ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1175
гр. Плевен
, 17.09.2018 г.
Административен съд-гр.Плевен, V-ти
състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав: Председател: Катя Арабаджиева
като
разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №836 по
описа на Административен съд-Плевен за
2018 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е с правно основание чл.
203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е въз основа на искова молба от Д.В.Д. ***,
против Областна дирекция на МВР-Плевен с адрес гр.Плевен, ул. „Сан Стефано“ №3,
с която претендира обезщетение за вреди от отменен с влязло в сила съдебно решение индивидуален
административен акт - заповед за прилагане на принудителна административна
мярка, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е
представлявал в производствата пред Административен съд-Плевен и пред Върховен
административен съд по обжалване на заповедта
за ПАМ. Претендира се заплащане на сума общо в размер на 1400 (хиляда и четиристотин) лева,
ведно със законната лихва.
Ищецът твърди, че е обжалвал по съдебен
ред пред Административен съд-Плевен Заповед
№17-0938-000571/7.03.2017 год. на Началник сектор ПП при ОД на
МВР-Плевен за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП-прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 8 месеца. С Решение №242/7.06.2017 год. на АС-Плевен по адм.дело
№235/2017год. жалбата му е била отхвърлена. Срещу решението на АС-Плевен е
подал касационна жалба пред ВАС, който с решение №10584/16.08.2018 год. по адм.дело №9061/2017
год. е отменил решението на АС-Плевен и вместо него е постановил друго, с което
е прогласил нищожността на оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Твърди, че в
производството пред АС-Плевен е бил представляван от адвокат К.К. с договор за
правна защита и съдействие на л. на л.44 от делото на АС, на когото е заплатил
възнаграждение в размер на 400 лева за процесуално представителство пред АС.
Тази сума претендира като обезщетение за вреди ведно със законната лихва,
считано от 31.05.2017 год. Твърди още, че в производството пред ВАС е бил
представляван от адвокат К.К. с договор за правна защита и съдействие на л.18
от делото на ВАС, на когото е заплатил възнаграждение в размер на 1000 лева за
процесуално представителство пред ВАС. Тази сума претендира като обезщетение за
вреди ведно със законната лихва, считано от 11.08.2017 год. Претендира
присъждане и на направените в настоящото производство разноски.
Настоящият състав на съда намира, че
предявеният иск е процесуално недопустим, по следните съображения:
Отговорността на държавата и общините за
вреди, регламентирана в чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ,
е специална и тя възниква тогава, когато за нейното реализиране няма друг,
установен в закон или указ, специален начин на обезщетение – чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ.
В случая правното основание на
обективираната в исковата молба претенция за възстановяване на заплатените от
ищеца разноски по адм.дело № 235/2017 г. по описа на Плевенския административен
съд и по адм.дело №9061/2017 год. по описа на ВАС се съдържа в нормата на чл.
143, ал.1 от АПК,
съгласно която при отмяна на обжалвания административен акт, разноските по
съдебното производство и възнаграждението за един адвокат, когато подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт. Отговорността за разноски, регламентирана в чл.
143, ал.1 от АПК,
се реализира по реда и в сроковете, установени с нормата на чл.
80 от ГПК
във връзка с чл.
144 от АПК
– най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция
страната трябва да заяви претенцията си, основана на посочената правна норма,
за осъждане на ответния орган да заплати разноските по делото. В този срок
следва да се представи и списък, за да се обезпечи възможността за обжалване на
решението в тази му част. Ако е спазен срока за предявяване на искането – устно
или писмено и съдът пропусне да се произнесе по него, или не присъди всички
разноски с крайния си съдебен акт, страната, която има правото по чл.
143 от АПК,
разполага с възможността да иска
допълване на решението или неговото изменение в тази му част по реда и в сроковете
по чл.
248, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.
144 от АПК.
Наличието на специален процесуален ред,
по който следва да се реализира правото на разноски, изключва приложимостта на
исковия ред по чл.
203 и сл. от АПК
и обосновава извод за недопустимост на предявения иск с правно основание чл.
1 от ЗОДОВ.
С оглед на гореизложеното съдът намира,
че исковата молба следва да бъде върната, като недопустима и производството по
делото – прекратено.
Воден от горните мотиви и на основание чл.
130
във вр. с чл.
144 от АПК,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба на Д.В.Д. ***,
против Областна дирекция на МВР-Плевен с адрес гр.Плевен, ул. „Сан Стефано“ №3,
с която се претендира обезщетение за вреди от отменен с влязло в сила съдебно решение индивидуален
административен акт-заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№17-0938-000571/7.03.2017 год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР Плевен,
представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал
в производствата пред Административен съд-Плевен и пред Върховен
административен съд по обжалване на заповедта
за ПАМ, като претенцията е за заплащане на сума в размер на 400 лева за процесуално
представителство пред АС по адм.дело №235/2017 год., ведно със законната лихва, считано от
31.05.2017 год. и сума в размер на 1000
лева за процесуално представителство пред ВАС по адм.дело №9061/2017 год., ведно със законната лихва, считано от
11.08.2017 год., както и присъждане на направените в настоящото производство
разноски.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 836 по описа на Административен съд – Плевен за 2018
год..
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
Преписи от определението да се изпратят
на ищеца и на ОД на МВР-Плевен.
СЪДИЯ: