Р E Ш Е Н И Е

№ 701

гр.Плевен, 23 Ноември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 817 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 631 от 20.07.2018 год., постановено по НАХД № 1668/2018 год., Районен съд – Плевен отменил наказателно постановление № 17-0938-005621 от 04.01.2018 г. на началник сектор към ОДМВР - гр.Плевен, Сектор „Пътна полиция“- Плевен, в частта в която на жалбоподателя В.Н.Р. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/месеца.

Със същото решение въззивният съд потвърдил наказателно постановление № 17-0938-005621 от 04.01.2018 г. на началник сектор към ОДМВР - гр.Плевен, Сектор „Пътна полиция“- Плевен, в частта, в която на жалбоподателя В.Н.Р. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1 т.1 предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 /десет/ лева.

С горното решение РС- Плевен потвърдил наказателно постановление № 17-0938-005621 от 04.01.2018 г. на началник сектор към ОДМВР - гр.Плевен, Сектор „Пътна полиция“- Плевен, в частта, в която на жалбоподателя В.Н.Р. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1 т.1 предл. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 /десет/ лева.

Със същото решение съдът потвърдил наказателно постановление № 17-0938-005621 от 04.01.2018 г. на началник сектор към ОДМВР - гр.Плевен, Сектор „Пътна полиция“- Плевен, в частта, в която на жалбоподателя В.Н.Р. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1 т.1 предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 /десет/ лева.

Против така постановеното решение е постъпила касационна жалба от ОД на МВР- Плевен, представлявана от директора ст. комисар К. Н.. Със същата се оспорва въззивното решение единствено в частта му, в която РС- Плевен е постановил отмяна на процесното НП за нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и досежно наложените на основание чл.174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право за управление на МПС за срок от 12 /дванадесет/месеца.

Излагат се доводи, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са изготвени при спазване разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Оспорват се доводите на съда, че не е установена изправността и годността на техническото средство, с което е установен положителния резултат за алкохол в издишания въздух и се представят писмени доказателства в тази насока. Оспорват се и изложените мотиви на РС- Плевен, че възможното отклонение от 0,6 % от измерената стойност на месец поставя под съмнение установената концентрация на алкохол в издишания въздух. В заключение се прави искане да бъде отменено решението на РС- Плевен в обжалваната му част и да бъде потвърдено НП, касаеща нарушение на чл.5, ал.3, т. от ЗДвП и наложените по отношение на В.Н.Р. административни санкции глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не излага допълнителни доводи във връзка с касационната си жалба.

Ответникът се представлява от адв. Л. Г. от АК- Плевен, който излага становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за потвърждаване на решението на въззивния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

За да постанови обжалвания съдебен акт Районен съд- Плевен е приел за установено от фактическа страна, че на 07.12.2017 г. жалбоподателят В.Н.Р. управлявал лек автомобил „Ауди А-7 Спортбек“ с ДК№ ЕН *** ВС, собственост на фирма „Еко сън Инвест“ ООД, БУЛСТАТ 2019272254. Около 23:25 часа в гр. Плевен, в кръстовището на ул. „Дойран“ и ул. Стоян Заимов с посока на движение ул. „Генерал- лейтенант Атанас Стефанов“ същият бил спрян за проверка от екип на ОД на МВР – Плевен, Сектор „ПП“ - Плевен - длъжностните лица – К. Ц. П. и К. Ч. П.. В хода на проверката водачът бил изпробван по надлежен ред с „Дрегер Алкотест“ 7510, с фабр. № АRDM-0254, който отчел наличие на алкохол в издишания въздух 0,84 промила. Длъжностните лица издали на жалбоподателя талон за медицинско изследване № 0003594. В хода на проверката жалбоподателят не представил и свидетелство за управление на МПС, контролен талон към СУМПС, както и СРМПС част 2.

За установените нарушения на жалбоподателя В.Н.Р. е съставен акт с бланков № 0358304/07.12.2017 год., предявен и подписан от жалбоподателя без възражение. Въз основа на съставения акт било издадено процесното НП.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните в касационното производство.

За да отмени НП в оспорваната част, касаеща нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП /в която единствено се обжалва решението на РС- Плевен/, въззивният съд е приел, че АНО е приложил правилно материалния закон, като е приел, че Р. е допуснал нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, предвид установеното с техническо средство наличие на алкохол от 0,84 промила, но ответникът във въззивното производство, чиято е тежестта на доказване, не е представил доказателства, с които да се установи изправността, годността на техническото средство, както и дава ли то отклонения, ако да, какви и дали неговите показания са точни. На второ място РС- Плевен е посочил, че техническото средство Дрегер Алкотест според техническите данни отчита с възможно отклонение в точността на измерването в рамките на 0,6% от измерената стойност на месец, които отклонения при измерването са увеличаващи се в периода след проверката на техническото средство. Обстоятелството, че при проверката за наличие на употреба на алкохол техническото средство отчита 0,84 промила, почти на границата на от 0,8 промила, под която стойност възможното наказание би следвало да се определи в рамките, предвидени в разпоредбата на чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП и възможните отклонения при измерването, увеличаващи се в периода след проверката на техническото средство, допустими според техническата спецификация на уреда, сериозно разколебават тезата на наказващият орган, че има извършено деяние.

Настоящият съдебен състав не споделя тези доводи. Действително АНО е приложил правилно материалния закон, като е приел, че Р. е допуснал нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, предвид установеното с техническо средство наличие на алкохол от 0,84 промила. Съгласно чл. 174 ал. 4 ЗДвП, редът, по който се установява употребата на алкохол, се определя от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно чл. 3 ал. 2 и ал. 3 от приетата от тях Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, при съставянето на АУАН при констатиране на концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество длъжностното лице от съответната служба за контрол по ЗДвП съставя и талон за медицинско изследване, първият екземпляр от който се връчва на водача срещу подпис като в него се посочват лечебното заведение, в което трябва да се яви за вземане на кръвна проба за изследване и срокът, в който трябва да стори това. В случаи като процесния, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира лечебното заведение, наредбата фиксира срок от 45 минути за явяването на водача в лечебното заведение. Чл. 6 изчерпателно изброява хипотезите, в които употребата на алкохол се установява въз основа на резултатите от измерването с техническо средство: когато водачът откаже да получи талона за медицинско изследване; когато не се яви в определеното в него лечебно заведение и когато откаже да даде кръвна проба за изследване.

На Р. е бил издаден талон за медицинско изследване с № 0003594, като по делото няма приложени доказателства от които да се установи дали същия се е явил или не в посочения час, за да даде кръвна проба, поради което е приложима именно хипотезата на чл. 6 от Наредбата. Доводите на въззивния съд, основаващи се на липсата на доказателства за изправността и годността на техническото средство се опровергават от представените с касационната жалба писмени доказателства, а именно писмо рег. № 3286р- 46879/10.11.2017г. на Началник сектор „УС“ с приложен към него списък на СИ, преминали ПП, от които, че конкретното техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ е преминал успешно проверка на 30.10.2017г. със срок на валидност 6 месеца, т.е. към момента на съставянето на АУАН- 07.12.2017г. системата е била технически изправна. Доводите, свързани с възможното отклонение от 0,6 % от измерената стойност на месец са хипотетични. Не е налице нормативно установено основание за АНО да извършва приспадане или завишаване на стойностите, показани от уреда при проверката, а като не се е явил, за да даде кръвна проба, ответникът по касационната жалба сам се е поставил в хипотезата на чл.6 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, задължаваща АНО да приеме концентрацията на алкохол съобразно показанията на техническото средство.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени обжалваното решение в обжалваната част и да потвърди оспореното НП по отношение на наложените на основание чл. чл.174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право за управление на МПС за срок от 12 /дванадесет/месеца на ответника по касационната жалба.

Решението на РС- Плевен не се оспорва от касатора в останалите му части, поради което настоящият съд намира, че не дължи произнасяне по законосъобразнотта на неоспорената част на съдебния акт.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 631 от 20.07.2018 год., постановено по НАХД № 1668/2018 год. по описа на Районен съд – Плевен в частта му, с която е постановена отмяна на наказателно постановление № 17-0938-005621 от 04.01.2018 г. на началник сектор към ОДМВР - гр.Плевен, Сектор „Пътна полиция“- Плевен, с което на В.Н.Р. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/месеца и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0938-005621 от 04.01.2018 г. на началник сектор към ОДМВР - гр.Плевен, Сектор „Пътна полиция“- Плевен, с което на В.Н.Р. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/месеца.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.