Решение по Административно дело 848/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50 / 29 Януари 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и четвърти януари 2018 г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на прокурор: Иво Радев от Окръжна прокуратура – Плевен

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 848/2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по искова молба на Д.В.Д. *** срещу Областна дирекция на МВР - Враца с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 1000 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 61/2017г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, завършило с отмяна на НП № 16-0248-001598/25.11.2016г. на Началника на РУ – Бяла Слатина към ОД на МВР - Враца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на констатиране на административното нарушение до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените разноски и по настоящото дело.

Ответникът –Областна дирекция на МВР - Враца, чрез юрисконсулт М. е депозирал писмен отговор, в който признава иска за основателен за заплатения адвокатски хонорар до 300 лв. съобразно чл. 8 ал.1 т.1 от Нар. № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който счита за обоснован и справедлив. Но прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за разликата до 1000 лв. и изразява становище за неоснователност на иска в тази част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение, че исковата молба е основателна и следва да бъде уважена, но до размера на нормативно установеното възнаграждение.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу надлежен ответник. Областна дирекция на МВР - Враца е юридическо лице и на осн. чл. 205 от АПК е пасивно легитимирана страна по иска, тъй като административно-наказващият орган, издал отмененото НП е част от структурата на областната дирекция.

Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

НАХД № 61/17 по описа на Районен съд – Бяла Слатина е приобщено като доказателство по настоящото дело. С Решение № 116 / 27.07.2017г. по НАХД № 61/2017г. Районен съд – Бяла Слатина е отменил като незаконосъобразно НП № 16-0248-001598/25.11.2016г. на Началника на РУ – Бяла Слатина към ОД на МВР - Враца, с което на Д.В.Д. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. на осн. чл. 177 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Съдебното решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 18.08.2017г., видно от отбелязването върху самия съдебен акт.

В съдебното производство пред районния съд жалбоподателят е бил защитаван от адв. К. от АК – Враца, въз основа на представено адвокатско пълномощно по делото и договор за правна защита и съдействие от 07.06.2017г. срещу договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., платени в брой на същата дата.

Дейността на администрацията по издаване на наказателни постановления е преценена като вид административна дейност по смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ съгласно мотивите в съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Тълкувателното постановление има задължителен характер за съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по налагане на административни наказания също е вид административна дейност.

Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, което е акт на държавната администрация, в резултат на възложената й със закон административно-наказателна дейност.

Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда, тъй като договореното адвокатско възнаграждение реално е било платено изцяло и в брой при сключването на договора за правна защита и съдействие.

Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат, защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда репариране на направените разноски за жалбоподателя, когато бъде отменено НП, по същия начин както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално представителство за учреждението - ответник, когато е защитаван от юрисконсулт или адвокат, в случай, че наказателното постановление бъде потвърдено.

Но с Тълкувателно постановление № 1/15.03.2017г. на ВАС е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите е посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Тълкувателните постановления и тълкувателните решения са задължителни и обвързващи за съдилищата.

Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял имуществени вреди, в размер на платеното адвокатско възнаграждение, по повод обжалването на отмененото като незаконосъобразно НП, които са пряка и непосредствена последица от НП, защото издаденото незаконосъобразно НП е причина ищецът да направи разноски за правна защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му санкционен административен акт.

Направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно НП.

Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 1000 лв. е завишено, тъй като значително надхвърля определеното минимално възнаграждение за защита по административно наказателни дела съгласно чл. 18 ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.1 и вр. чл. 2 ал.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е 300 лв. за една инстанция при материален интерес до 1000 лв., който в случая се определя според размера на наложената глоба – 150 лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, и е приключило на първа инстанция, в едно съдебно заседание. Ето защо съдът счита, че разумния, обоснован и справедлив размер на обезщетението съобразно критериите на чл. 36 ал.2 от ЗАдв, който е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и следва да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от ответника непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството - е в размер на 300 лв.

Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв. е основателен и доказан и следва да се уважи за тази сума, а за разликата до 1000 лв. – да се отхвърли като неоснователен.

Неоснователна се явява обаче претенцията за заплащане на законна лихва върху сумата на осн. чл. 86 от ЗЗД, считано от деня на констатиране на административното нарушение. Ответникът не е изпаднал в забава от деня на констатиране на административното нарушение. Затова и не се дължи лихва за забава от претендирания в исковата молба начален момент. Едва с инициирането на настоящото съдебно производство ищецът е предявил претенцията си за заплащане на направените в другото съдебно производство разноски, която е призната частично от ответника за основателна за сумата до 300 лв. Настоящото производство има обезщетителна функция и следва да репарира само понесените от ищеца действителни вреди в един справедлив и разумен размер, а не да служи за обогатяване, съобразно цитираното по-горе ТР № 1/15.03.2017г. на ВАС.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ при частично уважаване на иска ответникът следва да заплати на ищеца и внесената държавна такса в размер на 10 лв. Други разноски по производството не са направени.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Враца на основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди да заплати на Д.В.Д. *** обезщетение в размер на 300 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 61/2017г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, завършило с отмяна на НП № 16-0248-001598/25.11.2016г. на Началника на РУ – Бяла Слатина към ОД на МВР – Враца, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 1000 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.В.Д. ***

за заплащане на законна лихва върху сумата, считано от датата на установяване на нарушението до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Враца да заплати на Д.В.Д. *** направените деловодни разноски за д.т. в размер на 10 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :