Р Е Ш Е Н И Е

№ 284

гр.Плевен, 2 Май 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

при секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №832 по описа за 2017г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Производството по делото е образувано по жалба и допълнение към нея от И.И.С. ***, чрез адв.К.Я. от ПАК, с искане за обявяване нищожност на Уведомително писмо изх.№02-150-6500/3412 от 02.10.2011г. на Изпълнителния директор на ДФЗ.

В жалбата (наречена искова молба) и допълнението към нея (л.142-155) се твърди, че срещу С. са издадени два акта – АУПДВ №01-6500/24328 от 13.04.2011г. и Уведомително писмо изх.№02-150-6500/3412 от 02.10.2011г., които третират една и съща фактическа обстановка по изключване от подпомагане на заявителя за кампания 2010г.- отказване подпомагане за кампания 2010г. по заявление на земеделския производител с УИН 15/050610/47504 предвид констатирано несъответствие с изискванията за подпомагане. Твърди се, че с решение от 14.12.2011г. на Административен съд Плевен по адм.дело №623/2011г., потвърдено с решение от 27.09.2012г. по адм.дело №2002/2012г. на ВАС е отменен АУПДВ, с който е установена недължимо платена субсидия в размер на 8776.77лева за недопустими за подпомагане площи по СЕПП за кампания 2009г. и е разпоредено прихващане на недължимо изплатената сума с одобрените за изплащане суми за кампания 2010г. Твърди се още, че към момента на издаване на уведомителното писмо не са били налице условията на нормата на чл.5б от Регламент (ЕО) №885/2006, тъй като задължението не е било изискуемо – не е имало влязъл в сила административен или съдебен акт, въз основа на който носителят на вземането да иска изпълнение на задължението. В тази връзка се сочи, че висящият спор по обжалване на АУПДВ означава, че вземането не е било установено по основание и размер. Твърди се също, че за заявителя по подпомагането не е станало ясно от издаденото уведомително писмо какви са основанията за констатираното несъответствие на декларираното от него за субсидиране и какво се санкционира с този ИАА. Прави се предположение, че е направен опит евентуално обявената за недължимо платена субсидия за кампания 2009г. в общ размер на 8776.77лева да бъде възстановена/прихваната за кампания 2010г. и по този начин да се преодолее ефекта от възможната отмяна на АУПДВ. Счита се, че след приключването на производството с влязъл в сила акт за оторизиране на плащане (каквото е плащането за кампания 2009г.) не е възможно последващо прилагане на така наречените „санкции за бъдещ период“, като този извод се извежда от разпоредбите на чл.58, чл.60 от една страна и чл.80 от Регламент (ЕО) №1122/2009 от друга страна. По изложените съображения се твърди, че уведомителното писмо от 02.10.2011г. е нищожен административен акт, издаден извън установените административни процедури по националното и европейското законодателство. В тази връзка се сочи, че след като разглеждането на подаденото от С. общо заявление за единно плащане на площ за 2009г. с УИН 15/010709/32268 е приключило и на кандидата са били оторизирани суми за подпомагане, административният орган няма право да преразглежда заявлението и да приема друго фактическо и правно положение. В допълнение се твърди още, че уведомителното писмо е вътрешно противоречив и двусмислен ИАА, като разпоредителната му част е абсолютно неясна. Твърди се, че липсват правни основания, под които се подвежда изложената фактическа обстановка във връзка с промяна на допустимия слой, а оттам и извършването на повторни проверки. Твърди се още, че посочените разпоредби в уведомителното писмо са свързани с административните проверки на подадените заявления в ИСАК, но не са основание за изменението на допустимия слой и повторна проверка на заявлението. Счита се, че уведомителното писмо може да бъде разгледано и като административен акт, с който по същество се възобновява административното производство, образувано по заявление за плащане на площ за кампания 2009г. В заключение се моли да бъде констатирана нищожността на Уведомително писмо изх.№02-150-6500/3412 от 02.10.2011г. на Изпълнителния директор на ДФЗ и се претендира присъждане на разноски.

От ответника е подаден писмен отговор по жалбата, като се сочи, че не са налице основания за обявяване на неговата нищожност, а по отношение на унищожаемост не се дължи произнасяне, доколкото е преклудирана възможността за съдебна защита. Твърди се, че всички наведени доводи в жалбата касаят изцяло законосъобразността на уведомителното писмо, които водят до унищожаемост, а не до нищожност.

В съдебно заседание по съществото на делото оспорващият не се явява, представлява се от адв.Я. с пълномощно по делото, който поддържа жалбата и по доводите в нея счита, че уведомителното писмо е нищожен административен акт. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък. В допълнение представя писмени бележки с подробни аналогични на жалбата доводи и цитирана съдебна практика отнасяща се до уведомителни писма за приключила обработка на заявления по схемите и мерките за директни плащания на площ.

Ответникът не се явява, представлява се от юрисконсулт Л.Х. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна по доводи, наведени в представени по делото становища. Сочи, че сумата от 8766.75лева в уведомителното писмо е санкция за бъдеш период във връзка със заявлението от 2010г., тъй като декларираните площи и установените след административни проверки надвишават 50% от действително стопанисваните площи. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

С подадената жалба се иска прогласяване нищожността на Уведомително писмо изх.№02-150-6500/3412 от 02.10.2011г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, което съгласно разпоредбата на чл.149 ал.5 от АПК не е ограничено със срок. По делото се установява, а и не се спори между страните, че това уведомително писмо не е обжалвано по административен и по съдебен ред.

Оспореното уведомително писмо притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на адресата на акта. За пълнота е необходимо да се отбележи, че по своето съдържание уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания има три части. Първата, с която административният орган е осъществил уведомяване на земеделския производител, че по подадено от него общо заявление за подпомагане за 2010г. по СЕПП е отказано финансово подпомагане в размер на 9901.01лева, поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. Втората, с която се оторизира субсидия за финансово подпомагане по СНДП в размер на 327.26лева. Третата, с която е определил санкции за бъдещ период в размер общо на 8766.75лева, която е във връзка със СЕПП. Т.е. уведомителното писмо засяга негативно правата на земеделския стопанин, поради което е налице правен интерес от търсената защита.

Изложеното обосновава допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

И.С. е земеделски производител с уникален регистрационен номер (УРН) 241080 в ИСАК и за кампания 2010г. на 15.04.2010г. е подал Общо заявление за подпомагане с УИН 15/050610/47504 по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за национални плащания на хектар земеделска земя (НДП), Схема за национални доплащания за говеда, необвързана с производството (НДЖ1), Схема за поддържане на производство на краве мляко в нитратно уязвими зони, обвързана с производството (НДКМЗ). Заявените за подпомагане площи по СЕПП са 54.12ха, а по НДП - 3.27ха.

До С. е изпратено Уведомително писмо изх.№02-150-6500/3412 от 02.10.2011г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с което земеделският стопанин е уведомен, че по подадено общо заявление за плащания на площ с УИН 15/050610/47504 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010г. е оторизирана обща субсидия в размер на 327.26лева; както и че в резултат на извършени административни и/или проверки на място е отказано финансово подпомагане за 2010г. по СЕПП в размер на 9901.01лева, поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане: чл.43 ал.3 т.4 от ЗПЗП (кандидатът е заявил площи, които не стопанисва), чл.37 ал.2 от ЗПЗП и чл.28 ал.1 от Регламент (ЕО) №1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009г. С уведомителното писмо са наложени и санкции за бъдещ период в размер общо на 8766.75лева на основание чл.58 от Регламент 1122/2009г. за СЕПП, като е посочено, че ДФЗ-РА налага санкции за бъдещ период в случаите, когато разликата между декларираните площи и установените след административни и/или ПнМ надвишава 50% от действително стопанисваните площи.

Именно това уведомително писмо е предмет на настоящето съдебно производство.

От фактическа страна по делото се установява още, че И.С., в качеството си на земеделски стопанин, на 13.09.2009г. е подал Общо заявление за единно плащане на площ за 2009г. УИН 15/010709/35268 с описание на ползваните парцели и посочване на номера на всеки блок на земеделско стопанство (БЗС) и землището, където се намира. Заявителят е кандидатствал за подпомагане по СЕПП с три парцела в землището на гр.Кнежа с обща площ от 54.25ха, като два от заявените БЗС представляват мери и пасища, а третият е изкуствена ливада. Първоначално от заявените 54.25ха за допустими за подпомагане са били определени 54.08ха, като 0.17ха са били недопустими площи, които са в БЗС №37376-206-29. Одобрената за подпомагане сума е в размер на 8776.77лева по СЕПП. Плащането е извършено в средата на м.12.2009г.

Впоследствие, с писмо №02-0409/3554 от 09.12.2010г. МЗХ е направило корекции в слоя, като е използвана цифрова ортофотокарта, изготвена по сателитни снимки от 22.09.2009г., и след определяне на окончателния слой на допустимите площи, по подаденото от С. за 2009г. заявление е променила констатациите си за недопустимите площи в размер на 47.96ха, от които 10.94ха в БЗС №37376-206-29 и 37.02ха в БЗС №37376-211-12. За трите парцела е извършена и проверка за наличие на двойно заявени площи, като застъпени части не са установени.

Във връзка с горното от ДФЗ срещу И.С. е издаден АУПДВ №01-6500/24328 от 13.04.2011г., с който е установена недължимо платена субсидия за недопустими за подпомагане площи по подадено заявление УИН 15/010709/35268 в размер на 8776.77лева по СЕПП. По жалба на С. с Решение №704/14.12.2011г. по адм.дело №623/2011г. на Административен съд Плевен е отменен АУПДВ от 13.04.2011г., което решение е оставено в сила с Решение №11849/27.09.2012г. по адм.дело №2002/2012г. на ВАС.

След отмяна на АУПДВ срещу С. е издадено Уведомително писмо изх.№01-6500/5020 от 24.04.2013г. за приключила обработка на заявление по Схемите и мерките за директни плащания на площ, чиято цел е била да се уредят окончателно отношенията със земеделския стопанин за кампания 2009г. В уведомителното писмо е посочено, че поради установени разлики в допустимите за подпомагане площи, оторизираната за кампания 2009г. субсидия в размер общо на 8776.77лева се явява недължимо изплатена поради недопустимост на площите за подпомагане, като с оглед процентното изражение на наддекларираните площи по СЕПП – 100% е наложена санкция за бъдещ период, съгласно чл.58 от Регламент №1122/2009г. в размер на 7783.54лева. По жалба на С. това уведомително писмо е било обявено за нищожно с Решение №2490/09.04.2015г. по адм.дело №6353 /2013г. на АССГ, потвърдено с Решение №10505/10.10.2016г. по адм.дело 7476/2015г. на ВАС.

Видно от писмо вх.№4933/20.12.2017г. (л.283-287) на ответника е, че във връзка с издаденият АУПДВ и установената недължимо изплатена субсидия за 2009г. по СЕПП, оторизираната сума в размер на 327.26лева с процесното Уведомително писмо изх.№02-150-6500/3412 от 02.10.2011г. на Изпълнителния директор на ДФЗ на 27.04.2011г. е прихваната за покриване на паричното задължение в размер на 8776.77лева, като след отмяна на АУПДВ сумата от 327.26лева е възстановена на бенефициента на дата 22/23.10.2012г.

По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено. Съгласно последното, общият размер на наддекларираните, недопустими площи за подпомагане, установени от ДФЗ, по подаденото заявление от С. за кампания 2009г. е в размер на 47.96ха., като оторизираната и изплатена сума по СЕПП в размер на 8776.77лева след кръстосаните проверки е приета за недължима. За 2010г. общо заявените за подпомагане по Схема за единно плащане на площ са 54.12ха, като поисканата сума общо е в размер на 10228.27лева, от които по СЕПП е 9901.01лева, а по СНДП – 327.26лева. Тъй като площите са попаднали в недопустимия слой за подпомагане, оторизираната субсидия по СЕПП е в размер на 0лева, а по НПД – 327.26лева, като са наложени и санкции за бъдещ период в размер на 8766.75лева по СЕПП. Вещото лице посочва и в съдебно заседание уточнява, че АУПДВ от 13.04.2011г. се отнася за кампания 2009г., като с него се установява, че сумата 8776.77лева изплатена по заявление от 2009г. се явява недължимо плащане в резултат от намалена годна за подпомагане площ, вследствие на извършени административни проверки на заявлението съгласно чл.37 ал.2 от ЗСПЗЗ. Определената санкция за бъдещ период за кампания 2009г е в размер на 7783.54лева. Процесното уведомително писмо от 02.10.2011г. е за кампания 2010г., като с него по СЕПП не е оторизирана сума поради площи попадащи в извън допустимия за подпомагане слой. Наложената санкция за бъдещи периоди за 2010г. е в размер на 8766.75лева. Вещото лице изрично заявява, че не е налице припокриване в съдържанието, в размера и основанието в процесното уведомително писмо и АУПДВ, както и че сумата за прихващане за кампания 2009г. не е идентична със сумата определена, като отказ/санкция за кампания 2010г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Преди да се изложат правни изводи по основателността на подадената жалба, съдът следва да изясни характера на претенцията за нищожност на оспореното уведомително писмо. Безспорно е, че административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са недействителни-невалидни актове (с нередовно действие). Основното разграничение на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока (дефекта), от който е засегнат акта. В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. С оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Теорията и съдебната практика приемат, че всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, а оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законово основание, когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет. Следователно, следва да бъдат преценявани всяко едно от изискванията за законосъобразност на административния акт, така, както те са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да бъде от степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност.

А преди настоящият състав да се произнесе по искането за прогласяване нищожност на уведомителното писмо следва да се посочи, че не се доказа твърдението в жалбата, че АУПДВ №01-6500/24328 от 13.04.2011г. и Уведомително писмо изх.№02-150-6500/3412 от 02.10.2011г. третират една и съща фактическа обстановка по изключване от подпомагане на заявителя за кампания 2010г., както и че е направен опит евентуално обявената за недължимо платена субсидия за кампания 2009г. в общ размер на 8776.77лева да бъде възстановена/прихваната за кампания 2010г. чрез издаване на процесното уведомително писмо. Напротив, от изложеното по-горе от към факти се установява, че не е налице припокриване в съдържанието, в размера и основанието в процесното уведомително писмо и АУПДВ, както и че сумата за прихващане за кампания 2009г. не е идентична със сумата определена, като отказ/санкция за кампания 2010г. АУПДВ се отнася за кампания 2009г., като с него се установява, че сумата 8776.77лева изплатена по заявление от 2009г. се явява недължимо плащане в резултат от намалена годна за подпомагане площ, като определената санкция за бъдещ период е в размер на 7783.54лева. Процесното уведомително писмо е за кампания 2010г. , като с него по СЕПП не е оторизирана сума в размер на 9901.01лева поради площи попадащи в извън допустимия за подпомагане слой, като наложената санкция за бъдещи периоди е в размер на 8766.75лева.

Във връзка с горното, по искането за прогласяване нищожност на процесното уведомително писмо, съдът съобрази следното:

Оспореният акт е издаден от компетентен по материя, място и степен орган, а именно Изпълнителният директор на ДФЗ-София. ЗПЗП и Устройственият правилник на ДФЗ припознават качеството на фонда на самостоятелно юридическо лице. Съгласно чл.20а ал.1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Като нормата на чл.11а т.1 и т.2 от ЗПЗП (в приложимата редакция) регламентира, че Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане Общата селскостопанска политика и извършва разплащания по тях. Разпоредбата на чл.10 ал.1 т.7 от УП на ДФЗ (отм., но действащ към датата на издаване на уведомителното писмо) установява правомощие по отношение на изпълнителния директор да взема решения за одобряване или отхвърляне на проекти по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от РА. Следователно не е налице отменително основание по чл.146 т.1 от АПК – липса на компетентност.

Уведомителното писмо е издадено в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването. Актът съдържа данни в табличен вид, ведно с указания за разчитането им. Налице е както фактическо, така и правно основание за отказ за финансиране – наличие на площи недопустими за подпомагане, установени след извършени административни проверки, и за налагане на санкции за бъдещ период – процента на наддеклариране е над 50%. В тази връзка следва да се посочи отново, че порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липси на мотиви и оттам – липса на волеизявление. Т.е. в конкретния случай не са налице пороци във формата обосноваващи нищожност на уведомителното писмо.

Не са налице и данни за съществени нарушения на процесуалните правила, съставляващи основания за прогласяване на нищожност по чл.146 т.3 от АПК, които биха могли да се отразят на съдържанието на волеизявлението.

Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, като за да е нищожен актът следва да е лишен от законова опора, каквото не се установява в случая. Земеделският стопанин е подал заявление за финансово подпомагане за кампания 2010г., по което не са извършени теренни проверки, доколкото площите не са попаднали в извадката за проверка на място. Извършени са административни проверки, съобразно чл.20 от Регламент (ЕО) №73/2009г., които включват кръстосани проверки – пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл.24 от Наредба №105/2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, при които е установено, че част от заявените за подпомагане площи по СЕПП са недопустими за подпомагане, поради което е намалена годната за подпомагане площ. Тъй като процентът на наддеклариране е над 50% на заявителя е отказано финансиране и е наложена санкция за бъдещ период, съобразно чл.58 от Регламент №1122/2009г. на Комисията. В подкрепа на изложеното е и заключението на вещото лице, което подчертава, че критериите за допустимост на земеделските парцели за подпомагане на площ прилагани при изчертаване на „Допустимия слой“ съгласно Наредба №5 от 10.03.2010г. са различни, конкретизирани по вид и завишени, което е довело до попадане на голяма част от площите в недопустимия слой за подпомагане на площи, които предходни години са били подпомагани. От изложеното следва, че не е налице материална незаконосъобразност на акта, която да води до толкова тежък порок, обосноваващ нищожност.

Ето защо, доколкото не е налице основание за прогласяване на нищожност, жалбата на С. с искане за обявяване нищожността на процесното уведомително писмо следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото и направено своевременно искане от страна на процесуалния представител на ответника следва в полза на Държавен фонд „Земеделие“-Разплащателна агенция да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 200лева (с оглед фактическата и правна сложност на делото), представляващи юрисконсултско възнаграждение съобразно чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 предл. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.С. ***, чрез адв.К.Я. от ПАК, с искане за обявяване нищожност на Уведомително писмо изх.№02-150-6500/3412 от 02.10.2011г. на Изпълнителния директор на ДФЗ.

ОСЪЖДА И.И.С. ***, ЕГН:**********, да заплати по сметка на Държавен фонд “Земеделие” София- Разплащателна агенция, направените по делото разноски в размер на 200 (двеста) лева.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред ВАС в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: