РЕШЕНИЕ

№ 639

гр. Плевен , 24 Октомври 2018  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври  две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                         Председател:  Катя Арабаджиева

при секретар Цветанка Дачева  и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Иво Радев, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №835  по описа  на Административен съд-Плевен за 2018 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано въз основа на искова молба от Д.В.Д. ***, против Областна дирекция на МВР-Плевен, гр.Плевен, ул „Сан Стефано“ №3 с правно основание чл.1, ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ, с която претендира обезщетение за вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП. Претендира се заплащане на сума в размер на 1000 (хиляда) лева, ведно със законната лихва, считано от 11.06.2018 год. до окончателно изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски и адвокатски хонорар.

В исковата молба твърди, че на 7.03.2017 год. в гр.Плевен, при управление на МПС бил спрян за проверка от органите на МВР и му бил съставен АУАН , въз основа на който издадено НП №18-0938-000439/20.03.2018 год. на Началник сектор при ОД на МВР-Плевен, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на  200 лева на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Сочи, че е обжалвал НП в законния срок и с решение от 6.07.2018 год. по анд №1079/2018 год. по описа на РС-Плевен, НП е било отменено. Твърди, че в производството по анд №1079/2018 год. на ПРС е бил представляван от адвокат, когото е упълномощил въз основа на  договор за правна защита и съдействие №9/11.06.2018 год., като на упълномощения адвокат К. е изплатил договорено възнаграждение в размер на 1000 лева при упълномощаването. Позовава се на постановеното  тълкувателно решение №1/2017 год. на ВАС и моли съда да постанови решение, с което да осъди ОД на МВР-Плевен да му заплати обезщетение за причинените имуществени вреди по обжалването и отмяната на НП в размер на 1000 (хиляда) лева, ведно със законната лихва от 11.06.2018 до окончателното им изплащане, както и да му бъдат присъдени направените  деловодни разноски и адвокатски хонорар за водене на настоящото дело.

В съдебно заседание ищецът  се представлява от  адв.К. *** с надлежно пълномощно на л.19 от делото, който поддържа  исковата молба на заявените основания, уточнява , че в исковата молба е допусната техническа грешка при цифровото, не и при текстовото изписване на размера на претендираното обезщетение, като моли съда да счете, че искът е предявен за размера от 1000(хиляда) лева. Излага подробни съображения за основателност на исковата претенция. Моли съда да уважи исковата молба, претендира направените по водене на настоящото дело разноски за държавна такса и възнаграждение за един адвокат, както и разходите за пътуване  за явяването му в съдебното заседание, за което представя фискален бон.

Ответникът- Областна дирекция на МВР-Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ф. с пълномощно на л.18 от делото, която оспорва исковата молба, моли съда да я отхвърли  като неоснователна и недоказана. Сочи, че в производството пред РС ищецът не е бил представляван от адвокат в проведените съдебни заседания, жалбата не е подадена и подписана от адвокат. Представена е единствено писмена защита ведно с адвокатско пълномощно, след приключване на устните състезания между страните. Моли съда, в случай, че уважи исковата претенция, да редуцира възнаграждението за адвокат, претендирано като обезщетение, както и разноските за настоящото производство, поради прекомерност.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Иво Радев дава заключение за неоснователност на предявената искова претенция.

Административен съд гр.Плевен, пети състав, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Към настоящото дело е приложено производството по анд №1079 по описа на РС-Плевен за 2018 год. От същото се установява, че на Д.В.Д. *** е съставен АУАН и въз основа на него е издадено Наказателно постановление №  18-0938-000439 от 20.03.2018 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Плевен, сектор “Пътна полиция” – Плевен, с което  на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Д. е наложено  административно наказание – глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП. НП е приложено на л.19 от анд №1079/2018 год. на ПРС. Д. е останал недоволен от издаденото против него НП и е подал жалба против същото до Районен съд-Плевен, като жалбата, находяща се на л.3 от делото е изготвена и подписана от самия жалбоподател, а не от адвокат, видно от описаното в титулната й част. В РС-Плевен по жалбата е образувано анд №1079/2018 год. По делото са проведени две съдебни заседания: 1.) на 17.05.2018 год., видно от протокол на л.29 от делото на РС, в което жалбоподателят не се е явил, поради нередовното му призоваване за съдебното заседание. На това основание съдът не е дал ход на делото и е отложил същото за 6.06.2018 год.;2.) на 6.06.2018 год., видно от протокол на л.45-49 от делото на РС, на което жалбоподателят се е явил лично, без упълномощен адвокат. В това съдебно заседание-на 6.06.2018 год., жалбоподателят е дал обяснения, разпитани са свидетелите по установяване на вмененото нарушение, приключено е съдебното следствие, жалбоподателят е изложил своите съображения по съществото на заявената претенция и делото е взето за решаване. В срока за произнасяне на краен съдебен акт по делото е постъпила писмена защита с вх.№15876/14.06.2018 год. от Д.Д. чрез адвокат К.К.. Към писмената защита е приложено адвокатско пълномощно на л.51 и договор за правна защита и съдействие. Договорът носи №9 и е сключен между Д. и адв.К. на 11.06.2018 год., от която дата е и пълномощното, по силата на което адв.К. е упълномощен с права  да окаже правна защита по анд №1079/2018 год. на РС-Плевен. Т.е. договорът за правна защита и съдействие и пълномощното за правна защита по делото , са издадени и подписани на 11.06.2018 год.- пет дни след приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция и вземане на делото за решаване.  Съдебното решение по това дело  е постановено на 6.07.2018 год. и носи номер 571. С това съдебно решение оспореното пред РС Наказателно постановление №  18-0938-000439 от 20.03.2018 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Плевен, сектор “Пътна полиция” – Плевен, с което  на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Д. е наложено  административно наказание – глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, е отменено изцяло. Видно от отбелязването върху самото  съдебно решение на л.5 от същото (л.55 от делото), то е влязло в законна сила на 30.07.2018 год.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на съдебното производство по обжалване на това НП разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд по адреса на ищеца, посочен в исковата молба, както и по мястото на настъпилото увреждане.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е неоснователен, по следните съображения:

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на Областна дирекция на МВР-гр.Плевен. 

Наличието на незаконосъобразен административен акт на ответника е налице, и този извод съдът прави с оглед постановеното  ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,   според което независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ  е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. Ето защо при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност.

            Наказателното постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и  се установява от приложените анд №1079/2018 год. на РС-Плевен, че наказателното постановление е било изцяло отменено с влязло в сила съдебно решение. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на Областна дирекция на МВР-Плевен, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт, изцяло отменен от съда.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нещо повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   В тази връзка в  хода на анд № 1079/2018 год. на РС-Плевен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лв. е заплатено в брой при упълномощаването. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в  договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от 1000 (хиляда) лева е реално изплатена на упълномощения адвокат.

Това изцяло изплатено обаче адвокатско възнаграждение, не е било претендирано своевременно пред въззивната инстанция, както и договорът заа правна защита и съдействие и адвокатското пълномощно не са били сключени и представени своевременно.  Съгласно т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС (съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ  ТР и ТП са задължителни за органите на съдебната власт), искането за присъждане на разноски може да бъде направено най-късно до приключване на съдебните заседания в съответната инстанция, като страната следва да представи списък по чл. 80 от ГПК, тъй като това е и последният момент, до който могат да се сочат валидно доказателства. Събирането на доказателствата в процеса приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Постановяване на решението е възможно, когато всички процесуални действия по разглеждане на правния спор вече са били осъществени. С действащия ГПК се урежда възможност за представяне на писмена защита при определени условия - при фактическа и правна сложност на делото. Нормата на чл. 149, ал.3 ГПК възлага извършването на тази преценка на съда, който следва да даде срок за писмено излагане на доводите и аргументите в подкрепа на становището на страните по съществото на спора. А в НПК, приложим субсидиарно в административнонаказателните производства  на основане препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН, каквото е това, проведено по анд №1079/2018 год., изобщо не е предвидена възможност за представяне на писмени защити от страните. Самата писмена защита неправилно се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда. Даването на възможност за по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона, не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени. Представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал.3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т.е. да бъде възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса - тази, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище. Следователно с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. В случая  както вече беше изложено, съдебното следствие е приключило и делото е взето за решаване в съдебно заседание на 6.06.2018 год., а писмена защита, към която е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие , сключени и подписани на 11.06.2018 год., са представени  с молба с вх.№15876/14.06.2018 год. (с пощ.клеймо от 12.06.2018 год.) по делото. С оглед на това претенцията за действително направените разноски във връзка с воденото административнонаказателно производство се явява неоснователна, като несвоевременно заявена, както и предвид несвоевременното сключване и представяне на доказателства за упълномощаване на адвокат и за заплащане на неговото възнаграждение. С оглед на това и предвид, че и жалбата не е подадена и подписана от адвокат, както и с оглед на факта, че в съдебното производство до приключването му и вземането му за решаване жалбоподателят не е бил представляван от адвокат, не е доказана в съдебното производство осъществена адвокатска защита и съдействие и поради това не е доказано от ищеца наличието на реално причинени вреди в съдебното производство по обжалване на отмененото наказателно постановление, нито причинно-следствената връзка между вредите и отмененото наказателно постановление. Ето защо неосъществяването на адвокатска защита по делото до неговото приключване и представянето на доказателства за извършено плащане на разноски извън рамките на производството, във връзка с което се претендират , макар и преди  приключването му с постановено решение по спора, но след приключване на съдебното дирене с нарочно определение,  не основава наличие на реално причинени вреди от отменения по съдебен ред акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Затова исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, на ищеца не се следват претендираните за настоящото производство разноски по водене на производството.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба от Д.В.Д. ***, против Областна дирекция на МВР-Плевен, с адрес гр.Плевен, ул.“Сан Стефано“ №3, с правно основание чл.1, ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ, с която претендира обезщетение за вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП, в размер на  1000 (хиляда) лева, ведно със законната лихва, считано от 11.06.2018 год. до окончателно изплащане на сумата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.В.Д. *** за присъждане на направените в настоящото производство разноски.

 Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок от съобщаването му, чрез АС-гр.Плевен,  пред Върховния Административен съд на Р България.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: