РЕШЕНИЕ

№ 659

град Плевен, 2 Ноември 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети октомври  две хиляди и осемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА -КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Десислава Добрева   и с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 841/2018 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Министерство на културата гр. София, срещу решение № 673/02.08.2018 г. по а.н.д. № 317/2018 г. по описа на Районен съд - Плевен с доводи, че решението на първоинстанционния съд е постановено при нарушение на законовите разпоредби. Счита се, че съдът е подходил изцяло формално, не е установил правилно фактическата обстановка и е достигнал до правни изводи, противоречащи на събраните по делото категорични доказателства. Твърди се, че при постановяване на неправилното решение за отмяна, съдът е възприел погрешно в своите мотиви законовите текстове на вмененото нарушение, поради което е приел, че съставеният АУАН не съдържа надлежен реквизит по чл. 42, т. 5 от ЗАНН. Посочва се, че една от цитираните правни квалификации е напълно неясна и това е довело до нарушаване на правото на защита на нарушителя. Твърди се, че съдът е пропуснал да отчете и анализира още първото изречение, поместено в разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, в резултат на което е възприел, че е налице разминаване в посочените разпоредби. Твърди, че от една страна се посочва чл. 97, ал. 1, т. 9, пр. 2 от ЗАПСП, а от друга чл. 18, ал. 1 и чл. 2, т. 1, във връзка с  § 2, т. 3, пр. последно, във вр. с чл. 35, чл. 70 и чл. 71, от ЗАПСП. Навеждат се доводи, че допълнителните връзки в описанието на вмененото нарушение се пораждат от необходимостта да се внесе уточнение кои и чии права са нарушени спрямо разпоредбите на ЗАПСП. Считат, че отговорността на дружеството е правилно ангажирана за нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 9, пр. 2 от ЗАПСП. Намират, че наказващият орган и актосъставителят конкретно са посочили, че нарушението на закона се изразява в неспазване на разпоредбите на чл. 18 (относно правата на автора) и чл. 35 (относно използването на произведението със съгласието на автора), чл. 70 и чл. 71 (относно придобито право). Твърди се, че изпълнителното деяние на нарушението представлява съхранение на съответните программ в компютърната система, констатирано от контролните органи в деня на проверката. Въз основа на събраните по надлежния ред доказателства е установено, че в момента на проверката, нарушителят не е имал отстъпени права върху откритите в компютърната система компютърни програми. Посочва, че съдът е приел за допуснати съществени процесуални нарушения, които в своята съвкупност съставляват отделно правно основание за отмяна на наказателното постановление. Намират, че доколкото обаче събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност категорично доказват извършеното нарушение, че посочените неточности представляват технически грешки при обработването на двата акта. Излагат се доводи, че цитираните в заключителната част разпоредби, недвусмислено посочват компетентния за издаване орган, основанието за размера на наказанието, както и процесуалните основания за предприетите действия в хода на производството. Считат, че атакуваното Наказателно постановление № 6259/11.12.2017 г. се явява законосъобразно и обосновано, а решение № 673 от 02.08.2018 г. на РС- Плевен - неправилно. Моли се съдът да отмени решението на въззивния съд, като постанови ново, с което да потвърди  изцяло процесното наказателно постановление № 6259/11.12.2017 г. на заместник-министъръ на културата. Алтернативно, молят делото да бъде върнато на Районен съд гр. Плевен за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В съдебно заседание касаторът - Министерство на културата гр. София, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – „РИМСОФТ 7“ ЕООД - Плевен, чрез представляващ Р.П.Й., се явява лично представляващият и с адв. Г.Г. с пълномощно от първа инстанция на  лист 87 по н.а.х.д. № 317/2018 г. на Районен съд гр. Плевен. Считат, че описаното в първоинстанционното решение е  коректно. Моли съдът да има в предвид всичко, което са написали и да потвърди  решение № 673 от 02.08.2018 г. на Районен съд гр. Плевен, както и да отхвърли като неоснователна жалбата на Министерството на културата.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, намира касационната жалба на Министерството на културата за неоснователна и счита, че следва да бъде потвърдено решението на РС- Плевен по н.а.х.д.№ 317/2018 г. Посочва, че с обжалваното наказателно постановление на зам. министъра на културата са наложени четиринадесет имуществени санкции за това, че са констатирани нарушения при извършената проверка на Компютърни системи на 04.05.2017 г. Сочи, че е представена фактура за платена годишна абонаментна такса, която е от 21.03.2016 г. и към момента на проверката е изтекла, но както е прието в мотивите на Районен съд гр. Плевен, в АУАН и наказателното постановление, не се съдържа ясно посочване на законодателните разпоредби, които са нарушени. Навежда доводи, че има противоречия във връзка с извършеното деяние, тъй като там е посочена различна дата на проверката в наказателното постановление. Счита, че в наказателното постановление е налице несъответствие по отношение на извършването на твърдяното административно нарушение, а самото обжалвано наказателно постановление, не съдържа адекватна формулировка. Намира решението за твърде обстойно, конкретно и обосновано. С оглед на събраните доказателства, моли същото съдебно решение да бъде потвърдено.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено   наказателно постановление  № 6259/11.12.2017г. на на заместник-министъръ на културата, с което на „„РИМСОФТ 7“ ЕООД - Плевен са наложени 14 /четиринадесет/ броя имуществени санкции, всяка от които в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, всичко в общ размер на 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лева, на основание чл.98в ал.1 вр.чл.97 ал.1 изр.последно ЗАПСП, чл.53 и чл.83 ал.1 ЗАНН, за извършени 14 /четиринадесет/ нарушения по чл.97 ал.1 т.9 ЗАПСП – съхранява компютърни програми върху твърдите дискове на намиращите се в обекта осем броя компютърни системи без необходимото по закон съгласие на носителите на авторските права върху тези програми, предвидено съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1, предл. последно вр. чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 1 във вр. с §2, т. 3 предл. последно вр. чл. 35, чл. 70 и чл. 71 от ЗАПСП..

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Правилно е прието от съда, че са налице процесуални нарушения, които опорочават издадения АУАН и постановеното въз основа на него НП и изцяло се споделят .

На л. 71 от нахд № 317/2018 г. по описа на РС Плевен е приложена заповед за компетентност на Л. А. А. да извършва проверки и съставя АУАН по ЗАПСП, като същата е от 12.05.2017 година. Към датата на извършване на проверката – 04.05.2017 година, когато е съставен КП № 6259/2017 година на л. 26 по делото, Л. А. не е бил компетентен да извършава проверки по ЗАПСП, тъй като такава компетентност и налице едва от 12.05.2017 година, като предходната заповед, отменена с тази от 12.05.2017 г. не е приложена, за да се извърши преценка дали това лице има правомощие да извърши проверката. В случая е налице извършване на проверка от лице, за което не са ангажирани доказателства, че е бил компетентен, като именно въз основа на тази проверка е издаден АУАН. В НП дори е посочено, че проверката е извършена на 04.05.2016година към който момент също не са ангажирани доказателства за компетентност на длъжностното лице.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 673/02.08.2018 г. по а.н.д. № 317/2018 г. по описа на Районен съд - Плевен

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                                                                                                      2.