Р Е Ш Е Н И Е

№ 30 / 17 Януари 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На десети януари 2018 г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на прокурор: Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 847/2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Административното дело е образувано по искова молба на Д.В.Д. *** срещу Столична дирекция на вътрешните работи - София с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 1000 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 5461/2017г. по описа на Районен съд – София, завършило с отмяната на Електронен фиш серия К № 1251383 на СДВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на констатиране на административното нарушение до окончателното й изплащане. В съдебно заседание ищецът, чрез адв. К. *** поддържа исковата молба като претендира присъждане на обезщетението в пълния претендиран размер. Моли да се присъдят и направените разноски по настоящото дело.

Ответникът – Столична дирекция на вътрешните работи - София, чрез юрисконсулт Ц. изразява становище за неоснователност на иска. Сочи, че не е налице влязло в сила съдебно решение за отмяна на електронния фиш. Излага доводи, че заплатеното адвокатско възнаграждение не представлява имуществена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаден ЕФ. То произтича от договор за правна помощ и съдействие. Счита размера на платения адвокатски хонорар за силно завишен и несъответен на фактическата и правна сложност на делото като претендира да бъде намален на осн. чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като е налице съпричиняване от ищеца, който е договорил този размер. Алтернативно прави възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар в настоящото производство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение, че исковата молба е частично основателна и предлага искът да бъде частично уважен. Счита, че предявеният иск за обезщетение от 1000 лв. е завишен, а законната лихва се дължи от деня, в който е влязло в сила съдебното решение за отмяна на ЕФ и от този момент се поражда и основанието за търсене на отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу надлежен ответник – Столична дирекция на вътрешните работи - София, която е юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от АПК, тъй като е издател на отменения ЕФ.

Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

НАХД № 5461/17 по описа на РС – София е приобщено като доказателство по настоящото дело. С Решение от 20.06.2017г. по НАХД № 5461/2017г. по описа на Софийски районен съд, съдът е отменил като незаконосъобразен Електронен фиш Серия К № 1251383 на СДВР, с който на Д.В.Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на осн. чл. 189 ал.4 вр. чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП. Съдебното решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 13.07.2017г., видно от отбелязването на съда.

В съдебното производство пред районния съд жалбоподателят е бил защитаван от адв. К. ***, въз основа представено писмено пълномощно по делото от 19.06.2017г. срещу договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., платени в брой на същата дата.

Дейността на администрацията по издаване на наказателни постановления е преценена като вид административна дейност по смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ съгласно мотивите в съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Тълкувателното постановление има задължителен характер за съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване са подсъдни на административните съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по налагане на административни наказания също е вид административна дейност. Издаването на електронни фишове за извършени административни нарушения също е такава дейност приравнена на издаване на НП.

Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменен като незаконосъобразен електронен фиш, който е акт на държавната администрация, в резултат на възложената й със закон административно-наказателна дейност.

Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда, тъй като договореното адвокатско възнаграждение реално е било платено изцяло и в брой при сключването на договора за правна защита и съдействие.

Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат, защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда репариране на направените разноски за жалбоподателя, когато бъде отменено НП, по същия начин както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално представителство за учреждението - ответник, когато е защитаван от юрисконсулт или адвокат, в случай, че наказателното постановление бъде потвърдено.

Но с Тълкувателно постановление № 1/15.03.2017г. на ВАС е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите е посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Тълкувателните постановления и тълкувателните решения са задължителни и обвързващи за съдилищата.

Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял имуществени вреди, в размер на платеното адвокатско възнаграждение, по повод обжалването на отменения като незаконосъобразен ЕФ, които са пряка и непосредствена последица от ЕФ, защото издаденото незаконосъобразно ЕФ е причина ищецът да направи разноски за правна защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му санкционен административен акт.

Направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отменения като незаконосъобразен ЕФ.

Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 1000 лв. е завишено, тъй като значително надхвърля определеното минимално възнаграждение за защита по административно наказателни дела съгласно чл. 18 ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.1 и вр. чл. 2 ал.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е 300 лв. за една инстанция при материален интерес до 1000 лв., който в случая се определя според размера на наложената глоба – 200 лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, и е приключило на първа инстанция, в едно съдебно заседание. Ето защо съдът счита, че разумния, обоснован и справедлив размер на обезщетението съобразно критериите на чл. 36 ал.2 от ЗАдв, който е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и следва да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от ответника непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството - е в размер на 300 лв.

Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв. е основателен и доказан и следва да се уважи за тази сума, а за разликата до 1000 лв. – да се отхвърли като неоснователен.

Неоснователна се явява обаче претенцията за заплащане на законна лихва върху сумата на осн. чл. 86 от ЗЗД, считано от деня на констатиране на административното нарушение. Ответникът не е изпаднал в забава от деня на констатиране на административното нарушение. Затова и не се дължи лихва за забава от претендирания в исковата молба начален момент. Едва с инициирането на настоящото съдебно производство ищецът е предявил претенцията си за заплащане на направените в другото съдебно производство разноски. То има обезщетителна функция и следва да репарира само понесените от ищеца действителни вреди в един справедлив и разумен размер, а не да служи за обогатяване, съобразно цитираното по-горе ТР № 1/15.03.2017г. на ВАС. Още повече, че ищецът е претендирал и присъждане на направените деловодни разноски за платена д.т. – 10 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, които с оглед изхода на делото следва да се присъдят на осн. чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ в размер на 300 лв., съобразно с уважената част от иска и предвид направеното от ответника възражение, което само по себе си се явява достатъчно и справедливо обезщетение за ищеца.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи - София на основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди да заплати на Д.В.Д. *** обезщетение в размер на 300 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 5461/2017г. по описа на Районен съд – София, завършило с отмяната на Електронен фиш серия К № 1251383 на СДВР, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 1000 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.В.Д. ***

за заплащане на законна лихва върху сумата, считано от датата на установяване на нарушението до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи - София да заплати на Д.В.Д. *** направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и д.т. – 10 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :