Р E Ш Е Н И Е

№ 703

гр.Плевен, 27 Ноември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 834 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 216 от 15.03.2018 г., постановено по нахд № 243/2018 г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № 294118-F311260 от 23.10.2017 г. на Директор Офис на НАП – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново, с което на ВК Транс ЕООД, с ЕИК 200148809, представлявано от А. Н. Д. от гр.Плевен, ул.***, с ЕГН **********, на основание чл.53 ал.1, във връзка с чл.27 /чл.83/ и чл.3 ал.2 от ЗАНН и чл.179 ал.1 от ЗДДС са наложени две имуществени санкции, всяка по 500 лева, за нарушения на чл.125 ал.5, във връзка с чл.125 ал.1 и ал.3 от ЗДДС, за това, че не са подадени справка-декларация и отчетни регистри Дневник за покупки и Дневник за продажби по ЗДДС в Офис Плевен при ТД на НАП гр.Велико Търново за данъчен период месец април 2017 г. в законоустановения срок – до 14.05.2017 г. Същите са подадени по електронен път на 16.06.2017 г., приети и обработени с Протокол № 15001490523.

С Решение № 408 от 18.06.2018 г., постановено по канд №368/2018 г. на Административен съд – Плевен, решението на ПлРС е обезсилено и върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

С Решение № 668 от 01.08.2018 г., постановено по нахд № 1695/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 294118-F311260 от 23.10.2017 г. на директор на офис на НАП – Плевен при ТД на НАП – гр.В.Търново.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от А. Н. Д., в качеството му на представляващ „ВК Транс“ ЕООД, чрез адв.Д.В.Д. ***, който счита същото за неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Сочи, че задължението за подаване на СД от регистрирано по ЗДДС лице е вменено с разпоредбата на чл.125 ал.1 от ЗДДС, като в ал.5 е уреден срока, съгласно който декларациите по ал.1 и ал.2 и отчетните регистри по ал.3 се подават до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, но в конкретния случай след получаване на поканата и входиране на справките-декларации, че подадените в НАП документи са с нулеви стойности, дружеството не е извършвало стопанска дейност за съответните данъчни периоди. Сочи, че в тези случаи, при неизвършване на стопанска дейност, задължението за подаване на декларация е вменено с разпоредбата на чл.125, ал.4 от ЗДДС, която не е посочена като нарушена нито в АУАН, нито в НП. На следващо място сочи, че на основание чл.179 от ЗДДС са наложени две административни наказания имуществена санкция в размер по 500 лева всяка, но твърди, че никъде в разпоредбата не е посочено, че се налага имуществена санкция за всяко едно от нарушенията и с посочване на разпоредбата в НП не става ясно за кое точно е санкциониран нарушителя – за това, че не е подал справките декларации, декларациите по чл.125 ал.2, отчетните регистри и/или трите и/или за това, че същите не са подадени в предвидените срокове, т.к. към датата на издаването на актовете справките декларации и отчетните регистри вече са били подадени. Счита, че описаното съществено нарушение на процесуалните правила е довело до нарушаване правото на жалбоподателя да разбере за какви нарушения е санкциониран, което е довело до нарушаване правото на защита на наказаното дружество. Според касатора деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ал.1 б.“а“ от ЗАНН, т.к. макар и след предвидения за това срок, в деня на поканата и преди съставяне на АУАН са подали дължимите декларации и отчетните регистри, т.е. изпълнили са вмененото им задължение, а от нарушението няма настъпили никакви общественоопасни последици. Сочи, че наказващият орган не е изложил в НП конкретни мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с което е нарушил чл.53 ал.1 от ЗАНН. Намира, че административното нарушение, макар и формално извършено, се явява с незначителна степен на обществена опасност и като такова е налице основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, което не е съобразено от административно наказващия орган. В заключение моли съда да отмени решението.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. Депозирал е писмено становище чрез упълномощения адвокат, в което моли съда да уважи касационната жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че наказателното постановление е издадено за това, че не са подадени справка-декларация и отчетни регистри Дневник за покупки и Дневник за продажби по ЗДДС в Офис Плевен при ТД на НАП гр. В.Търново  за данъчен период месец април 2017г. в законоустановения срок- до 14.05.2017г. Справката - декларация и отчетните регистри по ЗДДС са подадени по интернет с КЕП на 16.06.2017г., приети и обработени с протокол.№15001490523. Изпратена е покана изх.№2049-19/16.05.2017г., връчена на 16.06.2017г. АУАН е съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. Нарушен е съставът на чл. 125, ал.5 от ЗДДС, вр. чл.125, ал.1, вр. чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС. Съдът приел, че така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприел и кредитирал с доверие показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Д., С. и Л., от които установил времето и мястото на извършеното и личността на извършителя. Съдът изложил съображения, че образуваното административнонаказателно производство е проведено правилно и законосъобразно. Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, като административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта.

Оплакването относно липсата на посочена дата на нарушението, съобразно чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН съдът приел за неоснователно, тъй като видно от процесното НП задълженията е следвало да се изпълнят за данъчен период месец 04.2017г. в изрично посочения законоустановен срок до 14.05.2017г., поради което направил извод, че неизпълнението в законоустановения срок се явява и дата на нарушението. Наложените административни наказания са две имуществени санкции от по 500лв., резултат от  две нарушения, а именно неподадените в срок: Справка-декларация съгласно чл.125,ал.1,ЗДДС и отчетен регистър съгласно чл.125,ал.3,ЗДДС вр. с чл. 125,ал.5,ЗДДС. Твърденията за маловажност на извършените деяния съдът също приел за неоснователни. По-ниската степен на обществена опасност поради „нулевата“ стойност на декларацията, според съда не освобождават лицето от отговорност. Съдът изложил мотиви, че законодателят е предвидил установеното нарушение като формално, което не изисква наличие на вредоносен резултат, поради което е без значение „нулевата“ стойност на декларацията. Наказващият орган е отчел и факта, че установеното нарушение се явява първо за нарушителя, което от своя страна обусловило минималния размер за имуществените санкции. Съдът направил извод, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Самото нарушение по своя характер е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Допуснатото от жалбоподателя нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно незначителна. При проверката на цялото административнонаказателно производство, съдът не констатирал нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. На тези основания съдът потвърдил изцяло НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на дружеството. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция.

Както правилно е установил и РС, справките – декларации и отчетните регистри се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Процесните не са подадени в законоустановения срок. От приложените по делото пред ПРС писмени доказателства се установява, а и този факт не се отрича от самото дружество, че последното не е извършвало стопанска дейност и отчитало резултат. Дейността на дружеството е била с нулеви приходи и разходи, не са извършвани никакви продажби и отчитани финансови действия и от деянието на жалбоподателя не са настъпили никакви вредни последици. Касаторът обаче дължи подаването на СД по ЗДДС и на информация от отчетните регистри във всички случаи и независимо от реализирания финансов резултат. Това изрично е разписано и в разпоредбата на чл.125, ал.4 от ЗДДС. Вярно е, че последната разпоредба не е посочена в привръзка с останалите посочени като нарушени разпоредби в АУАН и в НП, но последното не съставлява съществено нарушение и отменително основание, защото нарушението се изразява в неподаване в срок на СД и отчетни регистри, с което се нарушава повелята на чл.125, ал.5 от ЗДДС, посочена и в АУАН , и в НП. Нормата на чл.125, ал.4 има пояснителен характер и сочи, че дори в хипотезите на тази норма се дължи подаване на СД и отчетни регистри, като това задължение следва да се изпълни в сроковете по чл.125, ал.5 от ЗДДС.

В случая не би могла да се приложи и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен, тъй като допуснатите нарушения не се отличават от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че обществената им опасност е явно незначителна. Нарушенията, за които на дружеството са наложени две санкции, са формални и за тяхната съставомерност не се изисква настъпване на вредни последици, за да може тяхната липса да обоснове извод за по-ниска обществена опасност. Освен това декларацията и отчетните регистри са били подадени едва след покана от страна на данъчната администрация.

Правилно е била определена и санкционната норма на чл.179 от ЗДДС. При определяне на размера на наложеното наказание административнонаказващият орган се е съобразил с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и че не са били реализирани приходи от стопанска дейност. Поради това правилно е наложил санкции в минимално предвидените в закона размери.

На следващо място, неоснователно е възражението, че с АУАН и с НП неправилно е ангажирана отговорността на търговеца за неизпълнение на две отделни задължения към данъчните органи, уредени в закона, както следва: неподаване на справка-декларацията и неподаване на отчетните регистри. В чл. 125, ал. 5 от ЗДДС законодателят е предвидил справката-декларация и отчетните регистри да се подават до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. А санкционната разпоредба на чл. 179 от ЗДДС предвижда няколко отделни състава не неизпълнение на задължения за подаване на документи към данъчните органи - регистрирано лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, или не ги подаде в предвидените срокове се наказва с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Т.е. законодателят е предвидил санкции за няколко отделни нарушения, всяко от които представлява отделно деяние, не се кумулира и не се поглъща от останалите, съответно представлява отделен състав на нарушение и подлежи на самостоятелно наказание. Анализът на горепосочените разпоредби налага извода, че визираните нарушения са формални и се осъществяват с неподаването в срок на съответните данъчни документи.

Ето защо оспореното решение, с което е потвърдено оспореното НП по аналогично изложени съображения, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 668 от 01.08.2018 г., постановено по нахд № 1695/2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.