Р E Ш Е Н И Е

№ 665

гр.Плевен, 6 Ноември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 820 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 594 от 12.07.2018 г., постановено по нахд № 1394/2018 г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № 326827-F289094 от 16..03.2018 г. на директор на Офис /дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на НАП – гр.В.Търново, с което на В.В.Ц. ***, на основание чл.53 ал.1, във връзка с чл.27 /чл.83/, чл.3 ал.2 от ЗАНН и чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева за нарушение на чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ, за това, че след извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че същият, като получател на доходи, подлежащи на облагане по реда на ЗДДФЛ, не е изпълнил задължението си да подаде годишна данъчна декларация за доход, получен през 2014 г. в законоустановения срок – до 30.04.2015 г.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, чрез главен юрисконсулт М. Ж., която счита същото за недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че са положени всички усилия за откриване на нарушителя, като е осъществено щателно издирване на същия на постоянния му адрес, но изпратената покана е върната с отбелязване, че лицето не живее на този адрес, след което е проведен телефонен разговор с него, за който има съставен протокол, но лицето не се е явило в указания му срок, поради което АУАН е съставен в негово отсъствие. Твърди също, че лицето е търсено неколкократно за връчване на АУАН, но същото не е било открито. По отношение на срока от извършване на нарушението навежда доводи, че следва да се отчете спецификата на конкретното нарушение по чл.50 от ЗДДФЛ, като сочи, че разпоредбата е императивна и гласи, че годишна данъчна декларация се подава в срок до 30.04. на следващата година в ТД на НАП. Счита, че се касае за продължено във времето нарушение, чието изпълнително деяние се осъществява чрез бездействие в рамките на установения срок. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Г. , който поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни съображения, че в НН е посочен крайният срок, до който е следвало да се подаде годишната декларация, моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди НП.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – В.В.Ц. се представлява от адв.Д., който оспорва подадената жалба. Навежда доводи, че освен констатираните от РС-Плевен нарушения, довели до отмяна на НП, следва да се отчете факта, че НП е издадено извън преклузивния шестмесечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като не е имало основание за спиране на административно-наказателното производство.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното производство е отпочнало със съставяне на АУАН № F289094/26.01.2017г. от инспектор по приходите в НАП при ТД гр. Велико Търново Офис Плевен, за това че Ц., като получател на доходи, подлежащи на облагане по реда на ЗДДФЛ, не е изпълнил задължението си да подаде годишна данъчна декларация за доход, получен през 2014г. в законоустановения срок – до 30.04.2015г. След извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че лицето е получило облагаем доход от „СВЕ НАЙЛС“ ЕООД, с ЕИК 202666825 за наем на недвижимо имущество в размер на 1200.00лева. На 30.11.2016г. в 14:50 часа по телефона лицето е поканено за подаване на декларация и за съставяне на АУАН. АУАН е съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. Към датата на съставянето на АУАН, декларация по чл.50 от ЗДДФЛ не е подадена, поради което деянието е квалифицирано като нарушение на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ. Въз основа на акт за установяване на административно нарушение № F289094/26.01.2017г. било издадено обжалваното понастоящем наказателно постановление №326827-F289094/16.03.2018г. на Директор на Офис /дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на НАП – гр. В. Търново

Съдът приел, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите и от приобщените писмени доказателства по делото. Направил извод, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ. Изложил мотиви, че НП е издадено от компетентен орган – Директор на Офис /дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на НАП – гр. В. Търново, съгласно заповед на  Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ 1582 от 23.12.2015г. В случая се касае за административно нарушение, което е формално по своя характер и за да бъде същото осъществено и да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на извършителя, не е необходимо да бъдат причинени някакви вреди, тоест да се стигне до някакъв резултат, а същото се счита за осъществено само с факта на неизпълнение на задълженията, които предписва визираната правна норма на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ.

Независимо от извода си за съставомерност и доказаност на вмененото нарушение, съдът направил извод, че в АУАН№ F289094/26.01.2017г. и Наказателно постановление №326827-F289094/16.03.2018г.  липсва посочване на дата и място на извършване на нарушението. Не е посочено мястото, на което следва да се подаде декларация с дължимата информация. Както в АУАН, така и в НП е посочено че лицето не е подало годишна данъчна декларация за доход, получен през 2014г. в законоустановения срок – до 30.04.2015г.

Решаващият съд изложил мотиви, че за административно-наказващия орган съществува задължение да въведе дата на извършване на самото нарушение, срещу която субектът на отговорността да може да ангажира доказателства, респективно да реализира правото си на защита. Датата на извършване на административното нарушение е съществен елемент от съдържанието на наказателното постановление и предхождащия го АУАН, защото моментът на извършване на нарушението е елемент от обективните предели на същото. Изложил мотиви, че за субекта на отговорността остава неясен въпроса, кога счита административно наказващият орган, че е извършил нарушението. Съдът направил извод, че датата и мястото на извършване на нарушението не могат да се подразбират, предполагат или извличат по тълкувателен път от някакви обстоятелства, защото се касае за санкционна отговорност. Те са обстоятелства, индивидуализиращи конкретното деяние. Те са задължителен реквизит за АУАН по чл.42 т.3 от ЗАНН и за НП по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Нормите които ги уреждат са императивни по своя характер, поради което не подлежи на преценка от наказващия орган необходимостта от включването им в съдържанието на тези актове. Липсата на яснота относно датата и мястото на извършване на нарушението представлява съществено нарушение на процесуалните норми. Пропуска във формата на АУАН подлежи на саниране при условията на чл.53 ал.2 от ЗАНН с издаването на НП, но в настоящия случай това не е сторено. И в НП липсва дата и място на извършване на нарушението. На тези основания съдът отменил оспореното НП.

Касационната инстанция преценява оспореното решение за правилно, макар и не по всички изложени в него съображения.

Не се споделя извода на решаващия съд за липса на вписване на дата на извършване на нарушението в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП. Видно е от обикновен прочит и на двата санкционни акта, че е посочена най-късната дата, до която следва да бъде подадена годишна данъчна декларация за доход, получен през 2014 год., а именно – до 30.04.2015 год. Посоченият краен срок за подаване на ГДД може да се приеме като дата на извършване на нарушението, защото след изтичането му се счита, че деецът е извършил нарушение, ако не подаде съответна декларация.

Правилен е изводът на съда обаче, че не е посочено мястото, на което следва да се подаде декларация с дължимата информация. Както в акта, така и в наказателното постановление липсва каквото и да е посочване на мястото на извършване на нарушението, а същото не може да се извлича по тълкувателен път от обстоятелствата по делото, защото се касае за санкционна отговорност. Мястото на извършване на нарушението не може да се подразбира, предполага или извлича от някакви други обстоятелства-например от мястото, на което е извършена проверката относно факта на подаване на декларация. Ясно и конкретно е следвало да бъде посочено в НП, че конкретната данъчна декларация следва да се подаде в съответната ТД на НАП. Това е обстоятелство, индивидуализиращо конкретното деяние. Нормата на чл.57 от ЗАНН е императивна, тя изисква в НП да бъдат описани лимитивно изброените в същата реквизити, за да се издаде законосъобразно НП. Липсата на яснота относно мястото на извършването на деянието, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, обосноваващо отмяна, до какъвто извод е достигнал и решаващият съд.

Ето защо оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 594 от 12.07.2018 г., постановено по нахд № 1394/2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.