Решение по Административно дело 822/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 227

гр.Плевен, 13 Април 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

при секретаря Бранимира Монова и като разгледа докладваното от съдията Кънева адм.дело №822 по описа за 2017г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84 ал.6 от Семейния кодекс (СК) във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Производството по делото е образувано по жалба от Т.С.С. ***, чрез адв.И.Н. ***, срещу Заповед №ЗД-06-0045/18.09.2017г. на И.д.Директор на Регионална дирекция „Социално подпомагане“-Плевен за вписване на детето К. Н. Г. в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РД“СП“-Плевен.

В жалбата се счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е вярно, че не е поискано прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му при роднини и близки. Твърди се, че неколкократно са правени опити за връщане на детето в семейна среда, но констатациите на социалните са били, че майката не притежава необходимия родителски капацитет. Счита се, че не са налице предпоставките за вписване на детето в регистъра на децата, подлежащи на пълно осиновяване. Моли се за отмяна на оспорената заповед и се претендират разноски.

От ответника по делото И.д.Директор на Регионална дирекция „Социално подпомагане”-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание по съществото на спора оспорващата не се явява, представлява се от адв.И.Н. с надлежно пълномощно, който счита издадената заповед за незаконосъобразна, тъй като не са налице предпоставките на чл.93 ал.2 от СК. Моли за нейната отмяна и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт А.Д.-П. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че са налице предпоставките на чл.84 ал.2 вр. с чл.93 ал.2 от СК. Сочи още, че майката е подавала молби за реинтеграция на детето, като по тези молби е извършвано социално проучване за възможностите и капацитета за отглеждане на детето в семейна среда. Твърди, че от доказателствата по делото се установява, че майката и съжителстващият с нея мъж не са изградили стабилни отношения, които да гарантират сигурност на детето в семейната среда. Сочи, че подаваните от майката молби са изцяло формални и не показват една дългосрочна заинтересованост и бъдещите й намерения за реинтеграция не са обективирани в реални действия. Твърди, че по отношение на бащата са налице всички предпоставки. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Заинтересованата страна – Н.Л.Г., редовно призован по реда на чл.41 от ГПК, не се явява и не се представлява.

В изпълнение на разпоредбата на чл.15 ал.6 от ЗЗДет., Дирекция „СП”-Никопол е уведомена за образуваното дело, датата и часа на съдебното заседание, с указания че при невъзможност да се яви техен представител, следва да бъде представен социален доклад за малолетното дете К. Н. Г.. Такъв социален доклад е представен на 16.10.2017г., преди датата на първото съдебно заседание-22.11.2017г., като представител за съдебното заседание не се явява.

Административен съд - Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Съгласно чл.84 ал.6 от СК, вписването, както и отказът от вписване в регистъра, се извършва със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане, която подлежи на оспорване по реда на АПК, т.е. 14-дневен срок от деня на съобщаване, което в случая е сторено на 27.09.2017г. лично на лицето. По делото не са налице данни заповедта да е оспорвана по административен ред. Жалбата срещу Заповед №ЗД-06-0045/18.09.2017г. е подадена пред Административен съд-Плевен на 27.09.2017г., поради което е допустима за разглеждане, като подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото (л.43), че родители на малолетното дете К. Н. Г., родено на ***г., са Т.С.С. и Н.Л.Г..

По данни от делото се установява, че със Заповед №ЗД-РД01-93/08.04.2013г. на Директора на ДСП-Възраждане детето К. Н. Г. е настанено в ДД „Драгалевци“ гр.София, като със Заповед ЗД-РД-16/90 от 27.06.2013г. на Директора на ДСП-Красно село детето К. Г. е настанено в утвърдено професионално приемно семейство С. З. П. от гр.София.

Установява се още, че със Заповед №СО-ЗДПГ 01-21/04.09.2015г. на Директора на РДСП-София, С. П. е заличена от Регистъра на утвърдените професионални приемни семейства и със Заповед №ЗД-РД15-19/14.09.2015г. на Директора на ДСП-Слатина-София е прекратено настаняването на детето К. Г. в професионалното приемно семейство на С. П. и е настанено в професионалното приемно семейство на М. и Г. Б. от с.Брест, общ.Гулянци до навършване на пълнолетие, а ако учи – до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст или до настъпване на причина за изменение или прекратяване на постановената мярка за закрила. Последната мярка е потвърдена с решение №169/03.12.2015г. на РС-Никопол. След изтичане на срока, посочен в решението на РС-Никопол, а именно 25.01.2017г., е заявено желание от приемното семейство Б. да продължат да полагат грижи за детето К. Г., поради което със Заповед №ЗД/Д-ЕН-Н-006/26.01.2017г. на Директора на ДСП-Никопол детето е настанено в същото приемно семейство, като с решение №34/24.03.2017г. на РС-Никопол мярката е потвърдена за срок от една година, считано от датата на настаняване по административен ред – 26.01.2017г. до настъпване на законови основания за прекратяване на настаняването или до промяна на обстоятелствата. Решението е в законна сила от 02.05.2017г.

Изготвен е Социален доклад за детето К. Г. №СЛ/D-EN-N/77-017/04.09.2017г. и Индивидуална оценка на потребностите от 01.09.2017г., в които е отразено, че детето е извънбрачно родено, като е с изоставане от нормата на ниво лека умствена изостаналост. Посочено е още, че бащата на К. е напуснал семейството си когато детето е било на 2-3месеца и не поддържа връзка със семейството си. Посочено е, че настоящият съжител на майката Т.С. е упражнявал насилие спрямо партньорката си пред децата, като в момента е повдигнато обвинение срещу него за блудство с най-голямото дете на Т.-Л.. Посочено е също, че от настаняването на детето К. Г. в професионалното приемно семейство Б. – 14.09.2015г. до момента са провеждани общо 6 срещи между майката Т.С. и детето – 21.12.2015г., 18.03.2016г., 12.09.2016г., 14.12.2016г., 17.03.2017г. и 19.06.2017г. Във връзка с подадена молба от майката за реинтеграция в семейна среда на детето, същата е насочена към ползване на социална услуга с цел извършване на оценка за реинтеграция. От извършеното наблюдение са направени изводи, че семейството не проявява умения за подкрепа и стимулиране на развитието на детето, като при евентуална реинтеграция е силно вероятно семейството да продължи да неглижира специфичните нужди на К., което ще доведе до силен регрес в развитието на детето. Направено е предложение детето да остане в приемното семейство, тъй като семейството дългосрочно не успява да покрие социалните критерии. Като извод е посочено, че е необходимо да бъде взето решение за дългосрочно настаняване на детето в приемно семейство или вписване в Регистъра на деца за пълно осиновяване, тъй като вписването е алтернатива, която ще осигури възможност за трайно полагане на грижи в семейна среда, а именно условия за нормално физическо, психическо, нравствено и социално развитие, каквито биологичното семейство не е в състояние да осигури. Приложени са медицинско свидетелство от 29.08.2017г., ЕР на ТЕЛК първи състав при УМБАЛ ЕАД гр.Плевен от 18.05.2017г. с 60% трайно намалена работоспособност, план за грижи на детето К. Г. и декларация от 01.09.2017г. от М. и Г. Б., че ще полагат грижи за детето, докато се появят подходящи осиновители, но не желаят да го осиновят.

С писмо от 01.09.2017г. на Директора на ДСП-Никопол Н.Г., баща на детето К. Г., е уведомен, че ще бъдат започнати действия за вписване на детето в Регистъра на деца, които ще бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, тъй като в шестмесечния период от настаняването по административен ред не е заявил желание за прекратяване на настаняването на детето.

Със Заповед №ЗД-06-0045/18.09.2017г на И.д.Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане”-Плевен, на основание чл.84 ал.6 от СК е наредено детето К. Н. Г., ЕГН:**********, настанено в професионално приемно семейство на М. и Г. Б. от с.Брест, общ.Гулянци, родено от майка Т.С.С. и баща Н.Л.Г., да бъде вписано в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП-Плевен. Като мотиви в заповедта е посочено, че в предвидения в чл.93 ал.2 от СК шестмесечен срок от настаняването по административен ред, родителите на детето К. Г. – майка Т.С. и баща Н.Г. не са поискали прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на ЗЗдет, поради което са налице предвидените в чл.84 ал.2 във вр. с чл.93 ал.2 от СК условия за вписване на детето К. Г. в Регистъра на деца, които да могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РД”СП”-Плевен.

Именно тази заповед е предмет на разглеждане в настоящето съдебно производство.

От фактическа страна по делото се установява още, че майката Т.С. периодично подава молби за реинтеграция на детето К. Г. в семейна среда, като за посочения в оспорената заповед шестмесечен срок от датата на настаняване на детето по административен ред – 26.01.2017г., е подадена една молба от 07.07.2017г. (л.72), във връзка с която е извършено проучване на майката и е направен извод (л.86-93), че липсват условия за реинтеграция на детето К. Г. в семейството на майката, за което обстоятелство последната е запозната.

По делото не са представени писмени доказателства, въпреки дадените в този смисъл указания от съда, за уведомяване на майката Т.С. и бащата Н.Г. относно действието на разпоредбите на чл.84 ал.2 и чл.93 ал.2 от СК. На л.83-гръб е приложено уведомление от 29.12.2014г. на основание чл.84 ал.2 от СК до Т.С., но същото не е получено от лицето, поради което съобщението е залепено на адреса на 30.12.2014г. и свалено на дата 13.01.2015г. След тази дата не са налице данни за уведомяване на майката на детето К. Г. за действието на разпоредбите на чл.84 ал.2 и чл.93 ал.2 от СК.

От представения на 16.10.2017г., преди датата на първото съдебно заседание, социален доклад от ДСП-Никопол е видно, че майката Т. С. периодично подава молби за реинтеграция на детето К. Г., като се провеждат и срещи между майката и детето, при които детето всеки път задава въпрос: „Кога ще си ме вземеш?“ и получава отговор „Скоро“; че откакто е предприета мярката за закрила извън семейна среда спрямо детето К. майката не съдейства и не подобрява социалното си положение във връзка с напътствията за правилно развитие на децата й; че при евентуална реинтеграция на детето вероятно семейството ще продължи да неглежира специфичните нужди на детето К., което ще доведе до силен регрес в нейното развитие; че в периода на отглеждане на детето в приемното семейство същото е започнало училище и работи с ресурсен учител, не боледува и е в добро общо здравословно състояние.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл.84 ал.6 от СК в кръга на неговите правомощия и съобразно Заповед №ЧР-5-156/27.06.2017г. на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, съгласно която на Р. К. е наредено да изпълнява и длъжността Директор на РД”СП”-Плевен по вътрешно съвместителство за срок до назначаване на служител на незаетата длъжност, но не повече от шест месеца.

Заповедта е издадена в предвидената по закон писмена форма и съдържа всички реквизити, съобразно чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания.

По отношение спазване на административно-производствените правила и съответствието с материалния закон и целта на закона, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.84 ал.2 изр.трето от СК, когато на детето е предоставена социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2, Дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това.

С разпоредбата на чл.93 ал.2 във вр. с ал.3 от СК е предвидено, че осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в приемно семейство и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето.

Следователно, за да се постанови вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване при условията на чл.84 ал.2 от СК се изисква да са изпълнени кумулативно две предпоставки – на детето да е предоставена социална услуга-резидентен тип, или да е настанено в приемно семейство, и в 6-месечен срок родителите без основателна причина да не са поискали промяна на мярката за закрила. Уредената от закона хипотеза предполага пълна дистанцираност и незаинтересованост на родителя за детето или обективна трайна невъзможност за полагане на грижи, необходими за развитието на детето.

В действителност със заповед от 26.01.2017г. детето К. Г. е настанено в приемното семейство на М. и Г. Б. от с.Брест, общ.Гулянци, като тази мярка за закрила е потвърдена с решение от 24.03.2017г. на РС-Никопол, и в указания 6-месечен срок от настаняването в приемното семейство по административен ред (от 26.01.2017г. до 26.07.2017г.) от страна на майката Т.С. с молба от 07.07.2017г. (л.72) е поискано реинтеграция в семейна среда, като за този период са налице и други две молби от майката за провеждане на срещи с детето. От страна на бащата на детето К. в този 6-месечен период не е поискано реинтеграция в семейна среда, но за него по категоричен начин е установено, че не е уведомен за последствията от прилагането на чл.84 ал.2 и чл.93 ал.2 от СК, като не са налице писмени доказателства (подписана декларация или уведомление по чл.84 ал.2 от СК), от които да е видно, че е запознат с правата и задълженията си във връзка с горните норми. По отношение на майката Т.С., след анализ на доказателствата по делото съдът достига до извод, че въпреки липсата на подписана от нея декларация или уведомление, същата е запозната с прилагането на чл.84 ал.2 и чл.93 ал.2 от СК, и периодично е подавала молби за реинтеграция на детето, вкл. и в процесния период.

В връзка с горното съдът счита, че изискването за уведомяване е императивно и е установено от законодателя с цел да бъде разяснено както задължението на родителите да поискат прекратяване на настаняването на детето или промяна на мярката на закрила, с оглед отглеждането на детето в семейна среда, така и последиците от неизпълнението на това задължение, а именно вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване и впоследствие осиновяване на детето без съгласието на родителя. От изложеното се налага извода, че от страна на ответника е допуснато съществено нарушение на общата процедура по вписване на децата в регистъра за пълно осиновяване, което се отразява на законосъобразното провеждане на процедурата по издаване на оспорената заповед за вписване на детето К. Г. в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от РДСП-Плевен, и представлява основание за отмяна на оспорения административен акт. Констатираното нарушение на административно-производствените правила води и до противоречие с материалния закон-неизпълнена втората предпоставка на чл.84 ал.2 от СК, още повече при наличието на подадена молба от биологичната майка за реинтеграция на детето в семейна среда. В тази връзка следва да се посочи, че в закона не е предвидена процедура за вписване на дете при наличие на изрично несъгласие на родителя, каквото несъгласие реално представлява горната молба.

С оглед, обаче, на установеното по делото, че при евентуална реинтеграция на детето вероятно семейството на майката Т.С. ще продължи да неглежира специфичните нужди на детето К., което ще доведе до силен регрес в нейното развитие, както и предвид факта, че поради подадените от майката Т.С. молби за реинтеграция на детето в семейна среда работата с нея продължава и обстоятелството, че детето К. Г. се развива физически и емоционално добре в приемното семейство съдът намира, че в интерес на малолетното дете е на този етап да продължи да живее в семейството на приемните родители, до промяна на обстоятелствата за това. Всички данни от социалния доклад и другите събрани по делото доказателства обосновават извод от необходимостта от отглеждане на малолетното дете К. Г. в приемното семейство към настоящия момент, но не и изпълнение на условията за вписване в регистъра за осиновяване.

Предвид гореизложеното, като издадена при нарушение на административно-производствените правила и при противоречие с материалния закон и целта на закона, оспорената заповед за вписване на малолетното дете К. Г. в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от РД „СП”-Плевен следва да бъде отменена.

При този изход на делото и направено своевременно искане за присъждане на разноски, следва РДСП-Плевен да бъде осъдена да заплати на оспорващата Т.С. направените по делото разноски в размер на 10 лева, представляващи внесена държавна такса за образуване на дело. Искането за присъждане на направените разноски в размер на 300лева, представляващи възнаграждение за един адвокат следва да бъде оставено без уважение, доколкото в приложения по делото на л.12 договор за правна защита и съдействие за договореното възнаграждение в размер на 300лева и платената от него сума в размер на 150лева не е посочен начина на плащане – дали по банков път или в брой, съобразно т.1 от Тълкувателно решение №6/2012г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предл.второ от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №ЗД-06-0045/18.09.2017г. на И.д.Директор на Регионална дирекция „Социално подпомагане“-Плевен, с която е наредено детето К. Н. Г., ЕГН:**********, родено от майка Т.С.С. и баща Н.Л.Г., настанено в професионално приемно семейство на М. и Г. Б., да бъде вписано в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РД“СП“-Плевен.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Социално подпомагане“ гр.Плевен да заплати по сметка на Т.С.С., с ЕГН:**********, с постоянен адрес ***, направените по делото разноски в размер на 10лева (десет лева).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Н., пълномощник на Т.С., за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лева (триста лева).

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: