Р Е Ш Е Н И Е

№ 739

11.12.2018 г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, втори състав, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Господинов

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков от Окръжна прокуратура- Плевен, като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 839 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Административното дело е образувано по искова молба от Н.Д.И., ЕГН ********** ***, против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, гр. София 100, ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 5, с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с цена 684.00 /шестотин осемдесет и четири/ лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 13.09.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за причинени на ищеца от ответника имуществени вреди, вследствие на обжалването и отмяната на НП № 35-0000446/11.09.2017 г. на гл. инспектор към ОО „Автомобилна администрация“ – Плевен. Претендират се и деловодни разноски за настоящето производство.

Постъпил отговор на ИМ от ответника ИА „Автомобилна администрация“ – гр. София, с който се прави признание на иска в частта му, касаеща претенцията на ищеца за вреди от изплатения адвокатски хонорар за обжалване на отмененото НП в рамките на НАХД № 2589/17г. по описа на РС- Плевен и КНАХД № 344/2018г. по описа на АС- Плевен. Прави се възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК срещу размера на изплатеното адвокатско възнаграждениее и се твърди прекомерност на същото, поради което се иска намаляване на възнаграждението и на дължимото съгласно ЗОДОВ обезщетение до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. минимален размер. Излагат се и доводи, че ответникът с поведението си не е дал основание за завеждане на иска, поради което се прави искане разноските за настоящето съдебно производство да бъдат възложени на ищеца, с оглед разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. М.Б. ***, която поддържа исковата молба по изложените в нея съображения и пледира да бъде уважен изцяло предявеният иск. Счита възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, като твърди, че същото е съобразено с Наредбата за адвокатските възнаграждения. Прави искане за присъждане на разноските в касационното производство съобразно представен списък на разноските съгласно чл. 80, от ГПК, вр. с чл. 143 от АПК. Намира за неоснователно възражението на ответника, че същият не е дал повод за завеждане на делото, тъй като в кориците на делото не се съдържат доказателства за заплащане на претендираната сума, като същият е получил исковата молба и е имал възможност да извърши плащане.

Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София не изпраща процесуален представител.

Прокурорът дава заключение, че исковата молба е основателна и пледира да бъде уважен предявеният иск.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу надлежен ответник – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която е юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от АПК. Производството е родово и местно подсъдно на Административен съд – Плевен с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, т.к. постоянният адрес на ищеца е в гр. Плевен.

Исковата молба е процесуално допустима. Съобразно обвързващата съда задължителна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г.,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

Разгледан по същество предявеният иск за претърпени имуществени вреди е частично основателен по размер.

Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).

Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативно наличие на следните предпоставки: 1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка между издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. Ето защо Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на Н.Д.И..

От приложените по делото писмени доказателства и приобщените доказателства по приложеното АНД № 2589/2017 г. по описа на Районен съд – Плевен, се установява, че с решение № 158/26.02.2018 г. на Районен съд – Плевен е потвърдено НП № 35-000446/11.09.2017 г., издадено от Главен инспектор, с което на Н.Д.И. е наложено административно наказание по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр – глоба в размер на 2000.00 лв.

Съдебното решение е обжалвано пред Административен съд - Плевен и с Решение № 330/18.05.2018 г. по КАНД № 344/2018 г. по описа на АС - Плевен е отменено Решение № 158/26.02.2018 г. постановено по АНД № 2589/2017 г. на РС – Плевен като е отменено НП № 35-0000446/11.09.2017 г. на гл. инспектор към ОО „Автомобилна администрация“ - Плевен. Решението е влязло в законна сила на 18.05.2018г. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на ИА „Автомобилна администрация“ - София, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт. За пълнота и с оглед изложеното в писменото становище на ответника следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

От приобщените доказателства по АНД № 2589/2017 г. по описа на РС – Плевен е видно наличието на писмено пълномощно и договор за правна защита и съдействие по делото от 20.09.2017 г. /л. 62 от приобщеното АНД № 2589/2017 г. на РС – Плевен/, подписано от ищеца за адв. М. К. от АК – Плевен. Установява се наличието на договорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 444.00 лв., за която сума в договора за правна защита и съдействие е отразено, че е заплатена в брой при упълномощаването. На л.63 е приложен също договор за правна помощ и пълномощно, подписано от ищеца за адв. М. К. – АК – Плевен, от които се установява договорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 240.00 лв.В приобщеното към настоящето дело производство по КАНХД № 344/18г. по описа на АС- Плевен /л.7/ е приложена бланка с пълномощно и договор за правна помощ, от които е видно договорено адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба и процесуално представителство в размер на 550 лв., за която сума обаче не е отразено да е заплатена.

Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумите от посочените по- горе договори за правна помощ за изготвяне на жалба и процесуално представителство пред РС- Плевен са реално изплатени на упълномощения адв. К., а тази в размер на 550 лв. за изготвяне на касационна жалба и процесуално представителство пред АС- Плевен не е заплатена от ищеца.

Досежно размера на сумата, която ищецът претендира да се присъди за производството пред РС, следва да се има предвид следното: Делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се отличава с фактическа или правна сложност, касае се за административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което е приключило в РС в рамките на четири заседания, но при условие, че две от тях не са били проведени поради неявяване на адв. К.. От материалите по АНД № 2589/2017 г. на РС - Плевен е видно, че упълномощеният от ищеца И. процесуален представител не се е явил на две от проведените пред РС – Плевен общо четири съдебни заседания. За определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага чл.18, ал.2 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая стойността на отменената санкция – глоба е в размер на 2000.00 лв. Разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2, към която се препраща, предвижда при интерес от 1000лв. до 5000 лв. адвокатско възраграждение в размер на 300 лв. плюс 7 процента за горницата над 1000 лв. В конкретния случай горницата е 1000 лв., а 7 % от тази сума е равна на 70 лв., поради което дължимото минимално адвокатско възнаграждание за производството пред въззивната инстанция е в размер на 370 лв. Неоснователни са доводите на процесуалния представител на ищеца за дължимо възнаграждение за всяко явяване на адвоката в административнонаказателното производство. Такива правила са налични в разпоредбите на чл.12 и чл.13 от Наредбата, но те касаят наказателните производства в тяхната досъдебна и съдебна фаза, а нормата на чл.18 се явява специална, тъй като изрично урежда начина, по който се формира минималното адвокатско възнаграждение по административнонаказателни производства.

В мотивите на постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия е посочено, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. С оглед на това и предвид, че ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното обезщетение в депозираното писмено становище, както и предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило фактически в в две съдебни заседания, проведени с участието на процесуалния представител на ищеца, предявената искова претенция следва да бъде уважена до предвидения минимален размер на 370 лева, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 684.00 лева, исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на незаконосъобразното НП, издадено от главен инспектор при ОО „Автомобилна администрация“ - Плевен, ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП АНД № 2589/2017 г. по описа на РС – Плевен. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия. Сумата в размер на 370 (триста и седемдесет) лева следва да бъде присъдена ведно със следващата се законната лихва. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 684.00 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно претенцията за лихва, съдът съобрази следното:

Ищецът претендира начален момент на лихвата, считано от датата на депозиране на исковата молба, която в случая е 13.09.2018 год. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началния момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. На това основание претенцията за лихва върху присъдената главница в размер на 370 лева е дължима от датата на влизане в сила на решение № 330/18.05.2018 год. на АС- Плевен по КНАХД № 344/2018г., а именно 18.05.2018 год. до окончателното ѝ изплащане.

Съдът намира, за неоснователно искането на ответника, обективирано в отговора на ИМ, за наличие на основания за прилагане разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК по отношение на разноските за настоящето производство. Ответникът твърди, че признава иска, както и че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. На първо място, за да е налице признаване на иска, то следва да е на чл.237 ГПК. За да е налице такова признаване, то предявеният иск следва да бъде признат по основание и размер, а с оглед изложението в отговора може да се направи извод, че ответникът оспорва размера на претенцията. На второ място и съобразно разпоредбата на чл. 34, ал.3 от ГПК, за да бъде извършено такова признаване е необходимо наличието на изрично пълномощно, каквото не е представено с отговора на ИМ, изхождащ от пълномощник. Съдът намира за неоснователно и твърдението, че ответникът с поведението си не дал повод за завеждане на делото. По делото няма данни да е извършено плащане от страна на ответника преди завеждането на ИМ, а несъмнено на същия е било известно решението по КНАХД 344/18г. по описа на АС- Плевен, респ. обстоятелството, че в хода на административнонаказателното производство ищецът е направил разноски. Няма и данни ответникът да е заплатил претендираната от ищеца сума след получаване на препис от ИМ, а несъмнено с факта на получаване на същата той /ответникът/ вече е бил уведомен за горната претенция, но отново не е извършил плащане. Ищецът няма нормативно установено задължение да отправя покана за доброволно плащане преди да предяви претенцията си по съдебен ред, а и като не е осъществено такова от страна на ответника, то същият е дал повод за завеждане на делото, респ. не може да се ползва от привилегията на чл.78, ал.2 ГПК.

В съдебно заседание ищцовата страна прави искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящия съд в размер на 310.00 лв. Съгласно  чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ето защо съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца сумата от 10 лв., представляваща заплатена държавна такса, както и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част на иска в размер на 162 лв., или в общ размер на 172 лв., а претенцията за разноски за разликата до 310 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горните мотиви и на основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, II- ри състав

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София да заплати на Н.Д.И., ЕГН ********** ***, на основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ сума в размер на 370 лева (триста и седемдесет лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по НАХД № 2589/2017 г. на Районен съд – Плевен, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на депозиране на исковата молба, а именно 13.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.Д.И., ЕГН ********** ***, против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, с правно основание чл.1, ал.1, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ за разликата над присъдения размер от 370 (триста и седемдесет) лева до пълния претендиран размер от 684.00, представляващи вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по НАХД № 2589/2017 г. на Районен съд – Плевен, ведно с дължимата законна лихва върху тази разлика.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София да заплати на Н.Д.И., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 172 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част на иска в размер на 162 лв. и сумата от 10 лв. внесена държавна такса и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията за заплащане на разноски за разликата до претендирания размер от 310 лв. като неоснователна.

Решението може да се оспори с касационна жалба, чрез Административен съд – Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: