Р E Ш Е Н И Е

№ 713

гр.Плевен, 30 Ноември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 850 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1188 от 20.12.2017 г., постановено по нахд № 3048/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 17-0938-002074 от 04.05.2017 г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Плевен, с което на П.Л.Д. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева и глоба в размер на 10 лева за нарушения на чл.137А ал.1 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, за това, че на 22.04.2017 г. в 09,45 часа в гр.Плевен на бул. „Христо Ботев“ до блок № 1, като водач на лек автомобил Ауди80 с рег.№ ЕН***КК, движейки се в посока бул.„Русе“, по време на движение не е поставил обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван; не представя контролен талон съм СУМПС.

С Решение № 333 от 18.05.2018 г., постановено по канд №211/2018 г. на Административен съд – Плевен, решението на ПлРС е обезсилено и върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

С Решение № 629 от 23.07.2018 г., постановено по нахд № 1487/2018 г., Районен съд – Плевен отново е потвърдил наказателно постановление № 17-0938-002074 от 04.05.2017 г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Плевен.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от П.Л.Д., чрез адвокат С.Д.С. ***, който счита същото за постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение на първото нарушение от НП сочи, че нито в АУАН, нито в НП се посочва в коя категория МПС попада управлявания автомобил, с оглед приложението на нормата, която АНО е приел за нарушена. По отношение нарушенията по т.2 от НП счита, че след проведените съдебно-следствени действия нарушението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, както и че е налице несъответствие между описанието на нарушението и приложената правна норма. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – гр.Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че атакуваното наказателно постановление 17-0938-002074 от 04.07.2017 г. е издадено от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР - Плевен, въз основа на Акт № 2074 от 22.04.2017 г. за установяване на административно нарушение затова, че на 22.04.2017 г. около 09:35 часа в гр.Плевен, бул „Христо Ботев“ до бл.1, движейки се в посока бул „Русе“, като водач на лек автомобил „Ауди 80“ с рег.№ЕН***КК не е поставил обезопасителен колан по време на движение, с който автомобилът е оборудван; Не представя контролен талон към СУМПС. С тези деяния е нарушил разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.Съдът изложил мотиви, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Съдът приел, че Д. е извършила вменените ѝ деяния, като взел предвид събраните по делото доказателства-писмените доказателства и свидетелските показания на Д. и Ж., които са очевидци на нарушенията и са възприели движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията около извършване на нарушенията. Същите приел за обективни и безпристрастни и доказващи вменените на Д. нарушения. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция споделя правните изводи на съда за съставомерност на вменените нарушения. Както актосъставителят, така и свидетелят-очевидец по установяване на нарушението са категорични, че на процесните дата и място Д. е управлявала МПС без поставен обезопасителен колан и при проверката не е представила на контролните органи контролен талон към СУМПС. Доказателства в обратна насока не са представени от касатора.

В акта за нарушение Д. е вписала възражение, че при проверката не е имал контролен талон, а е представил жалба, която замества талона. На първо място обаче ЗДвП не предвижда възможност подадена жалба да замества контролния талон. Разпоредбата на чл.157, ал.6 и ал.8 от ЗДвП съдържа регламентация, че при съставяне на акт за нарушение по ЗДвП контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3, като актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му, респективно издаденото въз основа на акт за нарушение наказателно постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. На второ място възраженията в АУАН са останали недоказани в хода на съдебното производство, защото не са представени, нито е поискано събирането на доказателства, установяващи, че в момента на проверката Д. е представила на контролните органи вместо талон към СУМПС, съставен акт, НП или дори жалба против НП. Неоснователно е и възражението в касационната жалба за несъответствие в описанието на нарушението по чл.100, ал.1 от ЗДвП и приложената правна норма. Използваният в НП израз „не представя контролен талон“ е синтактичен синоним на използвания от законодателя термин „носи“ и обозначава едно и също задължение на водачите, когато бъдат спрени от контролните органи и при поискване от тяхна страна, да удостоверяват наличието на контролен талон. Това удостоверяване се осъществява именно чрез представяне за оглед, за проверка на носеният от водача контролен талон. Затова използваният термин в НП „не представя“ вместо „не носи“ не съставлява нарушение, обосноваващо отмяна на НП.

Неоснователно е другото релевирано с касационната жалба оплакване, че непосочването нито в АУАН, нито в НП на категорията на МПС съставлява съществено нарушение, обосноваващо отмяна. Действително, и в АУАН, и в НП не е описана категорията на МПС , но и в двата санкционни акта е посочено, че се касае за лек автомобил „Ауди 80“ с рег.№ЕН *** КК, което описание безспорно квалифицира МПС като такова по смисъла на §6, т.12, б.“а“ от ДР на ЗДвП във връзка с чл.149, ал.1, т.2, б.“а“ от с.з. Т.е. касае се за лек автомобил, който по определението на цитираните тестове съставлява превозно средство от категория М1 и при движението на което, по силата на посочената като нарушена разпоредба на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства са длъжни да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Непосочването на категорията на превозното средство в случая не съставлява съществено нарушение именно защото е посочено, че се касае за лек автомобил, на когото са описани индивидуализиращите белези.

Като е достигнал до извод за законосъобразност и правилност на констатациите, отразени в НП, въззивният съд е постановил едно правилно, валидно и допустимо решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 629 от 23.07.2018 г., постановено по нахд № 1487/2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.