ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1358

гр.Плевен, 17.10.2018 г.

Административен съд – Плевен, шести състав, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Снежина Иванова

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 829/2018 г. по описа на Административен съд - Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на Т.И. *** срещу мълчалив отказ на директора на Национален институт за недвижимо културно наследство гр. София по заявление вх. № 0800-2632 (2) от 26.07.2018 година за извършване на заключителна оценка на обект - сграда на ул. „ Сан Стефано“ № 2 гр. Плевен с категория „за сведение“.

Съдът намира, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане и съдебното производство да бъде прекратено.

На 26.07.2018 година Т.И. подава искане до директора на НИНКН, гр. София за сключване на договор по чл. 6, ал. 3 вр. чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-12 от 21.11.2012 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния регистър на недвижимите културни ценности с оглед извършване на заключителна оценка на сградата, чиито собственик е той и която има предварителна категория „за сведение“.

Представена е преписката, като съдът е изискал писмо с вх. № 5675 от 15.12.2989 година за деклариране на сградата и същото е изпратено на 09.10.2018 година.

Оспорващият е собственик на 1/4 идеална част от УПИ с административен адрес гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 2 с площ целия от 940 кв.м , съставляващ УПИ ІІІ-5989 в кв. 85а по ПУП, одобрен със заповед № РД-15-1894/2000 г. заедно с ¼ идеална част от целия втори етаж с таванска стая, една стая на първия етаж и мазата под същата, коридор, ъгловия магазин с мазата под него и стълбище на масивната жилищна сграда, застроена площ от 305 кв. м.

В списък на архитектурните паметници на културата в град Плевен, одобрен с протокол № 26 от 12.09.1989 година същият обект е с № 130 в категория „за сведение“.

При влизане в сила на ЗКН в него не е съществувал категория "архитектурен паметник на културата категория "за сведение". Но съгласно ПЗР на закона, и там § 10. (Обн. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) "Заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като културни ценности по смисъла на този закон." Тази разпоредба касае всички заварени, обявени по дотогава действащия ред недвижими паметници на културата, без значение към коя категория са принадлежали същите, като се има предвид, че към момента на влизане на закона в сила в него няма категория "за сведение". С последваща промяна в ЗКН - ДВ, бр.54/2011 г., са променени както чл. 50, уреждащ категориите недвижими паметници на културата, така и §10 от ПЗР. С тези изменения в чл. 50 е уредена категория "за сведение", а §10 придобива следното съдържание: "Заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон." Следователно с промяната от 2011 г. само се урежда въпросът с категорията на недвижимата културна ценност, но не и нейния статут, като промяната в закона не оказва влияние върху статута й. И при обнародване на закона, и при това изменение същата има същия статут, който е придобила през1989 г. Разпоредбата на §12 от ПЗР урежда въпроса за декларирането на недвижимите културни ценности, като декларираните до влизане на закона в сила запазват своя статут на декларирани ценности. Не е спорно, че сградата е била надлежно декларирана.

Съгласно чл. 61, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗКН декларираните недвижими обекти подлежат на заключителна оценка във връзка с регистрирането им като културни ценности, която се извършва от НИНКН при взаимодействие със специализирани институции и компетентни лица, като със заключителната оценка по ал. 1 се извършва установяване на културната и научна стойност и обществената значимост на обекта, неговата автентичност, степен на съхраненост и взаимодействие със средата и обществото.

Заявлението от 26.07.2018 година от И. представлява искане за промяна на статута на обекта т.е. регистриране като културна ценност, а съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредбата промяна в статута на НКЦ се извършва по реда на деклариране и предоставяне на статут, като срокът съгласно ал. 4 за разглеждане на заявлението е 6 месечен т.е. налице е срок за произнасяне до изтичането на който не е налице нито мълчалив отказ, нито отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт.

Съдът намира, че в случая не е налице административен акт респ. мълчалив отказ, който подлежи на обжалване, тъй като е налице сложен фактически състав при искане за промяна на статута на обект и регистрирането му като културна ценност.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд – Плевен, шести състав,

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане жалба на Т.И. *** срещу мълчалив отказ на директора на Национален институт за недвижимо културно наследство гр. София по заявление вх. № 0800-2632 (2) от 26.07.2018 година за извършване на заключителна оценка на обект - сграда на ул. „ Сан Стефано“ № 2 гр. Плевен с категория „за сведение“.

Прекратява съдебното производство по адм. дело № 829 по описа за 2018 година на Административен съд –Плевен.

Препис от определението да се връчи на лицето и на директора на НИНКН.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: