ответника.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

На първо място настоящия съд намира, че следва да се занимае с оплакването на касатора, свързано с процесуалната легитимация на жалбоподателя /ответник в настоящето съдебно производство/. С подадената пред РС- Плевен въззивна жалба е представен актуализиран учредителен акт в превод от румънски език, от който е видно, че Л. С., румънски гражданин, родена на *** *** е единствен съдружник и основател на дружеството с ограничена отговорност ЛИЛИАН- ЕКСПРЕС ЕЛ- РО, по отношение на което е издаден оспорения ЕФ. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че същата е активно процесуално легитимирана за подаване на жалба против ЕФ пред РС- Плевен, респ. пасивно процесуално легитимирана като ответник по касационната жалба.

За да постанови обжалвания съдебен акт Районен съд- Плевен е приел за установено от фактическа страна, че административнонаказателното производство е започнало с издаване на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство за това, че на 23.08.2016г. в 20:01часа на Първокласен път БЯЛА-БОТЕВГРАД, Е 83 км.89.2 Околовръстен път гр.ПЛЕВЕН, посока гр.СОФИЯ, с МПС „HUMBAUR” рег.№ В37SRF е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66С: при разрешена скорост – 70 км/ч, установена е скорост - 92 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч. Отбелязано е, че е отчетен толеранс на измерената скорост – 3 %. Като собственик, на който е регистрирано МПС е посочен „LILIAN EXPRESS EL-RO SRL“ с постоянен адрес ROMANIA BUCURESTI, mun BUCURESTI ***. На тази основа, на основание чл.189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.2 т.3 от Закона за движението по пътищата, на посоченото юридическо лице, е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП, като е указан срока и начина на заплащане на глобата. В срока по чл.189 ал.5 ЗДвП, в ОДМВР – гр.Плевен не е представена писмена декларация с данните на лице, което е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление. Не са направени възражения в срока по чл.189 ал.6 ЗДвП.

За да отмени оспорения ЕФ, въззивният съд е развил доводи в няколко насоки.

На първо място е приел, че ЕФ е издаден в нарушение на чл.189 ал.4 ЗДвП, в относимата редакция /ДВ бр. 19 от 2015 г./, тъй като в него е посочено, че моторното превозно средство, с което е извършено нарушение за скорост е „HUMBAUR” с рег.№ В37SRF. В действителност обаче не се касае за моторно превозно средство, а за пътно превозно средство – ремарке. Посочена е легалната дефиниция на §6 т.17 от ДР на ЗДвП за ремарке и съдът се е аргументирал с разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП, касаеща задължителните реквизити, а именно, че в ЕФ следва да бъдат посочени, наред с другото, „регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство”, като е приел, че издадения ЕФ не отговаря на това изискване. РС- Плевен е приел, че в чл.189 ЗДвП не е уредена изрично хипотезата на нарушения, извършени с МПС, към които е прикачено ремарке/полуремарке и попълването на тази непълнота е изрично забранено според чл.46 ал.3 ЗНА.

Въззивният съд споделя тези доводи. Действително разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП касае съдържанието на ЕФ и част от него е „регистрационния номер на моторното превозно средство“. Несъмнено в процесния ЕФ е посочен рег. номер на ремарке, което е пътно превозно средство, теглено от моторно превозно средство, чийто номер не е установен в хода на административнонаказателното производство. Този порок е съществен, тъй като собствеността на ремаркето може да е различна от тази на теглещото го моторно превозно средство, с което реално е осъществен състава на административното нарушение.

Съдът намира за неоснователни доводите на касатора за несъответствие на горните доводи с разпоредбата на чл.189а, ал.2 и ал.5 от ЗДвП, която касае нарушение, осъществено с пътно превозно средство и задължението за собственика му да посочи данни за лицето, което го е управлявало. Това действително е така, но само ако административният орган е изпълнил задължението си по чл.189а, ал.4 ЗДвП. От въззивната жалба е видно твърдението, че представляващия „LILIAN EXPRESS EL-RO SRL“ Л. С. е получила на адреса си в гр. Букурещ, Република Румъния писмо, съдържащо документ на български език. Тежестта на доказване в настоящето производство е на административния орган ОД на МВР- Плевен, който по никакъв начин не е оспорил, нито опровергал това твърдение. Въззивният съд в хода на съдебното производство двукратно е изисквал представяне на относимите доказателства по административната преписка, но касаторът в настоящето производство не е представил доказателства да е изпратил уведомлението до Л. С. на румънски език, в който смисъл е и разпоредбата на чл.189а, ал.4 от ЗДвП. Ето защо за нея не е възникнало задължение по смисъла на чл.189а, ал.5 от ЗДвП. Освен това горното е довело и до накърняване правото на защита на ответника по касационната жалба, в който смисъл са и доводите на въззивния съд.

Друго съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което РС- Плевен е обявил за незаконосъобразен ЕФ се изразява в обстоятелството, че е наложена административна санкция „глоба“ по отношение на юридическо лице. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложеното в обжалваното решение, че съобразно чл.188, ал.2 ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. От горната норма е видно, че субект на административнонаказателна отговорност за допуснатото нарушение може да бъде единствено физическо лице, било водач, който е управлявал МПС, било представляващ юридическото лице, собственик на съответното МПС. С процесния ЕФ е наложено административно наказания „глоба“ по отношение на ЮЛ, каквато хипотеза не е налице в закона, а и горното е в нарушение на чл.83, ал.1 от ЗАНН. Абсолютно несъстоятелни са доводите на касатора, че за административнонаказващия орган не е възможно да получи данни за собственика на юридическото лице. Да, такива не са налице в информационните системи на РБ, но Румъния е държава- член на ЕС и тази информация е могло да бъде изискана по официален ред.

Посочените по- горе нарушения съставляват абсолютно основание за отмяна на издадения ЕФ, в който смисъл е и решението на РС- Плевен, поради което настоящият съдебен състав не намира за необходимо да се произнася по останалите посочени във въззивното решение основания, както и по останалите оплаквания в касационната жалба, тъй като това не би променило резултата от касационната проверка.

Предвид така изложените съображения съдът намира, че решението на РС- Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 642 от 23.07.2018 год., постановено по НАХД № 1273/2018 год. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.