Р E Ш Е Н И Е

№ 637

гр.Плевен, 24 Октомври 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 840 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 620 от 18.07.2018 г., постановено по НАХД № 1020 по описа за 2018г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 15-1502913/07.04.2014 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с което на инж. Н.П.М. *** е наложена на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/ във връзка с чл. 413, ал. 1 от КТ глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, чрез юрисконсулт Р. И., в която са наведени доводи за неправилност на съдебния акт. Счита се, че оспореното решение е постановено при нарушение разпоредбите на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Посочва се, че нарушението е установено от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ по безспорен начин, като е налице единство в описанието на извършеното нарушение между АУАН и НП и правната му квалификация. Счита се, че съвсем неправилно районният съд постановява своето решение без да прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Посочва се, че с процесното НП е санкциониран инж. Н.П.М., определен от работодателя, съгласно допълнително споразумение № 4/29.04.2011 г. за инспектор безопасност и здраве при работа, като в длъжностната му характеристика изчерпателно са изброени длъжностните му задължения, между които „Създаване на организация на работа, при която работниците и служителите да могат да извършват възложената им работа, без да е застрашена тяхната безопасност и здраве.“ Посочва се още, че в конкретния случай инж. М. е допуснал на 19.03.2014 г. пренасяне на тежест, метални скари и свалянето им от временното им работно място – покрива на склад за съхранение на хартиени отпадъци, намиращи се в двора на Българска захар – Долна Митрополия ЕООД, на височина 4,5 м. да не осигури ефективен контрол върху работещите лица, които не са спазили инструкциите за безопасна работа, установени от работодателя в инструкция за ръчна работа с тежести и инструкция за безопасна работа на височини. Счита се, че към делото липсват доказателства писмени и гласни за упражнен контрол от инж. Н.М.. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.

От ответника е подадено писмено възражение по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание за касатора Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен не се явява представител.

В съдебно заседание ответникът – Н.П.М. се явява лично и с адв.П.К. ***, която счита касационната жалба за неоснователна. Сочи още, че е наказателното преследване е погасено по давност.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон като е санкционирал М., който не е субект на нарушението, доколкото няма качеството на работодател.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на инж.М. за това, че при извършена проверка-оглед на работното място на 19.03.2014г. и преглед на документацията на 26 и 28.03.2014г. е констатирано нарушение на трудовото законодателство, а именно инж.М.-инспектор безопасност и здраве при работа, съгласно допълнително споразумение №4/29.04.2011г. и съответната длъжностна характеристика, при изпълнение на задълженията си към работодателя „Българска захар-Долна Митрополия“ ЕООД гр.Долна Митрополия е допуснал при извършване на профилактични дейности на 19.03.2014г.-пренасяне на тежести, метални скари и свалянето им от временно работно място-покрива на склад за съхранение на хартиени отпадъци, намиращ се в двора на фирмата, на височина приблизително 4,5м., да не осигури ефективен контрол върху работещите лица, които не са спазели инструкциите, установени от работодателя и предвидените в тях мерки за безопасност и здраве при работа-инструкция за ръчна работа с тежести и инструкция за безопасна работа на височини. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.16 ал.1 т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че правилото на чл.16 ал.1 от ЗЗБУТ вменява в задължение за работодателя при осъществяване на дейността си да осигури здравословни и безопасни условия на труд чрез вземане и изпълнение на редица мерки, а според т.6 – работодателят е длъжен да осигури и ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. В тази връзка е посочил, че наказаното лице няма качеството на работодател и не може да бъде субект на вмененото му нарушение, като такъв следва да бъде „Българска захар-Долна Митрополия“ ЕООД, както и че назначаването му за инспектор по безопасност и здраве при работа не отменя законовото задължение на работодателя при осъществяване на контрол.

Решението е правилно, като настоящата инстанция споделя изводите на районния съд, поради което не е необходимо същите да бъдат преповтаряни.

По възраженията в касационната жалба следва да се посочи, че дори да се приеме, че ответникът по касация следва да носи отговорност за допуснато нарушение по чл.16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ, а именно за неосигурен ефективен контрол, то безспорно е установено по делото, че не е налице виновно поведение от негова страна, доколкото не е бил в предприятието и дейността по преместване е извършена самоволно, без негово знание. Т.е. не са изпълнение изискванията за наличие на субективната страна от състава на деянието. Също така към настоящия момент е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.81 ал.3 вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК вр. чл.84 от ЗАНН от четири години и половина от момента на извършване на нарушението – 19.03.2014г., което също е основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 620 от 18.07.2018 г., постановено по НАХД № 1020 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.