РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Плевен, 30.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар
Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело
№ 828 по описа за 2017 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Образувано е по жалба от С.Д.М.,***, чрез адв. П.К.,***,
офис 2 срещу решение № 2153-14-79/13.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ –
Плевен.
Оспорващата твърди,
че постановеното решене е незаконосъобразно и необосновано, постановено при
съществено нарушение на административно-производствените правила и в
противоречие с материално-правните разпоредби. Посочва, че директорът на ТП на
НОИ се позовава на писмени документи, които не са й известни, тъй като не са й
връчвани. Сочи, че е невярно твърдението, че е напуснала работата си /по нейно
съгласие или желание/, както се твърди в обжалваното разпореждане и в атакуваното
решение. Въз основа на официален документ, изходящ от Националния осигурителен
институт на Великобритания- СЕД U1, в
който ясно на страница 2/4 е посочено, че договорът е прекратен поради изтичане
/contract
expired/, ръководителят на
осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Плевен е установил, че С.Д.М. има
право на обезщетение за безработица за периода от 13.06.2016 г. до 12.06.2017
г. в размер на 75.64 лв. дневно и с разпореждане № 141-00-1462-3 от 04.10.2016
г. е отпуснал паричното обезщетение. Твърди се, че това разпореждане не е било
отменяно или изменяно по предвидения законов ред. Посочва, че в атакуваното
решение на стр. 3 се твърди, че имало издадено разпореждане №
141-001462-4/10.07.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, но
органът е признал, че то не е връчвано, като според директора на ТП на НОИ това
само по себе си не се отразявало на законосъобразността и правилността на
постановеното разпореждане за връщане на парите. Счита, че това е съществено нарушаване
на административно-производствените правила, което се отразява на
законосъобразността на атакуваното решение. Навежда доводи, че като не следва
установените административно-производствени правила, административният орган уврежда интересите на оспорващата, тъй
като докато тече административното производство по обжалване на решение №
2153-14-79/13.09.2017 г., ще се начислят лихви върху сумата, която следва да
върне, ако бъде оставено в сила решението. Счита, че към настоящия момент
правното основание за отпускане на обезщетението за безработица не е отменено и
няма правно основание да се претендира възстановяване на тези суми. В
заключение моли, съдът да отмени решение № 2153-14-79/13.09.2017 г. на
директора на ТП на НОИ – Плевен като незаконосъобразно. Моли за присъждане на
разноски.
В съдебно заседание оспорващата - С.Д.М.,***, не се
явява, представлява се от адв. П.К.,
която поддържа жалбата и счита, че отпускането на обезщетението е била правилно
с определен размер като за лице, чиито договор е прекратен поради изтичане на
срока му и с оглед представената информация от компетентния орган във
Великобритания. Намира, че не следва да се събират добросъвестно получените
суми от лицето преди административният орган да изясни причината за изпращане
на втория структуриран документ, в който са налице противоречия, а именно –
посочване за „пол“ на лицето – мъжки. Намира, че е следвало да бъде спряно
изплащането на обезщетението за безработица, в случай, че органът е разполагал
с данни относно промяна на обстоятелствата, за да не натрупа такава огромна
сума за връщане. Счита, че издаването на настоящото разпореждане е
незаконосъобразно, тъй като не е налице
връчено разпореждане на М. за изменение на размера на изплащаното обезщетение
за безработица, което е влязло в сила. Моли за отмяна на разпореждането и
присъждане на разноски в размер на възнаграждението за адвокат.
В съдебно заседание ответникът – директорът на ТП на
НОИ Плевен, се представлява от юрк Т., която намира жалбата за неоснователна и
счита, че оспореният акт е законосъобразен като
издаден от компетентен орган, при спазване на
административно-производствените правила. Счита, че представените доказателства
от оспорващата – договор за временна заетост и формуляр Р 45 не оборват
установеното от органа относно основанието за прекратяване на договора на М. и
правилно е изискано от същата връщане на сумите от полученото обезщетение за
безработица, което не се оспорва, че е добросъвестно получено. Намира, че
безспорно е установено, че прекратяването на договора на лицето е по собствено желание , като счита за
неоснователен доводът на пълномощника на оспорващата, че е следвало да се спре
изплащането на първоначално отпуснатото обезщетение за безработица, тъй като не
са налице основанията по чл. 54г от КСО. Моли за отхвърляне на жалбата и не
претендира разноски.
Административен
съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка
с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 141-00-1462/22.06.2016 г./л.18/ С.М.
е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица, като е посочила, че е с прекратено правоотношение
от Великобритания, считано от 12.06.2016 г. и
има регистрация в Агенцията по заетостта от 22.06.2016 г. .Във връзка
със заявлението на г-жа М. чрез Д„ЕРМД“ на НОИ е изискано от компетентната
институция на Великобритания, издаването на СЕD U002 и U004 – писмо изх. № 1019-14-953#1/24.06.2016 г.
С разпореждане № 141-00-1462-1/27.06.2016 г. (лист 25
по делото) е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за
безработица, образувано по заявление № 141-00-1462/22.06.2016 г. от С.Д.М..
С декларация за промяна на обстоятелствата вх. №
141-00-1462/29.09.2016 г. С.М. (лист 26 по делото) е представила преносим
документ U1 от Великобритания /л.29/, от който се
установява, че същата има период на осигуряване във Великобритания от
11.11.2015 г. до 12.06.2016 г., а причината за прекратяване на заетостта е „изтичане
на срока на договора“.
С разпореждане № 141-00-1462-2/03.10.2016 г. (лист 33
по делото) е възобновено производството по заявление за отпускане на парично
обезщетение за безработица, вх. № 141-00-1462/22.06.2016 г., подадена от С.Д.М..
С разпореждане № 141-00-1462-3/04.10.2016 г. (лист 34
по делото) на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Плевен, на г-жа М. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано то
13.06.2016 г. до 12.06.2017 г. в размер на 75.64 лв. дневно. Разпореждането е
получено лично от лицето на 04.10.2016 г., като по влязлото в сила
разпореждане, на г-жа М. е изплатено парично обезщетение за безработица в
размер на 18 380.52 лв.
С писмо вх. № 1019-14-953#4/06.02.2017 г. от Д„ЕРМД“ на НОИ са изпратени нови
структурирани електронни документи U002 и U004, издадени от компетентната институция във
Великобритания за лицето С.Д.М. и видно
от СЕД U002 от 03.01.2017 г. г-жа М. има период на
осигуряване във Великобритания с начало 11.11.2015 г. и край 12.06.2016 г.,
като причината за прекратяване на заетостта е „напускане на работника“ (Resignation by the employee). Във връзка с полученият нов документ СЕД U002 от 03.01.2017 г., в който е посочена причина за
прекратяване на осигуряването, която е различна от вписаната в СЕД U002 от 29.09.2016 г. и в преносим документ U1, с писмо изх. № 1019-14-953#5/09.02.2017 г. е искано съдействие от Дирекция „ЕРМД“
за изискване отново на СЕД U002/004 от компетентната институция на Великобритания.
С писмо вх. № 1019-14-953#7/29.06.2017 г. от Д„ЕРМД“ на НОИ е изпратен
структуриран електронен документ U002,
издаден от компетентната институция във Великобритания за лицето С.Д.М.. Видно
от СЕД U002 от 03.01.2017 г. г-жа М. има период на
осигуряване във Великобритания с начало 11.11.2015 г. и край 12.06.2016 г.,
като причината за прекратяване на заетостта е „напускане на работника“ (Resignation by the employee).
С разпореждане № 141-001462-4/10.07.2017 г. на
ръководител на осигуряването за безработица, е изменено разпореждане №
141-00-1462-3/04.10.2016 г. в частта относно размера и периода на отпуснатото
парично обезщетение за безработица на С.Д.М., като е определен нов размер на
парично обезщетение – 7.20 лв. дневно и нов период – от 13.06.20176 г. до
12.10.2016 г.
С разпореждане № 141-00-1462-5/13.07.2017 г. на
ръководител на осигуряването за безработица е разпоредено С.Д.М. да възстанови
добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от
13.06.2016 г. до 31.05.2017 г. в размер на 17 761.32 лв. Разпореждането е
връчено на лицето на 17.08.2017 година и в срока за обжалване е подадена такава
на 30.08.2017 г.
С процесното решение № 2153-14-79/13.09.2017 г. на директора
на ТП на НОИ – Плевен, е отхвърлена жалба с вх. № 1042-14-111#2/30.08.2017 г. на С.Д.М. срещу разпореждане №
141-00-1462-5/13.07.2017 г. на ръководител на осигуряването за безработица и
същото е изцяло потвърдено.
На лист 72 по делото е приложено писмо с вх. №
4028/30.10.2017 г. от ответника, с което са изпратени: заповед №
1015-14-158/23.06.2016 г., декларация – заявление от 30.10.2017 г. от Ц. Л. Д.
– гл. експерт по осигуряването в сектор „КП“, отдел „КПК“, че същата е
подписала разпореждане № 141-00-1462-5/13.07.2017 г., както и декларация –
заявление от 30.10.2017 г. от Е. Р. – гл. експерт по осигуряването
в сектор „КП“, отдел „КПК“, че същата е подписала всички разпореждания,
свързани с отпускане, спиране , възобновяване и изменение на обезщетението за
безработица на С.Д.М.. Към същото писмо са приложени и структурирани електронни
документи U002/U004 от
29.09.2016 г. и U002/U004 от
03.01.2017 г. в легализиран превод на български език.
Представени са и доказателства от оспорващата –
формуляр Р45част 1А, в която се посочва срокът на заетостта на лицето и датата на напускане, която не е спорна,
както писмо от SCOPE от 07.12.2015 г. , с което се потвърждава, че
М. е наета от горепосочената компания на дългосрочен временен договор от 11.11.2015
г..
По делото по искане на оспорващата бе открито
производство по оспорване на структурирани документи U002 от 03.01.2017 г. и U 004
от 01.03.2017 година, които бяха представени в оригинал от ответника. На
оспорените документи няма баркод и в U002 от
03.01.2017 г. и е посочено в графа „пол“ – мъжки.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е
подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от
КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по
см. на чл. 117, ал. 3 от КСО –
директорът на РУСО –Плевен, в установената форма. Неоснователни са доводите, че
лицето не е уведомено за получения втори формуляр и за посоченото в него
основание за прекратяване на трудовата заетост и започване на производство по
изменение на разпореждането за отпускане на обезщетението за безработица. В
случая е налице контакт между компетентните органи на двете договорящи се
държави и обстоятелството, че М. не е уведомена за новия формуляр, не се
отразява на законосъобразността на издаденото разпореждане от 13.07.2017
година, нито на решението, тъй като не е нарушено правото й на защита, тъй като
при обжалването на същото има възможност да ангажира доказателства относно
основанието за прекратяване на трудовия й договор.
Неоснователен е и доводът, че разпореждането от
04.10.2016 година за отпускане на обезщетение за безработица не е изменено или
отменено и не може да бъде постановено връщане на добросъвестно получените
суми. С разпореждане № 141-001462-4/10.07.2017 г. на ръководител на
осигуряването за безработица, е изменено разпореждане №
141-00-1462-3/04.10.2016 г. в частта относно размера и периода на отпуснатото парично
обезщетение за безработица на С.Д.М., като е определен нов размер на парично
обезщетение – 7.20 лв. дневно и нов период – от 13.06.20176 г. до 12.10.2016 г.
Обстоятелството, дали това разпореждане е връчено на лицето, обжалвано ли е
неотносимо към предмета на настоящото дело, тъй като същото подлежи на
самостоятелен контрол и не е предпоставка за издаване на процесното
разпореждане.
Неоснователен е
и доводът на оспорващата , че е следвало да бъде спряно изплащането на обезщетението
на лицето след получаване на данни, че е различно основанието за прекратяване
на трудовото правоотношение. Този довод е неотносим към предмета на спора, тъй
като спирането на плащането се извършава с нарочен акт, който подлежи на
самостоятелен контрол и няма връзка с
издаване на процесното разпореждане за събиране на сумата .
Съдът обаче намира, че в случая е налице постановяване на акта при съществено
нарушение на принципа, залегнал в чл. 35
от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването
му. По делото е представен на л. 29 формуляр U 1, в
който се посочва период на заетост 11.11.2015 г. – 12.06.2016 година и
основание за прекратяване на провоотношението – в т. 3 – изтичане на срока на
договора. Представен е СЕД U002 от Великобритания с
дата 29.09.2016 г. , в който в т. 7.1 се посочва причина за прекратяване на
правоотношението – „изтичане на срока“, като в т. 7.2 на същия формуляр се
посочва, че тази информация относно основанието за прекратяване на договора не
е потвърдена от работодателя. Представен
е нов СЕД U002 от Великобритания от 03.01.2017 година ,
като в този формуляр се посочва в т. 7.1. основание за прекратяване на договора
– „оставка на работника“, но в т. 7.2. на формуляра е отбелязано – „не е
потвърдено от работодателя“ т.е. М. представя формуляр U 1 с дата 03.09.2016 година, предоставен й от компетентната
институция във Великобритания, в който е посочено основание за прекратяване на
правоотношението – „изтичане на срока“. В съдебно заседание оспорващата представя
писмо от фирмата, от която е наета от 07.12.2015 година, в което се
удостоверява, че същата е наета на дългосрочен временен договор от 11.11.2015 година т.е. налице са данни, че
лицето е наето на срочен договор във Великобритания, а при възникналите
различия в удостоверената информация от компетентната институция във
Великобритания по отношение на
основанието за прекратяване на правоотношението, административният орган е
следвало преди да издаде процесния акт да изясни категорично този въпрос. Както бе посочено по –горе и във формуляра от
29.09.2016 година и в този от 03.01.2017 г. информацията относно основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение не е потвърдена от работодателя. Съдът
намира, че именно формулярът, предоставен от компетентната институция на лицето
U 1 с дата 03.09.2016 година с посочено
основание „изтичане на срока“ служи като основание за отпускане на парично
обезщетение за безработица и съдържанието му не е опровергано от последващите
СЕД U002 от
29.09.2016 г и U002 от 03.01.2017 г., тъй като и в двата
формуляра данните не са потвърдени от работодателя.
Административният орган с писмо от февруари 2017
година е изискал Дирекцията в ЦУ на НОИ като орган за връзка да изиска
уточнение от компетентната институция във Великобритания данни именно относно
основанието за прекратяване на договора на М., тъй като това е определящо
относно формиране на размера на дължимото обезщетение за безработица. Изпратено
е писмо от Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, НОИ на
27.06.2017 година на л. 55 по делото, към което е приложен структуриран
документ U002 с дата
03.01.2017 година т.е. представен е същият документ, в който в.т.7.2 се
посочва, че работодателят не е потвърдил данните, че правоотношението е
прекратено поради напускане на лицето т.е. не е налице нова информация,
различна от тази във формуляр U1. Следва да се има
предвид, че в двата формуляра U002 от 29.09.2016 г.
и този от 03.01.2017 г. е посочено, че лицето е от „мъжки“ пол, но
това не е основание да се приеме, че е налице грешка, тъй като имената, дата на
раждане идентификационен код съвпадат с тези за М. в предходните два документа.
Съдът счита, че в откритото производство по оспорване
на структурирани документи U002 от 03.01.2017 г. и U 004 от 01.03.2017 година, се установи, че информацията
относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение не е потвърдена от работодателя, а лицето е
ангажирало доказателства от които се установява, че причината за прекратяване
на правоотношението е изтичане на срока на договора.
Постановеното решение не е съобразено и с материалния закон. Съгласно чл.
114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не
подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи,
в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за
доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7,
чл. 42, ал. 2,
чл. 54е
и чл. 54м, ал.
2, т. 2 когато след изплащането им са представени нови документи или
данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на
изплащане. В случая са получени нови данни от компетентната институция във
Великобритания относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,
което е определящо относно размера на обезщетението за безработица и периода, за който може да бъде получавано.,
но тези данни не са потвърдени от работодателя т.е. удостовереното във формуляр
U 1 на л. 29 по делото относно прекратяване на
правоотношението поради изтичане на срока на договора не е оборено.
Предвид горепосоченото, съдът намира, че оспореният
акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на
оспорващата за присъждане на разноски в размер на договорено и изплатено
възнаграждение за един адвокат и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
намира, че ТП на НОИ Плевен, гр. Плевен, пл. Иван Миндиликов“ № 8 следва да
заплати на С.Д.М.,*** разноски в размер на 550 лева – договорено и изплатено
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 100 по
делото
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2,
предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отменя решение
№ 2153-14-79/13.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с
него разпореждане № 141-00-1462-5/13.07.2017 година на ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ –Плевен.
Осъжда ТП на НОИ Плевен, гр. Плевен, пл. Иван
Миндиликов“ № 8 да заплати на С.Д.М.,*** разноски в размер на 550 лева.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: